Основи на релактацията и кърмене на осиновено дете!

Лично аз считам, че това изобщо не е вярно.

Аз също мисля, че кърменето не е в основата на емоционалната връзка майка/дете. Има твърде много деца, които по една или друга причина не са кърмени и въпреки това имат страшна привързаност и емоционална близост с майките си.
Този въпрос, обаче, за нас е много актуален напоследък, тъй като и ние сме във фаза "мамините цици са най-голямото чудо на света". Много е щастлива да се гушка в тях, да ги целува - умира от удоволствие. Сигурно е някаква компенсация, не знам. Предполагам, че този й интерес няма да трае вечно, така че за сега не й "отказвам" Тя и нейните си харесва, но били още малки...

Като биологична майка на две кърмени деца и приемна майка на дете, което не е било кърмено и ден в живота си, си позволявам да се намеся в дискусията.

Кърменето не е единствения начин за създаване на трайна емоционална връзка между майка и дете, но е важен начин за това. Никога не бих твърдяла, че емоционалната ми връзка с дъщеря ми е по-силна от тази със сина ми, защото тя е кърмена 3 години и кусур, а той- само 8 месеца, но е факт, че през първите месеци/години от живота на детето, това е естествения и физиологично обусловен начин да се изрази тази връзка. Тя впоследствие се надгражда и с друг тип грижи и отношения, но ако кърменето е факт, се позволява да се постави прекрасна основа. И пак казвам - кърменето не панацея, с него или без него, връзката между майка и дете е най-силната връзка.

Тъжното в настоящата ситуация при нас, в БГ, е там, че най-ниската възраст на осиновените деца, е около 6 м. - на мен поне не ми е известен случай да е станало факт осиновяване преди това. А на тази възраст, у нас, релактация е практически невъзможна. Не че майката не би могла да изпълни съответните протоколи и да провокира лактация. Има огромен обем информация как точно става това. Проблемът за мен е - от една страна, в липсата на подготвени специалисти тук, които да я асистират в процеса. От друга - за дете на над 6 м., което обичайно вече е инало през изкуствено хранене и в повечето случаи е захранено от 6 седмична възраст, връщането към кърменето е практически mission impossible.

Признавам си, че не съм мислила за връщане към гърдата чрем ласки или гушкане при една по-голяма възраст и ще ми е интересно да прочета какво мислите по въпроса.

хм. интересна тема. явно инстинктите ми не са ме лъгъли, макар че си казах на времето, я стига глупости..........не си раждала, няма как да кърмиш.
лошото е, че чак сега се зачетох, а кърмаческата тема подминавах........
явно е било възможно.
ще следя темата.

Донякъде съжалявам , че навремето не го направих. Но е много, много трудно при липсата на подкрепа. Наистина и от най-близки хора - какво се "правиш", че си раждала....
Предимството на изкуственото хранене - таткото се включва на равна нога. 

Навремето докато обикалях клиники за репродуктивни проблеми ми бе попаднала една статия в американско списание за възможността да кърмиш бебето си дори и никога да не си раждала. Там се описваше конкретен метод чрез приемане на специални хормонални препарати под формата на хапове, които да стимулират производството на кърма. Спомням си, че тези хапове не се препоръчваха за нераждали жени над 35-годишна възраст и че първо трябваше да се проведе тест дали детето може да приема кърмата на майката-осиновителка, т.е. все пак това са различни организми.

Лично аз ако бях осиновила бебе и имах възможност може би щеше да се възползвам от тези методи. Поне така разсъждавам сега...

Моите деца и двете не са опитвали и капка майчина кърма. 

Кърмих биологичното си дете 20-тина дена. Кърмих е много силно казано - първо го държах гладно 10-тина дена, щото бях много амбицирана да стимулирам кърмата и да мога да го кърмя, после почнах да му давам АМ плюс някакви нищожни количества изцедена кърма - уж и кърма да поема. Ми не можах да го кърмя и въпреки това връзката между нас е ужасно силна.
Защо го казвам? Защото не мисля, че кърменето е някакъв страхотен феномен и им липсва - това което им липсва на нашите деца е персоналното отношение в бебешкия период. Е, дано сте ме разбрали 

Няма физиолигична пречка да се приема кърма от майка, различна от биолигичната. Нещо в тая статия не са се изразили като хората.

Навремето и на мен ми бяха попадали протоколи за лактация на нераждали жени - освен хормоналната стимулация (за която си трябва специалист), има и механична - по определени схеми. Голяма кушия си е, но си струва, стига:
- да знаеш кога ще вземеш бебето, щото има определено време, май поне 6 месеца за подготовка;
- да ти предложат малко бебе, че ако е на 3 кодини, кво кърмене, кви 5 лева.

Чела съм, че това е възможно дори и при мъжете, след продължителна стимулация на гърдите.До колко е истина не мога да кажа, но материала, в който го четох се базираше на действителен случай.
Няма невъзможни неща.Наистина проблема е най-вече в това, че можеш да осиновиш бебе над 6 месеца, което отдавна е отбито, усетило лесното хранене от шише, още повече в домовете пробиват огромни дупки на бибероните, за да може да се нахранят възможно най-бързо, да не им губят времето.Това правят и в болниците и родилните домове, което се явява огромна пречка и при раждането-ако постоиш седмица в родилно и бебето не иска да суче, трудно му е и плаче и търси лесното сукане от биберона.Голямата ми дъщеря така се отби а аз бях много млада и неопитна и не успях да бъда достатъчно настоятелна и да я приуча да суче от гърдите ми.Това обаче не се яви болка за умиране.Израстна здрава и голяма, а връзката помежду ни е страшно силна, дай боже всеки му толкова привързано дете.Тъй че не е нужно непременно и на всяка цена да кърмиш детето си за да имате силна връзка.

aз не визирам връзката, а по-скоро здравословните ползи от кърменето за детето.
връзката се гради с годините, поне според мен. можеш да кърмиш дете 3 години и после да не му обръщаш внимание, връзката се накърнява. можеш да не кърмиш, но да сте едно цяло.

както и да е, за мен темата е много интересна. може би ще донесе полза на бъдещи осиновители.

Аз също мисля, че основната полза от кърменето е изграждането на естествен имунитет у децата. По сведения на педиатри, а и по мои лични наблюдения децата, които са кърмени по-дълго време, по-рядко боледуват. Но и това не е желязно правило, разбира се. Моите деца, които не са вкусили майчина кърма, боледуват много по-рядко от племенниците ми, за които сестра ми изцеждаше всяка капка от себе си докато имаше (не че имаше много, де).

Според мен емоционалната връзка майка-дете започва да се изгражда още със зачеването и става много силна още вътреутробно. След раждането тя просто се заздравява или разкъсва чрез общуването по всякакъв начин или липсата на такова.

При нас и нашите деца тази връзка започва да се гради много бавно след като се съберем с децата си. Кърменето може да е елемент от този градеж, както и много други неща. От историятя и литературата знаем много случаи на деца силно привързани към дойките си. Това обаче в никакъв случай не означава по-слаба емоционална връзка с рождените им майки.

Проблемът е, че нашите деца вече имат рана от разкъсана друга емоционална връзка и това ги прави много недоверчиви в създаването на новата. От личен опит вече го виждам - аз трябва постоянно да доказвам, че няма да си отида и да ги изоставя. Например всеки път, когато излизам от къщи сама трябва да отговарям на неизменния въпрос: "Мамо, къде отиваш?" зададен с тревожен поглед.

Покрай тази тема сеи зададох въпроса за какво са така наречените банки за майчина кърма. Прочетох за такава банка в детската кухня, от която взимах храната за детето си - жени с излишък от кърма можеха да се изцеждат и да го носят там. Може би все пак има възможност да се хранят децата с естествена кърма дори и по изкуствен начин, или греша?

Де да имаше такова нещо по мое време... Може естествено. Кърмата може да се замразява и да се дава в шише. Честно казано, и моите не са вкусвали и капка, после се биех по главата, че не намерих "млечна майка", но покрай всичко друго, което ми беше на главата...
Напоследък четох един материал за "кърмаческaта полиция", където се твърдеше, че здравословните ползи от майчиното мляко са силно преувеличени, това ме успокои  

 

Моята хомеопатка ми даде лекарство специано създадено за некърмени или малко кърмени деца. Пие се от дватата (майка-дете).

Би трябвало да разблокира енергиите, блокирани с тези липси.

Прозвуча ми доста обещаващо. Разбира се ако вярваш на хомеопати:)

Да не стигаме до крайности, все пак, в желанието си да симулираме кърмене Моля ви, всяко нещо с времето си. Не може да кърмиш 3 годишно дете. Пък и мисля, че първоначалната идея на тази тема беше, че можем да допуснем по-големите деца до гърдите си, ако в това намират топлина, уют, сигурност, без да ги кърмим, естествено.

Ох ... това симулиране на кърмене ми звучи меко казано извратено  . Сигурно аз съм в грешка, но ...

Апропо, биологично дете съм както и двете ми сестри. Не сме кърмени, но и трите сме мнооого привързани към родителите си

Не виждам какво извратено има. Трудно е, доколкото знам, но извратено? Извратено ли е примерно жена, която е родила, да стимулира кърменето с билки и лекарства?
Друг е въпросът, че въздигането на кърменето като свещен начин на връзка с майката и на мене не ми се нрави.
Но погледнато физиологично - детето развива говорния си апарат най-напред чрез сученето. Допирът на кожата е също жизненоважен. И двете ги има при кърменето. И двете могат да се постигнат по други начини.

Съгласна съм, че това е нормално, защото тази жена е родила и е свързано с физиологичните процеси случващи се в нейния организъм. Но другото няма нищо общо с това.

Аз лично съм малко пристрастна, заради кърмаческия си опит, но ще се опитам да се абстрахирам от това.

Според мен темата има два аспекта - от една страна, възможността да се провокира лактация у нераждала жена - оисновителка. По тоя въпрос спор няма, че това е реално, ако ще се осиновява малко бебе. И от друга - изграждане на емоционална връзка осиновител-осиновен, която по определен начин да компенсира липсата, чисто емоционално, на майка, през първите седмици или месеци на детето.

Нека не включваме квалификации като "извратено" в дискусията - въпросът е доста деликатен, що се отнася до отношения между дуту и родител и ако даден тип комуникация между двамата е желан, нужен и приемлив и за двете страни, за никакво отклонение от нормата не можем да говорим.

на мен не ми се чини извратено, иве. ако е от полза за двете страни, мисля че е добре. а пък правото на избор е на всеки, дали да го направи, или не.
въпросът е обаче и за здравословното състояние на кърмещата. и дали едно стимулиране на релактацията не я подлага на голям здравословен риск.
защото в желанието си да компенсираме, може да направим грешка.
надявам се да дадете информация за рисковете, особено при жени, надхвърлили определена възраст.

Здравейте! От около месец разсъждавам върху тази тема... Биологична майка съм на две момчета. Малкото ми е на 3,5 месеца и кърмя. Тъй като искаме да осиновим момиче, се чудех дали не бих могла да кърмя и него. Много се радвам, че тази тема вълнува и други жени. Ще я следя с радост. 
П.С. Ако твърдо реша, че искам да кърмя от това ще зависят много неща и много спешни действия, които ще трябва да предприемем. 
Не мисля, че е извратено. При условие, че първите ми деца са кърмени искам същото и за третото.

Без да имам претенции за представителна извадка, както и за точност, ще се опитам да направя кратка статистика за осиновяванията във този форум (поне, тези които са ми известни):
- новородено бебе - 1 бр. - непълно осиновяване
- бебета на 3-4 месеца - според мен 2 бр., но моля ако не съм преброила правилно, да ме коригирате;
- бебета на около 6-9 месеца - често;
- бебета от 9 месеца до година и половина - сигурно има, но аз не съм забелязала, значи и тук пиша често;
- деца на възраст около година и половина до 4 г. - най-често срещания случай.

Семейства с биологични деца, осиновили бебе до сега не съм срещала, може и да има, но аз не съм срещала.

Защо го казвам? Каква е вероятността едно бебе на 6 месеца, хранено с биберон с огромни дупки за по-набързо, да се съгласи да бъде кърмено?

Цанкова, най-вероятно няма да можеш да кърмиш третото, но пък от опит - няма нищо по-хубаво от смесена компания в къщи - момчета и момиче 

Ето малко инфо за тези, които се интересуват:
http://www.llli.org/
http://www.fourfriends.com/abrw/

За La Leche League за България Бу (модератор на подфорум "Кърмене и захранване на бебета" в бг-мама) е акредитиран Ла Лече лидер - изключителна жена, която оказва незаменима помощ на всички майки, които искат да кърмят децата си. Бу е в Пловдив, в София - ако не се лъжа Хедра (пак от подфорум "Кърмене и захранване") също е представител на ЛЛЛ.

Аз съм изцяло ЗА кърменето. Също абстрахирайки се от дългия си кърмачески опит, чисто психологически - вярвам, че кърменето на осиновено бебе от майката-осиновителка, е огромен плюс. 

ей за това си мислех Иренче ... извинявам се за онази думичка, ама в моя случай си важи - все пак тази година навършвам 47 и мога да бъда всичко друго но не и кърмачка на дете на годинка и кусур.

то за нас е ясно.........май след 35 не е много препоръчително за нераждала жена, ама и аз не съм сигурна, да кажат спецовете, ганката спомена нещо подобно......

но за бъдещите майки ще е полезна информация...............

 
и пропуснах да спомена, че потенциалното "кърмаче" беше с пълен комплет зъби (макар и млечни) когато дойде в къщи - 16 на брой!!!

Оооо...  Чела съм статията преди 10 години - беше за конкретен хормонален препарат, стимулиращ продукция на кърма. Не се препоръчваше на нераждали жени след 35-годишна възраст, това го помня, защото тогава бях на 33 и си казах, че ако се налага ще хващам последни влакове. Не помня обаче защо, но за някакви тестове се говореше - и за майката, и за детето преди да започне същинското кърмене.

Все пак - да си кажат специалистите. За тези 10 години кой знае колко други чудеса са се появили.

не съм специалист, но да си кажа. не са се появили. и изобщо, това са американски простотии, ще ме прощавате.
релактация е много-много трудно и рядко да се постигне. дори и при раждала жена с наскоро спряла кърма. какво остава за нераждала. която вместо да си гледа бебетто и да му се радва, ще помпа и цеди като обезумяла часове наред - как пък не! би било върховна идиотия.

връзката майка-дете е на съвсем друго място, не на цицата.

Това действително е голяма дивотия-да се подложиш на неистови мъчения, неясно с какви последствия за здравето ти........................не зная колко от вас са наясно как се изцеждат гърди на кърмачка, какъв ад е това мероприятие, та си представям какво ли ще е цедене и стимулиране на гърдите на неродила жена.................................
И за какво е всичко това? Връзката с детето се изгражда цял живот, във всеки един момент от него.Наистина ако родиш е добре да кърмиш от гледна точка на имунитета на детето, но ако не можеш не е болка за умиране, та чак да стимулираш нераждала жена и то да кърми дете с една камара зъби в устата на повече от година............................направо налудничаво ми изглежда.
Пак ще повторя, че макар рождени не можах да кърмя децата си заради здравословни проблеми и др. такива, но са толкова привързани към мен, нямам по-добри приятелки от тях и имаме страхотна връзка.Освен това порастнаха големи, здрави момичета.
Подобни теми дори са опасни, защото могат да подтикнат някоя мама да стигне до фикс идея да кърми и да си навлече хиляди проблеми-здравословни и психически а да не говорим на какво ще направи гърдите си-живи рани

Мари, аз не бих залитал толкова много с крайните определения на нещо, което не познавам.

Моето разбиране е малко по различно и абстрактно. Гледайки форума все повече осъзнавам, че травмата от загубата на дете (невъзможност) и изоставянето нанасят сериозни поражения върху психиката на хората. А тя е склонна да се предпазва и когато не може да се справя просто заключва или изключва проблема.

И по някакъв начин и двете травми са свързани с кърменето. Според мен доста силно.

Мисля, че всякакви усилия в тази посока биха могли да помогнат и на двамата да преодолеят тази травма.

Със сигурност би било много трудно и за да тръгнеш по този път трябва да си доста мотивиран.

Тъй като се касае за блокирани енергии (аз така си го наричам) понякога е много трудно да го разбереш, защото не можеш да го пипнеш или видиш. И тогава е трудно да си мотивиран.

В края на краищата това е лично решение за всеки и темата няма за цел да приканва който и да е го прави. Тя дава информация за алтернативи.

Така, че ако се чувствате в невъзможност (възраст, възраст на детето или нещо друго) не е необходимо да се мотивирате защо няма да го правите.

Реплика към Мага- ..........., но вече изтрита

Аз съм кърмена около 14 месеца.мъжът ми- нито ден.И двамата, Слава Богу! сме в добро здравословно състояние за годините си, но той малко по-добре.

Аз имам и винаги съм имала непримирими различия по много въпроси с майка ми.Тя ми е майка и е естесвено да има между нас обич и привързаност, но разбирателство по много въпроси няма.толкова антагонистично сме настроени понякога, че дори когато плахо се опитваше да ми каже" осинови си детенце", аз и отговарях "Осинови си ти"за което сега се срамувам, но това е положението, просто изпитвам потребност да и противореча, защото в много неща не съм била разбрана.

мъжът ми и майка му- е няма такова чудо, такава емоционална привързаност и разбирателство между майка и син.поне аз не съм виждала син с по-голяма нежност, внимание и търпение да се отнася към майка. вярно, към всички близки е такъв,не само към майка си, това е в природата му.Но е факт изключителната емоционална връзка.

Та толкова по въпроса кърмене- привързаност между майка-дете.Разбира се, допускам нашият случай да е изключение, а обратното да е правило.Просто споделям и другата възможна ситуация.

Синът ми на 2+, когато дойде у дома, аз на 40+, имаше толкова други проблеми и належащи задачи за решаване, че дори и да бях просветена, едва ли бих си губила времето с подобни неща.Но е факт, че дълго време си смучеше пръстчето, а след това на сън издаваше звуци, подобни на сучене, за което ми обясниха, че е остатък от сукателния рефлекс.Не е кърмен нито ден.

