Аз нямам абсолютно никакво отношение към БР, БМ и други "б-та". В настоящия етап те не ме вълнуват. Гледам детето да е щастливо, здраво, да му давам всичко на каквото съм способна....Всяко нещо с времето си, когато дойде момента да си обясняваме за БМ и ако пожелаем да я търсим - тогава ще търся и аз. А дотогава няма да изпусна нито един прекрасен миг с моето дете и няма да позволя нежелани сенки (БМ) да ми помръчават удоволствието да бъда МАЙКА.
- Публикувана: 15 юни 2009, 12:34 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2009, 17:32 ч.
Първата среща...
Необходимо ми е да знам какъв човек имам пред себе си за да подготвя детето си за информацията, до която със или без моята помощ един ден ще достигне. Считам, че е мой дълг да подготвя детето, за да я приеме по-лесно. Ние не сме родили нашите деца. Когато сме ги осиновили са питали само нас дали ги искаме "за пълно осиновяване". Никой не ги е призовавал в съда да ги пита искат ли ни, харесват ли ни и т.н. И къде могат да отидат ако не ни искат? В дома!? Така, че според мен, дъщеря ми има пълното право да знае цялата истина , но тази истина може да бъде поднесена по начин, който не накърнява чувствата на детето - до колкото е възможно. Ако ние непрекъснато повтаряме, че сме единствените им родители и нямат други, според мен рискуваме да тръгнат да ги търсят сами. Аз не искам детето ми да посрещне само втория отказ на майка му от него. Затова ще бъда там.
каквото и да ми струва. Голямата ми любов към нея, привързаността, която споделяме не е достатъчна, за да очаквам да ми каже че съм единствената й майка. Тя сама трябва да разбере мястото си в този живот. И няма как да се избегне началото - т.е. майката, която я е родила. Само ме е страх, че няма да издържа да бъда анонмна - имам голямо желание да й кажа ......................
каквото и да ми струва. Голямата ми любов към нея, привързаността, която споделяме не е достатъчна, за да очаквам да ми каже че съм единствената й майка. Тя сама трябва да разбере мястото си в този живот. И няма как да се избегне началото - т.е. майката, която я е родила. Само ме е страх, че няма да издържа да бъда анонмна - имам голямо желание да й кажа ......................
Аз мисля и се чувствам точно така, само дето още не знам какво искам да й кажа. В същност тя е направила, според ситуацията и изборът си, най-доброто за детето - дала е отказа си веднага след като е я е родила. Детето има родители от 35 дневна възраст, а юридически от 2 месеца и половина.
Много пъти съм мислила за БМ, но и за биологичния татко. Дали изобщо знае за съществуването на това дете?! Дали е лъгал БМ, дали я е изоставил, дали пък не я е изнасилил. Ами неговите деца, посяти по света, кой знае колко може да са, вероятно и той не знае. Нея ще я намерим, когато му дойде времето, а него? Ради вече пита и за него (което между другото ме шокира - беше на 7,5 години).
..... прави ли ви впечатление, че осиновители на 10-12-14 годишни деца не пишат тук.Или са няколко изключения.Не искам да си мисля, че вероятно им е трудно и не им е до писане,............
Ще започнат едни въпроси, на които не мога да гледам тъпо и да кажа - "Не знам". Аз за себе си искам да знам, да съм подготвена и да мога адекватно да реагирам, защото това са най-силните, най-тежките и най-... емоции, чийто отговори се запечатват за цял живот. Ако тук не съм подготвена и силна, каква майка, каква упора ще съм на това дете.
Маг, поздравявам те за куража, аз го отлагам вече осма година, някак имам нужда някой да ме подкрепи. Искам да видя къде е износила детето, какво е гледала през прозореца, някъде там витаят и чувствата й когато е взимала своето решение.
добавих нещо по темата тук:
http://zavinagizaedno.pbworks.com/отворено-осиновяване
Знам, че е друга действителност, други порядки, но чувствата и вълненията са много познати. Поне за мене. Как бих искала да може така...
Препоръчани теми