независимост и лично пространство на семейството

Моите са ясни. Родителите ни по никакъв начин не се включват в нашите грижи, нито с пари, нито с труд. Естествено, не броя подаръците по някакъв повод. Сметките си плащаме сами, у дома се идва на гости след предварителна покана с точен час, обикновенно това е през уикенда, за около час. Понякога ние ходим, по същия начин.
Абсурдно ми е родител да ми сготви нещо или да ми изпере.
Още като се оженихме ги съгласувахме с мъжа ми, околните постепенно ги научиха. Имаше някои колизии около раждането на детето, но с малко твърдост от моя страна всичко си остана както трябва.

Според мене границите трябва да ги поставиш ти и съпругът ти самостоятелно в зависимост от това как точно искате да бъде... Границите за всеки са различни. Някои хора искат да имат свекърва точно като твоята,други искат свеки да е далеч...
При нас лично,ние живеем с моята майка към момента.Но аз обожавам неговата майка и няма да имам нищо против ако има желание да е част от нашия живот !

Доколкото разбирам от написаното, свекърва ти е разбран човек...Мисля, че ако изразиш желание да не се товари излишно и да ви размества нещата, тя ще те разбере от половин дума. А по отношение на самостоятелност - финансовата е задължителна, все пак сте отделно семейство. Висенето по опашки чудесно ще си го спестите с ePay или ел. банкиране. Намесата в ремонтните дейности можеш лесно да я избегнеш, като тези теми ги обсъждате насаме или с майсторите.
Относно посещенията без предупреждение - тук многократно е дискутиран този въпрос. Мен лично би ме дразнило и бих положила усилия да прекратя тези ненадейни визити. Аз лично бих ограничила нещата до помощ в гледането на детето за няколко часа, когато се налага. Но ти си човекът, който да реши кое и как му харесва. Или приемаш политика на ненамеса (финансова, домакинска и всякаква), или приемаш да ти помага и да се съобразяваш И с нейните виждания и желания...

Слънчо гледа,

Намерили, та премерили! Направо сте неблагодарни. Не стига че жената ви прави всичко, гледа ви като писани яйца, ами и недоволни! Като не искаш да ти прави реорганизации можеш много лесно да решиш въпроса - казвате на бабата, че нямате нужда от нейната помощ или пари, вземате си детето, стягате си задните части, запретвате си ръкавите и си гледате семейството. А нея можете да я каните на гости да види детето и вие да и пренасяте и отнасяте, а тя да си седи на дивана и да се радва на внучето.  Но се съмнявам да ви хареса. Вие хем искате да ядете торта, хем тя да е цяла. Е, не става!

Така е и при нас. Рокси е описала перфектно какво значи независимост.
Обаче, ако бабето е напористо ще ти е трудно да тропнеш с крак. Още повече, че е минало доста време, през което сте си живяли в зависимост. Не разбрах, защо част от доходите на свекърва ти са за мъжа ти.

А, мерси за такава помощ.  Момичето пита къде са границите. Демек трябва ли заради тая натрапена помощ да целува гъза на свеки или може с чиста съвест да и покаже вратата, без това да се изтълкува като най-големия смъртен грях.

И аз мразя да ми се месят и бъркат, обаче така както си го написала ми се струва, че жената си е в пълното право. Това е неин апартамент, тя плаща част от сметките, тя го чисти и поддържа. Според мен трябва да кажете на жената, че тя е много желана гостенка във вашия дом и да я третирате като такава, когато дойде. Също да престане на плаща вашите сметки, и така малко по малко ще свикнете всички. Обаче в никакъв случай не бъдете груби с нея, защото имам чувството, че е много разбран и грижовен човек и го прави за да ви помага и гледа.

Границите са там, където всяка домакиня (най-общо казано) си знае къщата и децата и семейството се справя със собствени сили. Всяко нещо си има цена, включително и помощта. Сигурна съм, че бабата ще има по-голямо уважение към младите, ако  те се справят сами. Едно е бабата да гледа детето един път на седмицата, за да могат родителите да излязат някъде, друго е да се разчита на нея за всичко. При положение, че на практика тази жена върти цялата къща тя се чувства и в правото си да се разпорежда. Ако младата госпожа иска никой да не й се бърка или да се оправя сама, или да си наеме прислужница.

За мен помощта е натрапена. Ако иска да помага, да го прави така, че семейството да не се чувства зависимо и да не поставя условия.

Като чета така, не намерих някъде да пише "недей, майко, да помагаш, ние със сина ти ще свършим всичко, пък ти ела да пием по едно кафе". А мъжът на авторката направо си е паднал на пъпа, защото не му се налага да си помести и малкия пръст. Брей, мързелив народ!

  Може би неясно съм обяснила.
Многократно и е казвано, че се оправяме сами. Най ми е добре като не ми пипа нищо вкъщи. Прави го, когато сме далеч. По собствена инициатива и след това казва - Знам, че ще ми се карате, ама аз така и така.

Детето не съм оставяла нито веднъж до сега да гледа. Идва да играе с него, когато си реши. Може да стигам до крайност с това, че не и оставям детето, но се притеснявам, че ще обсеби грижите и по него. И въпреки, че сме и казвали и показвали, продължава да прави неща, които не искаме от нея, в името на нашето добро.

За сметките мъжът ми е опитвал веднъж да говори, но веднага започват въпроси - Ама защо, ние сме едно семейство. Каквото сте вие, това съм и аз...

Иначе жената е свястна. Именно заради това не искам да създавам разправии с лоши чувства, постъпки и думи.
Тя е баба на детето ми и майка на мъжа ми и искам добри и цивилизовани отношения, изградени на уважение и обич, с нея.

Търся границата. Търся и начинът да я поставя.

Притеснявам се от това, че се обижда от факта, че отхвърлям помощта и. Същевременно, когато ни няма, не се съобразява с това, че не искаме да ни шета. И го прави защото вярва, че ни помага и с това се чувства полезна.

