Отношение на тригодишно(почти) към бебе

# 15 8 септ. 2005, 07:59 ч.

Мнения: 4 244

Този етап се преодолява, но много бавно и тудно.
Ние сме почти на финалната права - не искам да се хваля, де, ама не си мислете, че и ун ас е било само рози и цветя.
Вярно е че се обичат, но малките човечета минават през различни етапи от развититето си , единия от които е да опипват границите и търпението на близките около тях, а едно по голямо дете няма издържливостта и устойчивостта на родителите си и затова се стига честичко бих казала до такива "спорове" .
Не помага разделянето - така се раздразва още повече любопитството на по малкия. В такива моменти ми се ие налагало да седна аз с по малкия да по играя с него, а каката да се занимава с друго и да няма спорпве.
Амам през колко съборени кули сме минали, скъсани рисунки и книжки, през колко сълзи и ухапвания, блъскания и какви ли не наранявания, просто не можете да си представите.

Аз и друг път съм казвала, че говоренет тихо и с плътен глас има невероятен ефект върху децата, отколкото фалцетното пищене в момент на афект. Това ми беше спасението, но и много търпение.

Успех на всички мама на двама, трима! Hug

# 16 8 септ. 2005, 14:13 ч.

Мнения: 1 072

Ох, днес ми е черен ден. От сутринта Дани само бута Руби, рита го, крещи му, щипе го, просто няма друго занимание освен да го малтретира. Направо се мразя, но аз пък цял ден му се карам. Все опитвам да съм спокойна, но дребното започна вече като го види да пищи, очевидно го е страх, ама не мога да го обвинявам. Не знам, мисля, че е етап, но не издържам вече. Да не говорим, че иначе Дани е такава душичка, но види ли Руби просто става дзвер, не е непоносим, а ужасен.
Това дребното пък мрази да спи, спи на ден по максимум 2 часа, а нощем е по 3-4 часа буден, та и ние с мъжо сме едно състояние, не ми се говори...

# 17 9 септ. 2005, 00:28 ч.

Мнения: 6 390

SaraJK ,
моята ме4та е две годишна разлика между децата Hug

ама като те слушам... се 4удя дали да не по4акаме пове4ко Rolling Eyes

# 18 9 септ. 2005, 11:06 ч.

и аз незнам къде
Мнения: 91

Ние със сестра ми имаме същата разлика и същия проблем.
Сега вече не се бием не се караме и много си помагаме. Като малки обаче аз открито си я малтретирах а тя горката беше толкова добричка. Чак сега си го обяснявам защо е така. В прекрасния ми подреден детски живот наште ми натресоха едно същество, което ми взе леглото (на мен ми купиха ново но..), играеше си с играчките ми и приятелчетата я харесваха повече от мен. Всичките тези фактори много ме дразнеха, а и наште постоянно ми се караха име наказваха.
Според мен не му се карйте, а се опитайте да му обесните разумно, че братчето му е малко и неразбира, че ще му е най-добрия приятел и че винаги ще са заедно за да си помагат.
Като пораснат още малко след 3-4 години ще се разбират по - добре.

# 19 9 септ. 2005, 11:20 ч.

sofia
Мнения: 8 938

Така като чета, моя приятелка беше на тоя хал.
Дани май е във фазата на "Ужасните две" + ревността от брат му. Просто изтърпи да направи три Laughing

.
Голямата щерка на приятелката ми по същия начин "малтретираше" малката. Дребното като почна да поразбира стана по-голям бяс и от каката. Сега каката (декември прави 4) гали, гушка, целува, обгрижва, а малкия дзвер (октомври прави две) посяга, цупи се, капризничи......търпение му е майката.
Помисли и варианта ясла за баткото. Приятелката ми така се спаси от нервна криза Crazy

# 20 9 септ. 2005, 23:15 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: stesi_beb в пт, 09 сеп 2005, 11:06

Ние със сестра ми имаме същата разлика и същия проблем.
Сега вече не се бием не се караме и много си помагаме.

Много ме обнадежди Simple Smile

Значи има няма 20 години и е разрешен проблема Simple Smile

Веси, те ходят и двамата на градина по 4 дни в седмица. Днес взех Руби по-рано, че (пак) е болен и като мъжът взимал Дани той все за Руби питал.
Иначе има надежда, днес даже го целуна, а и все повече играчки отстъпва. Абе добро детенце е той, ама тая пуста ревност...Не могат да ме разделят и това си е!
Ели, да, ама после като почнат да си играят (евентуално) мисля, че ще е голям кеф, че им е малка разликата.
Няма начин да не се оправим, ама е доста изнервящо.

# 21 11 септ. 2005, 10:17 ч.

и аз незнам къде
Мнения: 91

Аз исках да те обнадеждя, че това постоянно боричкане ще премине в рамките на няколко месеца. После пак ще се поскарват но по-рядко. Просто е невъзможно да се избегнат спречкванията. Сестра ми като тръгна в първи клас толкова се обичахме, че аз и пишех домашните (за по бързо) и после си играехме цял следобед.

# 22 11 септ. 2005, 10:27 ч.

Мнения: 1 072

Стейси, разбрах, но се помайтапих. Мерси за успокоението! (сега вече сериозно)

Причина:

Причина: