С какво си спомняте първото излизане в чужбина?

Пина, моят първи спомен е подобен на твоя..)

Само че бях на 8-9 г и от балетния кръжок в Пионерски дворец ни изпратиха на разменни начала с такъв подобен..в Дубна, СССР..
Едно малко "атомно" градче..Почти нямам ярки спомени от там -беше си по соц-сиво и мрачно..и си спомням ясно как през цялото време "умирах" от глад..в смисъл, не че не ни хранеха, ама не ми понясяше тяхната кухня -- все слагаха сметана на всичко.
От Дубна ни пратиха после в Москва - помня големите ГУМ-ове и хранителни магазини с безкрайни опашки..С парите (дневните) си купих ..2 кукли . Ужасно красиви - едната "Малвина" - със сините коси и кукленска рокля, а другата като истинско бебе..
Май съм  нямала собствени кукли до тогава, щом на тази възраст съм си купила цели 2..
П.С - още с ги пазя..ПОчти не съм играла с тях, харесваше ми просто да ги гледам..
От Москва ни качиха на самолет до Ленинград, а оттам на комета до Петербургския дворец..
Това са ми най-ярките и красиви спомени..Двореца, градината - всчико..
Помня как натисках с краче плочките край фонтаните, за да открия точно от коя се "пускат"..
Преди 3 години отидох отново там и отново търсих тези плочки..

Моето първо излизане в чужбина беше през 1989 г., на 11 години съм била. В Западна Германия бяхме за 1 месец с баба, дядо и братовчетка ми, точно преди падането на Берлинската стена. Пътувахме с влак близо 2 дни. Там бях много впечатлена, като прасната с мокър парцал. Бяхме в Дармщадт през повечето време, но ходихме до Франкфурт на Майн, до Хайделберг, до Кьолн с корабче по Рейн. Впечатляващо си беше.

Моето първо пътуване в чужбина ме връща в 1985г.,бях на ученическа бригада в Източна Германия,аз-на 13г. заедно с по-големи ученици от ТЕ.Тъкмо се чудех дали споменът ми,че пътувахме с влака 2,5 дни е меродавен,но от поста на fros ми се изясни,че правилно си спомням.То единият ден си отиде само докато преминем през Румъния и спрем на всяка възможна гаричка,единствен спомен през тази държава са ми децата покрай ж.п. линията-полуоблечени,просещи с протегната ръчичка.На гарата в Унгария имахме около час време,престраших се да изляза пред гл. вход и да разгледам-насреща имаше красива ,стъклена сграда,мисля някакъв ресторат с  голяма огледална топка на покрива,надникнах и в близката спирка на метрото,естествено останах много впечатлена-ескалатори,магазини,кой ти е виждал това преди .През цялото пътуване ми направи впечатление плавната промяна в архитектурата на различните държави.
В Германия разбира се всичко ми хареса/с изключение на салатата от пресни краставици със захар /,лагерът ни беше в едно селце Уец,близо до Потсдам,посетихме Рощок-разходка с корабче в пристанището,Дрезден,Берлин,Лайпциг.Още си спомням магазините им за шоколади,бонбони и всякакви лакомства,направо детски рай на фона на нашите марципани "Кума лиса".Разхождайки се в селото още тогава ми направи впечатление,че там хората си поддържаха градините -цветя,ягоди,люлки,а не се трепеха като  нас да садят от всичко,никъде не видях лехи с домати,чушки,картофи.....
Хората бяха по-дистанцирани,по-хладни,но ужасно дисциплинирани,селското им стопанство беше в пъти по-добре организирано от нашето,и при този сравнително по-неблагоприятен климат успяваха да отглеждат всичко,като качеството на работа беше много високо и не търпеше изключения.
След това повторих бригадата и през 1988 г.,ехххххххх,хубаво си беше.

Еее, момичета, супер!  Дано се включат още, много е интересно! 
То е ясно, че всички ще сме гледали като телета  и ще сме били най- впечатлени от шоколадите и прочие подобни неща, ама какво да се прави... Такива времена бяха.  Аз съм пропуснала да спомена, колко шоколади изядох, как тогава за първи път видях бял шоколад, пих сок от алуминиева торбичка и как цялата група се чудехме откъде се отваря  как не можехме да пуснем чешмата в тоалетната    но това е класика 
Е, който е бил в Русия, като магаренце, е малко по- друго. Ама си е струвало! И аз купих кукла, за сестра ми, която вече беше много голяма, ама тогава си беше ценност, дори на дърти години се подаряваха кукли.    Купих касета с албум на Юръп, без да осъзнавам каква ценност донесох тогава в България и как обиколи всички съседи и съученици...