Притеснявам се от идеята, че може би съм твърде крайна като отхвърлям помощта и. Но тя не се отказва при положение, че я отхвърлям. А, ако кажа Добре идвай и прави това и това...какво ще стане? Едва ли ще се съобрази с рамките, които поставям...

Слънчо, разбрах те отлично още от първия пост. Хубавото е, че съпругът ти е на твоя страна. Поговорете пак със свекървата относно помощта. Опитай се да извъртиш нещата, така все едно си загрижена да не се претоварва. И случайно, по някакъв повод сменете ключалката. Знаеш, тия новите ги правят само с два ключа 

Мислиш ли?
Щом не е очертал границата на действия на майка си и допуска тя да продължава да го дундурка, съвсем не мисля, че е на нейна страна. Напротив. 

Но не е и на страната на майка си. По-скоро е раздвоен, но това, че е опитвал да проведе разговор, ми подсказва, че при малко повече натиск от страна на съпругата, ще хване правилната посока.

Раздвоен ще е, ами, как няма да е.
Апартамент наготово, мама чисти, подрежда, плаща сметки (както преди женитбата), жената готви и обслужва леглото... За какво повече може да мечтае един мъж? 
Как ги намирате такива мъже, направо се чудя?

mama_nat, мъжът ми е по скоро между чукът и наковалнята. Да, застъпва се за мен, но и някои неща е склонен да остави така, за да не обиди майка си. Разбирам го в някаква степен. От друга страна искам да живеем нашият живот по нашите представи...

Онова, което се чудя е, престъпвам ли нормалните граници като искам майка му да не идва да шета без да съм помолила за помощ, да се обажда, когато мисли да дойде, а не да ме изненадва, влизайки си с ключа, по което време реши, да искам да си плащаме сами сметките и когато имаме проблем с високи сметки, да го решаваме помежду си, а не някой трети да идва и да ни казва, че хабим много ток, вода или каквото и да е...

Ако тя сега прочете това, което пиша, определено ще има възражения. Ще каже, че прави всичко, за да ни е по лесно на нас, защото сме едно семейство заедно с нея, както и  че това на нея не и тежи, а и е удоволствие...

Относно сметките - прехвърлете плащането по банков път. Така няма да има повод да "помага", а вие няма да висите по опашки. Хора като свекърва ти са ми до болка познати. Правят всичко, за да могат да държат другите в подчинение. Имам един такъв роднина. Няма нужда да обяснявам, че мераците му да дава и помага бяха пресечени още в зародиш. Сега беснее, че се оправяме отлично и без него. Най-голямата драма в живота му е, че си имаме всичко, но не ни го е дал той.
На въпроса ти - нищо не пристъпваш. Имаш право да си искаш независимостта. Само, че тя се отстоява трудно. Трябва да сте заедно, иначе нищо няма да постигнеш.

Не знам колко семейства сте, ама нали уж сте отделни домакинства? Всяка жаба, упс!, всяка жена да си знае къщата и толкова.
Говори с мъжа си и постави въпроса твърдо - той е човекът, който трябва да я отреже. Колкото и да се тръшка и сърди, син и е, ще му прости. На теб едва ли.

Ние сме в постоянен контакт с всички родители. Няма гости, всеки е у дома си. Не сме независими. Пълна къща, весела къща. Така е на село и ми е мнооого добре. 
ПП. Отивам да пийна едно винце с цялата група, пък вие си търсете границите на воля

Тя хубаво се грижи тъз женица за вас ама докато синът и  дето е между чукът и наковалнята не и скръцне няма да се оправи работата. Щом сте две семейства всяка жаба да си знае мястото и всеки да си знае тигана.
Синът и не се ли срамува, че той вече тати станал а мама му се грижи и за трима ви.
Как Сийка е права!!!
Той да поеме отговорността да и каже. Какво се е свил като някой шушумига и се извинява, че е между чука и наковлнята. Или му е по гот някой сметките му да плаща.
Кви са тез мъже бе. Мама му да се грижи за него и му плаща масрафите и като се ожени.
Чудя се що ли се е оженил а не е останал при мама

Защото го сърби между краката, а по-лесно е да се ожени, отколкото да сваля гаджета.

Ъммм, има неща в шкафовете ми, които нито моята, нито неговата майка е удобно да виждат и преподреждат  Сметките се плащат освен на каса и по банков път с директен дебит или интернет банкиране.

Да ми полее майка/ свекърва цветята, да сготви у нас веднъж, дваж в годината - бих приела за нормално. Но да пере, чисти, да ми подрежда шкафовете .... амм ами на съм дете отдавна, нито мъжът ми.

както са казали момичетата, прехвърли сметките по банков път за ваше удобство.
осигури, че къщата ти е чиста винаги, прането изпрано и прибрано, за да няма какво да шета. кажи, че не обичаш да ти се бърка в шкафовете.

 не забравяй, че има хора, които така са израстнали и възпитани и за тях няма друг начин. за да ти е по-лесно на теб замисли се дали има кой знае какво значение, че ти е сложила еди какво си еди къде си.

единсвения ми проблем е, че идва когато реши без да се обади. може да сложиш ключа на страни, за да не може да си отключи и после кажи, че сте спали с детето и не си чула. евтин номер, но може и да помогне, като дойде няколко пъти и не може да влезе.

Тц. Дори и да е по конец подредено, ако свекървата има навика да подрежда навсякъде, все ще намери какво да премести и ще намери и прах по мебелите. Единственият изход е мъжът в семейството да удари по масата и да каже какво как ще бъде. Обаче той е достатъчно хитър и на далавера, за да си трае. Май Фройд пак ще излезе прав за едиповия комплекс.