Няма спор, че кърмата е изключително полезна за имунитета на детето и за здравословното му развитие.Така или иначе, процедурата по осиновявания е такава, че е по-скоро изключение да се осинови бебе , отколкото правило, а и не може да се планира кога точно ще се случи събитието. И вместо изкуствени усилия за постигане на нещо със съмнителен резултат, мисля си, не е ли по-добре, да се създаде някакво движение, инициатива, да има кърмачки- доброволки, които да кърмят децата по домовете в най-ранната им възраст.Говоря за естествени кърмачки, които имат и възможност и желание.Може и това да изглежда налудно, но аз лично виждам много по-голяма полза за децата.който влиза в Кърмаческия, да каже, дали това може да се реализира.

За мен идеята е неосъществима.
За една майка на кърмаче - първо е проблем да отделя времето.
Второ - организмът на майката и детето се синхронизират и се произвежда толкова кърма, от колкото има нужда детето в момента. Ако аз кърмя две деца, трябlа да го правя непрекъснато, не става - днес отивам, утре ще си седя в къщи. А това е невъзможно да стане масово. Дори и да се намерят няколко всеотдайни майки - те ще са единици. Дори  някой майка да отиде веднъж - два пъти да кърми дете, през останалото време ще го хранят с биберон и след седмица то вече няма да иска да суче. То вероятно няма да иска да суче още от самото начало, защото още в родилния вече са му дали бибата с най-голямата дупка.
Трето - няма директор на дом, който да се навие на такова нещо.

Тук няколко пъти чета - аз не съм кърмена, този мой познат е кърмен, пък аз имам такава връзка с майка ми, той няма и пр. Дали едно дете се кърми или не, не значи, че то няма да изгради силна емоционална привързаност към родителите си. Все пак повечето от нас са имали такава връзка и с бащите си, а никой не е кърмен и ден от бащата. Става дума за това, че тази връзка е специфична, тя е от съществено значение за детето и майката и с нея е по-добре. Кърменето дава на новороденото усещания, които са желани за него - на сигурност, защитеност, и това е начина, който природата е избрала, за да става това. По ред причини храненето с адаптирани млека е разпространено и донякъде наложено като норма и това не означава, че всяка не-кърмеща майка няма емоционална връзка с детето, а ме няма онази, която се създава чрез кърменето. Опасявам се,ч е нещо не мога да се изразя като хората, но при мен кърменето е било винаги доста интуитивен процес и имам усещанията, но ми липсват изразните средства за това.

и последно -
Често пъти чета - той е кърмен едиси колко, а е все болен, значи кърменето не помага. Никой не е твърдял , че кърменето е панацея. Идеята на твърденията за ползата на кърменето за здравето е в това, че едно дете - ако е кърмено, би било по-здраво, отколкото шеще да бъде, ако не беше кърмено.

Интересни материали за провокиране на лактация при осиновителки (на английски):
http://www.breastfeedingbasics.com/html/Relactation.shtml
http://asklenore.info/breastfeeding/induced_lactation/gn_protocols.html
http://www.fourfriends.com/abrw/
http://asklenore.info/breastfeeding/induced_lactation/faq.html

@Магьосника от Оз - интересно мнение, приятно ми беше да видя тази гледна точка.

.......

сбърках темата и не знам как да си преместя поста в другана дето ми е по-място .... помооощ

Д-Ива, страхотно предложение, майка на 40 и кудур и баща на 50 да се редуват да кърмят....

Много ще е полезно за детето, няма що.

... - обяснение на Д-ива, как да си премести поста.

Благодаря мнооого!

За мене тази тема има малко по-друг смисъл.
Ясно е, че дискусиите за и против кърменето няма да се разрешат тук.
Лично аз го виждам така:
Колко пъти мами споменават тука, че им се иска те да са родили децата си, за да им спестят болката?
По тази логика, добре е да се знае, че при определени условия е възможно да се кърми и без раждане. Едната загуба да не води автоматично до друга.
За мене лично е важно да знам и това, което споменах преди - че ползата за здравето е статистическа (спомнете си другата тема) и че  изкуственото хранене не означава автоматично лошо здраве.
Другите ползи - никой не ни пречи да си гушкаме детето и без да суче. Има и качествени биберони, които стимулират рефлексите и развитието на говорния апарат.
виждам и друга прилика - когато една жена НА ВСЯКА ЦЕНА  иска да забременее и се трови с хормони в продължение на години, струва ли си?

Не, но този отговор ще го получиш тук, я иди да питаш в Проблемното, да видиш какво ще стане.
Което за сетен път доказва, че хората са различни и изживяват различно всеки етап от пътя си.

Магьосника от Оз,
не целя никого да обидя или да подиграя.Просто съм имала проблем с гърдите, сходен с мъките по релактацията /много тесни млечни канали с много силна лактация/ та зная за какъв ад, болки и мъки иде реч за да изцедиш няколко капки от себе си.За това никому не го препоръчвам, тъй като съм убедена че ще е още по-голям ад от мойто, защото трябва дълъг период на нечовешко "доене" с извинение за да се постигне резултата.
И в крайна сметка не виждам смисъла, няма жизнено важно значение, не е нито по-здраво детето, нито по-привързано.........................нечовешки мъки без огромен смисъл.
По тази причина се включих и съм така крайна, как да обрисувам ужаса, който съм преживяла около желанието си да кърмя и упоритостта си.Слава богу втория път бях жена , доста по-разумна и като видях че не ми е писано, навреме се отказах и си спестих последващите мастопатии и т.н.
Ако някой се е обидил от откровеността ми, моля за извинение, не съм целяла да засегна никой, напротив с добри подбуди се включих.

Интересна дискусия се е заформила. Разбира се, изобилстваща от разни гледни точки - и от липса на информация за целите и методите на релактацията.

Релактацията и предизвикването на лактация не са за всеки, съвсем определено. Това обаче не означава, че трябва да им се лепят етикети - не забравяйте, че не сте на мястото на всяка една друга майка.

Има жени, които имат свои биологични деца, понякога все още кърмени - и осиновяват следващо. Нормално е желанието им да кърмят и това бебе - това е начинът, по който са свикнали да градят връзката с децата си и е нормално да ги боли за това, което осиновеното бебе е изгубило като контакт и общуване с майката. Кърменето може да помогне и на двамата да изградят по-лесно и бързо връзката помежду си.

Има жени, за които предизвикване на лактацията е начин да компенсират факта, че не са родили - кърменето е също толкова физически и също толкова интимен акт както износването на едно бебе.

Причините ще са различни от човек до човек и от дете до дете - ясно е, че тези, които осиновяват новородено бебе, ще имат съвсем различни водещи основания в сравнение с осиновяващите дете на годинка. Затова обобщенията са безкрайно не на място.

Колкото за опасността от предизвикването на кърма - има протоколи, при които няма използване на никакви медикаменти и се разчита единствено на сукането на бебето, което се кърми със система за хранене на гърдата, т.е. получава АМ, но на гърдата през тънка тръбичка. Има протоколи, които използват медикаменти - които в никакъв случай не са нито толкова силни, нито толкова проблемни колкото са медикаментите дори за най-проста стимулация на яйчниците (използват се обикновени противозачатъчни по обичайния им начин, за да се симулира бременност, после се спират като така се симулира хормоналната промяна след раждане и след това се включват медикаменти, които повишават пролактина - това са неща, които нормално се случват в женския организъм след раждането).

Медикаментозните протоколи може да не са подходящи за всяка жена и в света на експертите се спори доколко въобще са необходими, предвид че успех може да се постигне и само чрез стимулация на гърдите с добре сучещо бебе или помпа.

Кърменето и лактацията са естествени за женския организъм състояния, така че няма как да са във вреда на една жена, особено ако се случват по максимално естествения възможен начин.

За повечето жени, които пристъпват към релактация, количеството произведено мляко не е това, което определя чувството за успех. Повечето жени произвеждат минимално количество кърма (особено ако никога преди не са раждали или никога не са кърмили) - успехът се изразява в удовлетворението и създаването на връзката между майката и детето.

Всеки по различен начин дефинира за себе си очакванията си и изживяванията си - за един изцеждането по 8-10 пъти в денонощието ще е дефиницията за най-големия кошмар под слънцето.

За майката на болното недоносено същото нещо ще е осезателната й връзката с бебето, което може да не вижда, но усеща заради това, което тялото й прави за него.

За решилата да кърми майка на осиновеното бебе може да е нещото, което я кара да се чувства пълноценна майка и премахва разликата между нея и останалите биологични майки, които също имат проблеми с кърменето и зависят от помпа. За нея произведените 30 мл няма да са нищожни капки, за които не си струва цялата борба - а ще са победа над обстоятелствата, ще са нещо, което е постигнала със собствени усилия, ще са компенсацията за всичко, което е загубила, пропускайки раждането. Ще са утеха и примиряване със собственото й тяло - макар че я е предало по отношение раждането на детето, все пак е победила в тази борба и ето, дори в най-неизгодните обстоятелства само с помощта на безмерното й желание я превръща в биологична майка, произвеждаща кърма за бебето си.

