проблеми сме имали и преди, не го отричам - ревност, караници и т.н., дори майка ми е казвала, че явно съм на принципа по-добре някаква връзка отколкото никаква. не е идеален, мн. сме различни ако трябва да бъда честна и заслужавам нещо по-добро по принцип, но не искам да сложа края толкова бързо и лесно и да кажа, че всичко е свършило. искам да опитаме да бъдем семейство и да се разбираме детето ми да има баща, разбира се не на всяка цена. някой ще каже защо тогава сте създали това дете, аз го исках той също не съм мислила, че е някакво спасение на връзката ни и затова да го направя, но наистина си мсилех, че когато има бебе хората се заобичват повече и стават по-мили един към др. още повече, че съм го виждала как се държи с бебетата/децата на наши приятели и съм си мислела, че ще е добър баща. а всичко стана наопаки във взаимоотношенията ни
- Публикувана: 14 ян. 2009, 17:15 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2009, 02:09 ч.
промениха ли се отрицателно отношенията ви с половинката след появата на детето
Не само се промениха към лошо, ами направо изчезнаха...И ние не сме живели заедно преди появата на детето, излизахме 6 години, разбирахме се, обичахме се, имаше много силно привличане и симпатия между нас дори и след 6 години. искахме детето, но още по време на бременността така се обърнаха нещата и се отчуждихме,че категорично отказах да се нанеса с него в приготвеното за целта жилище.
Година и половина изкарахме в нарастваща враждебност и отчуждение, понякога дори красъци и гадни коментари по адрес на другия-нещо немислимо за периода "преди". Оставайки сама с детето, с дни не съм виждала други хора освен Него и майка си. Преди това имах хубава кариера, възможност да пътувам, приятели, средства за да поддържам външността си, самочувствие, богат културен живот... Изгубих всичко това буквално за миг, на моменти имам чувството,че необратимо съм изгубила и приятеля си.
Синът ми скоро ще навърши 2.
Грижим се за него всеотдайно и двамата, виждаме се всеки ден, но така и не се решаваме да заживеем като истинско семейство. Между нас тежат обидите и времето, в което не сме си били близки.
От около месец сме в нещо като "мир върху тънък лед". Нататък- не знам.
Пиша цялата тази история в подробности с надеждата,че твоята ще бъде с по-щастлив завършек и за трима ви.
Година и половина изкарахме в нарастваща враждебност и отчуждение, понякога дори красъци и гадни коментари по адрес на другия-нещо немислимо за периода "преди". Оставайки сама с детето, с дни не съм виждала други хора освен Него и майка си. Преди това имах хубава кариера, възможност да пътувам, приятели, средства за да поддържам външността си, самочувствие, богат културен живот... Изгубих всичко това буквално за миг, на моменти имам чувството,че необратимо съм изгубила и приятеля си.
Синът ми скоро ще навърши 2.
Грижим се за него всеотдайно и двамата, виждаме се всеки ден, но така и не се решаваме да заживеем като истинско семейство. Между нас тежат обидите и времето, в което не сме си били близки.
От около месец сме в нещо като "мир върху тънък лед". Нататък- не знам.
Пиша цялата тази история в подробности с надеждата,че твоята ще бъде с по-щастлив завършек и за трима ви.
За съжаление и при нас с мъжа ми се влошиха отношенията след идването на бебо.Гадното е ,4е преди това всичко беше идеално.Живеехме заедно от 7 години и ни беше като по ноти.Мисля си ,4е по-голяма част от вината е моя защото съм много изнервена,изморена,самотна и т.н.Викам му и го обиждам,той не ми остава длъжен.После се извиняваме и си обещаваме ,4е ще сме по-добри един към друг ,но уви до другия ден.Сега е обещал,4е ще ме слуша ,но докога.Имам надежда ,4е вси4ко ще се нареди.
Не се тормози времето ще си покаже.Вярвам ,4е нещата ще се подредят и при теб.Успех.Вярваи и ти
Не се тормози времето ще си покаже.Вярвам ,4е нещата ще се подредят и при теб.Успех.Вярваи и ти
онзи ден с едни прятели говорихме по темата и вече на 10-11 год. след брака се разбират чудесно след проблеми в началото. не че е малък периода, но и двамата казаха, че без взаимни компромиси не става. забелязвам, че когато спорим и се караме всеки си гледа от своята камбанария без да се замисля какво причинява на другия.
