после за дълги периоди стрес и от осиновяване и процедури разни,
та само да поема и нови хормони и да чака лактация и остава.... и то без да знае кога и въобще дали ..."
Взимам повод от думите на Мариета и ги продължавам по своему. И на кого е нужно всичко това и какъв е смисъла? Аз разбирам да е нещо много важно, значимо, с което да постигнеш неразрвна връзка с детето си и т.н., обаче това е толкова безпредметно, че няма накъде. Говоря за по-големите осиновени деца.
И разбирам, че информацията е ценно нещо и предоставянето й би следвало да се адмирира, обаче да е адекватна за публиката. То аз мога да отворя една тема за електронни капаци на бидета, ама кой ще се заинтересува. Пък и замисъла на темата беше друг, доколкото мога да преценя от поста на авторката й.
"Мами, по една прегръдка за всички некърмили, които правят доста други не по-малко смислени и значими неща"
Благодаря, Мариета, то и кърметено си е смислено заниемание, ама не в нашия случай.