Да, не всеки ще се чувства по този начин - но и не мисля, че е необходимо да се определя като извратено едно от най-човешките желания на някоя жена, нито пък да се отричат чувствата й и да се определят като ненужни или глупави, само защото други може да не се чувстват и да не постъпват по същия начин.

Трудността да се разбере е едно - осъждането е друго.

Всичката тази информация е много интересна, признавам темата ми е непозната. Само да вметна обаче, че такова нещо, като "майки осиновили новородено бебе" не съм срещала.

Всичко това е много интересно и доста абстрактно поради факта, че законът в България в момента не допуска законно пълно осиновяване на новородено бебе. Най-ниската възраст, която съм срещала до сега е 3 месеца и то в редки случаи.
Всички изхождаме от гледна точка на майката, но може ли някой специалист да каже, каква е вероятността едно бебе на 1 година да пожелае да бъде кърмено? И то в момент на стрес от промяната на заобикалящата го обстановка, какъв е шанса да се съгласи на нещо толкова безкрайно ново за него като кърменето?

Продължавам мисълта на sislie... със своя мисъл-поради което е по- добре да се предприемат максимално необходимите и належащи процедури за едно осиновено дете, съобразно възрастта му и конкретните нужди.

сега, да поясня, че често стават недоразумения във форума- нищо лично към никого.Но ми прави впечатление колко се е отдалечил човек в днешни дни от естествената си същност.От девет кладенеца вода се носят ,разпространява се информация за най-различни "протоколи " как точно осиновителката да кърми нероденото от нея  дете.нищо лошо дотук,независимо, че ние, осиновителките, отбелязвайки реалността при която осиновяваме, преценяваме, че май не точно тази нужда е най-належаща  на детето.поне голяма част от нас.Същевременно категорично се отхвърли идеята, за доброволки- кърмачки за новородени деца в домове.не казвам, че е най-добрата идея, но поне можеше малко да се поразсъждава.Никой ли не е чувал понятието "млечни братя","млечни сестри"?В миналото се е практикувало и е било едно от най- естествените неща- кърмачка, която има възможност да кърми и друго, неродено от нея бебе, ако майка му няма кърма или по други причини не е кърмено.Особено по селата е било доста разпространено.така че, не е съвсем вярно, че кърмачката произвежда точно толкова кърма колкото е нужно на нейното бебе.
Вероятно ще има затруднения, но не виждам защо да не се помисли върху идеята, все пак току-що родените имат по-голяма нужда от кърма, отколкото дете, което ще чака да го впишат в регистрите, после да мине през Съвет по осиновяване, после съдебни процедури и т.н.,докато стигне до майка си  

Светкавица,
всеки сам преценява какво е най-важно за детето му. Не виждам нищо неестествено. Нека се знае. Лошо става, когато се вменява вина у хората, че не са опитали да запълнят и тази липса на детето си. Никой не го прави тук.
Колкото до млечните майки, мисля, че идеята не се отхвърли, а се обяви за практически неосъществима. Би било прекрасно, естествено. 
Само помисли, ако за всичките тези деца в домовете имаше достатъчно доброволци да ги гушкат, да им говорят, а защо не и да ги кърмят, дали щяха да са на този хал? 

Да, реалностите са такива, че в процеса на осиновяване кърменето е най-малкия проблем. Аз лично изобщо не съм се сещала за това. Както вече казах, моята дъщеря задоволява естественото си любопитство (може и някаква подсъзнателна нужда, няма да се правя на специалист) към гърдите ми, но в никакъв случай не проявява желание да суче. Ако пък беше така бих се притеснила, все пак тя е на 2 год. и 7 месеца!
Иначе, в продължение на темата на Светкавица, аз имам "млечна сестра", която не познавам, майка ми я кърмела в родилния дом. Не знам обаче дали би могло на практика да се организира нещо такова като "доброволни кърмачки", как ще се подбират, сигурно трябва да се изследват, не знам...В дома, в който се отглеждаше дъщеря ми, на кандидат-осиновителите (подали молба в съда) даваха право да припарват само до коридора. Явно трябва промяна и в нормативната уредба, за да се регмалентира достъпа на тези жени до домовете, да се картотекират някъде...сложно ми се вижда за реализация.

В един от източниците, които дадох по-горе, се сочи следното:

@ Свекавица - "категорично не се е отхвърлила" идеята - изразих личното си мнение, но то се базира не на тесногръдието ми, а на богатия ми опит както като кърмеща майка, така и като човек, посещавал в продължение на години доста институции и по тази причина,а и поради работата си имал възможност да контактува с директорите им.

Млечните братя и млечните сестри по селата са били деца, отглеждащи се непосредствено с билогочното дете на кърмещата жена. Ти как си я представяш една кърмачка да препуска с количката 8 - 10 пъти на денонощие, за да кърми дете в дом. Аз не си го представям, сигурно щото имам предразсъдъци.

Нека поразсъждаваме в практически план, тъй като не се познаваме и няма как да знаете ка  е протичал моят конкретно живот през първите години на кърмената ми дъщеря ми. На работа съм от 8 до 17 ч. През това време изцеждам с помпата на 3 часа, за да осигуря кърма за следващия ден. Като се върна от работа, дъщеря ми се лепва върху мен и суче от 17 до 8 почти непрекъснато, за да навакса липсата ми. Това се нарича "обърнат режим" и повечето работещи майки на кърмачета знаят за какво иде реч. В това време аз съм професионалист, домакиня, съпруга и пр - картинката ви е ясна. Ами окачествявай го както си искаш, Светкавичке, ама няма начин да ходя да кърмя още едно.

Освет това "не е съвсем вярно, че кърмачката произвежда точно толкова кърма колкото е нужно на нейното бебе." е доста странен опит да се перифразира написаното от мен. Организмът на кърмачката може да произвежда мляко за едно, две или повече бебета. Но тези бебета трябва да са там, при кърмачката. Не може да кърмиш едно през цялото време и още едно три пъти в седмицата. Прецаква ти се млеконадоя. Организмът ти получава странни сигнали за нуждите на детето. Не е приятна ситуация, била съм там. Говорим за опасност от хиперлактация.

Та като говорим за нуждите на новородените бебета по домовете, доста по-реално и осъществимо е да има доброволци, които да ги гушкат, пък кърменето им да го оставим за един по-идеален свят.

П.С. Маймуна, писали сме едновременно

Права си, само че забравяш да отчетеш, че тези дойки са живяли в една къща или много наблизо с детето, което са кърмили.
Идеята ти е добра, но технически няма как да се осъществи. Ако една майка има бебе-кърмаче, това означава, че тя ежечасно е заета с грижите около него и не може да прескача час по час до някой Дом за да кърми и там, освен ако не живее в непосредствена близост или не си наеме някой, който да обгрижва нейното дете (хранене, преобличане, къпане, пране, гладене, проблеми с колики и много други неща, които на нас, осиновилите по-големи деца са ни доста непознати).  

Ха, сума ти хора сме писали по едно и също време за едно и също нещо. 

Ами то че може - може, понеже има кърмачки, които кърмят по-големи деца, например на 9-10 месеца, година, дори две. Не съм кърмила на тази възраст детето си, но някъде там бебетата почват да ядат на 4 часа, т.е. времето вече не е толкова кът, но аз лично се съмнявам, че кърменето на децата по домовете ще им помогне по някакъв начин.
На децата там им липсва ласка, персонална грижа, ЛЮБОВ, едва ли кърменето е най-голямата им липса.
Сладка хапка, благодаря за информацията.

Мисля, че по-добре от мен сте наясно с това как върви развитието на едно бебе, което е отглеждано в институция и че психическото му развитие определено е на по-ранен етап, отколкото предполага реалната му възраст - това е едно на ръка.

Периодите на голям стрес също са периоди, в които децата регресират и се държат като по-малки - така че това също е фактор, който може да допринесе за по-лесния преход. Освен това забравяте основни неща - това, че едно дете никога не е слагано на гърда изобщо не означава, че то престава да е бозайник и няма нужните рефлекси и инстинктивни познания. Не казвам, че е лесно да се научи 6-месечно дете да суче - но е постижимо с нужната подкрепа и торбата с триковете (прави се с осигуряване на много контакт кожа до кожа първоначално, а по-нататък със системата на гърдата и с използване на силиконови зърна преди прехода към кърменето).

За идеята децата в домовете да се кърмят от дойки - правело се е до началото на 19 в., защото смъртността в домовете е била чудовищна заради небезопасните начини за хранене. Имало е професионални дойки, а ограничението е било една дойка да кърми не повече от 6 деца - което е изключително интересно и показва безкрайните възможности на човешкия организъм...

Защо не изглежда добра идея дойки да ходят да кърмят пряко децата в домовете - първо ХЕИ никога и при никакви обстоятелства не би го позволило, това ви е ясно (cross nursing не се подкрепя от нито една официална организация заради това, че напр. ХИВ-носителството при детето може да се докаже чак след 6 месеца, а бебето може да зарази дойката по време на кърменето - същото е и с ред други преносими през кръвта заболявания, за които изследвания рутинно не се правят).

