Какво би Ви накарало да отидете на родителска среща за Вашето дете?!

Ами това, че става въпрос за детето ми, предполагам че ще ми е достатъчно да отида.Ако аз нямам възможност ще пратя мъжа ми или някоя от бабите.Смятам, че е хубаво да се посещават такива мероприятия, не знам.
Но ми е далече още от главата 

Ми достатъчно ми е името на срещата. "Родителска среща". Какво повече трябва. Официална покана в три екземпляра или пък да чакам нещо да се случи, че да отида ли?

Ами, това, че става въпрос за собствените ми деца...
Винаги ходя.
....И как намаляващ процент...

И после теми за "агресивни деца" и т.н.

... но не за всички родители е така очевидно. Статистически погледнато като Sesana и Мария♥ разсъждават 15% от родителите на децата, които учат при нас. И средно по толкова идват на срещите, които организираме за тях!

Затова и ви питам - кое е нещото, което би ви впечатлило да отидете на родителската среща за детето Ви!

В първия момент помислих, че заглавието е сбъркано. Какво би ви накарало да НЕ отидете .....  

И без това толкова рядко се организират родителски срещи и малко възможност имаме родителите да поговорим с учителите, ами и да не ходя. Супер незаинтересованост му казвам на това.

А с каква въсрастова група деца работиш? Аз лично имах много съученици, които след 8 клас не казаваха на родителите си. Така че може и родителите въобще да не знаят. Аз лично също бих ходила винаги, ако не аз мъжа ми, бабите и т.н. На моя родителска среща като малка дори сестра ми е ходила.

Децата са на възраст от 5,5 годинки до 12 клас...
За по-малките само изпращаме писмена покана до родителите с информация точка по точка какво ще се разисква на родителската среща, а на по-големите - също покана, заедно с обаждане до родителите - именно, защото те в повечето случай "забравят" да предадат на родителите поканата!

много ми е неприятно да ходя на родителски срещи, но винаги го правя.неприятно ми е защото час, час и половина слушам общи приказки от които не разбирам нищо конкретно за детето си и винаги след приключването и се налага да разговарям лично с госпожата.при това положение за мен това е загуба на време.всеки преподавател има часове предвидени за консултация с родителите, но много родители не знаят защото кл.ръководител не е сметнал за необходимо да ги обяви.за мен лично би било по удачно ако има проблем с детето ми, учителката да поиска лична среща с мен.не в коридора по време на междучасието(където е адски шумно и почти не я чувам), както ми се е случвало.когато се налага обсъждане на въпроси свързани с целия клас(начало на уч.година,изпити,края на срока и т.н.)няма проблеми,но в повечето случаи се говорят общи неща, не се споменават имена и в крайна сметка си тръгваш без кой знае каква полезна информация след срещата.с две думи бих искала да получавам ПОДРОБНА информация за детето си, но при 28 деца това на типичните срещи е невъзможно.говоря за гимназиите

Винаги ходя на родителските срещи.
Периодично се обаждаме на класната (1 път месечно), за да проверяваме как стоят нещата с детето, дали евентуално няма някакви проблеми.
И мен ме е учудвала незаинтересоваността на родители, непосещаващи тези срещи, но всеки си носи последствията от своите действия или не такива.

Е в такъв случай, нищо не оправдава родителите, после те си бият главата, защото детето им това или онова е направило

Именно на родителските срещи се говорят ОБЩИ неща, които засягат ВСИЧКИ деца - изпити, подготовки, срокове, дати, предложения и още редица полезни неща, и ако се заслуша човек, а не просто чака да чуе името на детето си, може да разбере какво предстои, какво да очаква, какво се случва и много неща, полезни за развитието на детето му.
За съжаление много родители предпочитат да чуят само за своето си дете, а всичко останало пропускат покрай ушите си и считат тази общата част за излишна. За съжаление е много трудно да се провеждат индивидуални родителски срещи - съчетаването на свободното време на преподавателя с това на родителя е трудна задача. Направо изтезание е да накараш преподавател, който от 8,00 сутринта започва часове да остане до 20,00 часа, за да се срещне с родител на детенце, а още по-невъзможно е, ако и преподавателя има деца и семейство ...

Тук,в Холандия,получаваме писмо че ще има родителска среща.Пише кой ден е и от колко до колко часа учителката ще е там.Ние трябва да попълним дали ще отидем,колко човека ще бъдем,и кога можем-преди 17 часа или след това.После детето връща писмото и ни носи друго,където пише точно в колко часа да сме там.Родителската среща трае 10-15 мин.,като вси4ки родители влизат поотделно и се говори конкретно за детето.И в предишното му училище беше така,и в сегашното.Винаги сме ходили,но мисля че и тук някои родители не намират за нужно да отидат.Само в началото на годината имаше обща среща,защото училището беше ново и се говореха общи неща,но през годината се прави 3 пъти.Дори от тази година класната ни каза че ще ходи в всяко дете на посещение,за да види как живее(като при нас едно време).

наистина вече малко родители ходят на срещи,което е необяснимо за мен.уж много се интересуваме от децата,а...
майка ми е учителка дълги години и тя самата казва,че присъствието на родителите стремглаво намалява..

аз обясних че когато става въпрос за общи неща свързани с всички деца  няма проблем,но за съжаление съм присъствала на такива  в които се говори много  и в крайна сметка нищо не се казва.това разбира се зависи от учителя и в повечето случаи родителската среща е валидна за цялото училище и трябва да се направи защото е по програма така, а не защото има важни въпроси за дискутиране и разрешаване.разбира се че учителя няма възможност да е 12 часа на разположение(не е и нужно)затова обаче си има определени часове в седмицата в които може да се проведе лична среща, а не да се чувствам неудобно да поискам такава в определеното време(и да се отбива номера за 5 мин. в коридора).въпроса беше какво би ме накарало да ходя на родителска среща:-подробната информация за детето ми и всичко свързано с него(това в повечето случаи не се случва на въпросните срещи)

Детето ми е още малко, за да говоря от опит.....
но по скоро си представям нещата като : "Какво ще е това нещо, което ЩЕ МЕ СПРЕ да отида на ропдителска среща"
Много от родителите смятат, че родителските срещи се правят, за да се искат от родителите пари/или други материални неща, да се хокат децата, да се срамят родителите...

Нямам деца, но да кажа..Майка ми след осми клас не е ходила на родителски срещи, а баща ми веднъж отиде и после една определена госпожа ми пишеше цял срок ниски оценки и ме гледаше на кръв.Страхотно впечатление и е направил явно 
Това в кръга на шегата де, ако става дума за нещо сериозно, бих отишла. Но поне там, където аз учех родителска се свикваше за да ти вземат първо 20, та така до 40лв. на срок и толкова, а и съм забелязала, че дори учителките не оставаха да се видят с родителите..Тук може да се спори кое от кое следва,но както и да е.
Може би, защото съм момиче и винаги съм била отличничка, нямало е какво да кажат за мен лошо, а хубавото си го знаех и аз, и родителите ми...родителите на момчета по-често ходят на срещи, ако въобще някой ги уведоми.
От друга страна имах наблюдения преди няколко години, класът на първата ми госпожа беше доста зле, никой не внимава, всички, без значение момиче, момче- с двойки и т.н.Е, не идваха повече родители, а говорим за 1-2-3 клас.Но какво друго да очаквам, когато някакъв баща казал на сина си, че може да прави каквото си иска,защото той пък можел да купи училището, директорката и всички учители...

Самия факт,че е обявена такава.В класа на сина ми  обикновено отсъстват 2-3 родители,не повече...
А за парите...дали ще отиде родителя или не ,парите така или иначе се събират.

След като не идват, явно не ги интересува и трудно ще ги "накараш". При положение, че даже им се обаждате по телефона и пак не идват, не виждам какво можеш да направиш.

По правило на родителските срещи ходят родителите на отличниците, на които няма какво особено да им се каже, а родителите на децата с 2ки и отсъствия, не ходят.

Винаги ходя на родителска среща и винаги след това съжалявам, че не съм я прескочила. Нито веднъж досега на родителска среща не съм чула нещо, което да намеря за полезно.
Общо взето нещата се въртят около това за какво колко пари трябва да се дадат - само че понеже не може госпожата да каже дайте пари за еди какво си, върти и суче, говори и разказва ... УЖАС! Срамно за нея, срамно и за нас - и на всички ни е неловко, че сме там 
Кога какви мероприятия ще има може и да се запише в тетрадката на детето; какви тетрадки по какво трябват - също. Когато отивам на родителска среща, аз искам госпожата да ми отдели 10 минути насаме, за да ми каже как се справя детето ми с материала, как се интегрира в средата, как се разбира с децата. Когато нашите навремето ходеха на моите родителски, беше така.

Само дата и час са ми необходими. Времето все ще го намеря. Е, вярно е, че децата са ми още малки, но и в детската градина има родителски срещи.

Ами то явно си зависи от учителя-нашата класна говори за децата,за учебния материал,дори имаха една извънредна -за дисциплината на класа.
А екскурзии,мероприятия и събиране на пари обикновено е в края на родителската.

Тъй като работя в частно училище за преподаване на чужд език, при нас така или иначе родителите са имали интерес да си запишат децата, но като че ли няма интерес да разберат какво се случва с тях, докато те учат при нас.

Родителските ни срещи са ориентирани именно към това какво се е случило до момента, какво предстои, какво предлагаме за следващ период, примерно за лятото - за юни, за юли и изобщо какво предстои до края на годината.
Вярно е, че всяка от възможностите струва пари, но никой нищо не ги задължава да заплати. Ако те имат желание, време и възможност - могат да го направят. Ако не - могат да кажат - но българинът като цяло не умее да казва НЕ! И затова предпочита да не присъства!

А и - винаги, абсолютно винаги родителската среща завършва с информация за всяко дете ИНДИВИДУАЛНО! Как се е справило, какви са оценките му, домашните му, подготвено ли идва, концентрирано ли е в час и всичко, което вълнува родителите!

Винаги с ужасна досада съм ходила по родителски срещи,вече не ходя(детето ми е седми клас). Още повече,че това,което се дискутира по време на срещата,вече е съобщено на децата и съответно на родителите -и да отида за да го чуя и от класната-ами губене на време. Някак си отживелица ми се струват тези родителски срещи.И тук не става въпрос за незаинтересованост-ако детето ми има проблем,едва ли ще чакам родителската среща за да разговарям с учителите.
Освен това имам усещането,че досадата от подобни срещи е двустранна-както за родители,така и за учители.

Дъщеря ми е в 8 клас - до сега съм пропуснала 1 род. среща, защото бях в напреднала бременност с второто си дете.
За мен е важно да посещавам тези срещи, независимо от неудобството че след общата част за класа трябва да се редя на опашка , за да разговарям за детето си с всеки един учител в собствения му кабинет. Така поне стоят нещата при нашите род. срещи - доста губене на време и нерви, но се изтърпява.

Ама за какво трябва да им е ЗАБАВНО на родителите на родителските срещи?!?!?!   За пръв път чувам подобно нещо.  После друг бил виновен ... Това да не е увеселително заведение? Учители (правещи това), не падайте под нивото, което трябва да поддържате и под авторитета си, моля! Това със забавленията се прави САМО за най-най-най-малките ученици, когато на родителско-ученическата среща (така да я нарека) децата демонстрират как са се научили да четат, рисуват, пеят ... Примерно накрая на учебната година. Също като в детската ясла и градина. В друг случай би било съвсем неуместно и дори отегчително за родителите - тогава защо да си губят времето (БУКВАЛНО!)? А ако родителите и на такова събитие ("постановка" на малките-големи деца) масово не ходят ...  За по-големите ученици нещата са различни, родителските срещи - също. Тогава родителите трябва да отидат, защото ТОВА Е ЗА ТЕХНИТЕ ДЕЦА! Ако нямат възможност в уреченото време - отиват за кратко преди или след това или поне се обаждат на класния ръководител по телефона. Това е!
Ако това не може да ги накара да отидат, тогава не виждам как някакви "забавления", репетиции и т. н. (които, както казах, са неуместни за родителска среща на големи ученици) ще успеят.   А ако родителите не присъстват дори на родителски срещи на първолаците си, тогава е съвсем кауза редута и всякакви опити да бъдат привлечени чрез забавления и такива подобни са напълно безсмислени. Нужни са съвсем други мерки! Жалкото е, че безотговорни родители възпитават безотговорни деца и съответно безотговорна част от обществото!  
Изобщо не си правете труда за "забавни" родителски срещи. Не това е целта им.  
Дисциплината на учениците трябва да се затегне, но справедливо!!!, а не "безцеремонно", защото учителите (или поне някои от тях) много са изменили представите и поведението си ... (майка съм, завършила училище преди две години) Бих казала, че някои учители сами са си виновни. Не знае името си да напише - камо ли друго, пишат му тройка за годината!   Откъде-накъде?!?!?!   Я го остави да повтаря 2-3 години, докато се научи как стават нещата!   Но за съжаление и директорите са виновни за това понякога ...
Изобщо цялата ни образователна система, известна по цял свят като една от най-добрите (и действително била такава до преди 10-тина години), се разпада гороломно за прекалено кратно време! Не бива така!!!  

