Моят син ме докарва до лудост . Тази вечер от яд си праснах пръста в стола и сега е син и подут. Едвам пиша, ама и аз един инат .
Как постъпвате в случаите когато не си дават децата ви играчките на други деца? Тази вечер имахме гости, отначало си играха добре, после като се започна....детето посегне към някоя количка, нашия му я дърпа от ръцете. Пищи, реве, не дава. Допреди месец намирах начин, казвах да даде да си поиграе другото дете, после той ще му я даде. Сега вече не хваща дикиш.
Как постъпвате в случаите, когато не знае какво иска и реве, и на всяко предложено нещо рита, хвърля, блъска, наранява се, хапе се, удря ни и нас. Изпада в истерия, започва да хълца и да се захласва чак, сополи, сълзи.
Когато не получи исканото нещо най-добрия вариант е да започне да крещи.
Не мога да наготвя, защото е закопчан за крака ми в кухнята или си кара количките точно в краката ми.
Не мога да измия чините или да ги наредя в миялната, защото или си бута стола до плота и започва да върши дивотии, да цапа, да събаря което му попадне на земята или в миялната пипа всичко.
Не мога да прибера дрехите спокойно, защото аз ги сгъна, а той след мен ги рита и събаря или се търкаля в/у тях.
Не мога да пусна прахосмукачка, защото си кара колата и колелото точно там където чистя или пък ми спира копчето, или пък изтръгва кабела от контакта.
:Кажете ми това нормално ли е? Нормално ли е да не можеш да седнеш спокойно на едно кафе, а трябва да си на стенд бай нон стоп.
В комбинация с всичко горно, аз викам по цял ден, мъжа ми като се върне запчва и той, и изобщо си имаме едно голямо викане нон стоп.
Страшно съм изнервена и чесно казано не знам какво да правя, изцежда ми силите все едно ме пие със сламка.
И това не е всичко, ама сега толкова се сещам! Има чувството, че си отглеждаме енергийно вампирче.
А вашите деца изнервят ли ви? Кажете ми поне дали има други зверове като моето? Как постъпвате, запазвате ли спокойствие? Защото май скоро ще пътувам към психиатрията!