Здравейте,
Моето първо излизане беше преди 2 години  Спомням си как се страхувах да летя сама  колко трудно ми беше да погледна през прозореца на самолета  Спомням си колко хубаво ми се стори гръцкото летище,палмите,пътя от летището до Пирея  Разглеждах всичко по пътя,чуствах се като в приказка.А когато видях за първи път портокалово дръвче подскачах 10мин.,като идиотка докато си откъсна плод.Разбира се аз не знаех,че те са декоративни и не стават за ядене и след дълго белене отхапах от това което накара езика ми да изтръпне за дълго  (поне за маслините знаех,че не се ядат пресни)Това е портокала който никога няма да забравя 
Благодаря за темичката,накара ме да се усмихна и спомня   

сапун(мыло) в буркан т.е. шампоан, а ние им хвъляхме бонбони и дъвки , ама това е след българската граница и колкото повече влакът пътуваше към Унгария положението лека полека се облагородяваше. аз говоря за пролетта на 89 г. ходихме на екскурзия в Германия (Лайпциг,Дрезден и Берлин) .
А първият ми спомен от чужбина е ходенето ми до един битак в Югославия оттатък Драгоман. Купиха ми моливи Кох-и-нор в кутийка със снимка на панда.  , а нашите си купиха аудио касетка на Лепа Брена, само заради една песен за една нежна жена и тате все поздравяваше мама с нея  тогава много й завиждах и исках и аз да си немеря мъж като тате .

Голямо летище и няколко услужливи младежи (и не дотам млади), бях на найсе годинки и сама.

pina, темата ме върна към някои забравени неща... благодаря ти.

  толкова малка...

Бях 6ти клас, на 12, и пролетната ваканция заминах с "Бодра смяна" с влака за Москва. Спомням си момента в който минахме над Дунав мост, посред нощ, и гледах пълната луна и очаквах едва ли не физически да почувствам как съм излязла от страната...
А после... Болшой театър, Третяковската галерия(Шишкин и Айвазовски), жк "Ботанический сад" и огромните жилищни комплекси и други разни такива

Хех, Пина, провали ми ранното лягане 

Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989г. - на пионерски лагер в Белгия  За отбрани пионерчета, със заслуги  Всъщност почти всички други деца без мен,едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионекри, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас ( но съм им благодарна, де). Позволили ни бяха да носим някакви минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече - само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита. 
Полетът беше с Балкан. Помня богатата закуска и как тайно си скатахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчето захар, сол и пипер  И салфетката естествено!
В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек  После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен - с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионерчета) от Белгия. Уникални две седмици - лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море - разбирай Бяла).Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна...да спя на втория етаж), но единственото неудобство беше, че в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16ч, но там си мечатех за него, защото лагеруването беше доста изморително - безкрайни игри и занимания...направо ни скапваха.
Всеки ден ни организираха забавления от сутрин до вечер. Имаше отборни игри в близката гора, водиха ни на екскурзии ( в Лиеж, в Антверпен), беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Интересното беше, че имаше братчета и сестричета, но задължително бяха в различни отряди. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше един дядка-белгиец, филантроп ( и явно малко социалист).
Разбира се имаше и влюбвания (че даже и разлюбвания) - то за две седмици много неща могат да се случат...
Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта - цяла нощ бродихме с разни фенери да търсим съкровище  И не само големите, ами и дребосъците - имаше дечковци на по 6-7 години.
В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив Кореком  Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати...Много грозно преживяване и така и не се намери крадеца  А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи - да го делим с братятя ми 
Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите  ). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея - да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи   

Последната вечер имаше дискотека и по някоя откраданата целувка. Възпитателите зачезнаха да се черпят в местния локал, а ние го ударихме на веселба. На сутринта всички се успаха и за малко да изпуснем автобуса за Брюксел....Имаше разменени червени връзки - белгийските бяха страхотни, още си пазя моята, с подписите на много от сълагерниците. На раздяла имаше сълзи и прегръдки, а спомените отнесохме със себе си и ни топлеха с години. Даже по някоя картичка получавах от белгийската ми любов 

Навръщане прекарахме още един ден в Брюксел. Заведоха ни колективно в Макдоналдс  За първи път стъпвах там. Няма да забравя вкуса на първия Биг Мак!