Ако ще ми изнасят програма и забавления, изобщо няма да ми е приятно да отида. Както и ако трябва да чакам с часове да се изредят всички учители и да чуя всичко за всяко едно от децата...
Предпочитам родителската среща да е в определени часове и всеки родител да може да влезе при учетелките сам и да поговори с тях спокойно за собствените си деца - другото ми изглежда нещо между рецитал и другарски съд...
Иначе, с мъжа ми досега не сме пропускали родителска среща в градината - става дума за нашите деца и проявяваме интерес, но формата е изключително остаряла - наистина предварително знам какво ще кажат, какви съвети ще дадат (постоянно търсим рекция от учителките и не чакаме родителските срещи); знаем кога, колко и за какво ще искат пари; и т.н., и т.н.
Никога не ми е било приятно това общо споделяне на информацията - някак клюкарско и унизително е.
Мечтая си за родителските срещи в някои други държави - определени часове всяка седмица (да речем, в петък - между 16 и 18 ч.), когато всеки заинтересован родител може да говори насаме с учителите - без наоколо да има още хора, без госпожите да бързат да разкажат за всички 30 деца и да се приберат да готвят, без всички вкупом да ръкопляскат на успехите на Марийка или да се възмущават от гаменсите прояви на Иванчо...

Винаги съм присъствала
Първо се дискутира за учебния материял, после индивидуално за децата.Все пак е важно да се знае къде са слабите места в ученето на децата ни

А и - винаги, абсолютно винаги родителската среща завършва с информация за всяко дете ИНДИВИДУАЛНО! Как се е справило, какви са оценките му, домашните му, подготвено ли идва, концентрирано ли е в час и всичко, което вълнува родителите!

не на всички родители допада да се говори открито пред другите за детето им.да не говорим , че след втория зададен въпрос и вече се чувстват неудобно да занимават всички останали със себе си защото е доста досадно на дълго и на широко да слушаш за всяко едно дете как се справя,какви са оценките му,домашните му,подготвено ли идва,концентрирано ли е в час,каква е дисциплината му и т.н. и в повечето случаи този разговор се провежда с класната след срещата-нещо ката среща след родителската среща-какъв е бил смисъла тогава да се провежда.не знам какво е решението,но определено нещо трябва да се промени.иначе все повече родители ще ги пропускат не защото не се интересуват от детето си.

може би въпроса трябваше да е-"защо не ми се ходи на родителските срещи"-за да се извлече по голяма полза от дискусията

Моите още са в ДГ и ходя, не съм пропускала. Но когато станат ученици и аз бих предпочела някаква по-съвременна форма на контакт. Нищо не пречи да се пращат и-мейли всеки месец , примерно, на родителите и с 2 изречения да се опише ситуацията. А ако има нужда-да се поиска лична среща, мисля,че всеки родител моментално ще пренареди графика си и ще намери начин да се срещне с класния. И на мен ми е непонятно това хвалене или оплюване пред всички родители. Не го намирам за редно и това е, независимо от коя страна е детето.

Това за мейлите като че ли е добра идея. Наистина е кофти проблемно учене и т. н. да се представят пред всички. В САЩ например училищата разпращат писма по "обикновенета" поща, за да се информират родителие, а ако има нещо по-сериозно - викат ги индивидуално, а не с всички останали.  Въпреки това, докато не се намери решение на този въпрос, бих присъствала на родителските срещи именно ЗАРАДИ ДЕТЕТО СИ! 

Това с писмата би било скъпо за общинските училища, но Интернет действително решава проблема много по-лесно. Поне моето училище имаше Интернет и знам, че това вече е тенденция.

Добра идея - е-мейли - благодаря за идеята!

Мдааа. В САЩ - в училището на голямото дете на зълва ми - всеки месец родителите получават писма (изпращат ги лично по децата, като на другия ден детето носи подпис от родителя, че е предало писмото), в които е описано как се справя детето, поведението му, успеваемостта му и т.н. При желание на родителите или при нужда, учителите уговарят писмено индивидуална среща.
И не е въпрос само за проблемите. Хваленето пред всички също не е толкова приятно, защото после винаги носи допълнителни коментари...

За мен е достатъчно простото отбелязване в тефтерчето, че на.... от .... ще има род. среща и не пропускам да отида. Това ми е единствената възможност за някаква обратна връзка, тъй като оценките и забележките не дават цялостна представа. Живият контакт е незаменим. Не отивам да се забавлявам, не съм шут, нито госпожата е назначена на подобна длъжност, отивам именно за да се информирам. 
Отделно са си приемните часове за индивидуални разговори, които също се органазирита, но общите от род. срещи винаги са полезни. Обсъждат се общи проблеми, каквито винаги има, търсят се решения.

Права си! 

При нас също така се изпраща срочен доклад - информация за успеваемостта на учениците в края на първия срок и в края на учебната година.
Но едно е да получиш сводка в числа, друго е да чуеш подробности за детето си.
Едно е да получиш статистика, друго е - индивидуалното отношение.

Синът ми е втори клас и до този момент не съм пропускала родителска среща... и не знам какво би ме накарало да пропусна  
Може би тук е мястото да похваля класната на синът ми. Никога родителските срещи не са приличали на другарски съд. Обсъждат се въпроси, които като цяло засягат децата ни - учебният материал, предстоящи екскурзии, зелени училища, ваканции, предстоящи тестове, минали тестове, различни дейности и мероприятия, свързани с училището и учебния процес... и т.н.
Няколко пъти вече се случва да ни раздаде едни разпечатки с кратка характеристика относно силните и слабите страни на детето по основните предмети. Така нито някой родител, нито някое детенце, биха се почувствали неудобно или нещо от сорта. От друга страна, жената винаги е насреща за личен или телефонен разговор по някой наболял въпрос. Почти всички тестове се носят вкъщи за подпис и се връщат на следващия ден.

