С какво си спомняте първото излизане в чужбина?

Това и аз така  И май даже го почувствах, но то може да е било от издигането на високо, понеже бях в самолет    Струва ми се, че и до днес очаквам нещо такова, донякъде 

първото ми пътуване в чужбина беше с детския хор, бях 3 за 4 клас - в Унгария, на фестивал. Пътувахме с влак през Румъния и ме впечатлиха децата, които по гарите тичаха отдолу с протегнати ръце да им хвърлим нещо. Пътувах на втория етаж в спалния вагон, а на връщане - на третия, горе под тавана е жега. Постоянно пеехме нещо, докато ни забранят, да си пазим гласовете.
В Унгария отседнахме в детски лагер край Комло заедно с деца от доста държави - Чехословакия, Австрия, Германия, и още унгарчета..... бяхме по 6 в бунгало, а под прозореца ни растяха ягодки. Всичко ме е впечатлявало....всичко сравнявахме с българското. Вечер имаше страхотни общи игри с другите деца - почти като на асамблея; разменяхме си адреси, ходехме по бунгалата да се запознаваме...на руски    самите концерти не помня, но помня смътно Будапеща, ужасно красиво, тогава научих, че са два града - Буда и Пеща. Помня Дебрецен и как си купих оттам първите мадамски сандалки с леко токче    имам снимки, аз съм с дълги плитки, които едва опазихме, защото 2 дни преди тръгването ми откриха гниди, майка ми я нямаше, и баща ми  цял ден ме държа на стол в хола, решеше дългата до кръста коса и косъм по косъм проверяваше  помня думите, които научих - добър ден, благодаря, ягода.

дописвам - много готин спомен са ми черните дъвки  дотогава си правехме розови или лилави с помощта на бонбони....обаче това бяха истински черни дъвки - топчета, в пластмасова тръбичка!

Повече спомени имам от Чехия, но това е три години по-късно все пак.

Обачееее, първото ми излизане в чужбина с мъжа ми.....беше уникално с това, че отидохме на автогарата ден по-рано часа знаехме, мястото да, ама кой да ти провери датата.......

Първото ми пътуване беше с любимия в Турция,1989 год когато масово ходеха да продават боклуци по пазарите.
Балабар Петко с мъжете и аз отидох пазарджия да ставам.Да ама не.Купихме цигари от безмитната зона и вместо да гледаме тях ние гледаме нас си.Откраднаха ни ги пред очите и нищо не спечелихме затова пък купихме много златни накити и бях безумно щастлива,че сме заедно в този момент.За цигарите не помня много,но силно ми се е запечатало това как неможех да заспа от вълнение,въобще не бях на Земята,летях в розови облачета.

Мда... плуваш, летиш, нали?
Прекрасно е усещането за новост и че предстои място за изследване в което не си бил никога досега. Все едно в друг свят, защото се освобождаваш от навиците и привичките на нашето общество. Прекрасна работа, ей 

Страхотна тема
върнахте ме в 1989год.тогава беше първото ми излизане в чужбина.
Учех в спортно училище,и бяхме по някаква програма на разменни гостувания в бившия Съветски съюз,или по точно сегашна Украйна-Лвов.Пътувах ме с влак през Румъния,мисля,че беше след събитията в Тимишуара.Имах ме престойот 2 часа в Букурещ,но не можеше да слизаме от влака.В спонемите ми винаги ще остане, едно момченце на около 10год.което молеше за храна,сапун  и т.н
А от Лвов имам хубави спомени,разполагахме с доста парички,но нямаше какво да се купи.Беше ги натиснала кризата.
Ето сега се сещам,че ни водиха на някаква дискотека в тяхното училище.Бяхме строени в две редички,едната момчета а другата момичетата .
Спахме в хотел,но си останахме чисто гладни,храната беше ужасна .
Даваха от банката по 120 рубли,но ние си носехме разни работи за продаване,и в един момент се оказахме с доста пари,трябваше да се харчат.Какви ли не щуротийки си купихме, и на края за капак взехме бонбони по една чанта,който се стопиха във влака

Пътуването в спален вагон,носенето на гърнето ми по германските улици,голямата къща с витите стълби,падането на Берлинската стена,и възможността да останем там и връщането в България и още милион случки,като най-ясни са ми от първия ден -най-силния ми спомен е,че на връщане си загубих любимата кукла

Беше септември 2007г. в Истанбул с приятеля ми- помня, че дни наред след това бях много впечатлена и като си затварях очите виждах отново местата, които посетихме. Много ни хареса-много шарен град, с много туристи, определено чувстваш разликата  Имаме много красиви снимки от там и спомените ни са основно хубави 

