двуезични мами - на какви езици говорите на бебета?

Записвам се да следя темата, че и ние с мъжо от сега се чудим на кой език ще са първите думи на бебо... Аз съм българка, мъжо е кореец, помежду си говорим на английски и междувременно живеем в Русия 

Изобщо няма такова правило или препоръка 

Ох,  desitalee , твойта хич не е лесна...

Ние вкъщи говорим на на детето на български, съседите й говорят на английски. Нямаме преведени филмчета, пускаме й детските на английски, но не се е оплаквала.
Надяваме се като тръгне на детска градина да научи английски бързо.

говоря на родния си език с децата, тъй като не живея в родината си  но ако беше положението обратно - като твоето, щях да се насилвам да говоря на втория си език с децата - добър или лош + ТВ ... ще получат нужната основа

Аз говоря само на български, баща й - само на норвежки. Гледа филмчета на бг, норвежки и английски. Най- много думички казва на бг, няколко на норвежки. Филмчета можеш да си изтеглиш от Замунда-та.

Напротив, един от методите за отглеждане на дете в двуезична среда е ''Eдин родител-един език''.

На дъщеря ми говоря само на български, а съпруга ми на холандски. Единствено когато е сред дечица и почнат да гледат странно и да се  чудят какво и говоря, повтарям казаното и на  холандски, но то е по- скоро за тях.
Имам братовчедка, която научи първо френски, а после български въпреки, че беше отгледана в България. Леля ми (българка) и говореше още от раждането на френски. Вече е на 32 и до ден днешен  комуникра с майка си почти само на френски.

Когато сме двамата с детето - на български, когато и тати е с нас се говори на руски.
По съвет на мамите от темата за двуезичното дете, мъжа ми започва да общува с малкия на румънски(на него той му е майчин).
Преди да се роди детето си мислех, че ще е по-добре да научи първо руски, защото бг така или иначе ще научи, нали живеем в България. Като се роди, обаче, просто не можех да му говоря на друг език, освен български. Понякога се чудя дали не ощетявам детето, защото така по-трудно ще научи румънски или руски(с баща си прекарва 1-2 часа на ден), но и на мен някак на ми идва да си говоря с детето си на чужд език.
Като цяло ми е голяма каша в главата  А малкия вече казва първите си срички и няма много време за размисъл, така че смятам да продължавам да следвам сърцето си.

И моето мнение е точно такова.

По стечение на обстоятелствата виждам доста дву и триезични деца около мен. Родителите им казват, че немайчиния език са го научили в училище, така че може би наистина е най-добре да се следва примера на rkb
Иначе тук има още една подобна тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=362925.0

На родния си език му говорим.
Иначе расте в англоезична среда.

И аз имах същите колебания, независимо че сме си в България. Моите родители доста ме натискаха да говоря на детето на немски от малко, че да научи езика. И на мен ми се виждаше много практично, така че се опитах - но не ми се получаваше никак. Да му пея на немски не ми пречеше (и без това повечето детски песнички, които знам, са на немски - това по повод, че съм учителка в начален курс), нито пък да му казвам думички и т.н. - обаче да се обръщам към него само на немски и да му говоря само на този език не ми идваше отвътре (пък и съпругът ми не говори немски). Бяхме стигнали до един етап към втората му годинка, когато разбираше отделни думи и ги посочваше - след това обаче тръгна на градина, нямаше го по цял ден, а вечер въобще нямах желание да му говоря на немски, след като най-сетне имам малко време за него (и особено след като през деня съм учила други деца на същите неща и вече се изприщвам да ги повтарям). Взех го при мен в градината (не в моята група, естествено), когато беше на 4г с идеята да започне да учи немски - оказа се много неудачен експеримент. Впоследствие той сам избра да учи английски и се справя много добре.
И така не успях да се преборя с този начин на обучение на личните ми деца. Понякога малко съжалявам - той е вече голям и на моменти се сеща да ми изтърси защо не съм го научила, което хем ме дразни (защото наистина опитах), хем ме кара да се чувствам виновна (защото сигурно можеше да съм по-настоятелна).
С второто дете въобще не съм опитвала - тя и без друго без никаква моя намеса освен предоставянето на Бейби Айнщайн и други обучителни филмчета проговори полу на български, полу на английски
Иначе чисто от опит - имам няколко приятелки и познати, които са немскоговорящи от малки. В едното семейство бащата говори с дъщеря си само на немски, откакто се е родила. При другите - бабата (родителите не говорят немски, а бабата също си е българка). Една от най-добрите ми приятелки беше много решена на всяка цена да говори на детето си на немски, за да го научи от бебе - и започна още от момента, в който разбра, че е бременна. Момченцето й е на 1г8м в момента - разбира идеално нещата, които му се казват на немски. Но проговаря на български, та чак и я поправя, казвайки думата, която тя му повтаря, на български Обаче вече ходи в немска забавачка, така че вероятно ще си проговори на немски.
А относно семействата с много езици - имах навремето едно невероятно момченце от такова много смесено семейство. Майката беше полякиня; бащата - грък; майката и бащата си говореха помежду си на български и живееха в България, а и двете деца ходеха в немско частно училище. Организацията им беше такава - майката говореше на децата само на полски; бащата - само на гръцки; децата навън говореха на български, а в училище учеха немски. В резултат на което двете деца помежду си си говореха на идеален полски (неслучайно се казва майчин език...) и ходеха на неделно полско училище към посолството. Гръцкият им беше много зле като говорене, но го разбираха добре, ако им говориш. Българският им беше малко смешен, когато дойдоха в училище (искам да си отивам на къща ), но след година вече нямаха проблем. А немския си го учеха наред с другите. При двамата братя обаче имаше много голяма разлика - малкият (който беше при мен) беше шампион и за една година взе да прави идеални изречения и на немски, докато брат му беше в 3-ти клас и още не можеше да върже нещата както трябва. Така че се зависи и от способностите на самото дете в областта на езиците

Точно така , с по-прости думи беше обяснено в една книга че "детето трябва да различава езика на мама и езика на тати".Аз говоря само на български/не мога да си представя на собсвеното си дете да говоря на чужд език , някакси от вътре не ми идва / , а мъжът ми на фламандски пък да видим 

Говорим на децата си само на български.Детските филмчета обаче са на чешки.Могат да говорят и на двата езика.

Много интересна тема!  В момента чета книгата http://www.amazon.com/Raising-Bilingual-Child-Living-Language/dp/1400023343, която разглежда възможните варианти и резултати в зависимост от стратегията на родителите.

При смесен брак се препоръчва, родителят с език различен от този на страната, да бъде извънредно последователен и да говори изключително на родния си език с детето, ако иска детето да научи езика добре и да го говори като роден. Помощтни фактори като гостувания на/при роднини, възможност на детето да общува с връстници на редкия език, песни и анимционни и филмови герои, с които да се идентифицира са от изключителна важност за успеха.