За всичко си има решение ... и то не е оплюването пред всички.   Някои учители имат очевадни любимци и нелюбимци. Не е нужно всички да чуват тяхното субективно мнение и после да "разнасят" децата или да си правят погрешни преценки, които в крайна сметка не засягат техните деца.   Ако примерно има проблем между 2-3-ма ученика, тогава родителите им да се съберат, но не да присъстват и останалите. А ако има някаква заплаха - просто родителите да бъдат информирани за нея или най-добре проблемното дете да бъде изключено по реална преценка на ситуацията или първоначално да му се наложи някакво наказание, а при повторен, потретен или т. н. инцидент (според сериозността на деянието) - говоря за кражби, побои и т. н., се налага по-сериозна мярка. Ако това се случи, другите биват информирани - поради побой над съученик/ци, поради кражби или т. н. ученикът бе изключен / е с предупреждение за изключване. Сухо, кратко и информативно (без емоции), за да се знаят последствията на действията. 

За мен би било достатъчно да получавам всяка седмица "статистика", веднъж в месеца да ходя на индивидуална среща и да имам възможност да обменям информация с учителите, когато водя или взимам децата си (за по-големите - да мога да контактувам по телефона при необходимост)...
Останалото е личното ми участие в ежедневието на децата ми...

въпреки горните ми мнения аз също почти никога не съм пропускала родителска среща,когато това се е налагала задължително съм уведомявала класната по телефона и съм се срещала с нея след това.правя го заради децата си, но не ми допада масовия начина по който се провеждат тези срещи.и аз да похваля класната на дъщеря ми.в началото на родителската среща (когато ще се говори общо за класа) съобщава какво ще се дискутира - протича кратко, точно и ясно  за 30 мин. всички родители имаме дом. и личният и телефон и никога не е отказала личен контакт.никога не си позволява да плюе или хвали някого.винаги подхожда много сериозно,отговорно и делово.строга но справедлива и затова децата я обичат и уважават,родителите също.в училището на сина ми обаче нещата съвсем не стоят така.много зависи от самия учител.и не защото той е момче.и двамата са отличници с отговорно отношение

Ходя задължително на родителските срещи. Но са ми досадни и неприятни, защото не се говори за децата, а основно за пари. Какво трябва да купим, какво да направим, така е и в градината и в училище.

От друга страна аз държа връзка с учителките на децата си, доста често говорим и за мен самата родителска среща е пълна загуба на време. Каквото имаме да си казваме си го казваме по 2, 3 пъти в месеца.

Най-вероятно ще спра да ги посещавам.

До този момент не съм пропускала родителска среща, но всеки път съжалявам за загубеното време. Оставам с впечатление, че те се организират колкото да отчетат дейност, говорят се прекалено общи неща свързани предимно с базата на училището - ремонти, пердета,  и др. подобни, а същественото - децата, те са средство за постигане на тези цели, което за мен лично е грозно. Някои учители дори на всяка родителска си намират повод да отсъстват. Веднъж изразих гласно мнението си, че един от учителите не е присъствал на нито една родителска среща, и това рефлектира върху оценките на детето, което не бих искала да коментирам тук.

Лично към авторката на темата бих казала, че четейки написаното до тук, мисля, че синът ми посещава същото училище и ако става въпрос за родителските срещи за сертификати, следващата година и аз няма да отида. Причини: вече няколко години присъствам на такива родителски срещи, слушам едно и също и съм на мнение, че с едномесечно обучение не е редно да събират почти колкото годишната такса за обучение и в краен резултат смисълът на сертификата да е единствено и само "стимул" за детето.

Като родител на дете в 7кл и не пропуснала нито една родителска дотук.Седем години род.срещи са едни и същи -НА ВИСОК ГЛАС ПРЕД ВСИЧКИ ПРИСЪСТВАЩИ :
 1.Колко пари са нужни за еди какво си;
 2.Колко е добра и ученолюбива прим.Марийка,а еди кой си ученик е .......

За какво да се ходи?Не ме интересува нито Марийка ,нито Иванчо,Петканчо и т.н.
Интересувам се единствено от моето дете.Как се развива то.Не може да се разговаря пред всички за всяко дете.Ако аз мога да задам въпроси и не се интересувам от мнението на околните,то родителите на друг ученик могат и да са притеснителни.

meribal е споменала нещо за което не се сетих.някои учители не смятат за нужно да посетят срещата на класа в който преподават, поради тази причина аз не познавам някои от тях(да не кажа повечето)а бих искала да чуя и тях.и какво, да почна да ги издирвам ли.всеки път се виждаме с едни и същи.нещо куца в организацията.изпадали сме в едни такива ситуации-класната трябва да отиде при друг клас и казва да изчакаме да дойдат другите учители.стоим и чакаме, идват един/двама и после никой.ще дойде ли друг, няма ли да дойде-никой не знае.чакаме, чакаме и си тръгваме

На нашите срещи обикновено ни информират за предстоящи промени, нововъведения, свързани с правилата в училище, с предстоящия учебен материал. Интересно ми е, когато се обсъждат общи проблеми, свързани с обучението, класната до сега ни е давала чудесни препоръки за това, на какво да се наблегне, как да го направим- неща, които определено не съм чувала от други места, съвсем практични и реални съвети. Едно е да прочетеш маса общи препоръки /които мога и сама да си напиша/, друго е, когато човек със стаж и опит споделя и дава напътствия за решаване на конкретни проблеми. Говорили сме за агресията, за това как да се стопира от родителите, за дисциплината, за конкретни неприемливи прояви и как да се решат проблемите, свързани с тях, за храната в стола и на лафката, за необходимите джобни, за екскурзиите, за това, как да се подобри качеството при четенето и разбирането на материала, какви задачки да се дават допълнително, какво е нужно да се знае по "разказвателните предмети"- за мен е много полезно.
Говоря за началната степен, обаче, за по- нагоре още не знам, зависи определено от личните качества и професионализма на класния.

