независимост и лично пространство на семейството

На мен според описаното свекърва ти ми звучи като разбран човек. Просто говори с нея спокойно и мило, колкото пъти трябва. Обясни и, че много цениш помощта и и нямаш нищо против след дълго отсъствие да се прибереш в изчистен дом, със сготвена храна, но никак не ти е приятно да разваля подредбата ти. Вероятно няма да стане от първият път, но на н-тия ще се получи. Дори ако искаш и разкажи написаното в последният си пост- как си се чувствала като сте живели заедно, но от уважение и за да се разбирате си приела и си се нагодила към начина, по които си организира почивните дни и домакинските задължения. Сега обаче живеете отделно и е нормално да желаеш да имаш собствен ритъм на домакинстване.
И за вкъщи ключове има цялата рода почти, но никой не припарва без да се обади или без да съм го помолила. Просто говорете без да омаловажавате помощта и, но категорично за това, което не ви харесва.

Искаш да кажеш, че свекърва и трябва да продължи да им слугува, но да не им разваля подредбата? 

Как`Сийка, ако жената не го приема за слугуване какво правим?
Не всички жени си мислят, че слугуват като чистят и готвят. Имам много близък пример пред себе си- така се чувства полезна жената от примера ми. Повечето съвети в темата са, че авторката абсолютно трябва да "отреже" свекърва си от всякаква помощ и съпричастност към семейството си за да си отвоюва независимостта и личното пространство. Аз пък не мисля така. Имам чудесни взаимоотношения и с моите родители и с родителите на мъжа ми и с родителите на мъжа на сестра ми ако щеш  . И трите споменати семейства ми помагат както и с каквото могат/аз също съответно/ и нито те мислят, че ги използвам и ми слугуват, нито аз. Когато в отношенията и битието има граници, които устройват всички нещата се случват от самосебе си и от сърце. Като започнем да мерим кой какво прави, дали слугува и на кого- пиши отношенията в графата "развалени".
Освен това на авторката свекърва и никой насила не я кара да върши това, дори обратното. Защо тогава момичето да не може да си каже какво може да приеме като помощ и какво не?

Именно. Точно за това е темата, че авторката не желае да и се помага. Странно ли е, че някои жени искат (и могат!) сами да се грижат за дома и семейството си и нямат нужда от чужда помощ, особено от натрапена такава?
А и не ми се струва много здравословно в едно семейство мъжът да си живее като на хотел, без и пръста си да помръдне за нищо.

Аз наистина не разбрах от какво се оплакваш... що някой не дойде у нас да ми готви, пере, чисти и плаща сметките...

Вярно е това Именно тези граници търся.

Действително жената се чувства полезна по този начин. Истината е обаче, че ни помага достатъчно много и без да ми шета в къщата. Гледа градина и благодарение на това за детето ми има целогодишно домашни зеленчуци и плодове. И това пак прави по собствено желание. Ценя тази помощ и тя го знае. Останалото считам за наш ангажимент - мой и на мъжа ми.

Не знам защо и е необходимо да се нагърбва  с все повече и повече неща...ако е възможно с всичко, свързано с нас и детето...Казва, че и е приятно. Мисля си, че се е фиксирала първо в сина си, после в нас двамата, а след това в детето ни. Без мъж е. Не търси никакви почти развлечения. Оплаква се, че и се ходи на екскурзия, а все не отива и въпреки, че реални пречки за това липсват, винаги намира такива - сезонът не е подходящ, не е в настроение точно в момента да събира багаж, няма с кого да отиде, има работа в градината (въпреки, че и казваме, че можем да отидем докато я няма на къщата ние да се грижим за нещата)....Искахме да и подарим за новогодишните празници пътуване и питахме къде иска да отиде. Отказа. Когато и се доходело сама щяла да се организира. Не може да каже кога ще и се ходи и кога ще е подходящо...Няма как вместо нея да направим някои неща.Мисля си, че има нужда от интереси, различни от нас и градината - театър, музика, екскурзии. Цял живот все е работила, сега може да се позабавлява...Но на сила и вместо нея не можем ние да осъществим тези неща.



Точно така! Никак не е здравословно!

От както живеем отделно от майка му, сме по близки и по добри партньори в ежедневието. Трудно е, защото пет години съм градила отношения с нея, вместо с него. Сега му се налага да се включва в грижите за къщата и детето, докато по рано нямаше такива ангажименти.
Трудно е, но си струва.

Няма безплатен обяд.

Напълно те разбирам.Родителите ми доста често са ме вкарвали в размисъл за непоисканото добро.Най-лесно е да се разберат- тя и мъжа ти и да си вземете ключа от нея.Вие  с нея НЕ сте едно семейство, както се опитва да ви внуши.Няма нужда да ви подрежда шкафовете и да ви плаща сметките,ако искате да сте самостоятелни.А това,че повечето майки пишат,че е "разбрана" жена,не съм много убедена.Точно,ако беше злобна вещица е по-лесно да се откачиш,а от умна,интелигентна,самотна,възрастна жена мисията е тежка.

Не мисля, че финансовата самостоятелност ще реши проблема. Апартаментът си е неин, жената е самотна, няма свой живот и живее вашия. Явно се съобразява с много неща. Не знам какво да ти кажа - освен да й намерите гадже

 

Мадам Х, развесели ме

На сто процента съм ЗА за идеята

Този въпрос някак съм го пропуснала.

Имат апартамент, който дават под наем. (Не знам на чие име се води откровено казано, но го третират като обща собственост.)Твърди, че половината наем е за мъжа ми и за това плаща всички сметки за ток - нейната и нашата, а ние плащаме всички сметки за телефон - нейната и нашата. Двата разхода не са равностойни по принцип. За мен идеалният вариант е всеки да си плаща неговите сметки. Отделно вече, щом половината наем е за мъжа ми, може да му го даде...чисто и просто.

Още един въпрос: Защо тя има ключ за вашето жилище?  Може и да съм пропуснала, но мисля, че не си дала отговор на този въпрос.

Е защо пък да няма жената? Родителите и от двете страни имат ключове за у нас. Никога не се знае какво и как ще се наложи. Случвало се е да забравяме ключове в друг град; майка ми да идва от 400 км по обед, а аз да съм на работа; да се нагледа апартамента, ако ни няма много време и т.н. Но, никой не си позволява да ходи у нас без да ме е предупредил или аз да съм го помолила.

Явно има излишна енергия за изразходване жената , измислете как да я насочите в друга посока .

Вие с мъжа ти сте виновни за вмешателството. Самостоятелни означава да си вършите абсолютно всичко сами - да се издържате финансово, да си готвите, да си подреждате къщата, да си я чистите основни и всичко, да взимате решения вие за собствения си живот. Моята свекърва се опита в началото на съвместния ни живот да ме убеди, че сме едно семейство с тях, но аз й доказах обратното. Единствената помощ, която приемам е гледане на детето, нищо друго.

Как цениш помощта и? Някакъв жест на благодарност към нея? И как ти беше "удобно" цели 5 години в нейния дом - тогава дали не си имала нужда от самостоятелност? Изградили сте семейство от 3-ма ви, а сега искаш да я отстраниш - по-раничко трябваше да се замислиш за границите, си мисля 
Стиска ли ти да си независима финансово? Не се заяждам, просто ми е много любопитна позицията ти, защото такива грижовни свекърви, като твоята са голяма рядкост.