Изнервят ли ви децата ви?

Ох! И мойто се очертава диво - пищи, рита и се огъва като змиорка, като не стане на неговата, а някой път дори не мога да разбера за какво се тръшка. Опитах с прегръдки, целувки и пляскане по памперса - в този ред - но не помага и сега вече я оставям да се натръшка на воля, да седи или лежи на земята и след около 10 мин. казвам "Ставай горе, айде да се разходим" - в повечето случаи върши работа. Ако сме в къщи пък въобще не се притеснявам - нека си се тръшка. Това обаче в дните, в които аз съм спокойна. Притеснена ли съм, викам - на нея, на татко и, на баба и, абе който е подръка. После ми става съвестно, ама и аз съм човек, не робот, аи имам да свърша поне 100 неща. Но...когато малкото чудовище каже едно сладко "маммммоооу" или ми се ухили заговорнически - е, тези моменти компенсират останалото. 

спокойно,не се изнервяйте!Всичко ще отмине с времето!Важно е да се намери точния път към детето.Вярно е това,което казаха в началото на темата,че си има разни тънкости ,на които само професионалисти могат да ни научат.И аз в началото се изнервях,но в един момент,след като изчетох купища писания,осъзнах,че аз трябва да мисля и за позицията на детето,а не само за това как се чувствам аз от това ,че по сто пъти на ден подреждам едни и същи играчки например.Ами се я се поставете на негово място-като махнем времето за спане и хранене,остават ,при нас поне още около 8 часа,които трябва да бъдат запълнени с нещо.Синът ми е на 2г6м и се нуждае нон-стоп от грубо казано развлечения през тези 8 часа.Важно е всеки ден да има разнообразие-разходки само за него,разходки с пазаруване,час,час и половина кара колело,учи се да говори,учим нови думички,правя опити да го свикна с книжките.Но и при нас  няма спасение-заедно готвим,заедно пълним и пускаме пералнята,харесва му да чисти с прахосмукачката,най-новата му страст е да слага водата в кафе-машината.Един съсед преди време се наложи да постои в нашата компания около 2 часа и накрая ми каза учуден,че не съм навиквала детето"Моята жена ако беше досега да е събрала махалата,дори само затова,че седи на колелото без да го кара"Аз пък не видях нищо в поведението на детето,заради което да му правя забележки.Ами да си седи както иска,стига да се чувства добре и да не пречи на никого,както беше в случая.Въздържам се да удрям,защото това си е чиста агресия и ще повлече още агресия,а полза едва ли ще има.Засега удържам фронта с много говорене,с обяснение на всичко,което ни заобикаля и се радвам,че дава резултати и така детето си расте спокойно,усмихнато,без да има тропане с крака и безпричинни ревове и тръшкания.И още нещо,няма да успеем да свършим домакинската си работа  за един ден при положение,че нямаме помощ и в къщи сме по цял ден само мама и малките човечета,нашите първи помощници с пъргави пръстчета.Така че гледайте по-философски на нещата и всичко ще си дойде на място .

Много интересна тема
 

Мен моята дъщеря досега почти не се е случвало да ме изнервя.
Толкова леко да мина - никога.Вбесява ме не ме изнервя. Ядосвам се на себе си на нея на баща и въобще в такъв момент минавам цялото семейство по домова книга и накрая се наревавам едно хубаво и ми минава до следващия път най често след максимум половин час.

Ами и аз незнам... зависи дали съм в предменструален период или в следменструален.. Като малък беше най-кроткото и добро дете на света, така и не разбрах, че дете гледам. Сега взе да проявява характер, имам чувството, че ни смята за равни защото така се държи с нас. Понякога ме ядосва, ама като се сетя, че съм била много по-палава от него, гледам да се въздържам, въпреки, че на моменти ми ида го набия здраво, ама пак ефекта ще е 0. Къде е тая златна среда по дяволите?? Имам чувството, че не ставам за родител..