Второ - психологичната идея на кърменето е да създава връзка. Ако едно дете бива кърмено от поредица различни дойки, става същото както с постоянно сменящите се възпитатели около него - губи се цялата същност на процеса, няма как да се създаде бондинг и нещата отиват по дяволите. Наскоро имаше обширни дискусии по въпроса заради един татко на Филипините (мисля), който загубил жена си скоро след раждането и бебето се кърми от 15 жени от селото. Там нямаше притеснения, защото таткото си беше основната фигура в живота на детето, primary caregiver и човекът, с когото детето има емоционална връзка - тогава не е проблем, че кърмачките се сменят постоянно. При децата в домовете не е така - там този стожер липсва. А не съм убедена и в това, че дойката би могла да кърми с еднакво отношение и емоция всеки път различно бебе - вследствие на кърменето ще се създават емоционални връзки, които после много трудно се прекъсват и са с последствия (не непременно положителни в тази нестабилна и далеч от нормалното ситуация) и за двете страни.

Изобщо, както казва една норвежка, която изключително много уважавам - кърменето се прави точно толкова заради млякото, колкото секса се прави заради спермата (ще ме прощавате за натурализма). Майките не кърмят само заради млякото - а ако идеята е децата в домовете да получават кърма, това се прави през банките за кърма. Доскоро някои домове са приемали дарителска кърма, стига майката да ходи да се изцежда там на място пред тях (след като е преминала задължителните изследвания, разбира се) - това е доста по-приемлив за всички вариант, отколкото да се изисква емоционалната цена, която биха платили и дойките, и бебетата, които няма да бъдат взети от дома независимо от това, че различни добри жени ги кърмят 1-2 пъти дневно...

hedra, ако оставим настрана дългите информативни постинги и трябва с две думи да споделиш твоето лично мнение по случая "релактация и кърмене на осиновено дете" - ти какво би предпочела:

1. осиновителката да прекара месеци наред, всеки ден, по 5-6 часа в цедене, опитвайки се да изцеди малко кърма (с всички възможни последици върху физическото й състояние (умора) и емоционалното (депресия от твърде вероятния неуспех да бъде "истинска" майка и да "създаде връзка" с детето)

или

2. осиновителката да се фокусира върху общуването с новопридобитото си дете по други начин - гушкане, говорене - и върху собствената си радост от новата си роля.

а?

Защо вариант № 1 непременно трябва да е свързан с умора, депресия и прогноза за евентуален неуспех. За немалко жени фактът на направеното усилие е необходим и важен, за да ги накара да се почувстват пълноценни родители.

Подкрепям jam
няма как 5-6 та и повече часове цедене да не се свърже сумора и др.негативни усещания.Особено що става въпрос за принудително предизвикана лактация

пояснявам защо.

1. защото цеденето по 1 час през 3 часа Е свързано с чисто физическа умора - болки в ръката, в гърба, в гърдата, свързано е с безсъние. правила съм го 4 месеца и не говоря наизуст.

2. защото предизвикване на лактация у нераждала жена е рядък казус и вероятността за неуспех е много голяма. всеки неуспех води до разочарование и депресия в известна форма. а когато те облъчват с послания, че това е истинския бондинг и това е най-важното между майката и детето - много е лесно да се подтиснеш, че ти не си успяла и ерго, не си истинска майка. и тук говоря от личен опит. колкото и да съм човек разумен и аналитичен - поддавала съм се на тия агитпропаганди и съм се депресирала, че нямам достатъчно кърма...

Абсолютно!!!!
В допълнение към Джам

Защото когато жената роди, тя "се подготвя за кърменето", ако щете психически, ако щете емоционално. Нашите деца идват при нас "напълно непознати", често за две, три седмици. В 9 от 10 случая това са деца като минимум над 6 месеца.

Нашите деца, често са парализирани от страх, който парализира и нас, и без друго объркани и стресирани емоционално.

Спомням си какво беше в началото... представям се как освен всичко друго се опитвам да кърмя и неуспявам ....

И аз съм цедила, доста повече от 4 месеца, но не съм изпитвала тези усещания.
Затова казвам, че хората са различни и когато мотивацията им е различна, едно и също действие се интерпретира и физически, и емоционално, по различен начин. За някои майки тези неща не са проблем, затова казвам, че т. 1 не е универсална.

Съвсем кротко и без да търся скандал те питам... мислиш ли, че една жена, толкова дълго копняла за дете не е достатъчно мотивирана да кърми...
нима мислиш, че не искаме ... допускаш ли, че всяка от нас не е мечтала за  този момент...

мисля, че си малко жестока...

моля те, най-кротко, освен другите вини не ни закачай и тази, че не сме достатъчно отдадени, та не искаме да кърмим...

Джам разбира, защото видя сина ми на 5тия ден от идването му в къщи ... видя и мен, и понеже има сърце и душа, виждам, че е оценила съвършено правилно ситуацията за което съм и много благодарна  

Радетелите за предизвиканата лактация основно са в страни, където се практикува отворено осиновяване (чела съм доста по въпроса)
Там майката се подготвя за раждането, заедно с родилката. Процесът не е от днес за утре. Месеци и бая медикаменти са необходими за да се предизвика кърма. Правят се специални пренатални упражнения на двете жени с цел създаване на връзка между новата  майка и бебето.

Моля ви от сърце, мислете преди да пишете

Какво значение има какво аз бих предпочела?! Ако ме потърси майка с такова желание, ще й помогна по всички начини, които са ми възможни, защото това е нейното желание - моите желания и разбирания нямат абсолютно никакво място във вселената на тази майка и бебе, значение имат единствено уменията ми, които са на тяхно разположение.

Иначе личното ми мнение - изобщо и по никакъв начин не виждам двете неща да се изключват, ако жената знае какво да очаква и е гъвкава в нагласите си (предвид че осиновяването отнема много продължително време, една жена има достатъчно време да си изгради определена нагласа, ако самата тя желае да се опита да кърми - аз лично не бих тръгнала да убеждавам някого по въпроса, но и никак не смятам, че информацията за възможностите е излишна). Когато се предвижда изцеждане в продължение на месеци, може да се инвестира в добра електрическа помпа, с което времето, прекарано в изцеждане, се намалява значително, също както и останалите неудобства на ръчните помпи (умора и т.н.). Ако детето суче на гърда (а обикновено това е ултимативната цел, а не производството на 100 мл кърма за денонощие), има как това време да се съкрати още повече и нещата да станат още по-ефективни.

Ако детето прекарва време на гърдата, това автоматично включва както времето за гледане, гушкане, милване, говорене и физически контакт, така и радост за майката, която няма нищо общо с количеството произведено мляко (и отделно промяна на нейното хормонално състояние, което ще й позволи по-лесно тя самата да се адаптира към детето и да е по-лесно възприемчива към нуждите му - окситоциновата стимулация е един невероятен фактор в това отношение).

Ако на майката й се налага да прекарва време пред помпата, това не означава автоматично липса на общуване с детето - то може да е до нея (което стимулира допълнително тялото й заради мириса, звуците и усещането за детето), а общуването и наваксването на физическия контакт могат да се постигат по множество начини, вкл със сън в едно легло, носене в слинг, контакт кожа до кожа и т.н., които и без друго са от особено важно значение в тези ситуации. Освен това съществува и другото - ситуацията е подобна на тази при майките, които цедят за недоносените си бебета, т.е. това е част от нещата, които правиш за детето, а не за себе си (не знам някой да цеди заради себе си и собственото си удоволствие... всичко се прави заради детето).

Не приравнявайте кърменето с млякото, двете неща наистина не са едно и също. Както неведнъж дотук казах - жени, които избират този път, обикновено не се впечатляват от имунните свойства на кърмата и ги смятат за приятен бонус, а не за основната си цел (предвид че кърма може да се осигури по много други начини и да се дава с шише). Важен в тази конкретна ситуация е много повече емоционалния заряд, който кърменето носи - и обикновено това е, което определя личното усещане за успех в тези ситуации.

Т.е. си зависи от гледната точка - ако целта е да изживееш и изградиш връзка чрез кърмене с детето, тогава производството на определено количество мляко е нещо приятно, а не цел (реално самото изживяване може да се постигне и само с използване на система за хранене на гърдата, без никакво производство на мляко от страна на майката). Ако целта е производство на определено количество мляко, което да даваш от шише - тогава може да има поле за неуспехи и депресия, и пак не е нужно непременно да е така точно защото всеки сам дефинира усещането си за успех. За едни 30 мл на хранене са невероятна победа (работя с такива жени, които са биологични майки с проблеми), други го определят като повод да спрат усилията си. Хората са различни, имат различни цели, различни изживявания, различни гледни точки...

С риск да си изтърва нервите, защото преди малко писах, че се опитвам да премислям какво казвам тук - помпи, медикаменти, цеденета, инвестиции в електрически помпи....Да се хвана ли за главата или не - това е въпроса!
За теоретиците - когато една жена изведнъж се сдобие с 1,9 год. дете и е между небето и земята, защото не е съвсем наясно какво да прави с него, особено първите дни, когато цялата отговорност за живота, здравето и т.н. й се стовари на главата и й трябва време да се опомни- знаете ли, че само помпи са й в главата. (оп, малко тавтология се получи).
Освен това, темата може и да е актулна за малък процент осиновители, но за по-голямата е неприложима. Повечето осиновени деца, поне за тези които знам са над 1 год., и смея да твърдя от скромните си познания, че това вече не е възраст за кърмене.
Освен това прослолутото кърмете може съвсем спокойно да се замести с гушкане на майчината гръд без смучене и млекоотделяне, какъв е проблема?