Много набързо го разказах, а пак стана дълго. Но аз къси постинги не мога да пиша  Особено, ако са носталгични...

Аууууууууу Олди , къде таз белгийска любов бе душа , дай да го намерим 

И сега сериозно - моето първо излизане беше 1993 година в Париж , ех Париж , екскурзия от училище , спомени много , емоции много , но сега ме е срам да кажа какво си бях накупила...........дамски превръзки 
От онези цветните , в индивидуална опаковка , гъзария , даже помня и от кой магазин , до Хотел Д'Оре , в полите на Сакре Кьор 

Ох, в далечната 1982г. С кораб Георги Кирков до Одеса, там в катакомбите, ме приеха в комсомола. Адско вълнение на отиване подмяташе това подобие на кораб като черупка, умрях от страх. На това отгоре страшно ме болеше корем  Изхарчих всичките си джобни да купя за майка ми руски парфюм в луксозна кутия от червено кадифе.

Чудесна тема! 
Върна ме години назад...и реших да се разпиша!
Бях на 10-11 г., 1980 г. с родителите ми и други роднини, общо 3 коли - на екскурзия за около месец в бившия Съветския съюз. Обиколихме Одеса, Кишинев, Киев, Москва и Ленинград, както се казваше тогава Санкт Петербург. Най-яркият ми спомен - гладните румънчета, наобиколили колите при всяко спиране и скандиращи за дъвка, няколко часовото висене на огромна опашка в най-дъждовния ден от цялото пътуване, за да влезем в мавзолея в Москва  , огромното разнообразие от сладолед със страхотен вкус по тогавашните ми спомени и невероятното чувство в Ермитажа и градините на двореца в Санкт Петербург. Останах очарована от този град и искам пак да отида.
Разбира се, купиха ми кукли - невероятни,големи..такива нямаше в България по това време. И аз си ги пазя като magarence.
Незабравимо лято беше...

Лятото на 1989 г.(май на повечето пишещи спомените са точно от тази интересна година) -  студентска бригада в Чехия. 2-3 дни и ние пътувахме с влак, но си беше весело. Там ни храниха в нещо като ресторант. Яденето беше странно за нашия вкус, но по-странното за нас беше, че не даваха хляб. За момичетата както и да е, обаче 19-20 годишни момчета да се нахранят без хляб, е няма как да стане. Като си поискахме първите дни, свикнаха редовно да сервират...черен хляб . Имаше много емоции, влюбвания и разлюбвания, всички момичета се прехласвахме по водачите ни чехи, бяха много готини...
Към края на бригадата всеки беше напазарувал и поизхарчил спечелените парички - всяка девойка с по-няколко чифта обувки ...лачените точно излизаха на мода, мохерни блузки и други красоти, ами като нямаше нищо в нашите магазини и си пазарувахме като невидели. Последните дни сме на екскурзия в Прага, всеки с дребни в джоба, а как ще пропуснем да опитаме бира на площада с часовника. Влизаме в бирарията, групираме се по 4 човека и поръчваме по една бира с 4 чаши . Сервитьорите така . По същия начин и в сладкарниците, долу-горе по една хапка се случваше да опита всеки. Ех, весел студентски живот беше...

Жеже, знаех си, че ще си предложиш услугите..Той беше на 11 години, аз - на достолепните 13  По-добре да не се намираме, че ще си развалим хубавите спомени сигурно 

Еха, че готина тема се е заформила!  Дано още хора наминат да напишат!
И между другото, вярно че повечето пишем за около едни и същи години. Моите спомени са от есента на '88г.

Това и аз така  И май даже го почувствах, но то може да е било от издигането на високо, понеже бях в самолет    Струва ми се, че и до днес очаквам нещо такова, донякъде 

