Публикувана: 28 авг. 2005, 12:44 ч.
Последно мнение: 11 септ. 2005, 10:27 ч.

Отношение на тригодишно(почти) към бебе

1 195
22
1

1
2
Всички

28 авг. 2005, 12:44 ч.

Мнения: 1 072

Здравейте,
имам следния проблем.
Когато се роди бебчо баткото не му обръщаше особено внимание, прие го относително добре. После имаше един период, в който както си играеше даже идваше и го целуваше. Обаче откак малкото пропълзя и взе да му се докопва до играчките драмата е голяма. Крещи му, бута го, замахва да го удря, изобщо много неприятно държане. Правим му забележки, караме му се, но ефектът е нулев. Даже ни е страх да не предизвикаме обратния ефект, още повече да го намрази, защото заради него му се караме.
Дайте някакви съвети. Много ми е мъчно така като не го обича. Това дребното го обожава, само като го види и усмивката е на лицето, но обратното не е така.
Предварително мерси.
Поздрави, Сара

# 1 28 авг. 2005, 15:45 ч.

Мнения: 2 978

Мисля, че е напълно нормално баткото да се държи така и да минава през различни периоди.

Ще му трябва време да свикне, че от тук нататък ще трябва да дели всичко с малкият "разбойник" Wink

Не му се карайте - Това е много важно!!!...
Така ще реши, че вече не го обичате или, че вече не е толкова важен за вас (за мама и тате)...
Досега е свикнал всички играчки да са само и единствено негови, мама и тати са били само негови, тяхното внимание е било само и единствено за него!!!

Мисля, че точно в тази възраст ревността се засилва много!!!

Опитайте се да го накарате да се почуства наистина батко, нека бъде като "учител"за малкото. Така ще му стане по-интересно.

Нека показва всяка играчка за какво служи, да му помага да си построят или разрушат някой лагер или изобщо, нека баткото да се почуства, че ви помага в грижите за бебето.
Нека да е ВАЖЕН!!! Wink

Много е трудно, но има доста книги сега...ако имаш възможност разгледай някои, в които има много подробно описано за ревността между децата.

Успех и дано всичко мине бързо!!!
bouquet

# 2 28 авг. 2005, 16:16 ч.

Мнения: 1 072

Мерси!
Ние все опитваме да обясняваме, да обясняваме, но като видя, че замахва да го удари лошо ми става. Не мога да не му направя забележка за такова нещо, защото ме е страх, че ще приеме, че е нормално да го прави.
Той самият също страда много, защото вчера (без да иска) го удари по ръчичката и щом Руби се разплака и той се разплака, но със сълзи и искаше веднага да го гушна. Иначе от липса на внимание не страда, играем си даже повече с него, отколкото с бебето.

# 3 28 авг. 2005, 16:23 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: SaraJK в нд, 28 авг 2005, 16:16

Абсолютно съм сигурна, че правите всичко възможно всичко да е наред в отношенията ви, особено в техните Heart Eyes

Цитат

вчера (без да иска) го удари по ръчичката и щом Руби се разплака и той се разплака, но със сълзи и искаше веднага да го гушна

Милото

...ето това е пример, че го обича...а не както писа в първия постинг, че не го обича...

Мисля, че малко по малко ще свикне...просто му трябва време! bouquet

# 4 28 авг. 2005, 22:20 ч.

Мнения: 1 100

И аз бутам и понякога удрям брат ми, когато нахалства за компютъра, а какво остава за едно три годишно. Ами що не поговориш с него и да му погъделичкаш мъжкото достойнство, като използваш реплики от типа: Ти нали си на мама големия мъж, а големите и силни мъже като теб не бият малките си братчета... ии тн. Ще се оправят, няма как Wink

# 5 28 авг. 2005, 22:43 ч.

Варна
Мнения: 2 133

Разделете ги - всеки да си има "територия", играчки и т.н.

Имаше предаване за близнаци, които постоянно се биеха и караха, по съвет на психолог ги разделиха - различни дрехи, отделно място за игра (подробности не помня) - всеки да почувства, че е "нещо" (не мога да кажа 'личност", не знам за тази възраст дали е подходящо). След това те си играеха "в сътрудничество" - разменяха си играчките, строяха заедно с конструктори и др.п.

Е, при теб малкото е още много малко, за да строи с батко си Wink

, но може този подход да ви помогне!