Сисли, те не казват Кърмете! Те дават информация и казват всеки да прави каквото иска. Не смятам, че искат да ни обидят или да ни кажат, че като не сме кърмили сме непълноценни майки, просто дават и друг вариант, според мен неприложим в България.
Е, аз не се срамувам, че и за биологичното си дете не можах да го приложа, но това е друга работа  . Просто всяка майка се изживява като майка по различни начини - за едни чрез кърменето, за други по друг начин... хора всякакви.

Последен опит  

Хедра, помисли малко и се опитай да си представиш... Осиновяването отнема повече време - това е относително. Пример - подавам документи януари 2008 (да речем тогава съм взела решение), докато ме впишат - април 2008. От този момент до идването на детето в къщи могат да минат повече от две цели календарни години, а реално от срещата с конкретното дете до взимането му в къщи - само 3 седмици (съвсем реално е).

Как си представяш една жена да се подготвя теоретично, да бъде гъвкава в нагласите си и да се подготвя да кърми в неизвестно далечен  момент с неизвестно дете с неизвестна възраст. Това може да бъде утре, може да бъде и след два, месеца, година и половина, две...
Не знаеш какво е да чакаш да ти се обадят, та трепериш при всеки телефонен звън, да чакаш, да се надяваш, нищо да не ства, никой да не ти се обажда, да се депресираш от този факт, да гледаш чуждите бебета по улиците, да плачеш нощем, да се караш с мъжа ти, да ругаеш администрацията, да устояваш на офертите за продажба на деца ....
и в същото време да се подготвяш за кърмене...
ако не можеш - не си добре мотивирана....

Наистина ли не си давате сметка в каква рана бъркате.... и колко могат да наранят  думите ви ...  съвсем кротко ви питам. Категорично не искам конфликт   

Не, аз не съм обидена. Просто се подразних от безкрайните детайли, да не ги повтарям. Неприложимо е в България, естествено. Да поговорим за нещо приложимо тук. Може ли тая тема да касае "средно статистическия осиновител" в България??? Може ли ние на по толкова години да се правим на нещо, което не сме и да се фокусираме върху нещо, което не ни е било отредено да изпитаме. Все едно аз да давам съвети на една майка как да ражда - секзцио или не, какво да прави или не по време на бременности си, да кърми или не. Някак не на място ще дойдат моите съвети, нали?
Фуси, не те прочетох. разбира се, че и самия процес (описали си го съвсем точно) не предполага подобна подготовка. По никакъв начин!

Хедра,
мисля, че наистина пропагандата не е на мястото си тук. И аз и други, пуснахме линкове, който иска, да чете. За огромната част от пишещите тук тези съвети не се отнасят.
В един от по-ранните ми постове споменах "кърмаческата полиция". Много е лесно да накараш хората да се чувстват виновни в ситуация, в която наистина кърменето май им е последната грижа. Мисля също, че достатъчно се афишира като радетел на каузата. Който иска, ще те намери.
Нищо лично, просто не е  подходящо.

Освен това смея категорично да твърдя, че не е вярно това, което казваш за индуцирането на кърмене по механичен път. И с месеци подготовка процентът успели без лекарства е много, много нисък.

Информация - да, пропаганда и леееек натиск в стил "ако сте мотивирани достатъчно" - не. Не тук.

Мисля, че този пост напълно изчерпва темата и да си чешеме езиците повече меко казано не е уместно.
Тук осиновяването става доста по-късно във времето, без необходимите подготовки във физическо и психическо отношение и още и още..........поста на Фуси завършва всички вариации по темата

Радвам се, че има някой, който разбира нещата точно по начина, по който са имани предвид

Маймуна - би ли погледнала последните ми два постинга, където е изразено личното ми мнение по въпроса? И където изрично споменавам, че не бих тръгнала да убеждавам никого, който сам не е достигнал до такова желание и решение, да се захваща да го прави? Именно защото много добре знам какво означава цедене и опити за предизвикване на кърмата и с какъв кански изтощителен труд и емоционално напрежение е свързан. За разлика от повечето хора просто не смятам, че е глупост, извратеност или поредната американска измишльотина - реално е и може да се направи, това е факт, но е неистов труд (а имам ужасно добра представа кое колко е постижимо и как точно, защото това ми е работата, тъй че съм напълно наясно, че и с лекарства успеваемостта - ако я дефинираме като количество мляко, покриващо нуждите на бебето - е твърде рядко изключение, а не правило, заради което пространно обясних каква е дефиницията за успех и как тя въобще не е обвързана с мляко, а с емоция и усещане). Тази работа не е за всеки и са много малко хората, които правят такъв избор - това е още по-твърд факт, който обаче няма ама нищичко общо с това дали дадената жена е добра майка или не

Фуси - мисля, че тотално не си ме разбрала, както и останалите. Както съм уточнила съвсем ясно в отговора си към запитването на Джам, говоря за хипотетичния случай на майка, която предварително е решила, че желае да кърми детето си, все едно кога ще го вземе и на каква възраст е то (недейте припада, хора решават да кърмят и двегодишни осиновени деца - светът е мноого голям и още по-шарен). За да се фокусираш върху кърменето на осиновено дете до степен да го осъществиш, това си изисква един определен тип мислене (лека форма на лудост, ако предпочитате - гледам, че не се плашите от силни изказвания )

Твърдо не вярвам, че на някой идеята за кърменето на осиновено дете му идва пост фактум след като детето вече е в дома му и има купища грижи на главата - точно и само това имам предвид под предварителна мотивация и желание, тази предварителна нагласа и знание, която може да доведе до това човек наистина да опита да случи на практика въпросното кърмене, а не някаква физическа подготовка по въпроса, която е тотално неприложима освен в американския тип осиновявания, когато чакаш да се роди бебе, което ще вземеш. Нагласа за кърмене на осиновено дете имат изключително малък процент от осиновителите - в световен мащаб сигурно като процент са много малко число след много нули след десетична запетайка, предшествана от нула. Не мисля, че въобще на някой би му хрумнало да съпоставям всички останали спрямо избора на едно екзотично малцинство - или поне на мен не ми хрумва

Относно кърмаческата полиция - просто чакам кога ще изпляскате на масата ни в клин, ни в ръкав и кърмаческия нацизъм Няма нещо, което да не съм чувала по въпроса

Точно това имам предвид под лееееек натиск.
А че не е извратено, се каза вече от много хора.
Наистина, щом това ти е работата, защо не окажете натиск там, където трябва, за да държат деца по домовете в кърмаческа възраст и да им се отнема свещеното право на майчина гърда (а и колко още неща!).  

Моята конкретна работа е свързана с оказване на практическа помощ кърменето да се случи (парамедицинска дейност)- това, за което ти говориш, е съвършено различно (тъй като засяга законодателство и прочее промени), но е много по-важно и засяга далеч повече хора, отколкото кърменето при осиновяване, така че силно се надявам да се случи наистина...

А аз ви моля - четете преди да пишете.
Нямам време да правя разбор на моите постинги по темата. Накратко - в началото изразих скептицизъм защо кърменето на осиновено дете в БГ е неприложимо; след това - защо смятам, че т.нар. cross-nursing на деца в домовете не е добра идея и дадох малко инфо по въпроса за индуциране на лактацията при осиновителки. И накрая изразих несъгласие, че цеденето задържително е адска мъка, която изцежда жената физически, психически и всякак.

Ако различното мнение е нежелано мнение, проблемът не е в мен.
Проблемът конкретно в тзи тема не е в различното мнение, защото такова кажи - речи няма. Аз споделям опит, Хедра - информация. И не прочетох някой да е казъл на някого - индуцирай лактация, зер - инак ква майка си. Ама ако на някой му се говори за рани или за жертви, говорете си, не ми пречи.

Сладка хапке,


1) Имаш дарба и професионални умения за готварския форум. По рецепти от теб винаги ми е приятно да готвя и съм благодарна за споделянето ти там.

2) По юридически теми, обаче, имам основателен страх някой да не те вземе насериозно. Досега на няколко пъти деликатно и тактично го казвам за да не ме трият. Крайно неиздържани и непрофесионални мнения имаш,  нивото ти е далеч под приемливото. Слава Богу, че не си съдия, че и сега ми е тъжно за какво ни отиват парите като данъкоплатци.

3) По тази тема, обаче, моля те, спри.
Нищо грамотно и смислено на тях конкретно не казваш. Единствен нараняваш тези жени директно и децата им индиректно. Децата са свързани с майките си, с техните емоции, мисли и пр.

Ако не можеш сама да схванеш, директно казвам -

 жена, изтерзана от стимулиране и поемане на какви ли не препарати за зачеване и задържане на жизнесподобен плод, е с толкова манипулирана ендоктринна система (лекарите по-точно могат да го кажат),
после за дълги периоди стрес и от осиновяване и процедури разни,
 та само да поема и нови хормони и да чака лактация и остава.... и то без да знае кога и въобще дали ...

