независимост и лично пространство на семейството

 Ситуацията при мен е много сходна. Чак, докато четях постовете на Слънчо гледа, си мислех че аз съм писала, само че на сън.
Нека подчертая - нямам нищо против свекърва си. Добра жена е и всичко най, най, но.... аз съм женена за сина и , не за нея и точка по въпроса. Единствената разлика м/у мен и Слънчогледчето е, че майката на мъжа ми е с лек здравословен проблем, който и пречи да идва всеки ден у дома ( и тя има ключ ). Всичко описано от авторката ми е до болка познато,  когато тя идва. Започва да пресява цветята ми, да чисти, да мие. Веднъж, бях направила грешката да оставя неизпрана моя жилетка ( която мноооого обичах ) преди да замина за работа. Беше дошла, уж, на гости и остана в апартамента, дори и след като излязох на работа. Не ми беше особено приятно, но...какво да и кажа? Апартаментът наполовина е неин, а др. половина на съпруга ми. Помолих я да не предприема никакви действия по почистване, местене, пране и т.н., но, уви.... Когато се прибрах, нея я нямаше, но беше изпрала моята жилетка на 60 градуса и тя беше придобила размер на кукленска дрешка. Откачих! Имахме сериозен разговор с мъжа ми. Той се съгласи с мен, че не е редно да се намесва в домакинството ни и говори с нея. От тогава нямаме много проблеми. Виж, за ключа не мога да се преборя! Тя е съсобственик. Тъпо ми е, когато събота сутрин, около 7.00, чуя прещракване на ключалката и чуя предпазливите стъпки на свекърва ми към хола. Тъпо ми е, когато видя почва на холската си масичка от пресадени нови китки  ( в къщи беше заприличало на джунгла от цветя, цветенца и цветченца, накичени в саксии, саксийки и напръсничета, едва ли не) Тъпо ми беше да знае какво бельо нося и да ми прави тънки намеци, че трябва да си обувам по плътни гащи, да не настина. Много търпях!
 Прочетох доста изказвания на потребителки, че едва ли не Слънчогледа е неблагодарна. Не мисля! Всяко нещо има граници! Семейството е от двама души - мъж и жена + техните деца. Тъщите, тъстовете, свекърите и свекървите са хубаво и важно допълнение към семейството, но трябва да стоят на страна. Не се чувствам комфортно, когато трябва да подчинявам живота си на някой, с когото ме свързва единствено законният брак със съпруга ми.
  Свекърва ми също е вдовица. Много е самотна и на мен ми е жал. Нищо не мога да и кажа. Мъжът ми е по- директен. Казва си каквото мисли и това я държи на разстояние, но аз пък я съжалявам и пак се започва. В случая аз съм тази , която сама си е виновна.  Напоследък, обаче, директно  казах, че не ми е приятно да идва когато ни няма. Казах го мило, но категорично. За сега има  двуседмичен резултат, да видим докога.
 И още нещо - съпругът ми предложи да продадем апартамента, в който живеем и да разделим сумата. С парите могат да се закупят по малки жилища, в едното да живеем ние, а другото да го дава под наем, ако иска. Е, не се съгласи! Имам подозрения защо, но както и да е!

Е, то е ясно защо. За да я гледате и вие някой ден така грижовно, както тя сега вас гледа. 

  Аха! .....и  също, така няма да имам никакви права над апартамента след евентуален развод....Боже, Боже....! Не ми го е казвала на мен,  а на обща позната, която пък трепереше от нетърпение да ми каже...
 Не, че съм имала намерение да подавам молба за развод..., ама ....

Морещица, и майка ми е останала вдовица на 27 години с две деца, но не се намесва в семейството на брат ми, нито в моето. Това, което прави твоята за майка е абсурд. Всичко опира до човека, не до това дали е сам или не. Манталитетът на повечето жени от поколението на родителите ни е силно объркан, трудно им е да проумеят, че децата им порастват и трябва да спрат да ги дундуркат като бебета и да ги възприемат като равностойни възрастни хора.

Живеем самостоятелно. Не зависим финансово от други хора.
На вратата ни няма звънец, майка ми е далеч, свекър ми е наблизо, но е болен човек и зависи от нас.
Нямаме приятели и роднини, к да ни посещават неканени, културата им пък изключва да ми задават въпроси, като например "как е, как е, работите ли, Ъ? ( за бебе)" и да ми влизат в емоционалния и интимен свят. И така, спокойно си живеем. Единственият ми дразнител всъщност е жената, която работи при нас, тя е румънка и е типична  - проста, недосетлива, непрекъснато даваща някакви съвети и с интерес към свръхестественото. Всичко с най-добри намерения.  Нея просто я игнорирам твърде успешно, напоследък.

Тя не ми е майка, а свекърва. И аз смятам, че е абсурд

Да, виновни сме. А може би и аз само съм си виновна, защото се съгласих да живеем заедно с нея поради обстоятелствата, че в началният момент на нашият съвместен живот тя претърпя операция. Синът и беше притеснен да я остави точно в този момент. Беше убеден, че след като се възстанови, сама ще предложи да останем сами в апартамента, защото са имали такава уговорка още преди да се появя. Апартаментът е за него. Тя ще живее в къщата. Младите трябва да са отделно. Само, че се оказа, че мнението на жената с времето се е променило, защото такава оферта не дочакахме. А синът и така и не намери подходящия момент и начин без да я обиди да и каже, че искаме да се отделим.
Така, че Да, виновни сме.
И тук следва въпросът. След като съм виновна за нещо, след като съм тръгнала веднъж по погрешна пътечка, означава ли, че нямам шанс, възможност или право да потърся начин поправя тази грешка?