първото ми пътуване в чужбина беше с детския хор, бях 3 за 4 клас - в Унгария, на фестивал. Пътувахме с влак през Румъния и ме впечатлиха децата, които по гарите тичаха отдолу с протегнати ръце да им хвърлим нещо. Пътувах на втория етаж в спалния вагон, а на връщане - на третия, горе под тавана е жега. Постоянно пеехме нещо, докато ни забранят, да си пазим гласовете.
В Унгария отседнахме в детски лагер край Комло заедно с деца от доста държави - Чехословакия, Австрия, Германия, и още унгарчета..... бяхме по 6 в бунгало, а под прозореца ни растяха ягодки. Всичко ме е впечатлявало....всичко сравнявахме с българското. Вечер имаше страхотни общи игри с другите деца - почти като на асамблея; разменяхме си адреси, ходехме по бунгалата да се запознаваме...на руски    самите концерти не помня, но помня смътно Будапеща, ужасно красиво, тогава научих, че са два града - Буда и Пеща. Помня Дебрецен и как си купих оттам първите мадамски сандалки с леко токче    имам снимки, аз съм с дълги плитки, които едва опазихме, защото 2 дни преди тръгването ми откриха гниди, майка ми я нямаше, и баща ми  цял ден ме държа на стол в хола, решеше дългата до кръста коса и косъм по косъм проверяваше  помня думите, които научих - добър ден, благодаря, ягода.

дописвам - много готин спомен са ми черните дъвки  дотогава си правехме розови или лилави с помощта на бонбони....обаче това бяха истински черни дъвки - топчета, в пластмасова тръбичка!

Повече спомени имам от Чехия, но това е три години по-късно все пак.

Обачееее, първото ми излизане в чужбина с мъжа ми.....беше уникално с това, че отидохме на автогарата ден по-рано часа знаехме, мястото да, ама кой да ти провери датата.......

Първото ми пътуване беше с любимия в Турция,1989 год когато масово ходеха да продават боклуци по пазарите.
Балабар Петко с мъжете и аз отидох пазарджия да ставам.Да ама не.Купихме цигари от безмитната зона и вместо да гледаме тях ние гледаме нас си.Откраднаха ни ги пред очите и нищо не спечелихме затова пък купихме много златни накити и бях безумно щастлива,че сме заедно в този момент.За цигарите не помня много,но силно ми се е запечатало това как неможех да заспа от вълнение,въобще не бях на Земята,летях в розови облачета.

Мда... плуваш, летиш, нали?
Прекрасно е усещането за новост и че предстои място за изследване в което не си бил никога досега. Все едно в друг свят, защото се освобождаваш от навиците и привичките на нашето общество. Прекрасна работа, ей 

Страхотна тема
върнахте ме в 1989год.тогава беше първото ми излизане в чужбина.
Учех в спортно училище,и бяхме по някаква програма на разменни гостувания в бившия Съветски съюз,или по точно сегашна Украйна-Лвов.Пътувах ме с влак през Румъния,мисля,че беше след събитията в Тимишуара.Имах ме престойот 2 часа в Букурещ,но не можеше да слизаме от влака.В спонемите ми винаги ще остане, едно момченце на около 10год.което молеше за храна,сапун  и т.н
А от Лвов имам хубави спомени,разполагахме с доста парички,но нямаше какво да се купи.Беше ги натиснала кризата.
Ето сега се сещам,че ни водиха на някаква дискотека в тяхното училище.Бяхме строени в две редички,едната момчета а другата момичетата .
Спахме в хотел,но си останахме чисто гладни,храната беше ужасна .
Даваха от банката по 120 рубли,но ние си носехме разни работи за продаване,и в един момент се оказахме с доста пари,трябваше да се харчат.Какви ли не щуротийки си купихме, и на края за капак взехме бонбони по една чанта,който се стопиха във влака

Пътуването в спален вагон,носенето на гърнето ми по германските улици,голямата къща с витите стълби,падането на Берлинската стена,и възможността да останем там и връщането в България и още милион случки,като най-ясни са ми от първия ден -най-силния ми спомен е,че на връщане си загубих любимата кукла

Беше септември 2007г. в Истанбул с приятеля ми- помня, че дни наред след това бях много впечатлена и като си затварях очите виждах отново местата, които посетихме. Много ни хареса-много шарен град, с много туристи, определено чувстваш разликата  Имаме много красиви снимки от там и спомените ни са основно хубави 

