Кой е Бог? И дали наистина го има?

Вече не вярвам.Какъв е тоя Бог който ще отнеме един току що започнат човешки живот.Някой може да ме съди за острите думи,но ....Или пък някой ще каже "на Бог му трябвало и ангелчета"Може да има някаква сила там горе,но не я наричам Бог

Напално ВИ подкряпям.Аз сашто невярвам,'че го има

И мен този въпрос ме вълнува много след катастрофата на сина ми.
Хората се опитваха да ни успокоят или просто да кажат нещо - "той сега е спасен, той е на по-добро място, бог е имал друг план за него" и куп други подобни за мен безсмислици..Вярно, че е негова вината за катастрофата, но не е само това, има и много друго обстоятелствата, другите хора в колата, които са го провокирали/дай да видим колко е бърза тази Акюра, давай давай по-бързо/Не обвинявам никого, но и не вярвам, че Бог решава кой да си отиде и кой не.Случайно е.Стечение на обстоятелства.
Дори и когато умират малки дечица, от болести, при раждане и други проблеми, не мисля че Бог е замесен.
Светът е такъв.
Човечеството се развива с много бързи темпове, коли се произвеждат, нови и по-бързи, във филмите показват как някой се преобръща 3-4 пъти с бърза кола, после става и се изтупва и всичко е наред.А то не е така в действителност...И младите хора се подлъгват. Тук няма нищо общо с Бог и религията.

Човешкото тяло далеч не е съвършенно, и не може да устои.
На болести, наранявания и после идва
смъртта.

Огромната болка и празнина остава за нас живите


За нашите красиви ангели

Принуден съм да цитирам едно мое мнение, защото то е част от това, което искам да кажа:
Дори и моя Бог, който като цяло е странна личност, не би извършил такъв грях. Никой няма право да извършва такъв грях.
Бог е образ на вярата на човека, а тя може само да съзидава не и да руши.
Ако тръгна срещу моя Бог все едно да разруша  вярата която живее в мен, а това  е най-ценното, което имам. Моят Бог не знае защо се случват тези неща. Не може да ми обясни болката, защото тя му е чужда. Може само да ми помогне да намеря път различен от нея...
Не искам да си представя човек изгубил вярата си. Не мога да си го представя.
Бог не е религия нито сбор от правила и поредица от ритуали. Да отречеш съществуването му е като да стегнеш примка около шията на правото да си свободен и да търсиш един по-добър свят.
Бог наистина е само един образ на вярата ми. Всеки ден намирам време да се срещна с него поне веднъж. Да обсъдим Божиите заповеди, които сме създали заедно и да променим нещо, ако някаква мъка, радост или среща с някакъв човек ни дава повод да направим това. Имало е време, когато заповедта за която сме си "стиснали ръцете" е била само една "Хапи, души, оцелей". Не се гордея с това, но вярата ми не ни е дала сили за повече.  За щастие времената са други и всичко което преживяваме, хората които минават през нас и хората които са останали до нас ни дават повод да се срещаме по-често и дори да си пускаме пиперливи шеги един на друг.
Бог е много неща, но не и ръката която отнема или която дава.
По-скоро ви е помогнал да постигнете: Любовта на хората към вас и вашата към тях. Отговорността която носите към живото и паметта която пазите за изгубеното. Стремежа да утешите болката на някой, който дори и не познавате и на пръв поглед абсурдната радост от щастието на човек, с  който сте разменили по пет думи в един нереален свят. Никой няма право да се отказва от щастието да носи тази искрица в себе си и от отговорността да я поддържа жива.
Не казвайте че няма Бог. Това не е вярно. По-скоро се обърнете към себе си, защото той е там някъде във вас и можете да сте сигурни, че страданието му не е по-малко от вашето...

Никой не се е върнал от "ония свят"за да каже има или няма бог.Всеки има право да вярва в каквото си поиска.Аз например вярва,че ще се срещна с моето ангелче когато ми дойде реда.

Разбира се,че всеки има право да вярва в каквото си иска. Но аз предпчитам да вярвам в себе си и собствените си възможности. И в никакъв случай не приемам "Бог така е решил". По скоро съм склонна да вярвам, че просто се е случило... Не е честно иначе... Първата ми мисъл беше "Какво лошо сме направили аз и мъжа ми, за да сме наказани така?". Прехвърлих целия си живот и не искам да се изкарам пркалено добра, но никога не съм навредила на никой... Не може да бъдеш наказван,защото си добър. ARGHT... всъяност точно тази твоя мисъл ме накара да се замисля по въпроса... Надявам се да не е нагло. Понякога прекалявам.

Не бих оспорил нито едно мнение по този въпрос. Дори може би е добре да се предпазвам от изкушението да разсъждавам дали е вярно.
Аз вярвам в прераждането. Нямам рационални причини. Единствено едно елементарно изречение като "логическа" обосновка - "В противен случай живота няма никакъв смисъл"
Инженер съм и съм изучавал изключително науки от така наречените "Точни". Нищо от това, което съм научил не ми е дало и бегло доказателство за това, че душите се прераждат. Много неща, които съм прочел са ме карали да си мисля "Възможно е, възможно е да е така".
"Всеки има право да вярва в каквото си иска". За мен това е безспорно. Само бих добавил - и в каквото има сили...

Вярвам, че много майки ще срещнат своите ангелчета по-рано и не на мястото където очакват!

Това е един вечен въпрос. Никой не може да потвърди има ли го, няма ли го... А всеки си вярва в каквото намери за добре. Няма закономерности в живота, че на добрите се случват добри неща, на лошите лоши.
Лично аз вярвам, че има Бог. Просто така го наричам, но не смятам, че е някакъв човек възвисил се на небето, който раздава правосъдие. За мен е една енергия, една много по голяма сила от нашата. Всичко зависи от нас, да, но има моменти, в които сме безсилни и нещата, които се случват... просто се случват и изглеждат безпричинни. Но причина винаги има. Не Бог отнема децата, те се разболяват и умират. Светът е пълен с болести... Не Бог направи така, че да се роди мъртво моето бебе, а това, че имах високо кръвно... А защо е станало така? Не знам ... природа...
Аз също много често казвам, че искам да вярвам в това, че децата ни са на по добро място. Но не мисля, че са отишли на това място, защото там е по хубаво... Просто са вървели по своя си път, който е бил много кратък, тук при нас на земята... Дано се срещнем в другия свят, дано го има 
тъжна мама продължавай да вярваш в себе си 

Тъжна Мама,след загубата,въпросите са много,молиш се и питаш едновременно,но отговор,никой не е способен да даде,поне на този свят-не. След загубата ми,обвинявах,питах,мразех,плачех и след всичко това,дойде един ден,в който казах-БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ,ЧЕ СЪЩЕСТВУВАМ,АЗ И МОИТЕ БЛИЗКИ,БЛАГОДАРЯ ТИ,ЧЕ МИ ДАДЕ НАДЕЖДА И ВЯРА ДА ПРОДЪЛЖА ПЪТЯ! Дори ако не вярваш в Бог,ти вярваш в себе си,вярваш в пътя по който вървиш,това е Бог,това е светлината,озаряваща всеки живот,огряваща ни,след ужаса на преживяното. Съчуствам ти от сърце,на теб и всички останали в тази тъжна тема и ви съветвам-вярвайте,в каквото ви диктува сърцето,важно е да я има вярата.