Никой никога по никакъв повод не може да дойде да чисти, подрежда, готви, пере, ремонтира или каквото и да било в моят дом (нищо че се води на мъжа ми  ). Майка ми се опита да го прави, но се скарахме. Свеки много настояваше на първия ремонт нещата да са както тя казва, защото имала опит, но и с нея се скарахме. По принцип съм тактична, но като не разбират от намеци, се налага да съм по-груба. Цупят се, но после им минава - родители 
Относно финансите - още от ден първи никой не ни е помагал със сметките.
Двама души не са ли напълно самостоятелни, значи не само те са в това семейство, а и всички помагащи 

Защо не предложиш на мъжа си да поговори с майка си или, най-добре, направете го заедно.
Обяснете й, че сте семейство - да, но искате да се опитате да се справите сами. Искате да видите до къде можете да стигнете, разчитайки само и единствено на своите сили. Наблегнете на това, че оценявате помощта й, но трябва да трупате житейски опит като се сблъсквате и решавате приблемите си. Не пропускайте и факта, че знаете че във всеки един момент тя е до вас и е готова да помогне. Убедете я, че сега тя трябва да обърне внимание на себе си и собствения си живот, защото може да дойде време, когато ще имате належаща нужда от нея. И т.н.
Неща в този дух. Като прочетох какво си написала, останах с впечатлението, че е свястна жена и ако се опитате да поговорите ще има успех.
А /пропуснах/ помоли я да не пренарежда нещата ви, защото трудно ги намирате така или защото "искам да се опитам да бъда добра домакиня, майка и съпруга. А ти до сега ми показваше как става това!"
Ти най-добре я познаваш и можеш да намериш най-подходящите думи за всеки един проблем между вас. /дано нахвърляните изречения не звучат смешно в конкретиката на твоята ситуация!

Разказвайки ви моята история и четейки вашите мнения, започнах да си изяснявам по добре нещата за себе си.

Действително, всеки има различни граници.
Ето N_A_N се чувства добре в едно голямо весело семейство. И сигурно има защо Звучи чудесно, стига взаимоотношенията да са балансирани.
Ние живяхме пет години с мъжа ми и майка му заедно. Преди да се роди детето. Разпределяхме си задълженията и на пръв поглед всичко беше наред. След като родих обаче осъзнах, че това е било по скоро съобразяване от моя страна, подчинение на нейният контрол...все пак бях в нейната къща, тя беше домакинята. Ставах рано в почивните дни, не защото ми се ставаше, а защото ако не стана, тя ще направи закуска и ще сготви за обяд, а след няколко почивни дни ще се начумери и ще каже, че нищо не правим. Нямаше я възможността примерно да изчака до осем и половина - девет да стана и да ми остави възможността да приготвя нещо аз. Трябваше да стана рано, заедно с нея и да съобщя, че мисля да правя еди какво си, какво мисли...Това е само пример. По този начин лека полека бях подчинила дори и дребните неща в ежедневието си в съобразяване с нейния стил на живот и представи. В допълнение мъжът ми оставаше в страни от домашните задължения. Делях ги с нея, не с него. Изплаших се да не се получи по същия начин и с ангажиментите ни към детето. Когато се роди и се отделихме, започнах пък постоянно да бързам да изчистя, изгладя, подредя, за да няма нищо за правене, когато дойде...А както се досещате никога не се знае кога ще дойде...Така отново подчинявах себе си реално на нейните изисквания.

В един момент се замислих, че улисана в това къщата да е перфектна, за да няма за какво да се хване майка му, детето започва да остава на заден план.  И вместо в най активната част на денят му да се занимавам с него, аз се концентрирам върху изпълнение на изискванията на свекърва ми за чистота и ред в къщата.

Е, не. За мен не е това начинът.

Да, трябват разговори с него, с нея. Не, че не са водени, но често сме стигали до задънена улица по една или друга причина. Един път той е съгласен, но не намира начин да и го каже, защото много лесно се обижда. Друг път тя намира какво да отговори и той не съумява да намери какво да каже. Трети път, ако аз кажа нещо, се озовавам в същата ситуация като него. Действително винаги намира какво да каже жената. Ние сме всичко за нея, казва...И когато някой прави нещо с добра воля и за твое добро, а ти вместо благодарност му обясняваш, че не искаш точно това...трудно е

Вярвам, че ще намеря начинът.

Благодаря ви! 


 

Приготви се за много трудна битка ...

На мен според описаното свекърва ти ми звучи като разбран човек. Просто говори с нея спокойно и мило, колкото пъти трябва. Обясни и, че много цениш помощта и и нямаш нищо против след дълго отсъствие да се прибереш в изчистен дом, със сготвена храна, но никак не ти е приятно да разваля подредбата ти. Вероятно няма да стане от първият път, но на н-тия ще се получи. Дори ако искаш и разкажи написаното в последният си пост- как си се чувствала като сте живели заедно, но от уважение и за да се разбирате си приела и си се нагодила към начина, по които си организира почивните дни и домакинските задължения. Сега обаче живеете отделно и е нормално да желаеш да имаш собствен ритъм на домакинстване.
И за вкъщи ключове има цялата рода почти, но никой не припарва без да се обади или без да съм го помолила. Просто говорете без да омаловажавате помощта и, но категорично за това, което не ви харесва.

Искаш да кажеш, че свекърва и трябва да продължи да им слугува, но да не им разваля подредбата? 

Как`Сийка, ако жената не го приема за слугуване какво правим?
Не всички жени си мислят, че слугуват като чистят и готвят. Имам много близък пример пред себе си- така се чувства полезна жената от примера ми. Повечето съвети в темата са, че авторката абсолютно трябва да "отреже" свекърва си от всякаква помощ и съпричастност към семейството си за да си отвоюва независимостта и личното пространство. Аз пък не мисля така. Имам чудесни взаимоотношения и с моите родители и с родителите на мъжа ми и с родителите на мъжа на сестра ми ако щеш  . И трите споменати семейства ми помагат както и с каквото могат/аз също съответно/ и нито те мислят, че ги използвам и ми слугуват, нито аз. Когато в отношенията и битието има граници, които устройват всички нещата се случват от самосебе си и от сърце. Като започнем да мерим кой какво прави, дали слугува и на кого- пиши отношенията в графата "развалени".
Освен това на авторката свекърва и никой насила не я кара да върши това, дори обратното. Защо тогава момичето да не може да си каже какво може да приеме като помощ и какво не?