първото ми пътуване в Чужбина беше с фирма '' ВОВ '' - вовките им викахме  - те пътуват до Холандия.
идиотско пътуване , което и до ден днешен помня като вчера
шофьорите пренасяха пещерски ракии и стекове '' LM '' - раздадоха на пътниците от всичко по 1 бр без да ни питат ние дали носим , сложиха ни ги от горе в долапите над всяка глава по 1 шише Пещерска и по 1 Стек ''LM '' 
в Автобуса се пушеше , дрънчаха ракиите на всяко друсане ...абе всичко изглеждаше наркотрафиканско
Автобуса се развали в 01.00 ч през ноща в Австрия и шофьорите с един голям запален ФАКЕЛ го подгряваха от долу - замръзнала му беше водата - това продължи до 05.00 ч   естествено в буса беше кучи студ без отопление- всички бяхме с палта и дзъндзъникахме.......това Януари месец а вън 1 м сняг КОШМАР 
След това разбраха , че само 3 момичета сме до Мюнхен и още в Залцбург решиха да се отърват от нас , да не обикалят през немско ни прехвърлиха в друг Бус , който си беше за Германия.
Влизаме в новия Бус и какво мислите - СПОКОЙСТВИЕ , ТИШИНА.......не можех да повярвам  колко приятно можело да бъде.....
От тогава на татък такива преживявания по пътищата съм нямала 

Годината е '84-та. Семейно тръгваме на ексурзия-почивка. Крайната цел е ГДР (на гости на наши семейни приятели в Лайпциг), но междувременно ще отскочим на гости на вуйчо ми в Унгария. Пътуваме заедно с неговото семейство, като преспиваме в х-л във Видин и рано сутринта (около 04 - 04:30ч.) ще отидем да се наредим на опашката за ферибота Видин-Калафат. Излишно е да казвам, че почти не съм спала в х-ла от вълнение...
Най-яко беше на самия ферибот. Колите минават през очистителен гьол и се нареждат по-плътно и от сардини на платформата. Заедно с колите се оказват и по 4бр. ТИР-а. Имах чувството, че тези големи камиони ще ни обърнат точно по средата на Дунав. 
За жалост не ни даваха да излизаме от колите. Само пешеходците имаха право да се возят прави и в близост до края на платформата. Ние надничахме през отворените прозорци на колата. Но бих казала, че наред с всички забележителности, които видях в Румъния, Унгария, Чехословакия и ГДР за цял месец, пътуването с фери-то е велико преживяване. Плюс това ти се случва още веднъж - на прибиране от чуждоземската екскурзия. Нещо като черешката на тортата.

Иначе за отделните държави... какво да споделя. Много новости, много неща, които у нас (дори сега също) не са на ниво, там са ОК. Културно държане, липса на кражби, чистота и т.н. ... Всичко ти прави впечатление и се тюхкаш, защо и у нас не е така.

То са паркове и градинки, то ЗООпаркове, то замъци с прилецащите им паркове, то са кирхета (църкви, готически), то е една малка приказана красота. За музеите им само ще спомена бегло. Пергамон музеум ми взе акъла. Сан-Суси и Потстдам, кулата в Берлин, Рибарските кули, Буда и Пеща, Обуда и най-вече: Маргит. Старое место в Прага, часовника със скелета, площада на кралете в Будапеща...

И понеже бях сравнително малка, то през '88г. направихме 2-ри едномесечен тур, почти по същите места, но с крайна цел Балтийско море. Ей, тъй... за затвърждаване на знанията

Поли, размазах се от хилеж с твоето пътуване. Аз имах подобно - през зимата на 2001. Отвратително подмятане в задимен автобус в продължение на 30 часа, потейки се, когато е включено парното и мръзнейки, когато го изключеха  В подробности няма да влизам, макар че това ми пътешествие е достойно за филмиране (30-тте часа бяха само началото),но то не попада в графа първо пътуване, затова ще замълча.

Хахахах Еими
 в кое спортно си учила  при мен идентично - 9.ти клас - 57мо Е. Марков  , но братското у-ще беше във Вилнюс - Литва, прекачвахме се в Лвов - три дена път с камили с влака - бяхме няколко спорта - луд купон, после те ни идваха на гости, едно момче идва да спи няколко вечери у нас ... едвам се разбирахме на руски - те много скарани с езика  на другата година пък ходихме пак в братско училище в Тарту - Рига, но беше през Москва - и червения площад и Кремъл ми се видяха като нааааййй голямото нещо което може да съществува 
ааууу луди години  страхотни спомени имам...

Ох, той Червения площад и Кремъл, струва ми се, и сега би ме впечатлил не по- малко, ама няма да е скоро... 

моето първо пътешествие  беше 2001 г / средата на Януари /
ако не сме били в един и същи Бус , явно сме пътували с една и съща фирма   
Сега ми е смешно , но добре че живи и здрави ни предадоха на другия Бус , защото тогава в една отпуска като се прибирах в БГ чух по ТВ , че същите '' Вовки '' закъсали в Сърбия , Буса се развалил пак , но този път не можли да го подкарат , оставили пътниците на пътя , нападнали ги сърби и ги обрали , а шофьорите се настанили в хотел да пренощуват. Това го чух по Канал 1 по новините.

Моето беше през ноември 2001, но фирмата може и да е била същата. Една приятелка пътуваше с тях по същото време, но до друг град и тях ги бяха спрели посред нощ полицаи, бяха ги свалили и тарашили багажа и хората с часове...явно са имали някакъв сигнал.

и при мен първото което имам вече спомен беше в Истанбул и бях очарована, а като малка съм имала излизане в чужбина, но нямам никакви спомени 

Ох,момичета,моето първо излизане от БГ беше малко като в приказките...!Аз на 40г.през 2004г(вече си мислех,че никога няма да изляза от тук).Ровя си нещо в нета,нищо не разбираща от компютри (не,че сега разбирам повече)и ми излиза някаква игра на "Kosta D`oro".Правих нещо там какво играх и аз не знам,но след месец се обадиха да ми кажат,че печеля голямата награда- 7 дневна екскурзия до Италия.Аз тогава нямах и мейл и играх с този на дъщеря ми...аз разбира се не вярваща на такива чудеса,не вярвам,хората ми звъняха 100 пъти да се видим....и т.н.Е отидохме двете с детето,3 дни в Рим,Сполето-(там е фабриката на въпросния зехтин) и 3 дни в Римини...Ами не мога да ви опиша,каква радост беше и какво изживяване.После на летището ни чакаше БТВ и НТв....абе като филм,никога няма да го забравя....
Пожелавам на всички такъв късмет!!!

ninkata1,браво,наистина голям късмет,дай-боже на всеки!

Шани,добре ,че спомена Сан-Суси,толкова се мъчех да си спомня името на двореца,а все ми убягваше,а и само две снимки имам и от двете ми ходения до ГДР,и то от центъра на Дрезден,та единствено разчитам на главата си/и каквото е останало в нея /.Сега ще си припомня Сан Суси чрез интернет.Подсети ме,че ние също се качихме на кулата в Берлин.В Лайпциг пък за първи път влязох в катедрала и слушах изпълнение на орган-Бах-беше божествено.

Издърпвам си темата напред, защото съм сигурна, че още хора могат да споделят интересни, дори и нестандартни спомени 

Първото ми излизане беше 1998г., пътувах до Берлин, все още имаше визов режим и си спомням,че много треперех около месец - дали ще ми дадат виза или не...голяма тръпка, а бях с препоръка от консулството, бях все още ученичка в 10 клас, а сега чак съзнавам, че въобще не е имало повод за притеснение.Е, заминах, останах в Берлин 1 месец.........Ходих в Потсдам, Лайпцих, Дрезден, разбира се пих кафе в кулата, разходка и до Сан Суси....., Шпрей парк....и т.н...е, хубаво беше....

Първото ми излизане в чужбина беше посока Алжир 
2 прекрасни години изкарах там 
писала съм подробно в една друга тема, но да вметна - аз , като кучето на Павлов, когато чуя Алжир, веднага ми излизат пред очите едни безкрайни макови полета  ,мили хора, пазари и невероятна кухня 

Първото ми излизане в чужбина беше през 1995г. Бях в Гърция с майка ми и баща ми точно за Коледните празници. Онемях като видях украсите, бях страшно впечатлена от празничната атмосфера. И като не виждала такива хубави украсени елхи, площади, улици съм грабнала фотоапарата и снимка тук, снимка там, не пропуснах място. Накрая на екскурзията, прекалено късно вече, се оказа, че в апарата нямало лентааа. Голям гаф! Ужасно ме беше яд!

и моето първо излизане в чужбина беше до тогавашната югославия. бах на около 11-12 год. спомням си дългото пътуване с кола, мрачното дъждовно време, уж същите, но с нещо по-различни улици, големи купи сено в дворовете и това е май. нямаше културен шок. по-късно, когато за първи път стъпих на летището в осло ми направиха впечатление много русите деца.

Е, да. За културен шок и дума не може да става - в Югославия  И аз не съм усетила, и през ум не ми е минало.
През ум не ми мина и когато тръгвахме за Египет, ама така ме прасна! 

