Кой е Бог? И дали наистина го има?

О, недей се обвинява, една майка не допуска грешки, ти не си сбъркала, само си направила това, което ти се е сторило най-добро в момента....
Ето тук вече може да се замисли човек за намесата на Бог - дали ако беше сменила болницата, или не беше си спестила пари, както ти се изрази, нещата щяха да завършат по различен начин, дали?
За мен по-важния въпрос е това и винаги е бил - ако еди-каво си, дали щеше да е различно....Щото ако нещата завършват по един и същи начин винаги, значи наистина нещата са предопределени....
но ние сме ту, на тази планета и за съжаление сме принудени да действаме с ограничени познания и сили....
Искам да ти кажа да не се обвиняваш - знам, че колкото и да ти говорят, че нещата са такива, защото са такива, ти няма да се съгласиш/в това отношение много си приличаме/, но самообвинението е много разрушително и няма да ти помогне да достигнеш мечтата си...То съсипва организма и на физическо и на психично ниво - минала съм през подобно нещо.....и все още минавам.....макар и породено от други терзания.....
В един филм беше казал някой: това, че детето ми може да падне и да се удари, докато съм на една крачка от него, не означава, че аз съм го допуснал, или че съм поискал това да се случи, но винаги ще бъда до него и с него, за да изтрия сълзите му и да го утеша от болката....
Общо взето на тема като тази човек трябва да мисли с много спокоен ум и тихо сърце....В едно майчино сърце, преживяло такъв кошмар дълго няма тишина и спокойствие.....

Алекса , прекрасни думи   
въпреки че са адресирани до Тъжна мама , аз също открих много истини за себе си в тях 
Тъжна мама , не се измъчвай повече , не се обвинявай , знам че не е лесно , знам колко много боли , колко мисли се лутат в момента в главата ти , колко обвинения и колко много " Ако бях ......."

С теб съм

migito, zvezda77, не мога да ви разбера! Вие не четете ли? Темата е стигнала 6-7 страница, а вие не можете сякаш да разберете за какво точно става въпрос! Тъжна мама не е пуснала темата с цел да разбере Има ли Бог? Тя излива тук болката си!
Всички, които пишем в този подфорум сме си задавали хиляди пъти този въпрос - Има ли го този всеобичащ, всепрощаващ Бог? Защо позволява да се случва това с нашите деца? Смазващата болка ни кара да го задаваме, не друго.
Моля ви, ако искате да философствате на тема религия, не тук!

Тъжна мама,  знам, че ще успееш, просто няма друг начин! Вярвам в теб! 

НЯКАДЕ ДА ВИДЯХТЕ БОГ? АЗ НЕ!
[/quote]
Toва че ти не си Го виждала не означава че Го няма.
Имах позната чиито две деца бяха починали при катастрофа..и бяха 25-30 годишни..И тя казваше същото защото от силната болка която чувстваше вярата и беше изчезнала. Не вярвам че Бог няма да ти помогне. При мен се случиха чудеса..Ако ти самата пожелаеш и при теб ще се получи..И не забравяй ..Ако го нямаше Бог и теб нямаше да те има.

Мен нямаше да ме има ако майка ми и баща ми не се бяха запознали

Тъжна мама

не съм религиозен, но смятам, че Бог е вяра, надежда и любов
само тези неща могат да запълнят празнините в сърцето от всяка една загуба в живота
Бог не е личност/разум, която отнема скъпите за нас хора или пък ни обръща гръб и ни оставя на произвола на съдбата
това е моята истина по темата
животът е за живите и има много начини да го изживеем с вяра, надежда и любов... ако поискаме

For Darkest Eyes, явно не си прочел ето този пост ... Bori-Ana го е написала много хубаво и много точно
тъжна мама  надявам се и вярвам, че много, много скоро отново ще си изпълнена с надежда и очакване и че този път ще бъдеш много щастлива

Това че, не пиша редовно тук, не означава, че не съм загубила деца (3). Написах го няколко пъти ...
Защо сте толкова зле настроени към всеки който има различно мнение от вашето?
Ние не сме си задавали въпроси? Не изпитваме болка? А ако има начин човек да бъде свободен? Ако има някаква надежда?...
И никой не философства. Едно е да споделиш мъката си, съвсем различно да говориш за Бога нали...
Аз ви обичам, плакала съм заедно с вас, моля се за вас,  независимо, че не пиша в темите. Вярвам, че има надежда!
 

Скъпа  migito ,когато създадох темата беше много скоро след ужасяващата за мен загуба на първото ми дете. Тогава имаше много "доброжелатели", които ми твърдяха, че "Бог така е решил". Не бог беше решил така - некадърни лекари ми го причиниха, нагло и с усмивка. Може да ти се струва странно, но наистина го направиха с усмивка, и продължават да се усмихват.
Създадох темата с цел всеки да изкаже мнението си по въпроса. ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА МИСЛИ И ГОВОРИ КАКВОТО СИ ИСКА.
Никога не съм искала или имала намерение да поучавам хората. НЕ ИСКАМ И МЕН ДА МЕ ПОУЧАВАТ. Нямам нищо против, когато някой изказва мнение различно от моето и ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО СЕ ДРАЗНЯ, КОГАТО НЯКОЙ СЕ ОПИТВА ДА МЕ ПОУЧАВА. Такова поведение е на 100% фанатично и граничи с психопатията.
Изказвайте си мненията, но недейте да израждате темата и да се опитвате да навирате убежденията си в лицата ни.АЗ ЛИЧНО НЯМАМ НУЖДА.Също се надявам и да престанете да ми изпращате разни молитви на лични съобщения, грубо е.
Смятам, че след всичко което съм преживяла имам право да съм ядосана. На вас може да ви е по-лесно да се оправдавате с Бог, нямам нищо против. За мен Бог е за слабите. Не искам да оправдавам нещастията си с някой, който не съществува , а в същото време истинските виновници остават безнаказани и на свобода.

Молитви не съм ти пращала!
Има модератори, оплакваш се с конкретни имена и те си го отнасят според правилата.
Но да спрягаш така името ми е много повече от грубо...
Но ти прощавам.

Предишния ми пост е написан не само за теб, а за всички, които унищожават темата. Върни се, прочети отново и се опитай да вникнеш в това, което се опитвам да кажа, а не да се заяждаш излишно.
Нямам нищо против теб, нито имам нещо против когото и да било от другите участници в темата. Също не съм против нито едно от мненията тук, но наистина е много грубо да се опитвате да се налагате. Аз не искам никой да ме убеждава, че Бог съществува, не искам и да убеждавам никой, че не съществува. Надявам се всеки да може да изкаже мъката си и радостта си.
И така, както аз не се натрапвам, така не искам и на мен да ми натрапват идеи.
Съжалявам, ако съм се сторила груба. Мисълта ми е различна от това да обиждам когото и да било.

Наистина е много ама много трудно да продължиш да вярваш във всеобичащия и всеопрощаващ Бог, когато навсякъде около тебе чуваш бебешки плач и виждаш щастливи майки, а малкото легълце до твоето легло е празно... Никой не заслужава това

Според мен, когато човек няма какво да каже, по-добре е да си мълчи.....
Тъжна мамо, май темата е за заключване, как мислиш...   
 От мен