Именно. Точно за това е темата, че авторката не желае да и се помага. Странно ли е, че някои жени искат (и могат!) сами да се грижат за дома и семейството си и нямат нужда от чужда помощ, особено от натрапена такава?
А и не ми се струва много здравословно в едно семейство мъжът да си живее като на хотел, без и пръста си да помръдне за нищо.

Аз наистина не разбрах от какво се оплакваш... що някой не дойде у нас да ми готви, пере, чисти и плаща сметките...

Вярно е това Именно тези граници търся.

Действително жената се чувства полезна по този начин. Истината е обаче, че ни помага достатъчно много и без да ми шета в къщата. Гледа градина и благодарение на това за детето ми има целогодишно домашни зеленчуци и плодове. И това пак прави по собствено желание. Ценя тази помощ и тя го знае. Останалото считам за наш ангажимент - мой и на мъжа ми.

Не знам защо и е необходимо да се нагърбва  с все повече и повече неща...ако е възможно с всичко, свързано с нас и детето...Казва, че и е приятно. Мисля си, че се е фиксирала първо в сина си, после в нас двамата, а след това в детето ни. Без мъж е. Не търси никакви почти развлечения. Оплаква се, че и се ходи на екскурзия, а все не отива и въпреки, че реални пречки за това липсват, винаги намира такива - сезонът не е подходящ, не е в настроение точно в момента да събира багаж, няма с кого да отиде, има работа в градината (въпреки, че и казваме, че можем да отидем докато я няма на къщата ние да се грижим за нещата)....Искахме да и подарим за новогодишните празници пътуване и питахме къде иска да отиде. Отказа. Когато и се доходело сама щяла да се организира. Не може да каже кога ще и се ходи и кога ще е подходящо...Няма как вместо нея да направим някои неща.Мисля си, че има нужда от интереси, различни от нас и градината - театър, музика, екскурзии. Цял живот все е работила, сега може да се позабавлява...Но на сила и вместо нея не можем ние да осъществим тези неща.



Точно така! Никак не е здравословно!

От както живеем отделно от майка му, сме по близки и по добри партньори в ежедневието. Трудно е, защото пет години съм градила отношения с нея, вместо с него. Сега му се налага да се включва в грижите за къщата и детето, докато по рано нямаше такива ангажименти.
Трудно е, но си струва.

Няма безплатен обяд.

Напълно те разбирам.Родителите ми доста често са ме вкарвали в размисъл за непоисканото добро.Най-лесно е да се разберат- тя и мъжа ти и да си вземете ключа от нея.Вие  с нея НЕ сте едно семейство, както се опитва да ви внуши.Няма нужда да ви подрежда шкафовете и да ви плаща сметките,ако искате да сте самостоятелни.А това,че повечето майки пишат,че е "разбрана" жена,не съм много убедена.Точно,ако беше злобна вещица е по-лесно да се откачиш,а от умна,интелигентна,самотна,възрастна жена мисията е тежка.

Не мисля, че финансовата самостоятелност ще реши проблема. Апартаментът си е неин, жената е самотна, няма свой живот и живее вашия. Явно се съобразява с много неща. Не знам какво да ти кажа - освен да й намерите гадже

 

Мадам Х, развесели ме

На сто процента съм ЗА за идеята

Този въпрос някак съм го пропуснала.

Имат апартамент, който дават под наем. (Не знам на чие име се води откровено казано, но го третират като обща собственост.)Твърди, че половината наем е за мъжа ми и за това плаща всички сметки за ток - нейната и нашата, а ние плащаме всички сметки за телефон - нейната и нашата. Двата разхода не са равностойни по принцип. За мен идеалният вариант е всеки да си плаща неговите сметки. Отделно вече, щом половината наем е за мъжа ми, може да му го даде...чисто и просто.

Още един въпрос: Защо тя има ключ за вашето жилище?  Може и да съм пропуснала, но мисля, че не си дала отговор на този въпрос.

Е защо пък да няма жената? Родителите и от двете страни имат ключове за у нас. Никога не се знае какво и как ще се наложи. Случвало се е да забравяме ключове в друг град; майка ми да идва от 400 км по обед, а аз да съм на работа; да се нагледа апартамента, ако ни няма много време и т.н. Но, никой не си позволява да ходи у нас без да ме е предупредил или аз да съм го помолила.

Явно има излишна енергия за изразходване жената , измислете как да я насочите в друга посока .

Вие с мъжа ти сте виновни за вмешателството. Самостоятелни означава да си вършите абсолютно всичко сами - да се издържате финансово, да си готвите, да си подреждате къщата, да си я чистите основни и всичко, да взимате решения вие за собствения си живот. Моята свекърва се опита в началото на съвместния ни живот да ме убеди, че сме едно семейство с тях, но аз й доказах обратното. Единствената помощ, която приемам е гледане на детето, нищо друго.

Как цениш помощта и? Някакъв жест на благодарност към нея? И как ти беше "удобно" цели 5 години в нейния дом - тогава дали не си имала нужда от самостоятелност? Изградили сте семейство от 3-ма ви, а сега искаш да я отстраниш - по-раничко трябваше да се замислиш за границите, си мисля 
Стиска ли ти да си независима финансово? Не се заяждам, просто ми е много любопитна позицията ти, защото такива грижовни свекърви, като твоята са голяма рядкост.