Ако родителските срещи сега са това, което бяха по мое време (между 89 - 98год.) нищо чудно, че родителите отказват да ходят. Обикновено започваха да се цитират имената на най-буйните и тези с нисък успех. След това родителите им трябваше да се изправят и да се обясняват защо децата им се държат така. Накрая всички гласуваха дали въпросното дете да бъде преместено в друг клас (временно), училище и дали да премине в по-горен клас (за по-малките). Майка ми винаги ходеше и е било безкрайно неприятно.

Бих ги посещавала само, ако са тематични. 

Забравих да допълня.
За училището на моя синковец, който сега е 11 клас. Има web сайт. На една такава родителска среща ни раздадоха по един user name и password. Винаги мога да видя какви бакии сътворява.
Отделно всеки месец пращат писмо до нас (на дом ни адрес) какви и колко отсъствия има...

Странен въпрос  .

Няма нещо, което да ме накара да НЕ ходя. Всеки отговорен родител, милеещ за детето си и бъдещето му би ходил.
Досега не съм пропускала родителска среща (едното ми дете завърши ).

ВИнаги ходя, но сме все едни и същи хора там. Точно родителите на децата с проблеми почти никога не идват и донякъде срещата се проваля, защото не могат да се обсъдят проблемите с дисциплината. И виждам контролните на детето. Интересно ми е да чуя как изобщо се движи класът.

Ходя на всички родителски срещи, само една пропуснах, но пратих мъжа ми.
Вярно е, че в известна степен се говорят общи приказки, но и конкретни и важни неща се научават. Примерно една майка научи, че синът и не е ходил 20 дена на у-ще 

Не съм пропуснала нито една /с дъщери 10. и 4. клас/ . Това е единствената възможност да надникна в дневника  -  голямата ми дъщеря знае, че се интересувам и от извинените отсъствия - все пак съществува пазар на медицински бележки и аз искам да съм информирана дали се възползваме от услугите му  .
Относно самото провеждане - двете класни са и родители, така че провеждат стегнато общата част и се преминава към индивидуалните разговори. За съжаление консултациите са в неудобни часове и в различни дни за отделните преподаватели, така че тази среща за мен е единствена възможност за пряк контакт  с преподавателите. Естествено с класните ръководители сме разменили всякакви контакти, като при нужда и възникнали проблеми се информираме незабавно.
В изказването на авторката на темата ме учуди, че се подготвят отрано за родителска среща и измислят някакви забавления за родителите. Нали не става дума за училищен празник или представление?

И аз така си представям оптималния вариант, но класната на дъщеря ми е толкова приказлива /нищо, че е родител/, та на последната среща, така и не стигна до индивидуаните разговори, а говори мнооооого дълго. 
Иначе на родителските срещи ходят почти всички родители, рядко някой отсъства.

Родителските ни срещи не са за училищен празник, нито пък представление (въпреки че правим такива всяка година - те са си наш ангажимент и не занимаваме родителите с подготовката, освен да ги доведат на репетиция или да помогнат с костюм за детето си).
Срещите ни са за предстоящи събития - тестове, изпити, следваща учебна година, летни програми и подготовка през лятото. Именно, за да не им е скучно - както каза съфорумка в предишен пост - неща, които е чувала в предишни години, целта ни е да им е интересно, поднесено по интересен и различен начин, така че поне за малко да застанат на местата на децата си. Но въпреки всичко - посещаемостта е много малка.
Предполагам, че това е заради плащанията, които предстоят за всяка една от възможностите, които им предлагаме. Но какво толкова има да чуят, да се информират и ако не ги интересува да кажат НЕ. Все пак става въпрос за децата, това какво са научили, това, което предстои да научат, да го покажат, или какво можем да предложим за лятото.
Реклама си правим - ще кажете! Може и така да е - но това е информация за това, което можем да предложим, защото е много неприятно, когато някой родител, който не е идвал на срещите ни, пропусне нещо, или пък няма място за неговото дете, тогава всички казват: "Ама защо не ни информирахте, нали сме ваши ученици, как така да няма място?!?!".

Да, има го и този момент с плащанията. Една колежка ми казваше, че не ходи на родителски срещи, защото все пари искали /а тя хич не беше добре финансово/.
Общо взето всеки родител се интересува на първо място да чуе нещо конкретно за детето си, на второ място от класа като цяло и в по-малка степен от състоянието на материалната база или някои общи положения. Понякога се оказва, че на родителските срещи се говори по следващите точки, а тази на първо място никой не казва конкретно, та у родителя остава едно смътно усещане, че си е загубил времето.

*Rozichka* малко ми стана неясно от въпроса ти дали става дума за тържество - защото пишеш за репетиции и подготовки или става дума за класическата родителска среща, където преподавателите се срещат с родителите и се обсъждат свързаните с обучението проблеми?

Всъщност и аз ще кажа като повечето родители, че на практика не сме пропускали родителска среща на децата си \ или аз или съпругът ми ходим винаги, който е свободен в момента, а напоследък ходим и двамата, защото вече трябва на две места да се ходи \.
За тържествата пък изобщо не го коментирам - винаги сме присъствали с голямо удоволствие - в детската градина особено правеха невероятни тържества.

Не става въпрос за тържество в случая, иначе правим и страхотни представления.
Говоря за стандартните родителски срещи в края на годината. И наистина се подготвяме старателно са всяка една от тях - репетираме - какво ще кажем, с кое ще започнем, как ще го визуализираме, как ще преминем към следващата точка, каква ще бъде тя, изобщо ... предварително се подготвя какво ще се говори и по какъв начин, за да не губим времето на хората с "какво трябваше да ви кажа след това", "ъ-ъ-ъ", или излишно повторение на едно и също нещо.

Ами по принцип самия факт, че става дума за моето дете и за част от неговите приятелчета е за мен напълно достатъчен да не пропускам родителска среща.
Не очаквам да ме забавляват на тези родителски срещи, за мен те са необходимата форма на общуване с учителите на синовете ми.
Примерно мога да похваля родителските срещи в училището на големия ми син - ПЧМГ, страхотно добра организация, всеки от учителите които преподава на класа влиза и казва по няколко думи за класа като цяло и за всяко дете поотделно. И най-важното на всеки поставен от който и да е родител въпрос, отговор се получава ако не на другия ден, то най най-късно до седмица според засегнатия проблем.
Всички преподаватели са много позитивни и създават една приятна емоция от срещата с тях.