Дълбоко в душата си аз вярвам,че има БОГ,а също и СЪДБА.Благодарение на тази вяра аз се справих с трудностите,които ми поднесе съдбата.Когато чух тежките думи,че бебето няма тонове бях изпаднала в шок и постоянно повтарях ЗАЩО,ЗАЩО.Отговор не получих.Въпреки всичко продължих да се моля вътрешно на БОГ да ми даде шанса да изпитам отново щастие и за първи път го молех за нещо смислено.И така се молех 1г. и половина докато забременея.И още не мога да си обесня когато бях в 3месец,как така ми объркаха изследванията и вместо за Рубеола ме изследваха за Токсоплазмоза(оказах се с прясна инфекция).Само да поясна,че имах само веднъж контакт с дете,на което след 2 дена му поставиха диагноза Рубеола и след това я отмениха.Но аз вече си бях пуснала изследванията и така имах възможност да се лекувам.През цялата бременност имах чувството,че нещо ме пази мен и детето,защото имах още много непредвидими ситуации,които завършваха благополучно.Не знам дали беше БОГ или СЪДБАТА, а може би и двете. Сега съм отново щастлива, а Вярата ми по-силна.Болката по загубата,която преживях ме промени.Сега се радвам и съм благодарна на най-малките неща от живота  и нищо друго не може да ме събори,само семейството ми да е живо и здраво.
Тъжна мамапожелавам ти да намериш сили да си върнеш вярата и в най-скоро време отново да си щастлива.

За мен има една пораждаща живота сила, която наричам Бог.

Вярвам в прераждането.
Вярвам, че душите идват на Земята, за да научат много за себе си и за другите.
Вярвам, че още преди да се родя, аз и синът ми сме се договорили той да дойде, макар и за кратко, и да тласне живота, мислите и емоциите ми в посоката, в която се движат сега.

Не знам дали станах по-добър човек след трагедията, която преживяхме, но със сигурност знам повече за една непозната до момента част от съществуването.

Не приемам случайността за обяснение, в нашият случай нямаше човешки  грешки, единствената възможна и приемлива за мен причина беше ние сами да сме пожелали да изживеем това.

  Егото ми не позволява Бог да се меси в моите работи, но вярвам, че някъде има източник на живот, светлина и добро и че всички периодично се връщаме към този източник. Никой не е загубен, ние винаги, отново и отново сме заедно.

П.П. Тъжна мама, тази философия ми беше напълно непозната, преди да загубя детето си.

Ако имах същите думи в себе си бих написал точно това 
Горното мнение според мен е най-хубавото нещо, което е казано до сега... 

По принцип вярвам че има някаква сила, но както казва Силвито никой не се е върнал за да каже .Моля се, обаче за моето ангелче, моля се здраве на семейството ми ...........

  Преди петнайсетина години съвсем случайно ми попадна книгата "За да достигнеш плода" от Шърли Маклейн и точно тези думи от увода на авторката ме накараха да прочета книгата - През цялото това пътуване аз усвоих един дълбок,изпълнен със смисъл урок:животът,животите и действителността са само това,което всеки един от нас възприема,че са.Животът не е нещо,което ни се случва.Ние караме нещата в него да се случват.Действителността не е отделна от нас.Ние създаваме нашата действителност във всеки миг от деня.За мен тази истина означава пълна свобода и пълна отговорност.

  За себе си разбрах,че всеки мой избор, всяко мое действие има противодействие,което се връща в денят ми,макар и след дълго време.

Не знам кой е Бог. Не знам дали наистина го има. Но му крещях, когато изгубихме малкото си ангелче. Питах го защо ни причинява всичко това. Искам да го видя. Да му кажа колко е несправедлив и жесток. Да му кажа че няма право да отнема дечица от семействата им и да твърди, че е милостив. Не искам причини, не искам обяснения...Искам само да спре да го прави. Искам да го помоля да пази малките душици. Искам да не се случват тези неща.
И моля ви, стига сте пробутвали това със съдбата дето сами си я ковеме...Ако беше така нямаше да има Родители претърпели загуба.
Така че не знам къде е Бог и какво прави, но определено не се справя добре и със справедливостта и милостивостта...

ВЯРВАМ ЧЕ БОГ ИМА , ЗАЩОТО СЛЕД ВСИЧКО ПРЕЖИВЯНО, МОЕТО АНГЕЛЧЕ СЕ ВЪРНА!ТРЯБВА ДА ВЯРВАТЕ  В НЕГО!

И аз дълго време Му бях сърдита. Много сърдита и гневна - избягвах храмовете Му, а като минавах покрай тях, говорех с Него и Го упреквах за това, което ми стори.
Сега съм Му благодарна, че върна радостта в живота ми, постигнах хармония с Него, но дали с Него или със себе си?
Какво е Той? За мен е моята душа.

Въпреки всичките изпитания които преживях,и въпреки болката която нося в душата си аз не спирам да вярвам в Него·
Вярвам в прераждането, вярвам в силата Божия и мисля че няма нищо случайно в живота ни·
Чета книга на такава тематика в момента и знам че край всъщност няма.....
остава ни обаче болката с която трябва да се справим след загубата, докато дойде момента да разберем че живота ни тук е един миг, който ние трябва да извървим и след края на този миг отново ще бъдем там някъде с хората които обичаме и които сме изгубили.....
Вярвам че там всъщност е нашият дом....

Aко найстина ТЕ има-защо ни причини всичко това?
Не може децата ни при теб да са по-добре!
Ако наистина ТЕ има-защо го направи?
Не съм ти сърдита-не вярвам,че си справедлив и всесилен
Не вярвам в ТЕБ и не мога,и не искам да ти простя...

 
Бог не се нуждае от нашето позволение да съществува!

Ако тръгнем да спорим по темата-има ли Бог или няма-до никъде няма да стигнем.
Въпроса е друг->
Защо все някой трябва да ни е виновен за нещата които се случват в живота ни?
Винаги най-удобния е Бог.
Когато се случи нещо лошо, веднага намесваме Бог, а колко рядко го намесваме като ни се случват прекрасни неща?

Всеки има проблеми в живота си, и аз съм претърпяла загуби-но това не ми дава правото да роптая против БОГ ( които ако действително съществува, ще ми свети маслото като умра  )

Моята вярва е че Бог е там някъде...той ни гледа и пази семейството ми-и ДА случват се неща които не са по моя план, НО ако някой си беше направил труда да почете малко от книгата на Бог-а именно Библията(която Той е оставил за разясняване) щеше да му светне че НИКЪДЕ в библията не е написано че нашата представа за Справедливост-съвпада с Неговата!

Един ден ще се изясни всичко!
Има 2 вероятности- всичко за Бог и библията да е лъжа или всичко да е истина! Ако е лъжа-ок, нека си руптаем и да се 'борим с вятъра', НО ако е истина??? Ако е истина???

Какво правим, а?

Съжалявам за загубите ви, за всичките дечица. Не мога да си обясня защо умират децата-но аз съм просто човек, и моя ум не може да схване тези неща...Бог знае със сигурност, и аз му вярвам!

...

