Кой е Бог? И дали наистина го има?

Затова хората са казали - "Блажени са верующите!" Другите те сме всички ние които се лутаме и си задаваме вече споменатите въпроси. Едно знам - не живея блаженно, че един ден като умра ще срещна моето момиченце и вечно ще сме заедно. Не ми е нужно това успокоение, не го приемам! Искам си го тук и сега и не приемам никакви обяснения за болката, която изпита моето дете... за любовта, щастието и надеждата, която ни даде то и после ни бе отнета без да имаме възможност да противодействаме.

А и не съм сигурна, че Бог ни дава децата. За това е нужно и нашето участие. Една е била Дева Мария, която не е имала право на избор. Ако е така, тогава защо Господ дава по дузина деца на всяка една циганка, която с едното проси, другото го хвърля в кофата за боклук, на третото му чупи някой крайник, за да му осигури прехраната като порасне като просещ инвалид...

Аз не знам има ли или няма Бог? Ако Го има, къде е той и защо така решава кой да живее и кой не. Родителите ми не са набожни, израснала съм в такова семейство. Почитаме традициите, но може би до там.
Влизам редовно в църква, но за мен това е място, където мога да споделя част от болката си.
Всеки ден се молех за Алекс и си мислих, че всеки един ден с Алекс ми е подарен, и се стараех да го изживея максимално.
После когато Алекс си отиде, не съм обвинявала Господ, лекарите, себе си или някой друг. Ревах два дни и после спрях.
Приех го като факт, че се случи и че аз просто трябва да продължа напред.

Всеки един от нас вярва в нещо. Това но прави по-силни.

Вярвайте, защото чудесата стават, дори и за кратко, но остават ясен спомен в сърцата ни за цял живот.

Тъжна мама   
И аз си пожелавам същото от тук нататък!

Никоя майка не заслужава да преживее смъртта на децата си! За съжаление света в които живеем е несправедлив...иска ни се всичко да ни е наред-да сме здрави и да останем завинаги заедно-но това е перфектната среда и на тази земя не може да се намери..

Много хора на външен вид излгеждат сякаш всичко им е наред-в по-голямата част от живота си сме добри артисти достойни за Натфиз-прикриваме добре болките и страданията си..всеки сам знае през какво преминава...има една хубава фраза която подкрепям-това което не ни убива ни прави по-силни!

Аз за себе си съм открила за излишно да информирам целия свят през какво съм преминала..никой не е способен да поправи положението ми...единствено ние можем да направим деня си, живота си -по добър...по-щастлив...по-значим...

По начина по които реагираме когато преминаваме през бурите в живота си-се вижда с каква нагласа сме към живота си-никой не ни е длъжен с нищо!

Негативизъм не може да излекува болката ни! Единствено оптимизмът, подплатен с голяма доза реализъм(за да ни държи будни за света около нас) могат да ни помогнат за преодоляваме всяко нещо!

Ако говорим за Бог, поне този Бог когото аз познавам и в когото аз вярвам а именно Исус Христос-изпитала съм не веднъж неговата подкрепа, знам с пълната си увереност че Той праща ангели които бдят над всеки от нас и най-вече над децата ни! Понякога волята му не е съобразена с нашата му...но не мога да се сърдя на никого...благодарна съм за малкото което ми е дадено!