Моят мъж е много добър , много се грижи за детето , винаги сме живели сами , но ... и при нас имаше труден период . Много се бяхме изнервили , по - скоро аз , крив ми беше света , тежко ми беше , че съм се откъснала от любимата си работа от средата си . С течение на времето се оправиха нещата ...
При вас е по - сложно , не сте свикнали заедно , детето наистина утежнява нещата , но не е само то . Други неща има , които трябва да оправите .
Трябва да помислите и да поговорите много сериозно как ще я карате оттук нататък
При вас е по - сложно , не сте свикнали заедно , детето наистина утежнява нещата , но не е само то . Други неща има , които трябва да оправите .
Трябва да помислите и да поговорите много сериозно как ще я карате оттук нататък
Аз още не мога да ти отговоря на конкретния въпрос, но ми прави впечатление, че ти си тази, която си се дърпала и сега продължаваш да твърдиш, че заслужаваш нещо по-добро. Мисля, че той ги вижда тези работи и затова и той се отчуждава... Поне на мен така ми изглежда. Иначе мисля, че той си те обича, просто може би си мисли, че си с него не защото го обичаш, а заради детето и оттам идва и нежеланието му да се съобразява... така мисля аз.
ами не,даже станаха още по-хубави.Толкова го искахте това дете,че сега сме много щастливи.
Иначе и ние живеем през последната година със свекъри.
Според мен проблемът не са нито свекъри,нито детето,просто не сте живяли заедно преди и не сте знаели,какво ви очаква.Разликата да се виждате по няколко часа наден като гаджета и да живеете заедно е много голяма.
Сега вече освен да правите и двамата компромиси и да се опитате да се нагодите,друго не ви остава.
Иначе и ние живеем през последната година със свекъри.
Според мен проблемът не са нито свекъри,нито детето,просто не сте живяли заедно преди и не сте знаели,какво ви очаква.Разликата да се виждате по няколко часа наден като гаджета и да живеете заедно е много голяма.
Сега вече освен да правите и двамата компромиси и да се опитате да се нагодите,друго не ви остава.
ами да случи се и при нас.Аз живеех на 300 км от тук,където са всичките ми приятели,който много бързо ме забрава 
Тук нямам приятелки,а от както родих нямам никакво разнообразие в ежедневието.Единственото което правя е да си гледам детето,а мъжът ми го няма по цял ден.Не излизаме,много рядко на гости.Много съм изнервена,а още повече се изнервям като намира време за всички останали не и за нас.Според него мога само да се "пунця".Караме се се по често напоследък.Според някои е защото в момента не мога да оставя детето и за секунда и се изморявам изнервям ,а няма кой да ми помогне.Живеем сами.Ние също заживяхме след като забременях,преди това се нямах време .Да завърша ,тва онова,а учех в пловдив,а той живееше в софия и така бебо ни събра.Проблемите започнаха от около 2-3 месеца вече ми дойде в повечеДано отмине и да е период че не знам.
Тук нямам приятелки,а от както родих нямам никакво разнообразие в ежедневието.Единственото което правя е да си гледам детето,а мъжът ми го няма по цял ден.Не излизаме,много рядко на гости.Много съм изнервена,а още повече се изнервям като намира време за всички останали не и за нас.Според него мога само да се "пунця".Караме се се по често напоследък.Според някои е защото в момента не мога да оставя детето и за секунда и се изморявам изнервям ,а няма кой да ми помогне.Живеем сами.Ние също заживяхме след като забременях,преди това се нямах време .Да завърша ,тва онова,а учех в пловдив,а той живееше в софия и така бебо ни събра.Проблемите започнаха от около 2-3 месеца вече ми дойде в повечеДано отмине и да е период че не знам. 
Ами не, не се промениха. Още по- малко пък в отрицателна посока, напротив 
Да, факт е, че времето ни за нас двамата е доста по- малко, но е факт и че откакто родих първото си дете (в момента съм бременна с второ), се чувствам все по- обичана, по- желана, по- женствена, по- харесвана и т.н.
Да, факт е, че времето ни за нас двамата е доста по- малко, но е факт и че откакто родих първото си дете (в момента съм бременна с второ), се чувствам все по- обичана, по- желана, по- женствена, по- харесвана и т.н.
мъжете се чувстват пренебрегнати .
Чувстват се пренебрегнати в случай, че не са ангажирани и те с новия член на семейството.
Чувстват се пренебрегнати в случай, че не са ангажирани и те с новия член на семейството.
Моят мъж гледаше детето повече от мен
Всъщност и сега май е така - много се занимава с него . 