промениха ли се отрицателно отношенията ви с половинката след появата на детето

Битовите неща никога не са били проблем, решихме се на дете доста късно, появи се след 7 г. съвместен живот. Но имаше един период, в който рядко се засичахме будни едновременно, този беше най-трудния и естествено се отрази на отношенията ни станахме по-нервни, но с общи усилия мисля, че го преодоляхме.

Това, че не живеете самостоятелно, допълнително натоварва ...

Заедно сте от 14 години, а сте заживели заедно, след като си забременяла. Детето ли ви събра?

благодаря ви за отговорите и за подкрепата и вдъхнатата надежда, че нещата ще се регулират с времето и ще се успокоят. за съжаление не виждам подкрепа от половинката си и каквото и да говоря се оказвам пред стена. компромиси не могат и не искат да се направят, защото вървял против себе си. не пожела да се оженим, дори отиването при майка ми за бъдни вечер се приема като насилване от моя страна и огранизиране на времето му. винаги е бил тежък характер за някои неща, но не съм се сблъсквала с ежедневието и битовизмите толкова. иначе от липса на помощ не мога да се оплача, около мен са мн. баби и работа започнах отново, за да се разсея. но за него бизнеса бил най-важен. нищо др. не го интересувало и мен най-ме дразни, че го няма човешкото отношение към човека до теб (вниманието) 0- да те попитат как си, как е минал денят. може би сикам прекалено мн и най-лошото е че непрекъснато сравнявам семейството си с познати на които мъжете им готвят и ги носят на ръце и това ми се отразяват.н.

да, детето ни събра, въпреки че той отдавна искаше да заживеем заедно и да имаме дете, но аз все се дърпах. и жилище искаше да купим, но аз не исках, защото мислех, че рано или късно ще се разделим. имали сме проблеми и преди като гаджета, но той винаги е бил по-обищащата страна ако мога така д асе изразя, той ми се обаждаше идваше д аме вижда и казваше, че рано или късно ще се обърнат нещата и ще спре да ме обича.

Трудно ми е да ти дам съвет. Ти мислиш, че нещата са се обърнали ли? Че вече е спрял да те обича?
Покрай детето малко се измества фокуса в една връзка - ако си свикнала (както бях и аз) да получаваш 100% процента от неговото внимание, появата на детето определено те измества малко от центъра на неговата вселена. Измества и него като център на твоята. Така, че може и да не си е променил чувствата към теб. Но пък това само ти можеш да го потвърдиш или отречеш.
Понякога мъжете в стремежа си да се справят с всичко (бизнеса) по наблюдения от моя мъж, влагат цялото си внимание там и очакват, че като го правят за семейството ти трябва някакси да го разбереш и да не прикаляваш в търсенето на внимание. Това може и да е начина (като работи много), по който ти засвидетелства внимание - да ти осигури всичко.
За жените, които гледаш отстрани, и на които завиждаш за отношенията им с мъжете им - всяко семейство е различно. Някой демонстрират любовта си по такъв начин, други прости ти ги подсказват (чувствата си) по друг начин.
Познавате се от толкова отдавна - бих те посъветвала да потърсиш начин да му покажеш, че го обичаш и че ти липсва вниманието му. Не да търпиш липсата на отношение към теб. Но все пак казваш, че е тежък характер - може би индиректен и по-мек подход избери.
Ние живяхме 9 години заедно преди детето да се появи. Това, освен че е положително, защото опознаваш човека до себе си без маска и грим  има и неприятна страна - свикваш, както казах, на живот в стил "само двамата". Малко ни беше трудно пренастройването, че вече дребната закачка от негова страна води до въпроса - Мамо искам и аз да те цункам по дупето като тати" 

И при нас се случи нещо подобно както при вас-откакто се появи детето отношенията ни се сринаха тотално.С тая разлика че ние преди да забременея живеехме заедно 3 години и се разбирахме чудесно.Да ти кажа чесно и аз не знам защо стана така

аз и затова си позволих да поставя темата така като въпрос, защото ровейки се из форума индиректно попаднах на мами, които се оплакват от същото нещо и се чудя защо става така, при положение че това, че заживяваме заедно и имаме дете е най-хубавото нещо, което може да ни се случи, положителния завършек на нашата връзка и сега би трябвало да сме по-единни, по-сплотени и да се обичаме повече, а то всъщност стана обратното.