във връзка с това искам да споделя как се организират родителските срещи в щатите. може пък на някой да му хареса и да се опита да го приложи и в бг училищата. родителски срещи се организират два пъти в годината и родителите се срещат с учителите индивидуално в предварително уговорен час за 20 минути. разговаря се само за детето, няма да се червиш пред всички, че детето ти направило някое безобразие или имало двойка по история, за която ти нищо не знаеш. в горните класове, където учителите са няколко, във времето за родителските срещи всеки учител си стои в учебната стая и пред нея има списък с часове през 10-15 минути, намираш си прозорче и се записваш. за два-два и половина часа е напълно реално да се срещнеш индивидуално с всеки от учителите и да проведеш разговор конкретно за твоето дете и да обсъдиш неговите проблеми без да ти се налага слушаш и как иван напсувал учителката, а георги и пешо играли в час по география и да гледаш как родителите им гледат в пода и се чудят как да обясняват на учителката защо те са го направили...

И аз да кажа за Канада. Родителски срещи съм виждала организирани по различни начини, но общото е едно - всяко дете се обсъжда с родителя му на 4 очи. Просто е немислимо да обсъждат проблемите на детето ти пред други родители. Иначе в началното училище примерно са ни пращали по детето съобщение за срещата, което трябва да подпишем и на което пишем кой от посочените 2 часови пояса предпочитаме. В някои случаи учителят след това ни е писал в колко точно часа да отидем (пак го праща по детето), в в други случаи отиваш и чакаш да ти дойде редът. Родителските срещи, с изключение на въвеждащите за учебната година, се правят след приключване на етап от обучението (нещо като срок) и малко преди това родителят е получил подробен отчет за резултатите и поведението на детето. В новото училище на сина ми само първата родителска среща беше за всички деца (започна с представяне на учителите и изискванията им и продължи с индивидуални срещи), а за следващите срещи задължително викат родителите на по-проблемните деца, като им уговарят час. Другите родители, които не са били извикани специално на срещата (с деца, които не създават проблеми), ако поискат, могат също да си поискат среща и им дават час. Тук също е много разпространено детето да ходи с родителите си на срещата, но не е задължително.
Това са технически подробности, които варират от училище до училище. Според мен ако искате по-голяма посещаемост на родителските срещи, трябва да спрете да ги правите като публичен линч на родителите на проблемните деца.

Ето това май ми е проблема на мен, приказлива класна, опива се просто от звука на гласа си и говори десетки минути за неща, които могат да се синтезират в първо, второ, трето.

И сега родителят може да се обади на класния ръководител или на друг учител и да се срещнат в определено за това време. Има си дни за консултации, където могат да отидат и родителите. Но познайте, повечето не го правят и чакат само сборната среща. Разбирам, че човек ходи на работа и е зает през деня, но все пак може един път в месеца да се види с учителя на детето си и дори без конкретен повод да попита как се справя детето, как се разбира с другите и т.н. Така се изясняват нещата навреме, а не като се понижи успехът на детето или стане конфликт.

Признавам си ,че не съм проччела всички отговори ,но съм 99% сигурна ,че тук няма родител, който да НЕ ходи на родителски срещи. При нас идват всички родители /понякога с 1-2 изключения/.
Учителите минават, казват си мнението , изискванията и т.н. Отделно родителите по между си коментираме организационни неща , случки между децата и т.н.!
 В повечето училища има 3 родителски за цялата година ,не виждам причина  да не ходим !

Аз съм от ходещите на родителска среща, но ми прави впечатление колко родители се отегчават, считат го за загуба на време. На мене ми е интересно да науча не само конкретно за моето дете, но и какво е състоянието на класа като цяло, какви са изискванията за усвоени знания през срока. Това което бих искала да се обсъжда  е и взаимоотношенията в класа, между децата, защото ми прави впечатление, че не умеят да общуват,  винаги има конфликти, особено между момичетата. И за съжаление има голяма неприязън между децата. На това родителите не реагират или защитават собственото си дете.  Жалко, но факт!

Гледах един филм, в който родителите трябваше да прочетат съчинение написано от тяхното дете пред останалите. Съчиненията се раздаваха на място и никой не знаеше какво е написало неговото дете. Изглеждаше ми много приятно, но представям си в БГ какви подигравки ще има подобна инициатива. Аз от такава родителска среща ще науча много повече за класа от субективнот мнение на учителите.

При нас винаги има конфликти на родителските срещи.Повечето са за събиране на пари,за подписване на деклараций,правилници и т.н.Ако искаш специално за твоето дете да научиш нещо има определени часове.Нищо особено не става,скучно е и дори нямаме екскурзии които да организираме.Въобще май няма какво да си говорим на родителските.

Искам да успокоя майките, че това събиране на пари и организиране на екскурзии, зелени училища и т.н. е до гимназията  .

После остава на заден план.

Това е съвремието! 

 

Това е най-удачното и така трябва да стане навсякъде.

Но ... по-голямата част от нашето общество, както винаги, не е дорасло за това. Тук промените се налагат много трудно и бавно и докато това стане, се оказва, че методът/продуктът вече е остарял морално, но ние пък си държим на него.  И така до безкрайност. 

В Гърция също родителските срещи се правят като се дава съобщение на детето,което трябва да го върна в училище с подпис на родител.Учителката вика един по един родителите,за да ги информира за децата им,не се налага да слушаме за всички деца от класа.Но въпреки всичко ми прави впечатление ,че родителите на проблемните деца винаги отсъстват от родителските срещи.

Нищо не ме е карало,и въпреки това не съм пропуснала нито една до сега,дъщеря ми е в 6 клас.От две-три години намаля броя на идващите родтели,но не драстично,което е добре.Не идват системно родителите на проблемните деца,каточели като си заврат главата като щраус и проблемите им ще се решат с магическа пръчка.Много ме е яд на такива родители,още повече,че съм искала лично да се срещна с тях по повод на различни издънки.Ходя винаги,въпреки че и аз съм имала какво не до там приятно да чуя за моята хубосница ,но все пак е по-добре да знаеш и да вземеш мерки,отколкото да се ослушваш и да нехаеш.За мен това са много безотговорни родители,които не можеш да мотивираш с никаква форма на покана.