 Ситуацията при мен е много сходна. Чак, докато четях постовете на Слънчо гледа, си мислех че аз съм писала, само че на сън.
Нека подчертая - нямам нищо против свекърва си. Добра жена е и всичко най, най, но.... аз съм женена за сина и , не за нея и точка по въпроса. Единствената разлика м/у мен и Слънчогледчето е, че майката на мъжа ми е с лек здравословен проблем, който и пречи да идва всеки ден у дома ( и тя има ключ ). Всичко описано от авторката ми е до болка познато,  когато тя идва. Започва да пресява цветята ми, да чисти, да мие. Веднъж, бях направила грешката да оставя неизпрана моя жилетка ( която мноооого обичах ) преди да замина за работа. Беше дошла, уж, на гости и остана в апартамента, дори и след като излязох на работа. Не ми беше особено приятно, но...какво да и кажа? Апартаментът наполовина е неин, а др. половина на съпруга ми. Помолих я да не предприема никакви действия по почистване, местене, пране и т.н., но, уви.... Когато се прибрах, нея я нямаше, но беше изпрала моята жилетка на 60 градуса и тя беше придобила размер на кукленска дрешка. Откачих! Имахме сериозен разговор с мъжа ми. Той се съгласи с мен, че не е редно да се намесва в домакинството ни и говори с нея. От тогава нямаме много проблеми. Виж, за ключа не мога да се преборя! Тя е съсобственик. Тъпо ми е, когато събота сутрин, около 7.00, чуя прещракване на ключалката и чуя предпазливите стъпки на свекърва ми към хола. Тъпо ми е, когато видя почва на холската си масичка от пресадени нови китки  ( в къщи беше заприличало на джунгла от цветя, цветенца и цветченца, накичени в саксии, саксийки и напръсничета, едва ли не) Тъпо ми беше да знае какво бельо нося и да ми прави тънки намеци, че трябва да си обувам по плътни гащи, да не настина. Много търпях!
 Прочетох доста изказвания на потребителки, че едва ли не Слънчогледа е неблагодарна. Не мисля! Всяко нещо има граници! Семейството е от двама души - мъж и жена + техните деца. Тъщите, тъстовете, свекърите и свекървите са хубаво и важно допълнение към семейството, но трябва да стоят на страна. Не се чувствам комфортно, когато трябва да подчинявам живота си на някой, с когото ме свързва единствено законният брак със съпруга ми.
  Свекърва ми също е вдовица. Много е самотна и на мен ми е жал. Нищо не мога да и кажа. Мъжът ми е по- директен. Казва си каквото мисли и това я държи на разстояние, но аз пък я съжалявам и пак се започва. В случая аз съм тази , която сама си е виновна.  Напоследък, обаче, директно  казах, че не ми е приятно да идва когато ни няма. Казах го мило, но категорично. За сега има  двуседмичен резултат, да видим докога.
 И още нещо - съпругът ми предложи да продадем апартамента, в който живеем и да разделим сумата. С парите могат да се закупят по малки жилища, в едното да живеем ние, а другото да го дава под наем, ако иска. Е, не се съгласи! Имам подозрения защо, но както и да е!

Е, то е ясно защо. За да я гледате и вие някой ден така грижовно, както тя сега вас гледа. 

  Аха! .....и  също, така няма да имам никакви права над апартамента след евентуален развод....Боже, Боже....! Не ми го е казвала на мен,  а на обща позната, която пък трепереше от нетърпение да ми каже...
 Не, че съм имала намерение да подавам молба за развод..., ама ....

Морещица, и майка ми е останала вдовица на 27 години с две деца, но не се намесва в семейството на брат ми, нито в моето. Това, което прави твоята за майка е абсурд. Всичко опира до човека, не до това дали е сам или не. Манталитетът на повечето жени от поколението на родителите ни е силно объркан, трудно им е да проумеят, че децата им порастват и трябва да спрат да ги дундуркат като бебета и да ги възприемат като равностойни възрастни хора.

Живеем самостоятелно. Не зависим финансово от други хора.
На вратата ни няма звънец, майка ми е далеч, свекър ми е наблизо, но е болен човек и зависи от нас.
Нямаме приятели и роднини, к да ни посещават неканени, културата им пък изключва да ми задават въпроси, като например "как е, как е, работите ли, Ъ? ( за бебе)" и да ми влизат в емоционалния и интимен свят. И така, спокойно си живеем. Единственият ми дразнител всъщност е жената, която работи при нас, тя е румънка и е типична  - проста, недосетлива, непрекъснато даваща някакви съвети и с интерес към свръхестественото. Всичко с най-добри намерения.  Нея просто я игнорирам твърде успешно, напоследък.

Тя не ми е майка, а свекърва. И аз смятам, че е абсурд

Да, виновни сме. А може би и аз само съм си виновна, защото се съгласих да живеем заедно с нея поради обстоятелствата, че в началният момент на нашият съвместен живот тя претърпя операция. Синът и беше притеснен да я остави точно в този момент. Беше убеден, че след като се възстанови, сама ще предложи да останем сами в апартамента, защото са имали такава уговорка още преди да се появя. Апартаментът е за него. Тя ще живее в къщата. Младите трябва да са отделно. Само, че се оказа, че мнението на жената с времето се е променило, защото такава оферта не дочакахме. А синът и така и не намери подходящия момент и начин без да я обиди да и каже, че искаме да се отделим.
Така, че Да, виновни сме.
И тук следва въпросът. След като съм виновна за нещо, след като съм тръгнала веднъж по погрешна пътечка, означава ли, че нямам шанс, възможност или право да потърся начин поправя тази грешка?

Да добавя още нещо. Да, имах нужда от самостоятелност още в началото и през цялото време, докато живяхме заедно. Най ужасното за мен нещо, което осъзнах от целият си този опит е, че съм направила огромен компромис със себе си. Има здравословна доза компромиси, без които балансираното общуване не би било възможно, но компромиси със себе си от такъв ранг, какъвто аз съм направила, не бива човек да допуска.