Абе и в Югославия си е имало културен шок,но доста преди да дойде демокрацията. Майка ми оттам са се сдобивали с чорапогащници и прочие предмети на разкоша...
Иначе мен всеки път ме праска културен шок при връщането в Бг.... независимо откъде се връщам.Но това е за друга тема...

О, много беше различна Югославия или поне Белград, който аз видях. Имаше силно западно излъчване - Пълни, шарени магазини, Мак Доналдс, шоколади, сладоледи - всякакви модели и форми, дънки, плочи, касети, все благинки, които в БГ имаше само в Кореком! Западни автомобили, във всеки дом видео, колела BMX и т.н. и т.н.

бях на 13, веднага след промяната, ходихме на море в Гърция, на Халкидики
страшно бях впечатлена от това, че пиенето на безалкохолни от кутийка е нещо нормално и че всичко беше шарено, вкл. боклуците край пътя. такава сивота беше тук тогава....
помня дънките, които си купих тогава от Солун - с копчета, не с цип.

Бях на 13г. през далечната 1979г. Баща ми уреди пътуване с нашата "Жигула" чрез СБА. Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР, Западен Берлин, ФРГ, Холандия, Белгия, Франция и обратно. Видяхме Будапеща, Прага, Берлин, Амстердам, Брюксел, Париж, Люксембург, Лайпциг, Дрезден. Най-много ми хареса Париж-6 дена го разглеждахме, ходихме и до Версай. Незабравими спомени! На отиване много се впечатлих от Будапеща, но на връщане след Париж, Амстердам и Брюксел не ми изглеждаше толкова красива.

Страхотна тема! Но и малко тъжна, поне за мен. Колко различен е бил животът ни от този на западните хора.
Моето първо излизане в чужбина беше през 1992, бях почти на 12 години. Ходихме на международен фолкорен фестивал в Ница. Пътувахме с автобус, та можете да си представите културният шок, прекосихме кажи-речи половин Европа. И какво треперене беше, ще вземем ли визи, няма ли да вземем. Помня, че италианците ни отказаха транзитни визи даже, та за какво да си говорим
Помня като ни пуснаха на разходка из Щутгарт и попаднахме в един подлез. О, чудо! Там имаше магазини, влак и метро, на сума ти нива, няколко часа прекарахме в този подлез, едва излязохме после
Купих си и кукла Барби, много бях щастлива, и сума ти шоколади за доста от наличните ми средства Толкова разнообразни шоколади и бонбони не бях виждала до тогава.
Та това ми е първият сблъсък с капиталистическия свят, няма да го забравя никога.

Трябваше да пътувам с две приятелки до Унгария, Чехия и Германия с влак. Бяхме се уговорили от месеци, уточнили маршрут, запазили билети и т.н.

2-3 дни преди заминаването, когато вече трябваше да се  платят билетите се оказа, че едната приятелка въобще не е казала на родителите си и те не й дават пари за пътуването. Другата трябваше дза посещава някаква спешна практика.
Такаче обикалях 10 дни сама Европа - с влак. Хубавото беше, че за всички отсечки бях запазила спален вагон с 3 легла и тъй като ги отказах в последния момент - повечето време бях сама.

По пътя се запознавах непрекъснато с нови хора , беше интересно. Години след това, когато пак ходих до някои от градовете, се оказа , че съм ги обикаляла надлъж и на шир и много от спомените ми са все още живи!

InaDot , супер приключение! 

Моето първо излизане от страната беше в Гърция. Картината, която ми се е запечатала от тогава са палмите. За пръв път виждах толкова много палми. Накъдето и да се обърнеш - палми 

Спомням си как за малко щях да изтърва самолета заради таксиджията, който като видя че бързам, спря да зареди на газостанцията. Спомням си и как на летището във Виена си чухме имената "Пътниците Х и У да се явят на информацията" - оказа се, че сме си изгубили паспортите в един от безмитните магазини и дори не сме разбрали.
След това сме ги губили още няколко пъти, но все са ни ги намирали - последния път един уличен търговец в Истанбул тича подир нас, за да ни ги върне.

Първото ми излизане беше до Мадрид, Испания.

Страхотно преживяване, обикнах Испания и испанците, кухнята им, архитектурата, с една дума всичко.
Толкова беше красиво, различно, всички бяха дружелюбни и мили.
И времето - през февруари - 25 градуса , по улиците насадени кротони в градинките...
Иска ми се пак да отида!

