Моето първо излизане от страната беше в Гърция. Картината, която ми се е запечатала от тогава са палмите. За пръв път виждах толкова много палми. Накъдето и да се обърнеш - палми 
- Публикувана: 2 март 2009, 16:22 ч.
- Последно мнение: 30 март 2009, 22:21 ч.
С какво си спомняте първото излизане в чужбина?
Спомням си как за малко щях да изтърва самолета заради таксиджията, който като видя че бързам, спря да зареди на газостанцията. Спомням си и как на летището във Виена си чухме имената "Пътниците Х и У да се явят на информацията" - оказа се, че сме си изгубили паспортите в един от безмитните магазини и дори не сме разбрали.
След това сме ги губили още няколко пъти, но все са ни ги намирали - последния път един уличен търговец в Истанбул тича подир нас, за да ни ги върне.
След това сме ги губили още няколко пъти, но все са ни ги намирали - последния път един уличен търговец в Истанбул тича подир нас, за да ни ги върне.
Първото ми излизане беше до Мадрид, Испания.
Страхотно преживяване, обикнах Испания и испанците, кухнята им, архитектурата, с една дума всичко.
Толкова беше красиво, различно, всички бяха дружелюбни и мили.
И времето - през февруари - 25 градуса
, по улиците насадени кротони в градинките...
Иска ми се пак да отида!
Страхотно преживяване, обикнах Испания и испанците, кухнята им, архитектурата, с една дума всичко.
Толкова беше красиво, различно, всички бяха дружелюбни и мили.
И времето - през февруари - 25 градуса
, по улиците насадени кротони в градинките...Иска ми се пак да отида!
За пръв път отидох в чужбина на 20 г. Ходих на гости на едно гадже - грък, който живееше в гр. Патра, Пелопонес. Пътувах с влак до Атина. Беше ме ужасно страх да не си пропусна гарата, да не объркам нещо, да не би случайно да не са ми в ред документите, а най-много се ужасявах, че в чорапа си бях скрила 100 долара. Тогава за пръв път излъгах хладнокръвно държавен служител. Митничарят ме попита дали имам нещо за деклариране - пари, ценни предмети, електроника, а аз хладнокръвно отрекох. Стоте долара щяха да прогорят дупка в крака ми от шубе.
Прекарах незабравими две седмици. Моето момче ме водеше по места, където обикновено не ходят туристи. Видях Гърция "отвътре". Ето това разбирам под "ходене в чужбина", а не спане по безлични хотели и обиколки на забележителности.
Прекарах незабравими две седмици. Моето момче ме водеше по места, където обикновено не ходят туристи. Видях Гърция "отвътре". Ето това разбирам под "ходене в чужбина", а не спане по безлични хотели и обиколки на забележителности.
Първото ми излизане бе на 14 г. в Сирия. Кефих се безкрайно точно при излитането и кацането на самолета (сега изпитвам ужас). Леко разочарование от арабската действителност (аз си го представях по-иначе, може би затова...). Но иначе се прехласвах по климатиците в магазините (къде ти 82-3г. в София климатици по магазините). Ей, като влезех, не ми се излизаше в жегата. Пиенето на воля на кола и натурални сокове, преяждане с кашу, фъстъци (до такава степен, че сега не ги ям даже). И Палмира....страхотно изживяване.
Готина тема! 
Бях на почти 11, 95-та година... Попълвахме незаетите места в Абитуриентската екскурзия до Италия. Аз, едно момченце и 2 класа 12-класници
Смяхх... Бяхме с автобус, в Сърбия ни хвръкнаха 2 гуми, аз даже не разбрах, проспала съм момента Шаш, паника... Всичко благополучно, стигаме Венеция, аз със безобразно много пари за 11-годишно хлапе...Забравих си 6 ленти със снимки от Венеция в хотела...Големите ме взимаха навсякъде с тях, а аз от благодарност плащах сметки по пицарии Будала... В Рим купувах всякакви боклуци, от сувенирчета до маркови парцали, подаръци за родата до 9-то коляно... В един магазин забравиха да ми махнат алармата от шапката и на излизане се разпищя, охраната ме подгони, аз незнам какво става, смях След Флоренция вече нямах 1 стотинка, взех назаем да си купя за ядене за пътя на връщане Ужас...
Но беше много, много хубаво...
Бях на почти 11, 95-та година... Попълвахме незаетите места в Абитуриентската екскурзия до Италия. Аз, едно момченце и 2 класа 12-класници
Смяхх... Бяхме с автобус, в Сърбия ни хвръкнаха 2 гуми, аз даже не разбрах, проспала съм момента Шаш, паника... Всичко благополучно, стигаме Венеция, аз със безобразно много пари за 11-годишно хлапе...Забравих си 6 ленти със снимки от Венеция в хотела...Големите ме взимаха навсякъде с тях, а аз от благодарност плащах сметки по пицарии Будала... В Рим купувах всякакви боклуци, от сувенирчета до маркови парцали, подаръци за родата до 9-то коляно... В един магазин забравиха да ми махнат алармата от шапката и на излизане се разпищя, охраната ме подгони, аз незнам какво става, смях След Флоренция вече нямах 1 стотинка, взех назаем да си купя за ядене за пътя на връщане Ужас... Но беше много, много хубаво...
Ще го запомня с неограниченото количество банани, които можех да си купя... 
Ще го запомня с неограниченото количество банани, които можех да си купя...
Що не си останах там навремето, да ме пита човек 
Чудесна тема Много носталгична.
Като на доста от писалите в темата, и моето първо излизане в чужбина беше в Гърция в началотона 90-те...Ама каква чужбина! Детските ми почти очи не вярваха на това, което виждаха - струваше ми се, че съм попаднала на друга планета, на която всички изглеждаха много по-спокойни и щастливи. Какво ли ми е разбирала главата по онова време Но си спомням ясно чувството на спокойствие, сигурност и топлина, които изпитах тогава. Пълна безметежност. Може пък да е било от възрастта, кой знае.
Много носталгична.Като на доста от писалите в темата, и моето първо излизане в чужбина беше в Гърция в началотона 90-те...Ама каква чужбина! Детските ми почти очи не вярваха на това, което виждаха - струваше ми се, че съм попаднала на друга планета, на която всички изглеждаха много по-спокойни и щастливи. Какво ли ми е разбирала главата по онова време
Но си спомням ясно чувството на спокойствие, сигурност и топлина, които изпитах тогава. Пълна безметежност. Може пък да е било от възрастта, кой знае. Препоръчани теми