    Живеем заедно от преди това.Всичко си е нормално.Е, имаше и малко недоспиване, но иначе отношенията са ни все така топли.

Ние не сме живели и 1 ден заедно, преди да се оженим. Щом се оженихме, веднага се роди и детето, но при нас е обратното - като че ли когато има бебе  вкъщи сме 2 метра над земята и съответно в някаква еуфория, тоест на нас ни се отразява в по-скоро в положителна насока. Хем че първото ни бебе беше от най-ревливите възможни, аз бях доста изнервена, имали сме трудни моменти, но бебето много ни сплотява, не знам как да го обясня. Според мен е нормално и двамата да имат постоянни грижи с детето, примерно ако таткото е през деня на работа, вечер може да го изкъпе и да го позабавлява.

Недей да сравняваш семейството си с това на другите - винаги тревата на съседа изглежда по-зелена, от това няма смисъл... Намерете някакъв начин, който допада и на двама ви за прекарване на времето ви заедно 

Когато беше бебе и при нас беше така, но когато стигна възрастта на детето на авторката, влезе в някакво непоносимо състояние, което изнерви и нас, дори да се уцелехме будни по едно и също време, то просто беше едно малко терминаторче, след което поне половин час следва възстановяване на счупеното или омазаното, така че нямахме възможност и една дума да си кажем, нито да си вземем душ на спокойствие, за сън и секс да не говорим добре, че беше за кратко, иначе не знам докъде щяхме да стигнем 

Имали сте проблеми, които не сте решили, и сте си ги "донесли" в семейството, тоест преди детето.
Ти обичаш ли съпруга си? Влюбена ли си  в него?
Странна ми се чини предисторията ви  .
След като не си искала да имате свое жилище, в което да живеете заедно, цитирам: " защото мислех, че рано или късно ще се разделим" защо сте решили да имате дете и семейство  .

Ами конкретно мнението ми за положението на авторката : много дълго сте се задържали според мен на фаза "гаджета". Следвало е, в един момент от 14 годишната ви дружба, да вземете решение да заживеете заедно под някаква форма. Самият факт, че партньорът ти вероятно е отлагал този факт, е трябвало още преди да имате дете, да се замислиш с какъв мъж се обвързваш.
По мое мнение, децата сплотяват едно семейство. Те помагат да родителите си, за изтъкнат най-добрите си качества, както и да извадят на бял свят най-лошите. Но като цяло, с тяхната поява се осмисля животът и на двамата.

Когато нашите деца се родиха, ние станахме още по-добри един с друг. Започнахме да се ценим повече - той мен като майка, аз него като баща. Установихме, че дори сега се обичаме много повече и влагаме в думата "любов" един по-дълбок и по-широк смисъл. Няма да крия, че преживяхме и много трудни моменти, когато децата ни бяха на косъм от смъртта, и като че ли това ни накара, много от нещата, които преди сме смятали за проблем, да ги сметнем за "бели кахъри".

Не, не се промениха. Но ние живеехме заедно от шест години, сами. Помня,обаче, че когато се събрахме да живеем заедно, ни беше трудно и доста се карахме. Причината беше у мен-не бях живяла с друг преди, даже четири години живях съвсем сама-и без родители и бях свикнала да не се съобразявам с никого. При вас са се натрупали няколко стресиращи фактора-съвместно съжителство и свързаната с него промяна и напасване на навици, виждане на другия в по-различна светлина, битовизми. От друга страна-присъствието на свекърва и необходимостта да се съобразяваш с още един човек, на "негова" територия. От трета-появата на малкия човек. За кратко време животът ви се е променил твърде много и това е довело до обтягане на отношенията.Не би било нормално, ако всичко беше протекло гладко и без сътресения. Ако имате възможност, е добре да заминете за известно време някъде двамата, да си починете, да се успокоите и да поговорите.  Добре е също да живеете отделно от свекървата. Нормално е да имаш своите изисквания към мъжа си, но действай с повече такт и дипломатичност, да не се чувства "притиснат". Според мен с малко търпение и компромиси не е  невъзможно да постигнете хармонично съжителство. Успех!

.

=