Моето дете е много болнаво, още когато се роди се роди с дефект на сърцето по наследственост, благодаря на Бог че сега е добре! До годинката си вдигаше всеки месец по 1 седмица температура много висока, винаги минаваше 38 градуса! Лекарите минаха през всякакви диагнози и в крайна сметка нищо не се разбра. Няколко пъти бях сама с нея и имаше 42 градуса, след сума ти медикаменти за сваляне на темп. 30 минути по късно тя вместо да пада се увеличи с още един градус, беше 3 часа сутринта, телцето й беше отпуснато, погледа й минаваше през моя, цялата се тресеше По принцип не се паникьосвам, но тогава много се уплаших, мъжа ми беше взел колата, за знаех че ако викна линейка щеше да дойде след 40 минути-видях че лекарствата не помагат! Медицината беше до тук! От тук нататък, аз я гушнах, затворих очи и започнах да се моля! Плаках и се молех на Бог да ми я изцели и да падне цялата температура! Около 15 минути съм се молила, след което като отворих очи, температурата беше свалена, а Емка спеше... С цялото си същество знам че над емма бдят ангели които я пазят! Знам че някой чува молитвите ми, този някой зная че е Исус Христос.
Ако Бог е толкова могъщ за да създаде целия свят, да създаде с ума си утробата на жената, малкото бебе което се развива в нея и всяко чудо около нас, как тогава ще му се опре някаква болест? Вероятно се питате защо тогава има смъртност...Бог не ни е длъжен! Иска ни се децата ни да са здрави винаги-но за съжаление не е така!
Емма от 2 мес. кашля и се задушава нощно време, едва преди няколко дни ми казаха че има астма-и сега се очаква да упрекна Бог за това ли? Това не е никак разумно.. Нека гледаме трезво на нещата - живота ни е борба! Когато падаме е по-добре да станем а не да лежим и да крещим от земята! Борим се всеки ден-вярваме в доброто и когато ни се случи зло се учим как да го преглъщаме за да оцелеем в тази реалност!

И брат ми не трябваше да умира толкова малък-но да обвинявам Някого в които, после да твърдя че не съществува е глупост!
И най-добрата ми приятелка не трябваше да умира от рак-много вярвах че ще оздравее но бях забравила че всичко се случва не по наша воля а по Неговата.
С майка ми се гордея че го е преодоляла, запазила се е емоционално за да отгледа нас с брат ми! За да продължи да живее! Преодоляла го е без да обвинява и да се сърди на никого! Не е леко но това е живота! Никой не е казал че ще стъпваме по листа от рози!
НИщо не е в нашите ръце-в един миг всичко може да рухне!Този които дава и взима е Един и съм сигурна че няма да иска да сподели позицията си с някой от нас!

Много е трудно но трябва да продължим напред-запазили здрав разум, с пълна сила и увереност че най-доброто предстои!

Прегръщам те и страдам за загубата ти, ще се моля за теб да го преодолееш за да продължиш да живееш пълносенно всеки ден!

Пожелавам на всички много здраве на вас и дома ви!

само едно ще ви кажа - позволете си да вярвате в каквото искате без да се чувствате и за това виновни
нека тук си пишат разни хора недокоснати от смъртат и истинската загуба...блажени са неведующите
и нека ги оставим такива...би било добре и те да ви оставят, но уви и упоритостта и глупостта ходи по хората не по гората
вярата е личен свободен избор...
желанието да "поставиш" някого на правилния път е повече от грешно....и напълно излишно когато пък не си се справил сам с болка като тази на човека отсреща...
дано спора не прерасне пак в поредната ДОКТРИНА на вярващите...щото съвсем ще ме откажат от религията в скоро време....
човек освен вяра трябва да има и чувства и усет коа да спре....

Мила catnadeen,  не се безпокой, никой не спори 

mama na emma, мисля че трябва да спреш до тук. 

Благодаря ти, че сподели историята си, в която Бог е чул молитвите ти и е спасил Ема и много се радвам за това, но само бъркаш в ранените ни души, защото Бог не чу нашите молитви и резултата го виждаш. Имали сте късмет, бъдете живи и здрави , но трябва да има някакъв такт все пак!

Това че не тръбя навсякъде не значи че и аз нямам не едно загубено дете, а две.
Благодаря че успя да ме разплачеш отново!

Това кара ли те да се почустваш по добре?

Мама на Ема,не се натъжавай,знам,колко лесно идват  сълзите,но не приемай нещата толкова на вътре. Всеки изживява мъката си по различен начин,някои от нас намират утеха в това да критикуват останалите. Момичета,бъдете по-търпеливи и тактични в тази така тъжна тема.