Мами, по една прегръдка за всички некърмили, които правят доста други не по-малко смислени и значими неща





 
 

Направо не мога да повярвам, че ще се изпокараме и за кърменето, при положение че всички сме наясно, че е невъзможно в България.

Моля ви се, бъдете малко толерантни - и двете страни. И аз не одобрявам темата, но поради друга причина - страхувам се, че поради тази тема някои кандидат осиновители могат да решат, че искат задължително бебе, за да могат да изживеят и момента на кърменето и да се впуснат в различни незаконни начини за сдобиване с бебе, но вина за това няма да имат нито Сладка хапка, нито Хедра. Всеки сам носи кръста на решението си.

Бих искала да се върна на първия пост - питането беше, дали трябва да предложим на детето гърда, ако то има интерес към нея. Ще се опитам да дам моята гледна точка - и двамата имат интерес към гърдите ми, но не за да се кърмят - просто те са нещо, което те нямат. По същия начин имат интерес към атрибута на баща им, който единия от тях няма, а на другия му е доста по-скромен за сега. Това не значи, че искат да сучат от едното или от другото.  Помня, когато кърмех малката в първите дни, колко ужасен от това действие беше големия и как всеки път си мислеше, че се опитвам да я задуша, затова си вадя тези изводи. НО това е моето мнение за желанието на МОИТЕ деца. Децата са различни и съм съгласна, че ако не е проблем за майката и детето го иска, тя може да предложи гърда, дори и неотделяща мляко, дори и на по-голямо дете.

Miraetta, просто не чети какво пиша  Не го прави и в готварския. Няма да мога да понеса товара, ако някой кекс не ти се получи. Ще бъде жестоко за мен.

Мира аз не съм съгласен с теб. Всъщност съм съгласен частично. Темата е болезнена за много нераждали, а явно и раждали жени.

Но даването на алтернативи и възможности не наранява никого. Сами се нараняване и не е необходимо да обвиняваме за това другите.

Всеки сам избира пътя си. Ако се върнете в началото ще видите, че това е една информативна тема. Така, че наистина не е необходимо да обяснявате защо не бихте го направили или защо според вас не е възможно.

Това е вашия избор.

И това му е хубавото да имаш избор. Така, че не мога да приема, че трябвава да призоваме някой да спре да обяснява възможностите, защото според призмата ни не са приемливи.

 
Все си мисля, че не би трябвало да съм единствената дето не е изстрадала пътя и мъката и страданието на стимулиране, опити за зачеване и прочее ... И ден не съм страдала от факта, че господ не ми е дал шанса да родя дете. Не е имало сълзи, дебнене на втора лентичка, любов "по график". Живяхме си живота и си го живеем спокойно. За щастие не сме преживяли загубата на детенце. Няма по-голяма трагедия от това да се обърка редът по който си отиваме от този свят.

Явно моето място в този живот е при осиновителите. Харесва ми да си призная. Слава богу съм подкрепена на 100 процента от човека до мен. Няма семейна трагедия от това, че не сме се репродуцирали.
Като разбрахме че сме здрави (и до там с мъките), решихме единодушно че е по-стойностно да се вложат парите от многократните опити за инвитро в деца които стоят някъде сами и без семейство.

Сигурно от тук идва и фактът, че не виждам за себе си в личен план смислена причина в стимулиране на кърмене при положение, че не съм си родила децата и в биологичен аспект този акт ми се вижда меко казано особен.

"жена, изтерзана от стимулиране и поемане на какви ли не препарати за зачеване и задържане на жизнесподобен плод, е с толкова манипулирана ендоктринна система (лекарите по-точно могат да го кажат),
после за дълги периоди стрес и от осиновяване и процедури разни,
 та само да поема и нови хормони и да чака лактация и остава.... и то без да знае кога и въобще дали ..."
Взимам повод от думите на Мариета и ги продължавам по своему. И на кого е нужно всичко това и какъв е смисъла? Аз разбирам да е нещо много важно, значимо, с което да постигнеш неразрвна връзка с детето си и т.н., обаче това е толкова безпредметно, че няма накъде. Говоря за по-големите осиновени деца.
И разбирам, че информацията е ценно нещо и предоставянето й би следвало да се адмирира, обаче да е адекватна за публиката. То аз мога да отворя една тема за електронни капаци на бидета, ама кой ще се заинтересува. Пък и замисъла на темата беше друг, доколкото мога да преценя от поста на авторката й.
"Мами, по една прегръдка за всички некърмили, които правят доста други не по-малко смислени и значими неща"
Благодаря, Мариета, то и кърметено си е смислено заниемание, ама не в нашия случай.

Приключвам с емоционалната част, след една нощ рев, благодарение на темата. Тук никой не ми е виновен, аз съм си ревла.

Не мисля, че някой с някого се кара. Магьоснико, не мисля, че у нас това е въпрос на избор по причини, част от които вече написах, а останалите публикувам по-долу. Именно защото темата е полезна и  информативна не съм писала нищо, докато не се намесиха хора, които действително са компетенти по въпросите за кърменето, но не отчитат допълнителната специфика при осиновителките

Само няколко бележки, защото мисля, че някои жени могат да се решат на опасни за здравето стъпки.

Случаят при мен е подобен на Д Ива, затова не мога да кажа, че съм изживявала т.нар "загуба от безплодието". В момента, в който подадохме документи се снабдих с бая литература относно изграждането на връзка между майка и дете при осиновяването. Тъй като книгите бяха от Щатите, имаше голяма част, посветена на предизвиканата лактация.
И понеже в мен очевидно има доза от "лудостта"  , за която споменава Хедра, аз приех за себе си идеята. След доста консултации с докторя, вкл. с такива от чужбина, чрез Интернет, това, което аз разбрах е:

1. Изкуственото индуциране на кърма при нераждала жена след 37,38 години - категорично не се препоръчва
2. Механичното индуциране на кърма при нераждала жена е напълно изключено
3. Изкуственото индуциране на кърма се получава след няколко месечно медикаментозно лечение под лекарско наблюдение плюс работа с консултант по кърменето плюс работа с психолог
4. В горните случаи се препоръчва съвместна работа с БМ, затова изкуственото индуциране на кърма се практикува основно в случаите на отворено осиновяване
5. Медикаментите, които се използват не са регистриране и разрешени за употреба в България.
6. Поради медикаментозното лечение, изкуственото индуциране на кърма следва да се таймира внимателно и затова съобразно процедурата в Бг това е трудно постижимо


Хедра и Сладка Хапка, отново най-добронамерено и кротко:
С колко осиновили жени от и във България, кърмили децата си лично се познавате и по-точно Хедра, колко такива жени лично сте консултирала? Какви резулатти сте постигнали?

Сладка Хапка,
И ако това е така, каква е конкретната практическа ползата и полезността за конкретно мамите във този форум от написаното от теб тук? Доколкото разбирам, резюмирано, искаш да споделиш с нас, че:

1. Кърменето е прекрасно изживяване, стига да си добре мотивиран
2. В България индуцираната лактация е трудно нещо

Много полезна информация, която лично мен много ме обогати! Иначе за последното изречение -   невероятно съм респектирана, от хладнокръвието да напишеш подобно нещо в в прав текст в такъв форум и по такава тема - БРАВО!!!  

Аз съм човек, който наистина и от сърце  е искал да даде на детето си подобно изживяване. Изчетох, проучих и опитах всички възможности. Не стана. И ако грам не изпитвам загуба или липса от това, че не съм заченела, износила и родила биологично дете, изпитвам истинска мъка, че не съм успяла да осигуря конкретно и точно на ммоето дете да бъде кърмено.

Дали ви осветлих малко по въпроса защо този тип агитации (ила пак не съм разбрала и никой никого не агитира???) ме разревават....

Връщайки се и аз към началото на темата:
Баткото проявява естествено любопитство към всичко заобикалящо го и естествено отдавна сме си обяснили защо аз имам гърди, а татко му - не, за какво служат гърдите при жените, кога на Албена ще пораснат гърди и т.н. Албена проявява по-голям интерес от него да пипне голите ми гърди, очичките й святкат в такъв момент.

И двамата много обичат, баткото дори и сега, да се сгушат в мен и да се полюляваме като малки бебчета. Усещам, че това им дава чувство на сигурност и по някакъв особен начин ги зарежда с положителна енергия. И двамата предпочитат в такъв момент на интимност да са сами в прегръдката ми.

Моето мнение, основано на личен опит е, че прегръдката, сгушването на детето на сигурно защитено място, е много важен елемент в изграждането на емоционалната връзка с нашите деца. Те точно от това имат нужда, точно това им е липсвало докато са живяли сами на света.

Колкото до кърменето.... Ако някой осинови бебе на 1 - 2 месеца изживяването на процеса кърмене може би би бил полезен и за майката и за детето. Ако обаче детето вече има зъби, или като моите вече яде кюфтета, излишно е осиновителките да се подлагат на подобни процедури според мен. Но всеки си има право на собствено мнение, разбира се.

