Какво би Ви накарало да отидете на родителска среща за Вашето дете?!

Детето ми е втори клас вече. Тук тръгват на училище на 5 години. НИКОГА не съм пропуснала родителска среща. Това, което много ми харесва и мотивира, е факта че родителската среща е САМО между учителката и мен. Е, има и общи, когато трябва да се обсъжда нещо важно, засягащо всички. Но като цяло се действа на слкедния принцип - отделят се по 10-15 минути за родителите на всяко дете, в продължението на един следобед. Т. е за тези 15 минути говорим САМО и единствено за моето дете, неговите способности, слаби и силни страни и къде и с какво да му помагаме ние у дома.

да чуя какво ще кажат за детето и как се справя  с материала

Много ясно че на среща с учителката отивам, за да чуя как се справя моето дете (с материала и общуването с другите), а не да слушам как се справя класа и общи приказки. 

когато има винаги ходим, но за съжаление все по-често родителите, заради чиито деца най-вече се провежда родителската среща не присъстват.......

Не можах да изчета цялата тема, затова ако повтарям някого, моля да ме извини. Аз съм учителка и майка на 2 деца- 2 и 12 клас. Винаги присъствам на родителските им срещи, става въпрос за моите деца и това дали се отегчавам няма никакво значение. Имам си задължения и гледам да си ги спазвам. Търпеливо и внимателно изслушвам всяка дума, дори и да не се отнася пряко за детето ми. Косвено обаче го касае- училището е едно общество, в което детето ми участва всеки работен ден и ще не ще е свидетел на всичко в училище. Изказванията, колко им е отегчително на горките майки само дават отговор на въпроса ми от къде се вземат онези, различните ученици...
Като класен ръководител нищо ново не мога да кажа, което да не ви е известно. На родителските срещи идват 7-8 от 29 родителя. Винаги са едни и същи и то на деца, които имат отличен успех и добро поведение. Останалите за цяла година не намериха време нито веднъж да посетят училището. Това, че аз не съм се обадила за тях значи, че няма никакъв проблем с детето им. А че пращам писмо след писмо, които те не получават- няма никакво значение.
Майките, които твърдят, че нищо индивидуално за детето им не е казано, моля да отговорят- колко пъти са отишли по собствено желание в така наречения втори час на класа.
Специално за Злате, която писа, че видите ли някои госпожи не си  правели труда да го съобщават- първо бъди сигурна ,че са го съобщили, а колко от децата са го пропуснали покрай ушите си е друг въпрос. Колко от тях са сметнали и да го спестят като инфо на родителите си също е отделен въпрос. Но това, че графикът на всеки класен ръководите стои закачен на информационното табло във фоайето на училището само говори лошо за родителите- никога не са идвали в училище и не са го виждали съответно. Ама това е, защото на някои така им изнася, други пък ги е срам да идват, заради идиотското поведение на отрочетата им.

Мили мами, не чакайте и не лежете на това ухо, че класният ръководител ще ви се обади ако има някакъв проблем. Вие сте тези, които трябва да звъните и да питате. Плащам сметка за телефон 70-80 лв, заради такива отегчени като вас родители. И пак не мога да звънна на всички. Да си имаме уважението- който си има брада, трябва да си има и гребенче да си я сресва.
Моите часове, които се водят Втори час на класа минават всеки път по един и същи начин- пиша документация и се срещам с родители само на 2 ученика. Е какво да кажа- идват хората през 2 седмици, стабилни, културни, прекрасни родители.

Може и да прозвуча грубо, но за 7 години практика нито веднъж не съм попднала на случай, който да не потвърди поговорката- "Крушата не пада по-далеч от дървото".  Но вие разбира се не сте такива родите, моля никой да не го приема лично и да не се обижда. Вероятно безотговорните  родители не пишат в този форум.

И накрая- извинете ме за дългия пост, но само когато си от двете страни на барикадата можеш реално да оцениш ситуацията.

Така е. С много редки изключения децата приличат на родителите си. А за мен е важно да чуя как се справят и другите деца, каква е атмосферата в класа. А ако имам конкретни въпроси към учителите се обаждам допълнително или отивам в училището да говоря на 4 очи.

Е-мейла, с който ме информират за нея.

Какво би ме накарало? Фактът, че обичам сина си повече от всичко.
Какво би ме спряло? Няма такова нещо.