Жестове на благодарност е имало достатъчно с отношението ми. Не само по празници държа да отбележа. Свидетелство е, че постоянно повтаря, че си е друго да имаш момиче, че с мен разговаря, както никога не е могла със сина си и дори със собствената си майка, че благодарение на мен синът и е станал по отворен към нея и е започнал да раговаря с нея повече. И не на последно място, когато тя има някакъв проблем и нещо и тежи, аз съм човекът, при който идва или на който се обажда, за да намери утеха, да обсъди проблема, дори просто да се оплаче, да сподели.

И да, стиска ми да съм финансово самостоятелна. Работя откакто съм навършила 16 години. Майчинството е първият период от тогава насам, през който не работя. Отделно - знам как да се простирам според чергата си.

Ааа, има, има...  Ставам си от ресторанта и си заминавам.. Какво!? Ще ме гонят ли? 

Ха ха, и колко пъти си го практикувала това с ресторанта?

Все пак. Няма безплатен обяд. Всяко нещо си има цена
Ето ти пример. През времето, докато живяхме заедно със свекърва ми и вършеше още повече неща за нас и вместо нас от настоящия момент, нещата изглеждаха отстрани много удобно. Но плащах следната цена: липса на възможност да се напаснем един към друг с мъжа ми като партньори в ежедневието (той оставаше в страни от всички домашни ангажименти, две жени в една къща - нямаше как да не се справим без негова помощ ), ограничена възможност за собствена инициатива, липса на свое лично пространство, липса на лично пространство с мъжа ми, често липса на възможност да избираме сами как да протече денят ни, липса на спокойствие в леглото ни...лятото, защото е твърде топло и свекърва ми спи на отворена врата на стаята, през зимата, защото ако случайно тракнем вратата по силно, влизайки в банята, сутрин ни се правеше забележка, че вдигаме шум...и ако щеш липса на място, където да мога да си приберем презервативите, а аз по специалното бельо, без майка му да ги намери случайно...Как според теб се консумира този обяд и по точно как след това мога да избягам без да си платя цената???

Вие цената още я плащате, щом сте в нейно жилище. И тя тази цена ще си я търси.

Аз пък искам да попитам за сметките, която свекървата понякога плаща-какво има да си говорите и обсъждате с нея-ако имате желание-отивате преди нея и плащате.
 Сега с риск да ме оплюете, но може би говорим за различен тип свекърви /моята явно е от по-разбраните/-мечтая си, когато се прибера от работа, взела вече бебето от ясла /а петокласникът ме чака с недописано домашно/, да си видя прането изпрано , че и изгладено, свекървата да се е сетила да влезе, докато няма никой и да изчисти и подреди играчките например...но не ми се е случвало. Тя и майка ми имат ключ, защото съпругът ми често пътува и аз оставам сама, а съм страхлива, пък и не искам да звънят на звънеца и да будят бебето. Покани не отправям, който има време и желание винаги е добре дошъл. Рядко идват вече, или ако е често за момента-за по-набързо.Напоследък съм доста изморена, искам да имам подръка някоя досадно-грижовна-често идваща свекърва или майка. Дано сте ме разбрали. Това искам аз,какво иска авторката -разбрах, но не съм съгласна с всичко. Толкова забележки имаш, но на шетането реагираш спокойно, само ако може да не я забелязваш като се мотае вкъщи.Просто и вземи ключа и така ще се лишиш и от намесата и. Това обаче не решава проблема със съпруга ти, който според мен е основен.

И на мен като ми дойде нанагорно ми се иска някой друг да оправя вкъщи, но като дойде някоя от бабите още на третия ден започвам да усещам, че е по-добре всеки да си знае къщата. И не че правят нещо лошо жените, а просто сме различни. При положение, че от 18-тата си година не живея с родителите си е очевидно, че моите навици и възгледи са доста по-различни от тези на майка ми. А от свекървата - съвсем.

И как си го представяи гова просто взимане на ключ?

Шегувам се, разбира се за обяда  
Обаче дали ще обядвам в ресторант аз си решавам, нали така. Съответно плащам цената за това. Т.е. ти си останала да живееш там и предваритепно си била нясно с цената. Платила си я! Променило се е положението, променят се и правилата. За мен лично в твоята история нещата да многопластови. И не може човешките отношения да се сравнят с обяда. Написах, че може и да не си платиш визирайки ето този постинг на Кака Сийка.


Въпрос на морал е и от двете страни по този въпрос. Единия да не прави нещата с цел, а другия да постъпи човешки в тежък момент. Обаче ние чуваме твоята версия. За да сме обективни трябва да споменем, че може свекърва ти просто да е грижовен човек и да прекалява. Може да не се усеща. Може би трявба да изясните нещата. Разбира се първо с мъжът и, а после и тримата. Моята свекърва от няколко месеца живее съвсем сама. Така се стекоха обстоятелствата. Респективно това я подтиска ужасно и тя иска да е с нас непрекъснато. Аз съм съвсем друг тип човек. Винаги съм живяла самостоятелно и това ми харесва. Казала съм й го в прав текст. Била съм откровена без да я обиждам. Разбира се изключения има и ако се наложи да живеем заедно ще живеем. Ако се разболее например или при други форсмажорни обстоятелства. Доста често ходим при нея и оставаме, или тя ни гостува, но всеки си има своя дом. Така че всичко е въпрос да седнете и да си изясните нещата.

Ами според мен не е необходима изключителна фантазия, за да си го представи човек .

- насила - бой, бой, докато го даде или? Много е лесно да се каже вземи и ключа...

Да, явно е по-лесно да се изтипосва някой по форумите.Меслех, че за "говорене" ставаше дума.

За сметките - тя настоява да бъде организацията, каквато е в момента. До сега се мислеше и търсеше мекият вариант, без да бъде обидена и засегната да и се обяснят нещата. А поставянето пред свършен факт еднократно не мисля, че е решение на въпроса. Следващия път ще се надпреварваме кой ще успее пръв да плати ли??? Идеите с плащането по банков път са добри, защото чисто и просто ще обясним, че всички сметки сме решили така да плащаме и няма да има смисъл от досегашната организация. Ще видим, ще бъде ли успешен този ход.

По отношение на шетането - именно шетането е онова, на което не реагирам спокойно и което ме изкарва извън релси. Защото многократно и е казвано и показвано, че искаме да се оправяме с него сами. Казала съм и, че ако имам нужда от помощ, ще я помоля за такава...и за това, когато ме няма шета вкъщи сякаш това е заветната и мечта. А с това, че в първия си постинг, писах, че е приятно да ти е чисто и сготвено като се прибереш, исках да кажа, че оценявам онова, което прави, че разбирам защо го прави. Може би не си прочела всичко, изписано от мен в тази тема. Никъде не съм писала, че искам да ми готви, чисти, шета и нарежда. Напротив. НЕ ИСКАМ.

Взимането на ключът няма да коментирам. Това не е вариант за мен. Винаги може да дойде и ако щеш да си отключи с ключа, но да е звъннала една жица половин час преди това, че ще идва.  Нямам нищо против да влиза вкъщи, когато ни няма, но да не прави неща, които знае, че не искам да прави. Да ни уважава личното пространство.

Права си, че има проблем и с мъжа ми, с това, че не успява да държи твърда позиция по всички въпроси пред майка си. И това е така отдавна. Съгласен е с мен по повечето въпроси, но...търсим мекият и щадящ нея вариант да поднесем нещата...


А по отношение на твоята свекърва. Не се знае от разбраните ли е или не е. Мен ме съветват да говоря с жената и да обявя гласно какво искам и какво не. А ти направила ли си го? Казала ли си на свекърва си, че имаш нужда от нейната помощ?

Права си, не съм и казала, за това и не пускам тема , че имам проблем със свекърва си, за това , че изобщо не ми помага, просто защото аз проблем нямам.
 Не разбирам защо искаш съвети, след като за всички предложения намираш готов отговор, и не са приемливи за теб. Търсиш лекия и безболезнен начин да си осигуриш лично пространство-от това, което си написала разбирам, че вече си пробвала това, но то не работи!
 Тонът ти е малко рязък-ако съм те засегнала с нещо-извинявай!

Аз съм казвала на моята. И имам проблем. И да, опитвала съм това онова. И действа, но не напълно. За това и се изтипосвам по форумите...Не ми е любимо занимание. Темата пуснах, за да сондирам мнение, да прочета и други гледни точки. Защото вече доста време си блъскам главата, как да се справя с нещата. Може пък някакъв вариант да съм пропуснала...Всеки съвет за мен е един такъв вариант. Дали този вариант ще действа при мен или не, дали е подходящ за моята лична ситуация, гледна точка и тн. мисля би трябвало аз най добре да преценя. Едва ли някой може на 100 процента да си представи как точно би се чувствал на мое място. Просто защото е друг човек и живее друг живот. Точно поради това, когато някой ми дава съвет, аз го изкоментирвам от моята гледна точка. Не искам да обиждам никого. 

За тонът. Не знам. Виртуално понякога тонът звучи различно от реалното. Но, може и да съм била по рязка, за това извини ме ти.

Нямам предвид моята гледна точка, просто ми направи впечатление ,че отхвърляш предложенията. Успех все пак!

Сигурно е по-лесно да лицемерничиш с много близки отношения (наречено тук от някой "компромис") със свекърва си, а всъщност да искаш да я разкараш 

TIHA VODA, Ето тези не съм отхвърлила и мисля да опитам с тях:

- открит, директен разговор с мъжа ми и с нея
- заплащане на сметките по банков път или Е-pay
Даже и това не съм отхвърлила и искрено ме развесели:
- намиране на гадже на свекърва ми  

Благодаря за пожеланието!

Точно такава е! Грижовна, даже твърде грижовна. И точно това прави задачата трудна за решаване. Защото тя действително прави всичко за нас и за да ни е в помощ.

Благодаря на всички за мненията и съветите! 

За мен темата е приключена. Прочетох достатъчно. Сега отивам да се опитам да сложа ред първо в мислите си, после в отношенията си с околните.

Желая ви успех!!!

Според мен жената иска  да живее "вашия живот"

Уфф, в такъв случай ще ти е трудно. А можеш ли да насочиш тази нейна енергия да се грижи за вас в друга посока  или по-скоро в посока, която на теб е угодно. Един вид да й даваш задачки. Помогни ми за едикаквоси... така и тя ще е доволна, и ти. Е, разбира се човек трудно излиза от същността си, така че ще трябва да си затвориш очите за някои работи, стига да спре да прави по-фрапиращите. Предполагам, че тя не е глупава жена и можете да се разберете. Със сигурност и тя донякъде усеща нещата. Ако пък не ги усеща гговорете с нея, ама не само ти. Нека и мъжът ти се включи. Това, обаче предполага първо разговор с него насаме и спокойно 
Успех!

Не знам дали мога.  За целта е необходимо да преодолея собствените си резерви и страхове, че ако я помоля за едно нещо, непременно ще направи 10 други

Трябва да опитам.