Извинявам се много, но доколкото помня тази тема сами си я отворихме, сложихме си линкове на английски език и когато дойдоха хора да ни обяснят нещата на български, сбито, ние се опитваме да ги изкараме не знам какви. Ами да бяхме протестирали срещу темата още когато се появи, а не на 6-та страница.

"Та онези , които осиновяват бебета и желаят биха могли да опитат, а майките на по-големи деца- можем да ги допуснем до гърдите си за да усетят и преживеят може би част от един сакрален процес." 
Фоксче, цитирам авторката на темата. За първата част на изречението нека се произнесат осиновителки на бебета, а във втората
се казва "да ги допуснем до гърдите си", а не да се лактираме зорлем. Е, за това протестирам (ако може да се нарече протест).
Иначе майките на малки бебенца имат пълното право да проучват и получават информация от теми като тази. За това не протестирам. 

не виждам някой да протестира срещу простото присъствие на темата.

имам личен опит по темата и мисля, не го споделих в началото, защото не мисля, че споделянето на моя неуспех ще помогне на някого. Но категорично оспорвам мнението на, просто защото твърдя, че нямат опит с индуцирането на лактация при нераждали жени.

Също не виждам, някой някого да е изкарвал  "незнам какъв си" да не си измисляме филми пак а?

Айдееее, о....хме и тази тема, но аз ще си замълча 

@ Fussii : Близка приятелка съм с две осиновителки - едната с едно, другата с две осиновени деца. Контактувам с тях интензивно, тъй като те и семействата им са сред най-близкия ми приятелски кръг.

Имам  контакти с още една мама, която скоро стана осиновителка - мила, понеже сигуно ще минеш през тази тема, отново ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

И двете ти приятелки ли са индуцирали лактация? Ако да - (не се заяждам) - би ли споделила опит

Не, тъй като децата им бяха на по-голяма възраст, едното от децата беше на 3 г. към момента на осиновяването, примерно. Но сме коментирали моите преживявания покрай кърменето - определено темата им беше интересна.

Не ми е минавало през ум да ги приканям към такова нещо, в интерес на истината - има си ситуации, когато това може да стане, и такива, когато не може. В тези конкретни ситуации това не беше възможно. А и не е моя работа да агитирам някой да индуцира лактация. Но ако една осиновителка вземе сама такова решение, бих я подкрепила с готовност, каквито и да са резултатите от опита й.

Последно по темата - всеки си има глава на раменете - да мисли:

Metoclopramide has proven to be a very hazardous drug, because of the very high potential for side effects such as depression and/or anxiety. These symptoms can appear immediately after starting it, after it has been taken for awhile, or only after the drug is discontinued. The effects can be quite severe and also take several weeks or months to subside after the drug is discontinued. The modest increase in milk production that it is known to produce is not worth the risk of these side effects. Some moms have become so depressed that they wished they hadn't adopted their babies, felt totally unfit to be mothers, or even had suicidal thoughts. There does not appear to be any way to predict who will have severe effects and who will not. The vast majority of adoptive moms who have tried this have experienced them to some degree. Most have stopped taking the drug soon after noticing the effects, which may have prevented severe symptoms. I do not recommend that adoptive moms take this drug.

Domperodone has been used to successfully augment milk production in adoptive moms, without the side-effects of metoclopramide. It is not currently available in the USA. However, it can be obtained through a pharmacyies in Mexico (също много красноречиво) Remember that this only helps with milk production. It does not take the place of time spent nursing the baby, nor does it quarantee a large milk supply.


не са разрешени за употреба в България

Хем ми стана хубаво, че виждам жена, която е имала желанието да опита, хем пък ми е мъчно, че си получила недотам точна информация... Не знам с кого у нас си се консултирала (и ми е доста любопитно, тъй като хората тук, които работят в сферата на кърменето и са запознати с протоколите, се броят на пръстите на едната ръка) - аз лично познавам само двама лекари от занимаващите се пряко с кърмачки (един в София и един в Плевен), които използват медикаментозна стимулация на кърмата, и то едната го прави неохотно и само ако майката изрично пожелае (т.е. ако майката има предварителна информация за такава опция и изрично заяви желание да опита).

Информацията и за двата лекарствени препарата е изключително невярна. И двата са регистрирани и лесно достъпни в България. Мотилиум (домперидон) се продава даже без рецепта и струва жълти стотинки - използва се при лечение на бебешкия ГЕР, т.е. и директно върху бебета. Метоклопрамид повечето от вас с малки деца вероятно го имате в домовете си и го ползвате също - той се продава у нас под името Деган, който освен за деца се ползва и при бременни, и то даже в първия триместър, когато има силно повръщане.

Относно възрастта на майката - един от съществуващите протоколи, с които се работи с осиновителки, е за жени в менопауза (и изкуствено индуцирана менопауза, и естествена такава) - което показва дали са валидни ограничения на възрастта. А тъй като от години пиша във форум на регистрирани международно сертифицирани консултанти по кърмене, мога да разкажа, че една от тях лично релактира на 47-48 годишна възраст, 15 години след спиране на кърмене, защото на сина й откриха болестта на Крон и по анекдотални сведения кърмата се използва с известен успех за подпомагане лечението. Жената използваше ускорения протокол - първите резултати бяха след около 6 седмици и после в продължение на около половин година цедеше по 150 мл кърма дневно, докато момчето премина в ремисия и вече нямаше нужда от млякото.

За да не съм голословна - протоколите Нюман-Голдфарб, които обхващат най-различни ситуации, вкл при нераждали жени, при жени в менопауза, при ситуации без предизвестие за появата на бебето и т.н. могат да се видят тук:
http://www.asklenore.info/breastfeeding/induced_lactation/gn_protocols.html
В тях се споменава използвания и досега по желание на майката метод с просто слагане бебето на гърдата или цедене, единствено с уточнението, че вероятно така количеството произвеждано мляко ще е по-малко.

Във въпросния форум, който споменах по-горе, пишат двама от най-големите имена в света на лактацията - докторите Jack Newman и Karleen Gribble, които работят пряко с осиновителки и релактация и имат публикувани статии по въпроса. Д-р Грибъл е сериозно против използването на медикаменти именно защото успех се постига и чрез механичното дразнене на гърдите и няма нужда да се подлага човек на странични ефекти от лекарства (възглед, споделян от много консултанти по кърмене), а д-р Нюман смята, че ползата от медикаментите е основно в това, че резултатът е по-бърз и може да се увеличи създаденото количество кърма, но че в крайна сметка майката сама решава дали да ги ползва или не според своите лични приоритети.

Аз лично не съм работила с майка-осиновителка, нито в кабинета сме работили - ти си първата жена у нас, за която разбирам, че е имала желание да опита. Работила съм пряко само с майки, които правят опити за релактация след спиране на кърмата. Липсата на електрически помпи болничен тип определено спъва нещата, а и при такъв тип релактация обикновено целта е количество мляко, което е наистина трудно постижимо и повечето жени се отказват бързо. Познавам няколко, които имаха успех, но ситуациите при тях бяха благоприятни от самото начало. Така че - да, и аз съм на мнение, че е трудно постижимо и изисква наистина много труд и много упоритост. Затова - както писах и горе - според мен идеята за кърмене в ситуации с осиновяване не трябва да е съсредоточена основно в производството на мляко и във всякакви акробатики за увеличаване на продукцията, а в създаване на връзка чрез кърменето (като под кърмене изобщо не разбирам получаване на кърма, произведена от майката, а създаването на пълноценна връзка и комуникация между майката и бебето на гърдата, независимо какво мляко се поема там). Това си е моето лично мнение, да подчертая - и съм наясно, че изглежда още по-налудничаво от идеята за индуцирана лактация и се преглъща още по-трудно от широката публика

Напълно съм съгласна, че в тези ситуации е изключително важно да се работи с психолог - за да може майката да е наясно с приоритетите и желанията си, да има реалистични очаквания и съответно да може да се извлече максимално позитивното от ситуацията за майката и детето.

Надявам се информацията да е била полезна за някого - и искрено съжалявам, че темата и разликите в мненията са причинили болка на доста от вас.

Аз доста се пообърках, преди да се зачета сериозно в темата.

Сметнах, че иде реч за имитация на кърмене... Не се смейте, хабер си нямах, че би могло да се стимулира по подобен начин. Макар да не съм в цветущо здраве... знам ли, ако беше възможно, без да рискувам да легна и да си оставя децата на самотек, може би бих опитала.

Но що касае имитацията, казвала съм го вече и дано не ви шокирам отново.
Ирина сама пожела да бъде кърмена, макар да й обясних, че нямам мляко... желанието й беше прекалено силно, а и да си призная честно, и аз не видях нищо странно. "Кърмила" съм Ирина. Усещането беше... невероятно. В погледа й.

Но това е друга тема, нали? 

Не, не е друга тема - абсолютно същата тема е и наистина си кърмила твоята Ирина Наистина е невероятно красиво това, което сте споделили двете - и е абсолютно същото усещане, което бихте споделяли, ако имаше мляко и го бяхте правили от първия ден на живота й (казвам го от опит като майка на голямо кърмаче, за което липсата на мляко нямаше нищо общо с удоволствието от сукането и общуването с мама на гърдата).