Затова, бойте се от Бог и вярвайте в него, иначе ще ви "свети маслото, като умрете".

Мама на Емма, не мога да приема Библията за окончателен източник на информация, най-малкото, защото текстовете в нея са подбрани 400 години след смъртта на Христос чрез гласуване на конференция.

Права си, че не знаем в какъв мащаб получаваме справедливост. Вероятно един ден ще разберем. А ако е истина и Бог наистина съществува, то той ще е всеблаг и милостив и ще ни прости. Така, както родителите прощават грешките на децата си.

Хайде пак на философска вълна.
Кой е Бог? Има ли го?
Не знам кой е, за всеки е различен. Усещането за него е различно. По тази земя има много хора, има много вярвания. Всеки е прав да се уповава на своята си вяра, в своя Бог. Всеки има нужда да вярва в нещо, та било то и в собствените си сили. В крайна сметка всеки (поне сред пишещите тук и доколкото ги познавам) вярват, че трябва да постъпват добре. Това е важното.
Прекалено дребни сме, за да можем да си обясним много неща. Но постъпваме според разбиранията си.
Да, мама на Ема. Не си задаваме въпросът кой е виновен, когато сме щастливи. Но едва ли натрапваме и мнението си. Едва ли развяваме назидателно пръст пред тези, които се колебаят във вижданията си заради изпитанията, през които минават. Не това е начинът да се възвърне отново вярата в едно разбито сърце.    
Библията не е Бог, попът в кварталния храм не е връзката с Бог, пасторът не е Бог. И жрецът не е, и моллата, и мюфтията не е.
В човека до нас можем да го открием, в малчугана на детската площадка, в дървото, покрай което минаваме всеки ден.    

За 'светяването на маслото', пуснах усмивчица след израза, за да можете да разберете че го казвам леко на майтап..явно не се разбра.

За Библията, не знам дали си я изучавала някога, а и не ми се спори-дадох мнение по темата-за жалост не съвпада с повечето мнения, но това е.

Не можем да бъдем 100 % сигурни че Бог ще прости всяка простотия, ако ние не сме го помолили за това, а мястото за молитви е тук на земята, когато издъхнем ще е прекалено късно.

Надявам се разбираш че не желая да споря, просто мнението ми се различава от вашите и държа на него-нищо не налагам   

вярвам в едно - живота не е щастие и безметежност
той е дълъг и труден път на обучение...понякога и жестоко, но обучение
от нас зависи как ще приемем своята роля - като учещи се или като жертви...от нашите избори зависи и бъдещето ни - за мен вяарваща и в кармата - далеч по-далечно от обозримото ни бъдеще

Това мнение ми хареса и ми е близко, но не съм съгласен с формулировката на първото изречение. В мен то звучи по-скоро така:

Живота е щастие и магия!
Представата ни, че трябва да го изживеем безметежно унищожава и двете...

Скъпа мама на емма, като философ по образование и призвание смея да твърдя, че прочетох и Библията, и Корана, и Талмуда ивсяка една религиозна книга и книжчица, до която съм успяла да се докопам. Не можете да си представите колко много си приличат, като идеология, като послание, дори и като притчи. Едни исъщи истории, но с различни имена на "главните герои". Факт е, че това са първите написани и ефективни закони, успяли да управляват масите. Факт е, че са се утвърдили като закони точно защото са ефективни. Факт е, че във време, когато науката не е била толкова напреднала всяко "необяснимо" нещо се е обяснявало с Бог, независимо какво е името му. Факт е, че всяка една от "основните" религии се е утвърдила, защото е била угодна на управляващите... Защото царя е пръв наместник на бога на земята и бог говори на хората чрез царя. Днес обаче ако някой спомене, че чува "гласа божи" ще го пратим в психиатрия... Нека помислим над това. Всеки има своята вяра и всеки възприема вярата по различен начин, но НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДАНИ НАЛАГА В КАКВО И В КОГО ДА ВЯРВАМЕ. Живеем във време, в което расата, религията и начина на мислене не са престъпление (и слава богу за това ) - така и трябва да бъде. Нещо друго - БОГ СЕ НУЖДАЕ ТОЧНО ОТ НАШЕТО ПОЗВОЛЕНИЕ ДА СЪЩЕСИВУВА и аз не му позволявам да съществува в моя свят. Нямам нужда Бог да ми е виновен за всичко... Нямам и нужда и бог да ми "светне маслото" (не ползвам друго освен плажно) и не смятам, че бог има право да има отношение ком МОЕТО МАСЛО. А НА ТЕБ МАМА НА ЕММА ПОЖЕЛАВАМ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ НИКОГА ДА НЕ ИЗПИТАШ БОЛКАТА ОТ ЗАГУБАТА НА ДЕТЕ...

Аз не мога да повярвам в Бог!
Лично за мен това са просто думи -Вяра, Бог, Светлина, Надежда - аз нищо не усещам - нямам онази опора, която би трябвало да имам.
Какво би трябвало да чувствам, ако имах бог?Ако той беше в мен?

Вярвам само в себе си, че ще успея да вървя през живота, каквото и да ми е отредил.И да отгледам другите си двама сина.

Бог е една измислица за мен - форма на успокоение, на надежда.

За себе си лично мога да кажа, че няма повече светлина, щастие, успокоение.
За много, много години напред.

                            Мили момичета,мили майчета със кървящи души  
 Изчетох почти чялата тема със свито сърце, болка и съжаление. Съжаление за това,че повечето от вас се гневят на Бог, обвиняват Го или Го отричат напълно.
   Дано ме разберете правилно : Не, не ви осъждам,...и разбирам болката ви,защото и аз съм я преживяла и знам колко дълбока е тя.  Пак ще кажа- не ви осъждам, само ще споделя с вас как аз реагирах когато при катастрофа изгубих 5 годишното си момченце. Ужасът който изживях е още в мен,макар че минаха 10 години от онзи ужасен следобед когато моето слънчево момченце си отиде от живота ми.....Тогава не обвиних Бог, не го похулих, не попитах:" Защо Господи?..."   Бях чела библията и християнска литература и бях наясно,че не Бог причинява болестите,страданията,мъката и сълзите ни, а един,"който е от край време човекоубиец" и който изпитва огромно задоволство, когато ние приписваме всички злини,които ни сполитат, на Бог.
  Да,Бог понякога допуска страдания в живота ни,но не Той ги причинява!
   В онези страшни часове и дни оцелях единствено на вярата си в Бог,който ми даваше увереност посредством библията, че един ден отново ще прегърна детенцето си,за да не се разделяме никога повече. Ако не беше Бог и хората,които бяха неотлъчно до нас и скърбяха и се молеха за нас, или да съм полудяла от скръб(буквално) или да съм сложила край на злощастния си живот-казвам го напълно сериозно.
   Знам,че за повечето от вас ще прозвучи налудничаво и едва ли ще ме разберете,но тогава намерих сили да кажа като страдалецът Йов: "Господ даде, Господ взе, да бъде благословено Господното име! "   Сега имам 2 прекрасни дъщерички,които са моята радост и гордост и които Бог ми подари. (много от нещата,които пиша в момента вече съм споменавала в" нека се представим и още нещо" но сметнах за необходимо да вмъкна и тук)
     Вече привършвам, само искам да ви насърча със следното,което вече знам от опит :  
  Когато Бог допусне или отнеме нещо от нас, ако не роптаем,после благославя двойно.
  