За пръв път отидох в чужбина на 20 г. Ходих на гости на едно гадже - грък, който живееше в гр. Патра, Пелопонес. Пътувах с влак до Атина. Беше ме ужасно страх да не си пропусна гарата, да не объркам нещо, да не би случайно да не са ми в ред документите, а най-много се ужасявах, че в чорапа си бях скрила 100 долара. Тогава за пръв път излъгах хладнокръвно държавен служител. Митничарят ме попита дали имам нещо за деклариране - пари, ценни предмети, електроника, а аз хладнокръвно отрекох. Стоте долара щяха да прогорят дупка в крака ми от шубе.
Прекарах незабравими две седмици. Моето момче ме водеше по места, където обикновено не ходят туристи. Видях Гърция "отвътре". Ето това разбирам под "ходене в чужбина", а не спане по безлични хотели и обиколки на забележителности.

Помня го с това че си бях сложила паспорта в дамската чанта.Парфюма ми някак се беше отворил и паспорта ми беше обилно полят,оказа се не фатално но треперех много по летищата в началото.

Ех, тези паспорти, argun, juliana!    Засега, слава богу, не съм имала никакви инциденти с документи и дано да нямам 

Първото ми излизане бе на 14 г. в Сирия. Кефих се безкрайно точно при излитането и кацането на самолета (сега изпитвам ужас). Леко разочарование от арабската действителност (аз си го представях по-иначе, може би затова...). Но иначе се прехласвах по климатиците в магазините (къде ти 82-3г. в София климатици по магазините). Ей, като влезех, не ми се излизаше в жегата. Пиенето на воля на кола и натурални сокове, преяждане с кашу, фъстъци (до такава степен, че сега не ги ям даже). И Палмира....страхотно изживяване.

1986 г. на 11 г. в Будапеща. Бях силно впечатлена. Страхотно изживяване беше!

Готина тема!
Бях на почти 11, 95-та година... Попълвахме незаетите места в Абитуриентската екскурзия до Италия. Аз, едно момченце и 2 класа 12-класници Смяхх... Бяхме с автобус, в Сърбия ни хвръкнаха 2 гуми, аз даже не разбрах, проспала съм момента Шаш, паника... Всичко благополучно, стигаме Венеция, аз със безобразно много пари за 11-годишно хлапе...Забравих си 6 ленти със снимки от Венеция в хотела...Големите ме взимаха навсякъде с тях, а аз от благодарност плащах сметки по пицарии Будала... В Рим купувах всякакви боклуци, от сувенирчета до маркови парцали, подаръци за родата до 9-то коляно... В един магазин забравиха да ми махнат алармата от шапката и на излизане се разпищя, охраната ме подгони, аз незнам какво става, смях След Флоренция вече нямах 1 стотинка, взех назаем да си купя за ядене за пътя на връщане Ужас...
Но беше много, много хубаво...

Ще го запомня с неограниченото количество банани, които можех да си купя...

Да не си ходила в Куба, по комунистическо време? 

Не беше Куба, а ЮАР - Кейптаун  Що не си останах там навремето, да ме пита човек 

На 12 години в Унгария.
Ужас беше пътуването с мръсните влакове
Но още си спомням колко беше красиво на Блатон

Много готина тема Мойте спомени са от далечната 1984г била съм на 9г Пътувах сама  със самолет/със стюардесата де/  до Алжир.Наште работеха там и това ми беше първото отиване.
После и аз заминах да живея там

Чудесна тема Много носталгична.

Като на доста от писалите в темата, и моето първо излизане в чужбина беше в Гърция в началотона 90-те...Ама каква чужбина! Детските ми почти очи не вярваха на това, което виждаха - струваше ми се, че съм попаднала на друга планета, на която всички изглеждаха много по-спокойни и щастливи. Какво ли ми е разбирала главата по онова време Но си спомням ясно чувството на спокойствие, сигурност и топлина, които изпитах тогава. Пълна безметежност. Може пък да е било от възрастта, кой знае.

Първото ми излизане беше в Италия, помня, че много ме беше страх да летя със самолет, през цялото време бях като на тръни, всяко поклащане на самолета и вече си мислех, че ще загивам  После си спомням, че гледах като тресната през цялото време, загубих дар слово чак... Бях на 19 години тогава