Да добавя още нещо. Да, имах нужда от самостоятелност още в началото и през цялото време, докато живяхме заедно. Най ужасното за мен нещо, което осъзнах от целият си този опит е, че съм направила огромен компромис със себе си. Има здравословна доза компромиси, без които балансираното общуване не би било възможно, но компромиси със себе си от такъв ранг, какъвто аз съм направила, не бива човек да допуска.

Жестове на благодарност е имало достатъчно с отношението ми. Не само по празници държа да отбележа. Свидетелство е, че постоянно повтаря, че си е друго да имаш момиче, че с мен разговаря, както никога не е могла със сина си и дори със собствената си майка, че благодарение на мен синът и е станал по отворен към нея и е започнал да раговаря с нея повече. И не на последно място, когато тя има някакъв проблем и нещо и тежи, аз съм човекът, при който идва или на който се обажда, за да намери утеха, да обсъди проблема, дори просто да се оплаче, да сподели.

И да, стиска ми да съм финансово самостоятелна. Работя откакто съм навършила 16 години. Майчинството е първият период от тогава насам, през който не работя. Отделно - знам как да се простирам според чергата си.

Ааа, има, има...  Ставам си от ресторанта и си заминавам.. Какво!? Ще ме гонят ли? 

Ха ха, и колко пъти си го практикувала това с ресторанта?

Все пак. Няма безплатен обяд. Всяко нещо си има цена
Ето ти пример. През времето, докато живяхме заедно със свекърва ми и вършеше още повече неща за нас и вместо нас от настоящия момент, нещата изглеждаха отстрани много удобно. Но плащах следната цена: липса на възможност да се напаснем един към друг с мъжа ми като партньори в ежедневието (той оставаше в страни от всички домашни ангажименти, две жени в една къща - нямаше как да не се справим без негова помощ ), ограничена възможност за собствена инициатива, липса на свое лично пространство, липса на лично пространство с мъжа ми, често липса на възможност да избираме сами как да протече денят ни, липса на спокойствие в леглото ни...лятото, защото е твърде топло и свекърва ми спи на отворена врата на стаята, през зимата, защото ако случайно тракнем вратата по силно, влизайки в банята, сутрин ни се правеше забележка, че вдигаме шум...и ако щеш липса на място, където да мога да си приберем презервативите, а аз по специалното бельо, без майка му да ги намери случайно...Как според теб се консумира този обяд и по точно как след това мога да избягам без да си платя цената???

Вие цената още я плащате, щом сте в нейно жилище. И тя тази цена ще си я търси.

Аз пък искам да попитам за сметките, която свекървата понякога плаща-какво има да си говорите и обсъждате с нея-ако имате желание-отивате преди нея и плащате.
 Сега с риск да ме оплюете, но може би говорим за различен тип свекърви /моята явно е от по-разбраните/-мечтая си, когато се прибера от работа, взела вече бебето от ясла /а петокласникът ме чака с недописано домашно/, да си видя прането изпрано , че и изгладено, свекървата да се е сетила да влезе, докато няма никой и да изчисти и подреди играчките например...но не ми се е случвало. Тя и майка ми имат ключ, защото съпругът ми често пътува и аз оставам сама, а съм страхлива, пък и не искам да звънят на звънеца и да будят бебето. Покани не отправям, който има време и желание винаги е добре дошъл. Рядко идват вече, или ако е често за момента-за по-набързо.Напоследък съм доста изморена, искам да имам подръка някоя досадно-грижовна-често идваща свекърва или майка. Дано сте ме разбрали. Това искам аз,какво иска авторката -разбрах, но не съм съгласна с всичко. Толкова забележки имаш, но на шетането реагираш спокойно, само ако може да не я забелязваш като се мотае вкъщи.Просто и вземи ключа и така ще се лишиш и от намесата и. Това обаче не решава проблема със съпруга ти, който според мен е основен.

И на мен като ми дойде нанагорно ми се иска някой друг да оправя вкъщи, но като дойде някоя от бабите още на третия ден започвам да усещам, че е по-добре всеки да си знае къщата. И не че правят нещо лошо жените, а просто сме различни. При положение, че от 18-тата си година не живея с родителите си е очевидно, че моите навици и възгледи са доста по-различни от тези на майка ми. А от свекървата - съвсем.

И как си го представяи гова просто взимане на ключ?

Шегувам се, разбира се за обяда  
Обаче дали ще обядвам в ресторант аз си решавам, нали така. Съответно плащам цената за това. Т.е. ти си останала да живееш там и предваритепно си била нясно с цената. Платила си я! Променило се е положението, променят се и правилата. За мен лично в твоята история нещата да многопластови. И не може човешките отношения да се сравнят с обяда. Написах, че може и да не си платиш визирайки ето този постинг на Кака Сийка.


Въпрос на морал е и от двете страни по този въпрос. Единия да не прави нещата с цел, а другия да постъпи човешки в тежък момент. Обаче ние чуваме твоята версия. За да сме обективни трябва да споменем, че може свекърва ти просто да е грижовен човек и да прекалява. Може да не се усеща. Може би трявба да изясните нещата. Разбира се първо с мъжът и, а после и тримата. Моята свекърва от няколко месеца живее съвсем сама. Така се стекоха обстоятелствата. Респективно това я подтиска ужасно и тя иска да е с нас непрекъснато. Аз съм съвсем друг тип човек. Винаги съм живяла самостоятелно и това ми харесва. Казала съм й го в прав текст. Била съм откровена без да я обиждам. Разбира се изключения има и ако се наложи да живеем заедно ще живеем. Ако се разболее например или при други форсмажорни обстоятелства. Доста често ходим при нея и оставаме, или тя ни гостува, но всеки си има своя дом. Така че всичко е въпрос да седнете и да си изясните нещата.