Изнервят ли ви децата ви?

Точно в момента направо ми иде да ревна и да се скрия някъде.

Вече писах, че в момента моята тъкмо проходи и сега неиска да я кача в количката - седи права или се върти, всичко съпроводено с подобаващ писък. На детските площадки е още по-зле.  Само на годинка е и неможе да се заиграва, но пък всичко е любопитно, иска да е права на пързалката сама, иска да си люлее люлката сама, всичко де що е боклуче е олизано, неиска да си тръгва, не дава да я пипнеш, крещи като заклана, иде ми да я заключа вкъщи и никакви разходки, станах за посмешище вече

Единственото място, на което се заиграва е пясъчника, но ми се струва още малка, а и реално само пречи на другите по-големички дечица, та положението е ни-така, ни-иначе

И е тъпа и упорите - вчера цели 10 минути се опитваше да измъкне едно болтче от пейката и добре, че я преместих, защото по-скоро болтчето щеше да излезе, отколкото тя да се откаже.

Не ме побърква - тя ме докарва до някакво състояние, за което още думи на се измислени. Как се справям ли? - Ами не се справям, или я оставям да си седи седнала на плочките или тротоарите под укорителните погледи на разни тетки, или я нося квичейки, или я плесвам по дупето, или......просто седя и дишам дълбоко

Бебата не - досега не се е случило нито веднъж да ме изнерви с нещо,ама тя е още малка,та ще си наваксаме непременно
Виж,баткото обаче ни изкарва из нерви и двамата с баща му - да не ви отчайвам,но е на 6г и нещата хич не вървят към стабилно подобрение.И досега реве като че го колят от най-дребната глупост - че не му се получава нещо точно както си го е намислил,при това философства постоянно,само се разпорежда кой от нас какво да прави и какво не,че чак и характеристики ни прави (което ние не си позволяваме да правим по негов адрес - мамймуната му с маймуна),все той знае как се правят нещата и не дава дума да му кажеш (цитирам пример - искам да ме учиш да чета;аз - добре и започвам да показвам,той буквите ги знае от поне 2 години насам,но не може да чатне точно как се свързват;след показване и обясняване гадинката ми заявява - абе не се прави така,аз еди как си ще го правя и когато вече избухна,захвърля всичко),изобщо по цял ден ей такива красоти.Като малък доста го шляпах и бях много изнервена,сега обаче - явно и покрай бебето - съм много по-търпелива и минават месеци,без да го плесна,макар че си заслужава поне по няколко пъти на ден.Но ефект няма - той страшно се обижда и после отиват 2 часа в изясняване на това кой прав,кой крив - та ако все ще трябва да се изясняваме,по-добре да го правя без пляскане(в повечето случаи успявам).Трудно дете е,макар че вече е голям и поне пред хора се държи в рамките на приличието - лошото е,че после вкъщи си изкарва целия бяс и ни подлудява нас - но пак е по-малкото зло,в сравнение с обратния вариант.
Не знам - чакам с известен ужас бебата да влезе в малкия пубертет между 1 и 3-годишна възраст и сигурно и аз ще пускам такива теми - ако поне малко прилича на брат си,не ми се мисли какво ме чака

Ами да има такива моменти и няма как при положение,че сме 24 часа заедно .
Винаги съм се възмущавала на майките, които след като детето им е паднало някъде напр., вземат, че го набият допълнително. Ама сега след като половин час съм го отдалечавала от стълбите и той пак се е връщал, накрая се покатери, падне и се удари. ОООО, такъв шамар ми иде да му залепя, че да му отвинтя малката яка кратунка . Е на тва му казвам аз - Никога не казвай никога.

  Не ми се вярва някой да не го изнервят децата му.  
  Аз се изнервям най-вече от реване и мрънкане под всякакви форми. Една направена беля не ме ядосва толкова, колкото като ги чуя да реват в един глас за някоя играчка. Обяснавам спокойно, говоря, говоря, но в общия рев слуша ли ме някой... - че като започна да викам... Знам, че не трябва и се опитвам да не крещя, да не ги пляскам /само по дупетата си позволявам/, но не винаги успявам да си сдържа нервите.
 Моите деца са пример на приказката за онова магаре дето си показвало магаретията пред гостите, че иначе къде ще се покаже.
 Та и те така - вкъщи са горе-долу спокойни и почти не създават проблеми, но навън елате да ни видите.
   Абе, нещо много прилича на нашата кака, но сте в по - изгодна позиция, защото нашата "фръци" при хора прави неща, които в къщи никога няма да направи и ми омръзна околните да ме гледат с упрек - т.е. какво невъзпитано дете и аз да обяснявам защо го е направила, при условие, че и на мен не ми е ясно / постоянно тича дори когато сме в ресторант и се прави, че не ме чува като и направя забележка. последният път бяхме в една пицария със стъклени прегради на сепаретата - не можах да хапна спокойно да гледам да не мине през някоя от тях/.

е да-и аз не вярвам да има човек занимаващ се с дете по цял ден ,който да не е на ръба на силите си-и физически и най-вече психически
Аз го гледах до 10 месеца сама-изключително и само аз. После тръгнах по  4 часа на работа и се занимава майка ми през това време.... еми като го взема винаги казва..." бе незнам как издържаш, дай пак де се сменим след 4-5 часа"  
та и аз издържам изключително и само по тази причина-4-5 часа съм сред хора и правя друго нещо.
Аз също мия чинии със здраво прегърнати крака и анцунг или  панталон свален до коленете, готвя в същото състояние, рамото ми е нахапано буквално зверски и като съм с рокля с презрамки хората се чудят каво ми е и всеки ме гледа тамм-защото само едното е нахапано и  синьо, с глава правейки мост назад че нещо не съм му изпълнила ми разцепи устната и е кървава и синя .........
ама няма как AFRODITA единственото за коет осе сещам или се сменяй с накой поне за малко или детска градина-друго спасение няма

Ох, миличка... искренно ти съчувствам, защото имах доооостатъчно време да видя с очите си това, за което говориш но търпение му е майката
Честно казано ти се възхищавах на спокойствието и търпението, което проявяваше към Цецо   и ще се моля то да не свършва, че не ти е лесно никак
Гергана беше също толкова луда , капризна и своенравна до скоро не, че и сега не е, но вече разбира поне при кого минава и при кого не
Целувки от нас

Процедура по събуждане на родител

Кротка съботна утрин. Всичко живо, дори РОДИТЕЛИТЕ спят. ЗВЯР 1 си отваря очите в 5,30 и ревва с все сила. РОДИТЕЛЯТ ОТ МЪЖКИ ПОЛ бива изритан в полусънно сътояние, за да укроти глада му. Прави мляко и сменя памперс спейки. Връща се в леглото да си досънува приятния ергенски живот.

ЗВЯР 1 скучае. С индиански вик скача върху ЖЕНСКИЯ РОДИТЕЛ. Нормален човек би избягал от страх за живота и скалпа си, но РОДИТЕЛКАТА само се понамества и промърморва "На мама слънчицето.."

В следващите два часа се чува чупене на чинии, изсипване на играчки, преравяне на гардероба и ............., и ................., и ...................... РОДИТЕЛИТЕ спят спокойно. РОДИТЕЛИТЕ се събуждат само, ако е тихо. Ако е тихо детето е болно или се е задавило!!!!

В осем часа на помощ идва ЗВЯР 2. Шумовете се усилват и всички съседи волю, не волю стават. РОДИТЕЛИТЕ спят. Стените се тресат, касетофона гърми, а съседите до 4 етаж заучават "В траве сидел кузнечик....."

ЗВЯР 1 и 2 обединяват усилията си и отмъкват завивките на РОДИТЕЛИТЕ. Те обаче страдат от хронична умора, и могат да спят и на северния полюс.

Нещо става!!!! ЖЕНСКИЯТ РОДИТЕЛ се събужда с тревога. Озърта се, ослушва се.... Нищо...... Тишина. Скача да търси рожбите си. Няма ги!!!

-ПАААА, уплаших те - ЗВЯР 2 се показва от гардероба и издърпва полузадушения ЗВЯР 1.

ЖЕНСКИЯТ РОДИТЕЛ се усмихва, гушва ги щастливо.

Започва поредния спокоен ден.