Ооо, опитай непременно, ама покрай едното й дай и 10 други, да ти е мирна главата. А иначе наистина и ти трябва да преодолееш раздразнението си. Погледни от положителната страна нещата и ще ти стане по-лесно 

Благодаря Започвам с раздаването на задачки

При мен ситуацията е подобна с тази разлика, че майка ми се бърка прекалено много в линчия ни живот. Почти същото - шетане, готвене, посещава ни всеки ден. До тук добре! По-лошото е, че тя прекалено много си позволява да ни критикува - мен, съпруга ми, неговите родители. Все нещо не правим така, както иска тя, все за нещо сме й "криви".
Аз не успях успешно да се справя със ситуацията. Стисках зъби до последно, мислех си, че това е само период, който ще отмине. Докато един ден нервите ми не издържаха и по не доста любезен начин и казах, че нейното вмешателство е прекалено и нежелано. Досещате се какво стана - тя се чувства наранена, не разбира каква е причината, казва, че съм неблагодарна, че аз не мисля за нея, ние не сме правили нещата "както трябва" каквото и да означава това според нея. Последва тръшкане на врати, заплашване, че повече няма да ме погледне. Направо трагедия!
Сега се чувствам виновна и неразбрана.  Определено мисля, че грешката е моя, трябваше да намеря подходящ момент да поговорим в по-ранен етап. Аз просто мълчах докато нещата просто екзалтираха.
Много кофит се получиха нещата при нас! 
Но твърдо съм решила да спра всякакви опити за ново вмешателство в семейството ни, в отношенията между мен и съпруга ми, в начина ни на живот. Това означава, разбира се, да се лиша и от помощта, която майка ми безспорно ми оказваше. Но определено ще предпочета без помощ, но самостоятелни.
Съжалявам, че изписах цял роман. Дано някой все пак го прочете и сподели една безпристрастна гледна точка отностно нашата ситуация!

Споделям. И при мен така се получи. И имаше ефект. Майка ми явно размисли и сега сме много по-добре.

Мъчна тема. Много битки, много чудо за да се разбере че нито искаме да ни се плащат сметки, нито да ни се пълни хладилник, нито да се идва у нас по никое време "за да ни видят".
Колкото и като кучка да  прозвуча, изобщо не  става въпрос за моите родители и никога не е ставало.
 Сега съм бременна. изпляска ми се съвсем скоро изречението, че като съм родяла тя щяла да си вземе отпуск един месец, майка ми да направела същото за да можела жената да идва всяка сутрин у дома, а майка ми следобед. Подразних се невероятно. Първо, защото си мисли че може да прави самосиндикални планове и второ защото нито съм молила, нито очаквала някой да ми висва у дома ежедневно било ли то за помощ или за каквото и да е.

  Моля наистина за съвет как да постъпя. Зная, че е рано но ако още на този етап въпроса не се реши това означава че след някой и друг месец ще ми се цъфва у дома от 8 сутринта.
Говорихме с мъжа ми, обеща че щеял да и каже предварително че няма нужда. Честно казано, не съм убедена дали ще употреби точните думи за да го разбере тя.
 Относно бебетата.Сигурна съм, че прекрасно ще си се справя и сама както вече ми се е случвало.

Кажи го меко, спокойно, ясно и категорично. И го повтаряй всеки път. Като прибавиш - когато имам нужда от помощ, ще се радвам да мога да разчитам.

Мислиш че аз трябва да и го кажа ли? Синът не е ли по-добриа вариант, защото аз не съм много от меките...особено, когато някой умишлено се прави че не вдява.
 Иначе и за мен помощ е тази, която ти се дава когато имаш нужда от нея. Натресената някак не я разбирам като помощ. Друг е въпроса, че чувам от нейни приятелки, как има казвала че и за тях щяло да има по една количка като взимала бебетата да ходи да ги разхожда в парка
Имах доброто намерение като му дойде времето да кръстя едното дете на нея, но не съм сигурна дали няма даси натикам някой автогол

Ами така мисля. Кой знае какво ще каже мъжът ти, тя какво ще си помисли. Аз поне бих предпочела да ми го кажат в лицето.
Пък за разхождането - защо да не ги разходи. И да се изфука какво е сътворил синът.

Може и да си права. Дано не съм изпуснала момента да уточня кога евентуално бих се нуждала от помощ.
Относно разходките...няма нищо лошо. Едва ли обаче на някой му е приятно друг да си прави  планове, които го касаят персонално ама виж той да е безгласна струна. И в тоя ред  на мисли, разходки това лято сори ама няма да прави.

Касиди, кажи й веднъж, любезно, че не мислиш да се случват точно така нещата.
За съжаление опитът ми показва, че без директен сблъсък и то след като вече е налице основният повод за раздор- детето/децата- няма да се мине.
И пак за съжаление това не зависи нито от възраст, материално положение, образование и кой на кого е майка. Просто има хора, които си мрат да дават, непоискано, но за сметка на това афиширано.

Естествено, че не е приятно. Ти ще си решиш. Но защо няма да прави разходки?

 Рокси, много се надявам да избегна момента с конфронтациите точно след като дезата вече са се появили. Което означава, че май ще трябва сама да инициирам разговор и мисля да го ноправя когато сме двамата с мъжа ми.
 Мадам, нищо против разходките. Но не когато тя и респективно приятелките и решат че им се иска, а тогава когато на мен е удобно и аз преценя. При все че ще се кърми през два часа за приблизително още толкова време, не виждам как точно чертае планове за обиколки. 
 За някои неща съм крайна, признавам си. Но никак ама никак не обичам друг да ми казва кое и как да става. Само този факт може да ме наостри до някаква степен спрямо съответния човек.

Естествено. Но може би просто не го е съобразила. А ако нямаш кърма. И май си наострена. Беше писала, че идват когато им кефне. Достатъчно да те наостри.

Да, има си предистория. Вероятно вече съм предубедена. Ще гледам да наяма потърпевши. Понякога конкретната ситуация с конкретните хора ми прилича на периода, когато упорито учех дъщеря си да ходи на гърнето.

 А моята свекърва, даже, без да е заченато още внучето и, му е измислила име - хахаха! Съставен е план-график на разходките, къде ще ходи на училище и тя къде ще спи, когато детето расте  Излишно ли е да споменавам, че тези планове предизвикват в мен вътрешни трусове като при марсилска треска? И, после, как да забременея, като постоянно ми дудне на главата - бебе, бебе, бебе.... Не стрес, ами сътресение имам вече!

Как досега не е заявила, че тя ще роди внучето?

А, де!    Това ще висша проява на помощ!