  

Затова хората са казали - "Блажени са верующите!" Другите те сме всички ние които се лутаме и си задаваме вече споменатите въпроси. Едно знам - не живея блаженно, че един ден като умра ще срещна моето момиченце и вечно ще сме заедно. Не ми е нужно това успокоение, не го приемам! Искам си го тук и сега и не приемам никакви обяснения за болката, която изпита моето дете... за любовта, щастието и надеждата, която ни даде то и после ни бе отнета без да имаме възможност да противодействаме.

А и не съм сигурна, че Бог ни дава децата. За това е нужно и нашето участие. Една е била Дева Мария, която не е имала право на избор. Ако е така, тогава защо Господ дава по дузина деца на всяка една циганка, която с едното проси, другото го хвърля в кофата за боклук, на третото му чупи някой крайник, за да му осигури прехраната като порасне като просещ инвалид...

Аз не знам има ли или няма Бог? Ако Го има, къде е той и защо така решава кой да живее и кой не. Родителите ми не са набожни, израснала съм в такова семейство. Почитаме традициите, но може би до там.
Влизам редовно в църква, но за мен това е място, където мога да споделя част от болката си.
Всеки ден се молех за Алекс и си мислих, че всеки един ден с Алекс ми е подарен, и се стараех да го изживея максимално.
После когато Алекс си отиде, не съм обвинявала Господ, лекарите, себе си или някой друг. Ревах два дни и после спрях.
Приех го като факт, че се случи и че аз просто трябва да продължа напред.

Всеки един от нас вярва в нещо. Това но прави по-силни.

Вярвайте, защото чудесата стават, дори и за кратко, но остават ясен спомен в сърцата ни за цял живот.

Тъжна мама   
И аз си пожелавам същото от тук нататък!

Никоя майка не заслужава да преживее смъртта на децата си! За съжаление света в които живеем е несправедлив...иска ни се всичко да ни е наред-да сме здрави и да останем завинаги заедно-но това е перфектната среда и на тази земя не може да се намери..

Много хора на външен вид излгеждат сякаш всичко им е наред-в по-голямата част от живота си сме добри артисти достойни за Натфиз-прикриваме добре болките и страданията си..всеки сам знае през какво преминава...има една хубава фраза която подкрепям-това което не ни убива ни прави по-силни!

Аз за себе си съм открила за излишно да информирам целия свят през какво съм преминала..никой не е способен да поправи положението ми...единствено ние можем да направим деня си, живота си -по добър...по-щастлив...по-значим...

По начина по които реагираме когато преминаваме през бурите в живота си-се вижда с каква нагласа сме към живота си-никой не ни е длъжен с нищо!

Негативизъм не може да излекува болката ни! Единствено оптимизмът, подплатен с голяма доза реализъм(за да ни държи будни за света около нас) могат да ни помогнат за преодоляваме всяко нещо!

Ако говорим за Бог, поне този Бог когото аз познавам и в когото аз вярвам а именно Исус Христос-изпитала съм не веднъж неговата подкрепа, знам с пълната си увереност че Той праща ангели които бдят над всеки от нас и най-вече над децата ни! Понякога волята му не е съобразена с нашата му...но не мога да се сърдя на никого...благодарна съм за малкото което ми е дадено!

Моето дете е много болнаво, още когато се роди се роди с дефект на сърцето по наследственост, благодаря на Бог че сега е добре! До годинката си вдигаше всеки месец по 1 седмица температура много висока, винаги минаваше 38 градуса! Лекарите минаха през всякакви диагнози и в крайна сметка нищо не се разбра. Няколко пъти бях сама с нея и имаше 42 градуса, след сума ти медикаменти за сваляне на темп. 30 минути по късно тя вместо да пада се увеличи с още един градус, беше 3 часа сутринта, телцето й беше отпуснато, погледа й минаваше през моя, цялата се тресеше По принцип не се паникьосвам, но тогава много се уплаших, мъжа ми беше взел колата, за знаех че ако викна линейка щеше да дойде след 40 минути-видях че лекарствата не помагат! Медицината беше до тук! От тук нататък, аз я гушнах, затворих очи и започнах да се моля! Плаках и се молех на Бог да ми я изцели и да падне цялата температура! Около 15 минути съм се молила, след което като отворих очи, температурата беше свалена, а Емка спеше... С цялото си същество знам че над емма бдят ангели които я пазят! Знам че някой чува молитвите ми, този някой зная че е Исус Христос.
Ако Бог е толкова могъщ за да създаде целия свят, да създаде с ума си утробата на жената, малкото бебе което се развива в нея и всяко чудо около нас, как тогава ще му се опре някаква болест? Вероятно се питате защо тогава има смъртност...Бог не ни е длъжен! Иска ни се децата ни да са здрави винаги-но за съжаление не е така!
Емма от 2 мес. кашля и се задушава нощно време, едва преди няколко дни ми казаха че има астма-и сега се очаква да упрекна Бог за това ли? Това не е никак разумно.. Нека гледаме трезво на нещата - живота ни е борба! Когато падаме е по-добре да станем а не да лежим и да крещим от земята! Борим се всеки ден-вярваме в доброто и когато ни се случи зло се учим как да го преглъщаме за да оцелеем в тази реалност!

И брат ми не трябваше да умира толкова малък-но да обвинявам Някого в които, после да твърдя че не съществува е глупост!
И най-добрата ми приятелка не трябваше да умира от рак-много вярвах че ще оздравее но бях забравила че всичко се случва не по наша воля а по Неговата.
С майка ми се гордея че го е преодоляла, запазила се е емоционално за да отгледа нас с брат ми! За да продължи да живее! Преодоляла го е без да обвинява и да се сърди на никого! Не е леко но това е живота! Никой не е казал че ще стъпваме по листа от рози!
НИщо не е в нашите ръце-в един миг всичко може да рухне!Този които дава и взима е Един и съм сигурна че няма да иска да сподели позицията си с някой от нас!

Много е трудно но трябва да продължим напред-запазили здрав разум, с пълна сила и увереност че най-доброто предстои!

Прегръщам те и страдам за загубата ти, ще се моля за теб да го преодолееш за да продължиш да живееш пълносенно всеки ден!

Пожелавам на всички много здраве на вас и дома ви!

само едно ще ви кажа - позволете си да вярвате в каквото искате без да се чувствате и за това виновни
нека тук си пишат разни хора недокоснати от смъртат и истинската загуба...блажени са неведующите
и нека ги оставим такива...би било добре и те да ви оставят, но уви и упоритостта и глупостта ходи по хората не по гората
вярата е личен свободен избор...
желанието да "поставиш" някого на правилния път е повече от грешно....и напълно излишно когато пък не си се справил сам с болка като тази на човека отсреща...
дано спора не прерасне пак в поредната ДОКТРИНА на вярващите...щото съвсем ще ме откажат от религията в скоро време....
човек освен вяра трябва да има и чувства и усет коа да спре....

Мила catnadeen,  не се безпокой, никой не спори 

mama na emma, мисля че трябва да спреш до тук. 

Благодаря ти, че сподели историята си, в която Бог е чул молитвите ти и е спасил Ема и много се радвам за това, но само бъркаш в ранените ни души, защото Бог не чу нашите молитви и резултата го виждаш. Имали сте късмет, бъдете живи и здрави , но трябва да има някакъв такт все пак!

Това че не тръбя навсякъде не значи че и аз нямам не едно загубено дете, а две.
Благодаря че успя да ме разплачеш отново!

Това кара ли те да се почустваш по добре?

Мама на Ема,не се натъжавай,знам,колко лесно идват  сълзите,но не приемай нещата толкова на вътре. Всеки изживява мъката си по различен начин,някои от нас намират утеха в това да критикуват останалите. Момичета,бъдете по-търпеливи и тактични в тази така тъжна тема.

мама на Ема,х съжалявам, че ти е тъжно сега...но разбери, че твоя пост е накарал по същия начин много хора да страдат
хората изпитват болката по различен начин
някои имат нужда да са оптимисти, други - да са тъжни...
не е нужно да посочваме кой ка кда се чувства
и да сочим Господ за да убедим този, който търси вс поглед в земята, своето изгубено безценно дете...
разбираш ли, Аги вероятно е била малко по-остра - по начин по който твоите мили думчи са се забили в нейното сърце!
нима мислиш, че тя не иска да е оптимист? не иска а вярва?
като сочим своята вяра, никого няма да убедим...най-много да го накараме а се чувства непълноценен и нещастен в своето различие, нали?

все едно на слепия да му кажеш "виж аз кво виждам, ти как не можеш да го видиш и усетиш...."
ами има си причина човека да не може да вии...
по същия начин е вярата...и когато нечие сърце кърви не е нужно да го превръзваме щото това може да донесе дори повече болка

дано и твоите сълзи пресъхнат - в крайна сметка както сама си писала силата е поне за теб в позитивизма - усмихни се и продължи напред и давай вяра и опора когато и където можеш...
но понякога и се въздържай...аз съм като теб и ако ти  говоря тезци неща е защото съм допуснала много подобни "гпрешки" с желанието да помагам когато не са ме молили за помощ...

Когато отворих темата, го направих точно защото всяка една от нас възприема света по различен начин. Също така по различен начин изживяваме мъката си. Мислите за Бог започнаха в една друга тема и просто реших, че така и така е станало дума и не е зле да опишем възприятията си към бога, съдбата, задгробния живот и всичко което вярваме в една отделна тема. Аз лично съм далеч от мисълта да поучавам когото ида било в какво и дали да вярва - на тема религия можем да си спорим вечно и всеки ще е прав за себе си. Присъствието в този подфорум ми помогна да се справя с много неща, опитвам се да помагам и аз. Много пъти прочетох "Бог така е решил", "съдба" или "така било писано". Зададох си въпроса дали хората, които го казват наистина го мислят или го казват автоматично. Аз не приемам, че така е било писано, нито приемам, че бог така е решил, нито пък вярвам в съдбата. ако приема ,че Бог така е ршил веднага бих го попитала КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ МИСЛИШ, ЧЕ СИ ПОЗВОЛЯВАШ? ЕЙ СЕГА ЩЕ ДОЙДА И ЩЕ ТИ СРИТАМ ЗАДНИКА! Но аз не вярвам в Бог и не смятам, че той е този който решава. И пак не мога да сритам ничий задник. Така че, мили мои, просто кажете какво мислите по въпроса.

ok..благодаря за вниманието и се извинявам че ви натоварих..
Catnadeen аз съм ок. Не се притеснявай..моите сълзи отдавна са пресъхнали..случва се да се разплачиш, аз спрях да плача с часове..дори минути-няма смисъл от това..

Исках да помогна и да ви покажа как аз открих да преодолявам кризите си в живота, а именно с оптимисъм към живота. Съжалявам че не бях разбрана, но от интернет много не може да се очаква..

Прегръщам ви всички..и дай Боже да имаме радостни моменти и да се учим как да живеем остатъка от живота си.

няма да пиша повече.   

Това беше грубо , ей тази болднатата дума ще ми изкара очите просто
Нима твърдиш , че ние само това правим ?
Нима искаш да кажеш , че само " Тръбим " , за да предизвикваме съчувствието на хората може би?
Ти поне за миг замисли ли се преди да напишеш тази глупост
Това е форум " Родители преживели загуба" все пак , не мисля че някой от нас е тук само за да 'тръби" историята си
Жестоко е мамка му , не се усещаш явно , но това е повече от глупав израз

Хриси, съжалявам ако така ти е прозвучало
Аз не съм одебелявала думата -не съм я подчертавала и не съм искала да изпъква.
Прости ми, не съм имала това предвид.

стига сте яли жената де
в крайна сметка тя споделя като всеки друг...
не е нужно някой да бъде сдъвкан само защото си е казал мнението
още повече мама на Ема е една от вас! имайте малко съчувствие, дори да ви се струва, че другия не се е изказал както на вас ви се иска!

.

За някои живот след раждането НЯМА!!!

Права си, не трябваше да го поствам. Съжалявам, ако съм ви разстроила допълнително.

Шери , тъжна мама е права, но не трябваше да изтриваш поста си. В него имаше идеи, за които човек си заслужава да се замисли 

тъжна мама с извинение за закъснението 

Има ли живот след...?
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Съвсем съзнателно не се намесвах в темата до този момент и не смятам и сега да взема отношение, но не мога да се въздържа:
Шери, много ти благодаря! 

Шери, прекрасно !

Шери, благодаря!  Много е хубаво!   

Spored men avtorkata na  ne e 4ela dostatu4no za da suzdade takava tema, viarno e 4e tezi vuprosi sa mnogo filosovski, no ako pro4eta THE SICRET-Djo Vitale, ili puk niakoia ot knigite na Silvia Braun ,koiato az bezkraino yvajavam kato avtor naprimer "Jivot ot drugata strana", ili velikia Edgar Keisi, sus sigurnost niama6e da si zadava tezi vuprosi i niama6e da suzdade tazi tema.Ima literatura zavsi4ko prosto 4ovek malko triabva da po4ete.

Никога не съм предполагал, че в тази част на форума ще прочета нещо, което да ме разсмее от сърце. Повтарям от сърце, за да не стават излишни спорове.
Въпросите за Бог не са нито философски, нито въпрос на начетеност. А отговорите са само в нас, а не в идеите на Едгар Кейси, Силвия Браун или Държавния бюджет на България за 2009г...

 

ARGHT... , както обикновено, rem acu tetigisti (да се направя и аз на учена ).
Извинявам се на авторката за спама, но горното изказване ме провокира - не се сдържах. То бива, бива бездушие, ама чак пък толкова...

Не можете да си представите колко забавно ми стана и на мен Не забравяй да пишеш на български следващия път.

niamah predvid da ti promenia vuzgledite, a da si otgovori6 na vuprosi ot tipa "za6tovse na men, za6to na dobrite hora se slu4vat lo6i ne6ta i t.n", ima naistina mnogo literatura po-tozi vupros, napisah go po-povod na tova, 4e na edin ot postovete si be6e napisala, 4e na nikoi ne si napravila ni6to lo6o, a na teb ti se slu4vat lo6i ne6ta, i ako be6e pro4ela literatura 6te6e da ima6 pone doniakude iasnota, za6to na vsi4ki nas ni se slu4vat lo6i ne6ta, a na nikogo ni6to lo6o ne sme napravili.A smee6tiat se  gospodin 6te go ostavia bez komentar, toi izob6to ama izob6to ne e vniknal nito e razbral po-kakuv povod spomenah avtorite, sega na men mi e sme6no, 4e se namesva suvsem neumestno bez izob6to da e razbral za kakvo stava vupros
Za kirilizata mi e trudno niamam takava na klaviaturata, 6te si instaliram.

Така и трябва да бъде  За Бог трябва да се говори с усмивка в душата, а че някой отговори могат да дойдат и от розово романче - няма спор. Само 'дето човек за да приеме един отговор на готово за свой трябва да е готов за него. По-човешко е сякаш сами да ги откриваме 
Имаш кирилица, пиле, гарантирам ти - обърни се към някоой който е наблизо и има понятие от операционни системи (предполагам Windows). С кирилица по-малко рискуваш да останеш неразбрана 

За кирилицата: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4823.0
По темата: Моля, направете едно добро.
Прочетете темата от самото начало.

Колко пъти трябва да го кажа. ВИДЯЛИ СМЕ И СМЕ ПРЕЖИВЯЛИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО СМЕ ИСКАЛИ. НЯМАМ НУЖДА НЯКОЙ ДА МИ НАВИРА КНИЖКИ И КНИЖЛЕНЦА В ЛИЦЕТО

Прегръщам те силно, съжалявам за всичко което си преживяла...
Моля се Бог да ти даде сили и да изцели сърцето ти.   
Бих искала да ви помоля, да не възприемате мнението ми като пропаганда, както обикновено се случва... Просто една различна гледна точка, а и начин на живот.
Аз загубих три деца...
Болката си остава, може би не толкова силна както в началото...
Не вярвам, че Бог е този който взема децата ни. Нито този който дава болестите.
Вярвам, че този който го прави е дявола. Че той е този който иска да разбие живота ни и най-вече да не ни позволи да разберем силата която имаме чрез Христос.
Не знам, защо умират деца.
Но мисля, че моите деца не са мои, те са Негови, дал ми ги е да бъда наставник за известен период от време.
Никъде не ни е обещано, че живота ни ще бъде лесен, че защото сме добри ще ни се случват само хубави неща ... Соломон е написал "Слънцето грее еднакво и за добрите и за злите".
Тогава какъв е смисъла да вярваме? Бог ни дава свръх естествена сила да се справим и изцелява сърцата ни.
Бог не си позволява... Проблема е, че ние си позволяваме...
Сещаме се за него от Рождество на Великден и когато ни е трудно ... Но той продължава да ни обича.
Много хора казват Бог е един но с много имена, няма значение на кой Бог се молиш... Но от това което аз съм изследвала, Бог в различните религии е с различен характер, може на пръв поглед много да си приличат, но ценностите им са различни. Доброто за едни не е добро за други... Все пак все една е истинска ...
Не искам да ви навирам книжки и клижленца, всяка една дума съм я изживяла и изстрадала.
Прегръщам ви. 

migito, както Бог в различните религии е с различен "характер", така и Бог в душата на всеки един човек е с различен "характер". Аз не вярвам в религия, но вярвам в Бог. В моята душа той е симпатяга и винаги ми помага, както и аз на него. Понякога ми казва и истини подобни на истината от твоят подпис, но неговите думи звучат така:

"Но Ние бяхме наранени поради нашите престъпления,
Бити бяхме поради нашите беззакония;
На Нас дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Нашите рани ние се изцелихме." 

Стига бе хора, когато изгубих детето си първия въпрос, който зададох беше : "Какво лошо сторихме, за да сме наказани така?". Не Бог, а хора отнеха живота на детето ми. Направиха го по начин и до ден днешен непонятен за мен... сякаш нарочно... Не е Бог. Отворих темата, защото ми писна някакви хора да ми казват, че БОГ ТАКА Е РЕШИЛ. И ако някой тази реплика го успокоява мен лично ме дразни невъобразимо много. НЕ БОГ ми помогна да се изправяна крака, а мъжа ми. Ако е така - ТОЙ Е МОЯ БОГ. Мога да му се доверя, мога да спделя, мога да му имам доверие, знам че ще ме чуе и ще ми помогне винаги, знам че винаги ще е до мен.

Тъжна мама 

Просто не ги чети.
Не се ядосвай за глупости.
Фанатиците нямат спирачки.

Искрено се радвам, че имаш човек до себе си, на когото можеш да се опреш.
Това е единственото ценно нещо на този свят.

 

Миличка Тъжна мама, пожелавам ти щастлива бременност и на финала здраво и усмихнато бебче. Да не бъдеш тъжна мама, а мама горда с палавник около тебе (сигурна сън че ще бъде момченце и ангелчето Ники ще го наглежда и пази).
Мама е загубила няколко бебета (все момчета) преди да се роди брат ми. След трагичен инцидент с него той ми сподели, че сякаш някой го е хванал докато е падал и го е спасил (може би са били братчета му ангелчета).

 

В моите представи, Бог също е симпатяга, с огромна усмивка, който ме обича въпреки всичко което правя, но не обича нещата които правя.
Това което си написала не би могло да е вярно в християнски смисъл, защото е написано, че "заплатата за греха е смърт." Т.е. ако трябва да понесем нашето наказание то трябва да е смърт, за това Христос умря вместо нас.
Пак казвам, не налагам на никого нищо. Бог ни е създал със свободна воля преди всичко и я уважава. Но и си носим последиците от решенията си.

Тъжна мама, лека бременност и щастлив край!! 

Тъжна мама, в годините, които съм прекарала в разни търсения поради разни проблеми аз за себе си повярвах, че няма СЛУЧАЙНИ неща...
и видях за себе си как нашите дела водят до нещо...но и как някак свише се спускат определни планове
не съм убедена точно в какво вярвам, знам за себе си своята вина...но и знам, че имам предопределен път и определени изпитания....за мен те са израз на нещо по-велико от обикновено стечение на обстоятествата и просто съвпадение.....
вярвам в предопределеността, която ЗАВИСИ от нас
не е нужно да си лош, за да имаш изпитания...не е нужно дори да ги разбираш...те се случват и ти се бориш...мен ми СТИГА това разбиране
+ разбирането, че трябва да не нараняване околните и да бъдем добри....каквото и д азначи това, а за мен то значи - в помощ без да се натрапвам ако въобще последното съм в състояние да изпълня....

За себе си имам отговор на този въпрос.
Никой родител не заслужава да загуби детето си, и няма никакво оправдание за това.
Никой няма право да наказва по този начин.
Богът, в който вярва половината свят, осигури на човека , хвърлил бомбата над Хирошима спокоен е дълъг живот. Който иска нека се кланя на този бог .
 За постъпките си отговарям аз, и аз съм си съдник.
Кой може да се успокои, че е загубил детето си поради лекарска немарливост, или поради това, че някой си кара пиян колата защото няма закони.
 
 Тъжна мама,вярвам, че имаме сила да творим съдбата си, и нека получиш всичко най хубаво, което си пожелала 

Тъжна мама отговорът на твоя въпрос е много кратък според мен - Не е важно ти да вярваш в Бог, а той в Теб..., поне етапът от живота който преминаваш в момента е такъв. Преди години аз  се питах същите неща, също роптах и четох...не приех нито една "книжна" истина наготово и смятам, че всичко е събирателна. Хармонията е една от основните точки които трябва да достигнем за да докоснем и усетим Божественото в нас /думата може да бъде заменена с всеки един образ на нашата вяра/. Според мен няма случайни неща, както и нелогични в тази Вселена. Всеки извървява своята "пътечка"...истина и достига до Себе си, до Бог, до Вярата...до онзи извор, от който сме благословени.
Мисля, че всички хора носят вярата в себе си, дори да отричат заради силната болка, дори да роптаят , да подритват и показват безразличие. Дори в момент на отричане, ние искаме да бъдем разбрани, всъщност затова и споделяме...вярваме че има и други като нас, вярваме, че вървим по правилния път...и т.н. Искам да кажа, че вярата е част от ритъма на сърцето ни, част от всяко наше вдишване...а доколко го осъзнаваме е въпрос на етапи в нашия живот. Да вярваш в любовта, да вярваш в хората, да даряваш добро с вяра, това е Божественото...или там както искате го наречете, то именно ни прави вечни.
Една изстрадала майка беше казала - Не вярвайте в чудеса, разчитайте на тях!
Пожелавам го на всички мили и измъчени майчето от този форум!
     

... а замисляли ли сте се,че самите деца тръгнали си от живота ни днес,така са избрали да бъде,независимо ние какво мислим и усещаме ...

Хм...Това е доста провокативна мисъл и аз лично никога не съм се замислял по този начин за децата.
Въпреки това - според мен никой сам не решава кога да напусне този живот, като изключим случаите на отчаяние, страх и безверие, на които децата не са способни. 
Така че - тц, ъ-ъ, не ... не вярвам в тази идея 

За мен самата мисълта ми не звучи провокативно,а естествено.
 Вярвам в прераждането и силата на доброто,което носим у себе си.
 Вярвам в правото ни на избор,независимо на колко "години"сме днес и както една моя позната веднъж рече - избора,невинаги е труден,последиците от избора ни,с които живеем  понякога трудни са.
 Уча се да не бъда егоист и когато първородният ни син си тръгна "без време" според нашето разбиране за време го пуснах да си иде,независимо колко много боли ме...защото усещах ,той така бе избрал,а аз просто обичам го през времето ...

Да, на мен тази мисъл ми се промъква понякога - че моят син сам избра пътя си. Не казвам, че е искал да умре, просто това решение, което е взел (пояснявам, че е карал с около 180 км/ч в зона 60 км/ч ограничение) до какво наистина може да доведе.
Безрасъдство, непокорство, стечение на обстоятелствата, съдба...

не можахме да го спасим от него самия, а колко се опитвахме и го пазехме

 

Ема много ми е мъчно за момчето ти,толкова е млад,красив и пълен с енергия.Жалко че е напуснал живота толкова рано съжалявам

Никой никога не може да ме убеди, че бог има.
Аз изгубих още една мечта.

тъжна мама 
Съжалявам за всичко, през което преминаваш... Надявам се следващите 2 чертички по-бързо да дойдат

тъжна мама  мила незнам дали има бог или не само знам ,че каквото ти е писано това ще стане и за зялос ние нищо не можем да направим ,не можем да се опълчим срещу съдбата това не зависи от нас .с моята бременост вита мини пих на доки радовно ходих ,изледвания супер всички перфектни което зависеше от мен го бях направила и какво нищо родих едно бебе с тежка сърдечна малоформация което живя 62 дни и си отиде от мен завинаги .с първата ми бременост ,тогава бях на 16 втори курс стягах се да не ми личи ,родителите ми разбраха чак в 6 месец ,не ми се разправя подробности ,но в 8 месец паднах по корем ,в шестия се изгорих без да искам разбира се пак по корема и за капак като раждах нямаше никой при мен в пред родилна зала ,говоря за 1990г.на детето му излиза и се прибира главата 9 пъти ,беше толкова омотана ,че се чудеха как е жива родисе 4 кл.било и е писано да живее и това е .ТЪЖНА МАМА и ти ще имаш живо и здраво дете някой ден ,както и аз ,но когато ни е писано0.

тъжна мама   
Знам какво е да загубиш поредната надежда.
Аз много дълго чаках своето дете и получих най прекрасния син, който можех да си пожелая.
Сигурна съм,че и ти ще го срещнеш. Дано да откриеш нещо хубаво, което може да стопли сърцето ти след преживяната болка и детето ти ще те намери.

  За Бога, вече съм писала в тази тема. Не няма го. Но ние сме тука - СЕГА  и имаме право на щастие и на избор.

Бог не е духчето от лампата на Аладин, казваме желанието, тропаме с крак и то става...
Започва се първо с покаянието и смирението.
Бог на никого с нищо не е длъжен, той направи това което трябваше, въпроса е ние ще направим ли нашата част...
Тъжна мама, съжалявам за изгубените ти надежди, но не всичко е свършило. 

Покаяние, за какво? За желанието да дариш живот ли???
Смирение за кое? Че децата ни си отиват от този свят, някои от тях дори преди да са успели да го видят???
  Тъжна мама

Покащнието и смирението си го дръжте за вас.
И ПРЕСТАНЕТЕ ДА МИ НАВИРАТЕ ТЕЗИ ГЛУПОСТИ В ЛИЦЕТО, ЧЕ ПОЧВАМ ДА СЕ ДРАЗНЯ!

И мен не ми е приятно да ми завират това в лицето...
Всеки има своята житейска драма, всеки изживява мъката по свой начин, но чак толкова...

Послените две мами са в двете крайности - милички душички, не се сблъсквайте така, не спорете за това.....
Няма кой да дойде да разреши такъв спор и да докаже със сигурност нещата....Аз също отстъпвам от вярата в труден миг, което не е за хвалба....
Човек има нужда да вярва. Представете си само - не вярваш в Бог, защото ти е отговорил с "не" и не вярваш в себе си, защото си бил безсилен да оправиш нещата....Какво ти остава - бездна от чернилка и отчаяние...
Тъжна мама, според мен ти вярваш повече в Бог от много други - ти се караш с Него, мразиш Го, отричаш Го, гневиш Му се......Значи вътре в себе си знаеш, че Го има, но не искаш "да му простиш за решението, което е взел".....И знаеш ли, аз също като теб бих се държала, сигурна съм, защото.......знам.....
Miqito, разбирам дръзновението ти, радвам му се, но в момент като този за тъжна мама наистина не съществува Бог, защото няма как да свърже величието му с отнетата си рожба.....Наистина не бива да я нападаш защитавайки Бог, защото я принуждаваш още повече да се гневи  и отрича, вместо да се успокои....
Когато бебето ми лежеше само в реанимация не можете да си представите как съм крещяла на Бог, че е жесток, че го мразя и повече няма да стъпя в храмовете му, че ако стане нещо с детето ми ще се самоубия и Той ще носи вината за два живота и все в този дух.....Заплахи, които са.....глупави и безмислени......Два такива случая има с двете ми по-малки деца....
Факта, че най-големите умове на точните науки са били вярващи сигурно не е случаен.....Физици,математици, химици, полиглоти и енциклопедисти....
Само дето въпросът за отнетите дечица остава отворен да зее, като паст на чудовище.....Кой би имал толкова вяра и любов в себе си, че в такъв момент да не възроптае и да не се ожесточи, че дори да не загуби всяка вяра......
Ох, много е лесно да философстваш на гърба на чуждото нещастие......
Тъжна мама, болката ти е безгранична, не искам да си представя какво ти е, нито какво им е на другите майки в твоето положение....Искам да мога да кажа нещо, което да звучи в съзнанието ти и да ти даде отговор, да те успокои, но ......не мога.....
Прегръщам те силно-силно и да знаеш, че ще откриеш отговорите, още тук, докато си в този живот, ще видиш.....