п.п.Минах направо на отговора,а после попрочетох съвсем малко назад.
Според мен и при нас се правят индивидуални срещи с родители на проблемни деца,когато има наложителен повод за това.В повечето случаи родителите отиват с триста зора,въпреки,че срещата е конфиденциална и не е злепоставяща.
От друга гледна точка,аз например бих искала ако има някакъв проблем между моето и друго дете,да го обсъдя с родителите му насаме след род. среща,вместо за това да занимавам учител,директор,или да му правя  посещение у дома.Винаги,когато съм имала възможност културно да обсъдя дадена ситуация с родител на съученик,след това проблемите са били решени и не се повтарят.По същия начин аз искам да знам,ако моето дете има некоректни прояви към съученици или преподаватели,за да взема отношение овреме.

Доста дълъг стаж имам като родител на ученици. Дванадесет години не съм пропускала род. среща на големия син + още 6 год. на малкия син. Живот и здраве още 6 докато завърши 12-и клас. Ще кандидатствам след това за "Гинес"
Ходила съм дори и много добре да знам какво ще чуя от учителите.
От уважение към преподавателите, от респект към институцията. Не на последно място : ЛИЧЕН ПРИМЕР за ученика. Ако родителят  бяга от задълженията си, как ще възпита детето си на дисциплина?

 Дъщеря ми е в 7кл и не съм пропускала родителска среща до сега. Интересното при нас е, че посещаемостта не намалява с годините. Отсъстват не повече от 3-4 човека. За мен те са полезни. Не търся учителите без повод, но това са срещи, които не пропускам.
 Синът ми е още в детската градина, но и там ходя, защото казват важни неща.
 Парите се събират независимо от присъствието ни, така че това не ме впечатлява

Всъщност, на мен ми се струва далеч по-скучно да ми поднасят информацията интересно и забавно. Предпочитам в стегнат и ясен вид да ми кажат плюсовете и минусите, да мога да попитам и да поговоря на 4 очи само за моите деца, да може накратко да обменим необходимата информация, вместо да губя средно по 15 мин. за всяко едно дете.
А на мястото на децата ми не искам да заставам. Била съм ученичка. Сега съм майка...

Аз ще си призная, че съм пропускала родителски срещи при това без угризение и съм ходила на някои само защото иначе госпожата започваше да натяква на детето разни мисли от сорта - "никой не се грижи за теб", "обръщат внимание само на сестра ти" и подобни. Пропускала съм срещите, защото не умея да се справям с лицемерни хора, от които зависи самочувствието и личността на детето ми. На родителските срещи същата госпожа първо се оплакваше от ръководството на училището и обясняваше надълко и широко мнението си за директора и кръга около него, а след това четеше някакви трактати на Кант за красивото и т.н (държала съм изпит по естетика при Исак Паси и материята ми е добре позната, няма как начална учителка точно на родителска среща да ме просветли). Когато човек повтори това упражнение няколко пъти и има делови срещи, които отлага твърде сложно - ясно е какво ще предпочете.

За сега не сме пропускали родителска среща. Но на последната такава обстановката беше меко казано взривоопасна. Родители срещу родители , родители срещу учителката , нямаше нищо градивно в срещата ни , а само нападки и лични истории да не кажа истерии. Но ние така да се каже сега прохождаме (синът ни е 2-ри клас) в този вид срещи , ще видим нататък с какво желание ще ходим.

нямам пропуск на родителска среща
Смятам че е важно да знам детето ми в каква среда расте,каква му е класната ,другите госпожи
проблемите в класа и тн и тн

И аз така. Толкова голяма част от времето си дъщеря ми прекарва в училище, с определени деца, които аз не познавам. Родителските срещи са място където мога да си изградя някаква представа за съучениците и, макар и косвена - по родителите. Важно за мен е и да видя класната и - как реагира на общите проблеми. При нас не се говори с конкретни имена за проблемите, всеки научава за своето си дете след това - на опашката. Но за тях като чели родителите и без това си знаят. По-ценното, според мен е че може да се види класа като организъм. Все пак те са общност - учат заедно, играят заедно, изграждат се приятелства. Важно ми е да знаем кои са. На индивидуалните срещи ще ми кажат нещо, което и аз сама виждам.

 На последната родителска чакахме по половин час между отделните учители, които пък влизаха за по 5 мин, да кажат, че са доволни като цяло и да се оплачат от традиционните 2-3 черни овци. До 21ч бяха минали само 3-4 от тях, след което не издържах и си тръгнах. Не знам дали ще отида на следващата...

Всичко би ме накарало да отида на родителска среща, защото се касае за моето дете и въобще за средата в която прекарва около 8 часа дневно (от 8ч. до 16ч.) и ме интерусува какво става.
На последната родителска среща, бянме половината родители, не знам каква причина са имали тези които не дойдоха, не ги разбирам .

 Не пропускаме родителска среща и в детската градина и в училище.
 Обаче в по-късен етап мисля,че родителските срещи в сегашният им вид ще са скучни.
 Ако има въпрос нуждаещ се от присъствието на всички родители заедно-ДА. Но иначе е безсмислено.Спомням си моите родители с каква досада ходеха на тези срещи, оплакваха се,че 2 часа слушали за чуждите деца и 5 мин за своето. По-скоро трявба да се определят дати всеки месец, в които родителите на дадено дете могат да се срещнат с определен учител и да поговорят с него.Ще бъде много по-полезно.

Ми то в нашето у-ще има приемни часове на преподавателите , когато иска може всеки родител да отиде и да поговори за детето си . И пак на родителските срещи се обсъжда почти всяко дете .   

В училището на сина
родителската среща се провежда повечето пъти по следния начин
общите неща се казват пред всички-- за зелено училище примерно,дисциплината ,пари ако трябва да се събират , ,и тн неща които касаят всички и след това
започват да влизат госпожите ,като минават покрай всеки родител и насаме говорят за детето му
показват оценките и общо взето така минава родителската среща.

Хубаво е това с приемните часове ,но ако трябва да идваш всеки ден в приемното време на даден преподавател
цяла седмица трябва да отсъстваш от работа

и пак докато се изредят всички преподаватели
си минават 1.30-2 часа

Не е нужно да ги обиколиш на венъж - среща с по един преподавател на седмица е ОК.Като ги заавъртиш почваш от начало.

Фантичка,,лесно е когато е с един преподавател
но,,когато започнат с преподавател по всеки предмет......