мама на Ема,х съжалявам, че ти е тъжно сега...но разбери, че твоя пост е накарал по същия начин много хора да страдат
хората изпитват болката по различен начин
някои имат нужда да са оптимисти, други - да са тъжни...
не е нужно да посочваме кой ка кда се чувства
и да сочим Господ за да убедим този, който търси вс поглед в земята, своето изгубено безценно дете...
разбираш ли, Аги вероятно е била малко по-остра - по начин по който твоите мили думчи са се забили в нейното сърце!
нима мислиш, че тя не иска да е оптимист? не иска а вярва?
като сочим своята вяра, никого няма да убедим...най-много да го накараме а се чувства непълноценен и нещастен в своето различие, нали?

все едно на слепия да му кажеш "виж аз кво виждам, ти как не можеш да го видиш и усетиш...."
ами има си причина човека да не може да вии...
по същия начин е вярата...и когато нечие сърце кърви не е нужно да го превръзваме щото това може да донесе дори повече болка

дано и твоите сълзи пресъхнат - в крайна сметка както сама си писала силата е поне за теб в позитивизма - усмихни се и продължи напред и давай вяра и опора когато и където можеш...
но понякога и се въздържай...аз съм като теб и ако ти  говоря тезци неща е защото съм допуснала много подобни "гпрешки" с желанието да помагам когато не са ме молили за помощ...

Когато отворих темата, го направих точно защото всяка една от нас възприема света по различен начин. Също така по различен начин изживяваме мъката си. Мислите за Бог започнаха в една друга тема и просто реших, че така и така е станало дума и не е зле да опишем възприятията си към бога, съдбата, задгробния живот и всичко което вярваме в една отделна тема. Аз лично съм далеч от мисълта да поучавам когото ида било в какво и дали да вярва - на тема религия можем да си спорим вечно и всеки ще е прав за себе си. Присъствието в този подфорум ми помогна да се справя с много неща, опитвам се да помагам и аз. Много пъти прочетох "Бог така е решил", "съдба" или "така било писано". Зададох си въпроса дали хората, които го казват наистина го мислят или го казват автоматично. Аз не приемам, че така е било писано, нито приемам, че бог така е решил, нито пък вярвам в съдбата. ако приема ,че Бог така е ршил веднага бих го попитала КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ МИСЛИШ, ЧЕ СИ ПОЗВОЛЯВАШ? ЕЙ СЕГА ЩЕ ДОЙДА И ЩЕ ТИ СРИТАМ ЗАДНИКА! Но аз не вярвам в Бог и не смятам, че той е този който решава. И пак не мога да сритам ничий задник. Така че, мили мои, просто кажете какво мислите по въпроса.

ok..благодаря за вниманието и се извинявам че ви натоварих..
Catnadeen аз съм ок. Не се притеснявай..моите сълзи отдавна са пресъхнали..случва се да се разплачиш, аз спрях да плача с часове..дори минути-няма смисъл от това..

Исках да помогна и да ви покажа как аз открих да преодолявам кризите си в живота, а именно с оптимисъм към живота. Съжалявам че не бях разбрана, но от интернет много не може да се очаква..

Прегръщам ви всички..и дай Боже да имаме радостни моменти и да се учим как да живеем остатъка от живота си.

няма да пиша повече.   

Това беше грубо , ей тази болднатата дума ще ми изкара очите просто
Нима твърдиш , че ние само това правим ?
Нима искаш да кажеш , че само " Тръбим " , за да предизвикваме съчувствието на хората може би?
Ти поне за миг замисли ли се преди да напишеш тази глупост
Това е форум " Родители преживели загуба" все пак , не мисля че някой от нас е тук само за да 'тръби" историята си
Жестоко е мамка му , не се усещаш явно , но това е повече от глупав израз

Хриси, съжалявам ако така ти е прозвучало
Аз не съм одебелявала думата -не съм я подчертавала и не съм искала да изпъква.
Прости ми, не съм имала това предвид.

стига сте яли жената де
в крайна сметка тя споделя като всеки друг...
не е нужно някой да бъде сдъвкан само защото си е казал мнението
още повече мама на Ема е една от вас! имайте малко съчувствие, дори да ви се струва, че другия не се е изказал както на вас ви се иска!