Успех! Grinning

# 6 29 авг. 2005, 09:00 ч.

София
Мнения: 3 421

Цитат на: SaraJK в нд, 28 авг 2005, 12:44

Това сякаш аз съм го писала - когато се роди малкия каката само му се радваше и постоянно ходеше да го целува, та се налагаше да й се караме, че го тормози. Сега обаче когато вече е голям и започва да играе с нейните играчки и да иска същите неща като нея, нещата са малко по-различни. Малкия гледа кака си сякаш е Господ, върви след нея като сянка и като му дадеш нещо винаги пита дали има и за нея, а тя пък му се кара и не си дава играчките и ревнува ако нещо се даде на него, а на нея не. Все още много му се радва, но вече се и посдърпват за нещо.
Мисля, че това ще отмине. Нормално е по-големите да ревнуват защото те има какво да губят/от тяхна гледна точка/ - внимание, ласки, подаръци и т.н. докато по малките се раждат и винаги са си с някоя по-голяма кака или батко.

# 7 6 септ. 2005, 00:11 ч.

Мнения: 6 390

Темата ме заинтересува за в близко бъдеще Wink

# 8 6 септ. 2005, 00:16 ч.

Мнения: 1 072

Ще те държа в течение Simple Smile

# 9 6 септ. 2005, 00:39 ч.

Мнения: 6 390

Цитат на: SaraJK в вт, 06 сеп 2005, 00:16

Ще те държа в течение Simple Smile

Нали държиш на думата си Wink

Ще те подсетя ако позабравиш Grinning

# 10 6 септ. 2005, 08:53 ч.

Мнения: 7 821

Здравей,
И при нас така стана, че и по-лошо Sad

. Аз обаче категорично не позволявам да се бият (големия отдавна спря да започва пръв, но малкия е на ред, като не му изнася нещо и удря батко си, които отговаря и ... ), в такъв момент ги разделям в различни стаи, играчката за която са се скарали я прибирам демонстративно.
Напоследък ми прави впечатление, че се заиграват Praynig

, дано да е така и за в бъдеще. Приемам отношенията им за нормални, ние със сестра ми много се биехме, но винаги сме се обичали!
Успех Grinning

.

ПС. В Библиотеката има няколко статии по въпроса, може да са ти от полза.

# 11 6 септ. 2005, 09:33 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

да и аз ще я следя тази тема. Много ми е интересно сина ми как ще приеме бебка

# 12 6 септ. 2005, 17:44 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: DEianaZ в вт, 06 сеп 2005, 09:33

да и аз ще я следя тази тема. Много ми е интересно сина ми как ще приеме бебка

Ооооо момиченце! Супер!

Такива проблеми ние не сме имали (за сега), само се целуват и прегръщат, но знае ли човек какво ще стане като дребния проходи...

# 13 7 септ. 2005, 14:27 ч.

Мнения: 460

Привет SaraJK,
сега сме на етап в който купувам по две играчки, и май ще продължи доста дълго, последния път купихме мозайка, на която пулчетата се пъхат в дупчици, знаех че и на Йоанка ще и е интересно и взех две, така като започнаха да си играят с тях, казах че всеки си има и да си играе с неговото, обаче те си се присламчиха един до друг, да видят барем съвсем еднакви ли са и да обменят малко опит Grinning

И при нас имаше такъв период в който на Йони й бяха много интересни нещата на батко й и съответно ходеше и пипаше, те се разваляха и Роско се сърдеше Cry

Започнах да предлагам интересни играчки на Йони, когато се запътеше към росковите, а тя се специализира да го изчаква да си поиграе и после веднага се насочваше към тях. Освен това често гледахме да организираме забавления в който и двамата да се забавляват заедно, скачане на спалнята, правене на кълбета и каквото ти дойде на акъла, важното е и двамата да си умират от хилеж и да са доволни, че са заедно:)
Успех в нелекото, но изключително приятно занимание bouquet

# 14 8 септ. 2005, 04:43 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: SaraJK в нд, 28 авг 2005, 16:16

Мерси!
Ние все опитваме да обясняваме, да обясняваме, но като видя, че замахва да го удари лошо ми става.

Следвахме съвета на Др. Спок: като видиш, че замахва за удар, му хващаш ръчичката и я управляваш за ласка. Действаше!

# 15 8 септ. 2005, 07:59 ч.

Мнения: 4 244

Този етап се преодолява, но много бавно и тудно.
Ние сме почти на финалната права - не искам да се хваля, де, ама не си мислете, че и ун ас е било само рози и цветя.
Вярно е че се обичат, но малките човечета минават през различни етапи от развититето си , единия от които е да опипват границите и търпението на близките около тях, а едно по голямо дете няма издържливостта и устойчивостта на родителите си и затова се стига честичко бих казала до такива "спорове" .
Не помага разделянето - така се раздразва още повече любопитството на по малкия. В такива моменти ми се ие налагало да седна аз с по малкия да по играя с него, а каката да се занимава с друго и да няма спорпве.
Амам през колко съборени кули сме минали, скъсани рисунки и книжки, през колко сълзи и ухапвания, блъскания и какви ли не наранявания, просто не можете да си представите.