първото ми пътуване в Чужбина беше с фирма '' ВОВ '' - вовките им викахме  - те пътуват до Холандия.
идиотско пътуване , което и до ден днешен помня като вчера
шофьорите пренасяха пещерски ракии и стекове '' LM '' - раздадоха на пътниците от всичко по 1 бр без да ни питат ние дали носим , сложиха ни ги от горе в долапите над всяка глава по 1 шише Пещерска и по 1 Стек ''LM '' 
в Автобуса се пушеше , дрънчаха ракиите на всяко друсане ...абе всичко изглеждаше наркотрафиканско
Автобуса се развали в 01.00 ч през ноща в Австрия и шофьорите с един голям запален ФАКЕЛ го подгряваха от долу - замръзнала му беше водата - това продължи до 05.00 ч   естествено в буса беше кучи студ без отопление- всички бяхме с палта и дзъндзъникахме.......това Януари месец а вън 1 м сняг КОШМАР 
След това разбраха , че само 3 момичета сме до Мюнхен и още в Залцбург решиха да се отърват от нас , да не обикалят през немско ни прехвърлиха в друг Бус , който си беше за Германия.
Влизаме в новия Бус и какво мислите - СПОКОЙСТВИЕ , ТИШИНА.......не можех да повярвам  колко приятно можело да бъде.....
От тогава на татък такива преживявания по пътищата съм нямала 

Годината е '84-та. Семейно тръгваме на ексурзия-почивка. Крайната цел е ГДР (на гости на наши семейни приятели в Лайпциг), но междувременно ще отскочим на гости на вуйчо ми в Унгария. Пътуваме заедно с неговото семейство, като преспиваме в х-л във Видин и рано сутринта (около 04 - 04:30ч.) ще отидем да се наредим на опашката за ферибота Видин-Калафат. Излишно е да казвам, че почти не съм спала в х-ла от вълнение...
Най-яко беше на самия ферибот. Колите минават през очистителен гьол и се нареждат по-плътно и от сардини на платформата. Заедно с колите се оказват и по 4бр. ТИР-а. Имах чувството, че тези големи камиони ще ни обърнат точно по средата на Дунав. 
За жалост не ни даваха да излизаме от колите. Само пешеходците имаха право да се возят прави и в близост до края на платформата. Ние надничахме през отворените прозорци на колата. Но бих казала, че наред с всички забележителности, които видях в Румъния, Унгария, Чехословакия и ГДР за цял месец, пътуването с фери-то е велико преживяване. Плюс това ти се случва още веднъж - на прибиране от чуждоземската екскурзия. Нещо като черешката на тортата.

Иначе за отделните държави... какво да споделя. Много новости, много неща, които у нас (дори сега също) не са на ниво, там са ОК. Културно държане, липса на кражби, чистота и т.н. ... Всичко ти прави впечатление и се тюхкаш, защо и у нас не е така.

То са паркове и градинки, то ЗООпаркове, то замъци с прилецащите им паркове, то са кирхета (църкви, готически), то е една малка приказана красота. За музеите им само ще спомена бегло. Пергамон музеум ми взе акъла. Сан-Суси и Потстдам, кулата в Берлин, Рибарските кули, Буда и Пеща, Обуда и най-вече: Маргит. Старое место в Прага, часовника със скелета, площада на кралете в Будапеща...

И понеже бях сравнително малка, то през '88г. направихме 2-ри едномесечен тур, почти по същите места, но с крайна цел Балтийско море. Ей, тъй... за затвърждаване на знанията

Поли, размазах се от хилеж с твоето пътуване. Аз имах подобно - през зимата на 2001. Отвратително подмятане в задимен автобус в продължение на 30 часа, потейки се, когато е включено парното и мръзнейки, когато го изключеха  В подробности няма да влизам, макар че това ми пътешествие е достойно за филмиране (30-тте часа бяха само началото),но то не попада в графа първо пътуване, затова ще замълча.

Хахахах Еими
 в кое спортно си учила  при мен идентично - 9.ти клас - 57мо Е. Марков  , но братското у-ще беше във Вилнюс - Литва, прекачвахме се в Лвов - три дена път с камили с влака - бяхме няколко спорта - луд купон, после те ни идваха на гости, едно момче идва да спи няколко вечери у нас ... едвам се разбирахме на руски - те много скарани с езика  на другата година пък ходихме пак в братско училище в Тарту - Рига, но беше през Москва - и червения площад и Кремъл ми се видяха като нааааййй голямото нещо което може да съществува 
ааууу луди години  страхотни спомени имам...

Ох, той Червения площад и Кремъл, струва ми се, и сега би ме впечатлил не по- малко, ама няма да е скоро... 

моето първо пътешествие  беше 2001 г / средата на Януари /
ако не сме били в един и същи Бус , явно сме пътували с една и съща фирма   
Сега ми е смешно , но добре че живи и здрави ни предадоха на другия Бус , защото тогава в една отпуска като се прибирах в БГ чух по ТВ , че същите '' Вовки '' закъсали в Сърбия , Буса се развалил пак , но този път не можли да го подкарат , оставили пътниците на пътя , нападнали ги сърби и ги обрали , а шофьорите се настанили в хотел да пренощуват. Това го чух по Канал 1 по новините.

Моето беше през ноември 2001, но фирмата може и да е била същата. Една приятелка пътуваше с тях по същото време, но до друг град и тях ги бяха спрели посред нощ полицаи, бяха ги свалили и тарашили багажа и хората с часове...явно са имали някакъв сигнал.

и при мен първото което имам вече спомен беше в Истанбул и бях очарована, а като малка съм имала излизане в чужбина, но нямам никакви спомени