Основи на релактацията и кърмене на осиновено дете!

С риск да си изтърва нервите, защото преди малко писах, че се опитвам да премислям какво казвам тук - помпи, медикаменти, цеденета, инвестиции в електрически помпи....Да се хвана ли за главата или не - това е въпроса!
За теоретиците - когато една жена изведнъж се сдобие с 1,9 год. дете и е между небето и земята, защото не е съвсем наясно какво да прави с него, особено първите дни, когато цялата отговорност за живота, здравето и т.н. й се стовари на главата и й трябва време да се опомни- знаете ли, че само помпи са й в главата. (оп, малко тавтология се получи).
Освен това, темата може и да е актулна за малък процент осиновители, но за по-голямата е неприложима. Повечето осиновени деца, поне за тези които знам са над 1 год., и смея да твърдя от скромните си познания, че това вече не е възраст за кърмене.
Освен това прослолутото кърмете може съвсем спокойно да се замести с гушкане на майчината гръд без смучене и млекоотделяне, какъв е проблема?

Сисли, те не казват Кърмете! Те дават информация и казват всеки да прави каквото иска. Не смятам, че искат да ни обидят или да ни кажат, че като не сме кърмили сме непълноценни майки, просто дават и друг вариант, според мен неприложим в България.
Е, аз не се срамувам, че и за биологичното си дете не можах да го приложа, но това е друга работа  . Просто всяка майка се изживява като майка по различни начини - за едни чрез кърменето, за други по друг начин... хора всякакви.

Последен опит  

Хедра, помисли малко и се опитай да си представиш... Осиновяването отнема повече време - това е относително. Пример - подавам документи януари 2008 (да речем тогава съм взела решение), докато ме впишат - април 2008. От този момент до идването на детето в къщи могат да минат повече от две цели календарни години, а реално от срещата с конкретното дете до взимането му в къщи - само 3 седмици (съвсем реално е).

Как си представяш една жена да се подготвя теоретично, да бъде гъвкава в нагласите си и да се подготвя да кърми в неизвестно далечен  момент с неизвестно дете с неизвестна възраст. Това може да бъде утре, може да бъде и след два, месеца, година и половина, две...
Не знаеш какво е да чакаш да ти се обадят, та трепериш при всеки телефонен звън, да чакаш, да се надяваш, нищо да не ства, никой да не ти се обажда, да се депресираш от този факт, да гледаш чуждите бебета по улиците, да плачеш нощем, да се караш с мъжа ти, да ругаеш администрацията, да устояваш на офертите за продажба на деца ....
и в същото време да се подготвяш за кърмене...
ако не можеш - не си добре мотивирана....

Наистина ли не си давате сметка в каква рана бъркате.... и колко могат да наранят  думите ви ...  съвсем кротко ви питам. Категорично не искам конфликт   

Не, аз не съм обидена. Просто се подразних от безкрайните детайли, да не ги повтарям. Неприложимо е в България, естествено. Да поговорим за нещо приложимо тук. Може ли тая тема да касае "средно статистическия осиновител" в България??? Може ли ние на по толкова години да се правим на нещо, което не сме и да се фокусираме върху нещо, което не ни е било отредено да изпитаме. Все едно аз да давам съвети на една майка как да ражда - секзцио или не, какво да прави или не по време на бременности си, да кърми или не. Някак не на място ще дойдат моите съвети, нали?
Фуси, не те прочетох. разбира се, че и самия процес (описали си го съвсем точно) не предполага подобна подготовка. По никакъв начин!

Хедра,
мисля, че наистина пропагандата не е на мястото си тук. И аз и други, пуснахме линкове, който иска, да чете. За огромната част от пишещите тук тези съвети не се отнасят.
В един от по-ранните ми постове споменах "кърмаческата полиция". Много е лесно да накараш хората да се чувстват виновни в ситуация, в която наистина кърменето май им е последната грижа. Мисля също, че достатъчно се афишира като радетел на каузата. Който иска, ще те намери.
Нищо лично, просто не е  подходящо.

Освен това смея категорично да твърдя, че не е вярно това, което казваш за индуцирането на кърмене по механичен път. И с месеци подготовка процентът успели без лекарства е много, много нисък.

Информация - да, пропаганда и леееек натиск в стил "ако сте мотивирани достатъчно" - не. Не тук.

Мисля, че този пост напълно изчерпва темата и да си чешеме езиците повече меко казано не е уместно.
Тук осиновяването става доста по-късно във времето, без необходимите подготовки във физическо и психическо отношение и още и още..........поста на Фуси завършва всички вариации по темата

Радвам се, че има някой, който разбира нещата точно по начина, по който са имани предвид

Маймуна - би ли погледнала последните ми два постинга, където е изразено личното ми мнение по въпроса? И където изрично споменавам, че не бих тръгнала да убеждавам никого, който сам не е достигнал до такова желание и решение, да се захваща да го прави? Именно защото много добре знам какво означава цедене и опити за предизвикване на кърмата и с какъв кански изтощителен труд и емоционално напрежение е свързан. За разлика от повечето хора просто не смятам, че е глупост, извратеност или поредната американска измишльотина - реално е и може да се направи, това е факт, но е неистов труд (а имам ужасно добра представа кое колко е постижимо и как точно, защото това ми е работата, тъй че съм напълно наясно, че и с лекарства успеваемостта - ако я дефинираме като количество мляко, покриващо нуждите на бебето - е твърде рядко изключение, а не правило, заради което пространно обясних каква е дефиницията за успех и как тя въобще не е обвързана с мляко, а с емоция и усещане). Тази работа не е за всеки и са много малко хората, които правят такъв избор - това е още по-твърд факт, който обаче няма ама нищичко общо с това дали дадената жена е добра майка или не

Фуси - мисля, че тотално не си ме разбрала, както и останалите. Както съм уточнила съвсем ясно в отговора си към запитването на Джам, говоря за хипотетичния случай на майка, която предварително е решила, че желае да кърми детето си, все едно кога ще го вземе и на каква възраст е то (недейте припада, хора решават да кърмят и двегодишни осиновени деца - светът е мноого голям и още по-шарен). За да се фокусираш върху кърменето на осиновено дете до степен да го осъществиш, това си изисква един определен тип мислене (лека форма на лудост, ако предпочитате - гледам, че не се плашите от силни изказвания )

Твърдо не вярвам, че на някой идеята за кърменето на осиновено дете му идва пост фактум след като детето вече е в дома му и има купища грижи на главата - точно и само това имам предвид под предварителна мотивация и желание, тази предварителна нагласа и знание, която може да доведе до това човек наистина да опита да случи на практика въпросното кърмене, а не някаква физическа подготовка по въпроса, която е тотално неприложима освен в американския тип осиновявания, когато чакаш да се роди бебе, което ще вземеш. Нагласа за кърмене на осиновено дете имат изключително малък процент от осиновителите - в световен мащаб сигурно като процент са много малко число след много нули след десетична запетайка, предшествана от нула. Не мисля, че въобще на някой би му хрумнало да съпоставям всички останали спрямо избора на едно екзотично малцинство - или поне на мен не ми хрумва

Относно кърмаческата полиция - просто чакам кога ще изпляскате на масата ни в клин, ни в ръкав и кърмаческия нацизъм Няма нещо, което да не съм чувала по въпроса

Точно това имам предвид под лееееек натиск.
А че не е извратено, се каза вече от много хора.
Наистина, щом това ти е работата, защо не окажете натиск там, където трябва, за да държат деца по домовете в кърмаческа възраст и да им се отнема свещеното право на майчина гърда (а и колко още неща!).  

Моята конкретна работа е свързана с оказване на практическа помощ кърменето да се случи (парамедицинска дейност)- това, за което ти говориш, е съвършено различно (тъй като засяга законодателство и прочее промени), но е много по-важно и засяга далеч повече хора, отколкото кърменето при осиновяване, така че силно се надявам да се случи наистина...

А аз ви моля - четете преди да пишете.
Нямам време да правя разбор на моите постинги по темата. Накратко - в началото изразих скептицизъм защо кърменето на осиновено дете в БГ е неприложимо; след това - защо смятам, че т.нар. cross-nursing на деца в домовете не е добра идея и дадох малко инфо по въпроса за индуциране на лактацията при осиновителки. И накрая изразих несъгласие, че цеденето задържително е адска мъка, която изцежда жената физически, психически и всякак.

Ако различното мнение е нежелано мнение, проблемът не е в мен.
Проблемът конкретно в тзи тема не е в различното мнение, защото такова кажи - речи няма. Аз споделям опит, Хедра - информация. И не прочетох някой да е казъл на някого - индуцирай лактация, зер - инак ква майка си. Ама ако на някой му се говори за рани или за жертви, говорете си, не ми пречи.

Сладка хапке,


1) Имаш дарба и професионални умения за готварския форум. По рецепти от теб винаги ми е приятно да готвя и съм благодарна за споделянето ти там.

2) По юридически теми, обаче, имам основателен страх някой да не те вземе насериозно. Досега на няколко пъти деликатно и тактично го казвам за да не ме трият. Крайно неиздържани и непрофесионални мнения имаш,  нивото ти е далеч под приемливото. Слава Богу, че не си съдия, че и сега ми е тъжно за какво ни отиват парите като данъкоплатци.

3) По тази тема, обаче, моля те, спри.
Нищо грамотно и смислено на тях конкретно не казваш. Единствен нараняваш тези жени директно и децата им индиректно. Децата са свързани с майките си, с техните емоции, мисли и пр.

Ако не можеш сама да схванеш, директно казвам -

 жена, изтерзана от стимулиране и поемане на какви ли не препарати за зачеване и задържане на жизнесподобен плод, е с толкова манипулирана ендоктринна система (лекарите по-точно могат да го кажат),
после за дълги периоди стрес и от осиновяване и процедури разни,
 та само да поема и нови хормони и да чака лактация и остава.... и то без да знае кога и въобще дали ...

Мами, по една прегръдка за всички некърмили, които правят доста други не по-малко смислени и значими неща





 
 

Направо не мога да повярвам, че ще се изпокараме и за кърменето, при положение че всички сме наясно, че е невъзможно в България.

Моля ви се, бъдете малко толерантни - и двете страни. И аз не одобрявам темата, но поради друга причина - страхувам се, че поради тази тема някои кандидат осиновители могат да решат, че искат задължително бебе, за да могат да изживеят и момента на кърменето и да се впуснат в различни незаконни начини за сдобиване с бебе, но вина за това няма да имат нито Сладка хапка, нито Хедра. Всеки сам носи кръста на решението си.

Бих искала да се върна на първия пост - питането беше, дали трябва да предложим на детето гърда, ако то има интерес към нея. Ще се опитам да дам моята гледна точка - и двамата имат интерес към гърдите ми, но не за да се кърмят - просто те са нещо, което те нямат. По същия начин имат интерес към атрибута на баща им, който единия от тях няма, а на другия му е доста по-скромен за сега. Това не значи, че искат да сучат от едното или от другото.  Помня, когато кърмех малката в първите дни, колко ужасен от това действие беше големия и как всеки път си мислеше, че се опитвам да я задуша, затова си вадя тези изводи. НО това е моето мнение за желанието на МОИТЕ деца. Децата са различни и съм съгласна, че ако не е проблем за майката и детето го иска, тя може да предложи гърда, дори и неотделяща мляко, дори и на по-голямо дете.

Miraetta, просто не чети какво пиша  Не го прави и в готварския. Няма да мога да понеса товара, ако някой кекс не ти се получи. Ще бъде жестоко за мен.

Мира аз не съм съгласен с теб. Всъщност съм съгласен частично. Темата е болезнена за много нераждали, а явно и раждали жени.

Но даването на алтернативи и възможности не наранява никого. Сами се нараняване и не е необходимо да обвиняваме за това другите.

Всеки сам избира пътя си. Ако се върнете в началото ще видите, че това е една информативна тема. Така, че наистина не е необходимо да обяснявате защо не бихте го направили или защо според вас не е възможно.

Това е вашия избор.

И това му е хубавото да имаш избор. Така, че не мога да приема, че трябвава да призоваме някой да спре да обяснява възможностите, защото според призмата ни не са приемливи.

 
Все си мисля, че не би трябвало да съм единствената дето не е изстрадала пътя и мъката и страданието на стимулиране, опити за зачеване и прочее ... И ден не съм страдала от факта, че господ не ми е дал шанса да родя дете. Не е имало сълзи, дебнене на втора лентичка, любов "по график". Живяхме си живота и си го живеем спокойно. За щастие не сме преживяли загубата на детенце. Няма по-голяма трагедия от това да се обърка редът по който си отиваме от този свят.

Явно моето място в този живот е при осиновителите. Харесва ми да си призная. Слава богу съм подкрепена на 100 процента от човека до мен. Няма семейна трагедия от това, че не сме се репродуцирали.
Като разбрахме че сме здрави (и до там с мъките), решихме единодушно че е по-стойностно да се вложат парите от многократните опити за инвитро в деца които стоят някъде сами и без семейство.

Сигурно от тук идва и фактът, че не виждам за себе си в личен план смислена причина в стимулиране на кърмене при положение, че не съм си родила децата и в биологичен аспект този акт ми се вижда меко казано особен.