Аз и друг път съм казвала, че говоренет тихо и с плътен глас има невероятен ефект върху децата, отколкото фалцетното пищене в момент на афект. Това ми беше спасението, но и много търпение.

Успех на всички мама на двама, трима! Hug

# 16 8 септ. 2005, 14:13 ч.

Мнения: 1 072

Ох, днес ми е черен ден. От сутринта Дани само бута Руби, рита го, крещи му, щипе го, просто няма друго занимание освен да го малтретира. Направо се мразя, но аз пък цял ден му се карам. Все опитвам да съм спокойна, но дребното започна вече като го види да пищи, очевидно го е страх, ама не мога да го обвинявам. Не знам, мисля, че е етап, но не издържам вече. Да не говорим, че иначе Дани е такава душичка, но види ли Руби просто става дзвер, не е непоносим, а ужасен.
Това дребното пък мрази да спи, спи на ден по максимум 2 часа, а нощем е по 3-4 часа буден, та и ние с мъжо сме едно състояние, не ми се говори...

# 17 9 септ. 2005, 00:28 ч.

Мнения: 6 390

SaraJK ,
моята ме4та е две годишна разлика между децата Hug

ама като те слушам... се 4удя дали да не по4акаме пове4ко Rolling Eyes

# 18 9 септ. 2005, 11:06 ч.

и аз незнам къде
Мнения: 91

Ние със сестра ми имаме същата разлика и същия проблем.
Сега вече не се бием не се караме и много си помагаме. Като малки обаче аз открито си я малтретирах а тя горката беше толкова добричка. Чак сега си го обяснявам защо е така. В прекрасния ми подреден детски живот наште ми натресоха едно същество, което ми взе леглото (на мен ми купиха ново но..), играеше си с играчките ми и приятелчетата я харесваха повече от мен. Всичките тези фактори много ме дразнеха, а и наште постоянно ми се караха име наказваха.
Според мен не му се карйте, а се опитайте да му обесните разумно, че братчето му е малко и неразбира, че ще му е най-добрия приятел и че винаги ще са заедно за да си помагат.
Като пораснат още малко след 3-4 години ще се разбират по - добре.

# 19 9 септ. 2005, 11:20 ч.

sofia
Мнения: 8 938

Така като чета, моя приятелка беше на тоя хал.
Дани май е във фазата на "Ужасните две" + ревността от брат му. Просто изтърпи да направи три Laughing

.
Голямата щерка на приятелката ми по същия начин "малтретираше" малката. Дребното като почна да поразбира стана по-голям бяс и от каката. Сега каката (декември прави 4) гали, гушка, целува, обгрижва, а малкия дзвер (октомври прави две) посяга, цупи се, капризничи......търпение му е майката.
Помисли и варианта ясла за баткото. Приятелката ми така се спаси от нервна криза Crazy

# 20 9 септ. 2005, 23:15 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: stesi_beb в пт, 09 сеп 2005, 11:06

Ние със сестра ми имаме същата разлика и същия проблем.
Сега вече не се бием не се караме и много си помагаме.

Много ме обнадежди Simple Smile

Значи има няма 20 години и е разрешен проблема Simple Smile

Веси, те ходят и двамата на градина по 4 дни в седмица. Днес взех Руби по-рано, че (пак) е болен и като мъжът взимал Дани той все за Руби питал.
Иначе има надежда, днес даже го целуна, а и все повече играчки отстъпва. Абе добро детенце е той, ама тая пуста ревност...Не могат да ме разделят и това си е!
Ели, да, ама после като почнат да си играят (евентуално) мисля, че ще е голям кеф, че им е малка разликата.
Няма начин да не се оправим, ама е доста изнервящо.

# 21 11 септ. 2005, 10:17 ч.

и аз незнам къде
Мнения: 91

Аз исках да те обнадеждя, че това постоянно боричкане ще премине в рамките на няколко месеца. После пак ще се поскарват но по-рядко. Просто е невъзможно да се избегнат спречкванията. Сестра ми като тръгна в първи клас толкова се обичахме, че аз и пишех домашните (за по бързо) и после си играехме цял следобед.

# 22 11 септ. 2005, 10:27 ч.

Мнения: 1 072

Стейси, разбрах, но се помайтапих. Мерси за успокоението! (сега вече сериозно)

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: