Ние сме почти на финалната права - не искам да се хваля, де, ама не си мислете, че и ун ас е било само рози и цветя.
Вярно е че се обичат, но малките човечета минават през различни етапи от развититето си , единия от които е да опипват границите и търпението на близките около тях, а едно по голямо дете няма издържливостта и устойчивостта на родителите си и затова се стига честичко бих казала до такива "спорове" .
Не помага разделянето - така се раздразва още повече любопитството на по малкия. В такива моменти ми се ие налагало да седна аз с по малкия да по играя с него, а каката да се занимава с друго и да няма спорпве.
Амам през колко съборени кули сме минали, скъсани рисунки и книжки, през колко сълзи и ухапвания, блъскания и какви ли не наранявания, просто не можете да си представите.
Аз и друг път съм казвала, че говоренет тихо и с плътен глас има невероятен ефект върху децата, отколкото фалцетното пищене в момент на афект. Това ми беше спасението, но и много търпение.
Успех на всички мама на двама, трима!