независимост и лично пространство на семейството

Благодаря Започвам с раздаването на задачки

При мен ситуацията е подобна с тази разлика, че майка ми се бърка прекалено много в линчия ни живот. Почти същото - шетане, готвене, посещава ни всеки ден. До тук добре! По-лошото е, че тя прекалено много си позволява да ни критикува - мен, съпруга ми, неговите родители. Все нещо не правим така, както иска тя, все за нещо сме й "криви".
Аз не успях успешно да се справя със ситуацията. Стисках зъби до последно, мислех си, че това е само период, който ще отмине. Докато един ден нервите ми не издържаха и по не доста любезен начин и казах, че нейното вмешателство е прекалено и нежелано. Досещате се какво стана - тя се чувства наранена, не разбира каква е причината, казва, че съм неблагодарна, че аз не мисля за нея, ние не сме правили нещата "както трябва" каквото и да означава това според нея. Последва тръшкане на врати, заплашване, че повече няма да ме погледне. Направо трагедия!
Сега се чувствам виновна и неразбрана.  Определено мисля, че грешката е моя, трябваше да намеря подходящ момент да поговорим в по-ранен етап. Аз просто мълчах докато нещата просто екзалтираха.
Много кофит се получиха нещата при нас! 
Но твърдо съм решила да спра всякакви опити за ново вмешателство в семейството ни, в отношенията между мен и съпруга ми, в начина ни на живот. Това означава, разбира се, да се лиша и от помощта, която майка ми безспорно ми оказваше. Но определено ще предпочета без помощ, но самостоятелни.
Съжалявам, че изписах цял роман. Дано някой все пак го прочете и сподели една безпристрастна гледна точка отностно нашата ситуация!

Споделям. И при мен така се получи. И имаше ефект. Майка ми явно размисли и сега сме много по-добре.

Мъчна тема. Много битки, много чудо за да се разбере че нито искаме да ни се плащат сметки, нито да ни се пълни хладилник, нито да се идва у нас по никое време "за да ни видят".
Колкото и като кучка да  прозвуча, изобщо не  става въпрос за моите родители и никога не е ставало.
 Сега съм бременна. изпляска ми се съвсем скоро изречението, че като съм родяла тя щяла да си вземе отпуск един месец, майка ми да направела същото за да можела жената да идва всяка сутрин у дома, а майка ми следобед. Подразних се невероятно. Първо, защото си мисли че може да прави самосиндикални планове и второ защото нито съм молила, нито очаквала някой да ми висва у дома ежедневно било ли то за помощ или за каквото и да е.

  Моля наистина за съвет как да постъпя. Зная, че е рано но ако още на този етап въпроса не се реши това означава че след някой и друг месец ще ми се цъфва у дома от 8 сутринта.
Говорихме с мъжа ми, обеща че щеял да и каже предварително че няма нужда. Честно казано, не съм убедена дали ще употреби точните думи за да го разбере тя.
 Относно бебетата.Сигурна съм, че прекрасно ще си се справя и сама както вече ми се е случвало.

Кажи го меко, спокойно, ясно и категорично. И го повтаряй всеки път. Като прибавиш - когато имам нужда от помощ, ще се радвам да мога да разчитам.

Мислиш че аз трябва да и го кажа ли? Синът не е ли по-добриа вариант, защото аз не съм много от меките...особено, когато някой умишлено се прави че не вдява.
 Иначе и за мен помощ е тази, която ти се дава когато имаш нужда от нея. Натресената някак не я разбирам като помощ. Друг е въпроса, че чувам от нейни приятелки, как има казвала че и за тях щяло да има по една количка като взимала бебетата да ходи да ги разхожда в парка
Имах доброто намерение като му дойде времето да кръстя едното дете на нея, но не съм сигурна дали няма даси натикам някой автогол

Ами така мисля. Кой знае какво ще каже мъжът ти, тя какво ще си помисли. Аз поне бих предпочела да ми го кажат в лицето.
Пък за разхождането - защо да не ги разходи. И да се изфука какво е сътворил синът.

Може и да си права. Дано не съм изпуснала момента да уточня кога евентуално бих се нуждала от помощ.
Относно разходките...няма нищо лошо. Едва ли обаче на някой му е приятно друг да си прави  планове, които го касаят персонално ама виж той да е безгласна струна. И в тоя ред  на мисли, разходки това лято сори ама няма да прави.

Касиди, кажи й веднъж, любезно, че не мислиш да се случват точно така нещата.
За съжаление опитът ми показва, че без директен сблъсък и то след като вече е налице основният повод за раздор- детето/децата- няма да се мине.
И пак за съжаление това не зависи нито от възраст, материално положение, образование и кой на кого е майка. Просто има хора, които си мрат да дават, непоискано, но за сметка на това афиширано.

Естествено, че не е приятно. Ти ще си решиш. Но защо няма да прави разходки?

 Рокси, много се надявам да избегна момента с конфронтациите точно след като дезата вече са се появили. Което означава, че май ще трябва сама да инициирам разговор и мисля да го ноправя когато сме двамата с мъжа ми.
 Мадам, нищо против разходките. Но не когато тя и респективно приятелките и решат че им се иска, а тогава когато на мен е удобно и аз преценя. При все че ще се кърми през два часа за приблизително още толкова време, не виждам как точно чертае планове за обиколки. 
 За някои неща съм крайна, признавам си. Но никак ама никак не обичам друг да ми казва кое и как да става. Само този факт може да ме наостри до някаква степен спрямо съответния човек.

Естествено. Но може би просто не го е съобразила. А ако нямаш кърма. И май си наострена. Беше писала, че идват когато им кефне. Достатъчно да те наостри.

Да, има си предистория. Вероятно вече съм предубедена. Ще гледам да наяма потърпевши. Понякога конкретната ситуация с конкретните хора ми прилича на периода, когато упорито учех дъщеря си да ходи на гърнето.

 А моята свекърва, даже, без да е заченато още внучето и, му е измислила име - хахаха! Съставен е план-график на разходките, къде ще ходи на училище и тя къде ще спи, когато детето расте  Излишно ли е да споменавам, че тези планове предизвикват в мен вътрешни трусове като при марсилска треска? И, после, как да забременея, като постоянно ми дудне на главата - бебе, бебе, бебе.... Не стрес, ами сътресение имам вече!

Как досега не е заявила, че тя ще роди внучето?