Да изнервя ме, но сега я няма за 10-тина дни и много ми липсва. Искам пак да си ме нервира

П.П. За протокола:

Изнервят ме поне веднъж на ден

щото Ида е на толкова точно - пиша:
 Като не дава, не дава. Има време да се научи. На гости у Воо беше същото - Мая не дава, 5 мин. се бият, 5 мин. се гушкат.
 Извеждам я от къщи, защото не ни е застраховано имуществото, макар да сме под наем. Обяснението за подобно държание идва обикновено малко след това - причина все си има.
 Ми, да, крещи.
 Стои права стол, опряна на плота до мен, пита ме има ли сол, сложила ли съм магданоз... бърка нещо си....иначе няма спасение....
 Затова и разрешавам АЗ какво може тя да прави, за да не прави ТЯ, това, което аз не искам.
 Давам и половината да ги сгъва тя, после я пращам да донесе от простора някоя оставена от мен нарочно, за да мога да прибера вече сгънатите... и така до изчерпване на количеството...
 Не пускам прахосмукачка, мия. Давам и на нея мопа за малко.
 :Уви, нормално е.  
 Рядко викам, но понякога тряскам врати. Пак рядко.
Дай младежа на ясла, има излишна енергия.!

Естествено, че се изнервям. Ама и това е нормално. 

Много рядко се изнервям, може би защото всеки ден имам поне по 3 деца в къщи. А и Георги ми е много послушен и много ми помага за бебето, което гледам. Като по-малък ме е изкарвал извън нерви, ама и аз си бях по-инат от него и като че ли разбра, че когато аз реша ще стане на неговата.
Децата, които гледам, също са много послушни. Не мога да се оплача.

Изнервят ме разбира се! За най-голямо мое учудване, се оказа, че повече ме изнервя големия, отколкото малката. Той мрънка, задава ми един и същи въпрос в рамките на  20 сек и от мен се очаква да отговоря в промеждутъка:)
Обаче на бебата и хванах цаката- като почне да се тръшка и да прилага номера с локумените крака- я хващам за ръцете и висейки или полувлачейки я закарвам до другата стая, където я стоварвам в средата да вика или да реве по избор, но аз напускам стаята, щото иначе включвам на 6, а последиците от това никога не са ясни.
 Хващам и ръцете, ако удря брат си и я карам да се извини като го погали( толкова разбира) - и да ви кажа дава резултат. Ако ме вбеси навън  я напъхвам в количката и почвам да карам като изтебител- за да ми мине гнева:) И това помага също. Е хората се чудят дали не ме гони някой, ама....Ако сме  докарали до вечерта с две три виканици, смятам денят за чудесен, а аз съм била прекрасна майка:) но тези дни са по-скоро рядкост
Обаче ако си мислите, че малко 2,3, 4 годишно може да ви изнерви, то е защото не знаете с какъв успех може да го направи 10,11 годишно, че на всичкото отгоре и отговаря!
Истината наистина е в разнообразието, да имаш кой да те отмени поне за 2 ч, но за много от нас това е лукс. Обаче като сметнах миналия ден колко много години имам да работя (ако е рекъл Господ да съм жива и здрава) и си казах- абе я да се порадвам на стоенето в къщи, че после ще се чудя какъв точно ми е бил проблема:)))

СТРА6НО МНОГО НИ ИЗНЕРВЯ в нас е такава лудница ,по цял ден само викам и испадам в истерия опитвам се да се контролирам но докато се успокоявам тои ве4е е направил нова беля и азпо4вам снов глас а като се прибере мъжа ми и тои се присъединява към мен.страх го е да заспи за6тото постоянно дребния ходи да го налага с не6то или да му бърка в о4ите с всв сила...   въоб6те не признава никакви игра4ки постоянно или е на компа или с телефона или дистанционното блъска по цял ден ,4упи кре6ти и реве които за каквато иска да ме мисли но при нас (леките и не толкова)плесванията по ръка и дупе си е ежедневие-ето в момента се опитва да ме подпали с една запалка   останете си със здраве а аз отивам да гася пожара

НЕ МЕ ИЗНЕРВА А НАПРАВО МЕ ВЛУДЯВА ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НА МОМЕНТИ ОТКАЧАМ КАТО МУ ГОВОРЯ НЕ ЧУВА , А АКО РЕША ДА ГО ПЛЕСНА НЕ ГО БОЛИ И ПРОДЪЛЖАВА . НА 1.10МЕС. И ОТ СЕГА НЯМА ОПРАВИЯ С НЕГО КАМО ЛИ СЛЕД ТОВА . ОТ НАС С БАЩА МУ НЕ ГО Е СТРАХ ТАКА ,ЧЕ КОГАТО МНОГО МИ ПИСНЕ И МИ ПАДНЕ ПЕРДЕТО ГО ОСТАВЯМ ДА ДИВЕЕ И СЛЕД ТОВА РАЗЧИСТВАМ . ТОЗИ МЕСЕЦ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕ НА ЯСЛА И СЕ НАДЯВАМ  ДА ИМА ПРОМЯНА