сложничко става
едната има приемно време вторник от 13ч примерно
отиваш и точно този вторник е в министерството  или има съвет или тн и тн

  Типично по български.

И при нас родителските срещи са индивидуални - 10-15 мин с учителката задължително, по желание може да се видиш и с други учители (музика, физическо и пр.) същия ден. Така знаеш за какво отиваш.
Прочее, информацията се води поверителна - тоест учителката няма право да разисква успеха на Марийка или поведението на Иванчо с теб, а само с техните родители.

Аз обичам да ходя на родителски срещи, но не обсебвам учителите с въпроси за моите деца. По-спокойно го раздавам 

По-хубаво е - чувстваш се родител.  И после можеш да набиеш канчето на отрочето.

Когато имат много учители, напасването на индивидуалните срещи е трудно, но не невъзможно. За първи път имах такава родителска среща и голямо търчане беше от учител на учител. Пък и докато си отворя записките, да видя кой учител следва, къде точно се намира и какво исках да го питам ... 
Иначе общите срещи в училище са много скучни, въпреки че учителите предварително много старателно се подготвят. То са едни презентации, видео материали, снимки, лифлети ...  Но пак е скучно. Ходя само тогава, когато нещо директно ще засегне моето дете. По време на такива срещи в училището се организират и предлагат срещу минимални суми сладки, соленки, кафе, чай, сокове. Отивам по-рано, за да се видя и поговоря с други родители и да пийна кафе, така по-мога да преглътна родителската среща 

Вас какво би ви накарало да отидете на родителска среща?!
Питам за да бъда максимално полезна на родителите и в работата си!
[/quote]


Присъствам на всички родителски срещи и то без да ми се изпраща специална покана - само в бележника има известие, което подписвам. Присъстват почти всички родители.  Класната говори накратко общи неща за класа, ако има някакви там правилници ни ги разказва в общи линии /то е ясно какво съдържат/ и след това сяда на катедрата, а ние се изреждаме при нея и получаваме индивидуална информация - БЕЗ пред целия клас да се линчува някое дете или да се превъзнася друго. Докато някой родител е при класната, ние, останалите, тихичко обсъждаме някои неща помежду си - без да слухтим какво ще кажат на майката на Иванчо, която е при класната в момента. Повечето родители се познаваме много добре - някои деца са заедно от детската градина , и ние покрай тях. Наистина много зависи от класната как ще структурира самата среща. Имаше една в 5-ти клас - нещо беше намразила /не преувеличавам!/ няколко момичета , и на родителската като дръпна една тирада, че тези били еди-какви си, та чак и леко обидни думички използваше! Майката на едното стана и каза, че се радва, че детето й е различно БЕЗ да пречи на останалите с каквото и да е! След което си излезе, а ние - майките на момчетата , я последвахме, защото около 60 мин се говореше САМО за тези няколко момичета!,.. Аз попитах защо не каже нещо и за момчетата все пак - "Ми, аз с момчетата проблеми нямам!".. Половината напуснахме класната стая!,..
Споделям мнението на родителите по-горе, че не е редно да отсъства учител от родителската. Някои не се явяват изобщо! Питам класната в 5-ти клас - защо я няма "художничката"?  Отговор: "Живее далеч и,.."  А аз искам да говоря с нея - защото не може в една паралелка със съвсем различна от рисуването насоченост, да искаш от децата всяка седмица по 2 картини на еди-каква си тема! Истината е, че МИ беше писнало да рисувам   А детето много се вълнуваше, че само то не си предало еди-коя си тема,.. Не му се удава това рисуване , признавам,но никога не видях една примерна тема да му беше нарисувала, или скицирала, или показала по някакъв начин,..
За мен родителската среща е и начин да опозная родителите /косвено-децата донякъде/. Контакта помежду ни считам, че също е много важен.
За събирането на пари - да , във всяко държавно училище мисля, че го има този момент/за частните е ясно  /. Аз съм касиер на класа, и като знам, че на утрешната родителска ще се събират пари за еди-какво си, казвам на сина ми да предаде на всички в междучасието или да напише на дъската по колко лв ще се събират. На другия ден отивам на родителската със списък, родителите с подготвени  и до края на срещата съм събрала почти от всички. На следващия ден 1-2 деца носят на сина ми парите, а ако се наложи - звъня на някой отсъствал родител, обяснявам за какво са парите  и моля да ги изпрати по детето си. До сега не съм имала проблеми в това отношение, мисля че е важно да се разбере, че тези пари пак са за децата ни и всички да са уведомени предварително, за да носят парите, а не да се червят,. ама сега,.. нямам,.. Когато децата бяха по-малки, изпращах по сина ми бележчици - чрез децата - за родителите - за какво ще са тези пари. Мисля, че така се улесняват нещата
Извинявам се  за дългите писания, но без съвети, а с примери исках да отговоря на авторката на дискусията.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!    

до сега не съм имала проблем със срещите с индивидуалните учители. последната среща беше с общо осем учителя за две ученички. за около два часа и половина ги обиколих всичките. знаеха за кого става дума, поговорихме си добре, решихме един-два проблема, начертахме няколко плана и въобще всички останаха доволни. може би защото училището на децата ми е малко, но учителите познават децата много добре и индивидуалните разговори не се нуждаят от допълнителни бележки, записки, напомняния и прочие.

Не разбрах за родителска среща ли става дума, или за тържество на децата. Какво се подготвяте, какво репетирате?
Ходя на всички мероприятия, на които ме поканят в училището, но честно казано, с голямо неудоволствие.
И празничните програми, изнесени от децата, и обикновените родителски срещи между родители и преподаватели ме изнервят страшно. И никога не получавам полезна информация.
Класната на дъщеря ми никога не дава конкретна информация - "някои деца - така, други деца - иначе?. Иди се досещай твоето от коя група е. Безсмислено е да си губя времето, за да слушам общи приказки за нивото на класа като цяло.

И мен това много ме дразни - точно за най-важните неща не се казва кои деца какво са направили. Някои деца били разсеяни, други били не знам какви, ама без имена. Е, какъв е смисълът тогава? Ако е с идеята, че се нарушава достойнството на детето, тогава изобщо да не казва нищо учителката и да извика родителите отделно и да говори с тях. А то, "има деца, които системно нарушават дисциплината, но няма да казвам конкретни имена". Глупости!