migito обърни внимание къде е темата!
Alexa , благодаря! Това е едно от най милите неща, които някой някога ми е казвал.
Преди 2 дни разбрах, че губя и второто си дете. И НАИСТИНА МИ ПИСНА ДА ЧУВАМ "БОГ ТАКА Е РЕШИЛ".
Няма нищо общо. Никога през живота си не съм била вярваща, няма и да бъда. Просто ми писна да ми го навират в лицето.
Първото ми дете го убиха хора, а не Бог. А второто нямаше шанс, защото много избързах със зачеването и организмът ми не е напълно възстановен.
Така че в единия случай са виновни двама некадърни и надменни лекари, а в другия съм си виновна аз с моето нетърпение.
НЯКАДЕ ДА ВИДЯХТЕ БОГ? АЗ НЕ!

Така е, но сега е твой ред да направиш нещо, което зависи само от теб - нито от Бог, нито от случайността - прояви търпение. Този съвет ти го дава жена, която никога не го е имала и винаги е страдала от това.....Дано си по-силна от мен и изтърпиш.....Изчакай организма си - шока от преживяните ужаси го е направил податлив и несигурен - дай му време да се изгради наново....
Аз ще се моля за теб, обещавам ти!
Когато прегърнеш детето си след време, ще се сещаш за мен, да знаеш Ще казваш: ей, преди време една мама във форума, няква вярвящя-невярваща, ми каза, че ще стане всичко това....
Не се изживявам като намесник или посредник на Бог - просто много ме боли за вас, нищо, че не ви познавам, и искам да дам от себе си всичко, на което съм способна за ваша полза, независимо от това кой в какво вярва....
Целувам ви.....

Точно за това говоря и аз.Отново успяваш да намериш точните думи по-добре от мен.
Нещата зависят само и единствено от нас самите, не от бог или от съдбата или както там му викат.
Мисля, че вече някъде бях казала, че ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА ВЯРВА В КАКВОТО И В КОГОТО СИ ИСКА, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ДА ГО НАВИРА В ЛИЦЕТО НА ДРУГИТЕ.
АЗ ВЯРВА МСАМО И ЕДИНСТВЕНО В СЕБЕ СИ.
Грешките са присъщи на хората и е смешно да се оправдаваме с Бог или със съдба или каквото и да било. дори и първия път имам вина, че не се доверих на инстинкта си, а на "специалисти" и останах безучастна. Можех просто да си тръгна и да сменя болницата и лекарите. Можех да не си спестявам 1600 лева и сега нещата щяха да са различни.
Отново човешки грешки. Не защото "Бог така е решил".
Започнах темата, защото това оправдание е смешно и нереално.
Ние нщмаме нужда да ни казват, че 'Бог решава" имаме нужда да знаем, че такива като нас са продължили и са успели. това е част от борбата.

Мила тъжна мамо,
Прегледах всичко написано то теб. Така и предполагах, че грешката не е в Бог, а някъде другаде. "Некадърни лекари, нетърпение и др.", но не разбирам защо обвиняващ Бог, създателя на живота??? Забрави и остави тия простотии от рода на:"на Бог му трябват ангелчета и затова взима нашите деца или Бог откъсва най-красивите цветя от земята, за да са при него в небето". Що за глупости. Та това е антихристиянко и аморално. Та кой родител и нормален човек вярва и намира такива приказки за логични и истинни. Библията казва, че на всеки се случва според времето и случаят. Само истината оттам може да ни направи свободни. Свободни от подобни лъжи (че Бог убива децата ни или че след смърта има рай и ад - та кой от вас мили любящи родители би измъчвал детето си в тенджера с вряла вода - що за абсурд е това), религиозно лицемерие и самозаблуда.
Сигурно не ти харесва написаното от мен дотук, но се опитвам да си представя болката ти и гнева, който си натрупала срещу Бог. Някъде четох една история: "Млада жена се разхождала на брега на морето и разговаряла с Бог, обвинявайки го за всичко лошо, което и се е случило в живота.... Питала го непрестанно къде е бил той и защо не се е намесвал?... А Бог и отговорил, че през цялото време и преди и сега винаги е бил с нея... А тя отново започнала с обвиненията и попитала къде си сега, не си до мен в пясъка виждам само едни следи? а той отвърнал, че това са неговите следи, защото през целия й живот и досега "той я носел на ръце" - грижил се е и й е давал от силите, надхвърлящи нормалното....
Мила тъжна мамо, потърси го точно в този тежък момент и му дай възможност за отговор. Той не се отрича от нас, въпреки страданията, които му причиняваме (сещаме се за него само по празници, християни сме само на маса с ядене и пиене, вярваме, че е толкова жесток, че взима децата ни, че мъчи хората в ада, че ни е създал без живатя ни да има смисъл..........)

О, недей се обвинява, една майка не допуска грешки, ти не си сбъркала, само си направила това, което ти се е сторило най-добро в момента....
Ето тук вече може да се замисли човек за намесата на Бог - дали ако беше сменила болницата, или не беше си спестила пари, както ти се изрази, нещата щяха да завършат по различен начин, дали?
За мен по-важния въпрос е това и винаги е бил - ако еди-каво си, дали щеше да е различно....Щото ако нещата завършват по един и същи начин винаги, значи наистина нещата са предопределени....
но ние сме ту, на тази планета и за съжаление сме принудени да действаме с ограничени познания и сили....
Искам да ти кажа да не се обвиняваш - знам, че колкото и да ти говорят, че нещата са такива, защото са такива, ти няма да се съгласиш/в това отношение много си приличаме/, но самообвинението е много разрушително и няма да ти помогне да достигнеш мечтата си...То съсипва организма и на физическо и на психично ниво - минала съм през подобно нещо.....и все още минавам.....макар и породено от други терзания.....
В един филм беше казал някой: това, че детето ми може да падне и да се удари, докато съм на една крачка от него, не означава, че аз съм го допуснал, или че съм поискал това да се случи, но винаги ще бъда до него и с него, за да изтрия сълзите му и да го утеша от болката....
Общо взето на тема като тази човек трябва да мисли с много спокоен ум и тихо сърце....В едно майчино сърце, преживяло такъв кошмар дълго няма тишина и спокойствие.....

Алекса , прекрасни думи   
въпреки че са адресирани до Тъжна мама , аз също открих много истини за себе си в тях 
Тъжна мама , не се измъчвай повече , не се обвинявай , знам че не е лесно , знам колко много боли , колко мисли се лутат в момента в главата ти , колко обвинения и колко много " Ако бях ......."

С теб съм