промениха ли се отрицателно отношенията ви с половинката след появата на детето

Просто не сте свикнали да съжителствате заедно. Излизали сте като гаджета, всичко е било ОК, после всеки се прибира у дома си. Коренно различно е обаче когато се съберете заедно. Отгоре на това, и появата на бебе. Виждаш неща които те дразнят в него, и обратно. Ако знаеш колко са дреболиите, но се иска време за да си свикнете и изгладите различията. След още годинка-две, няма да са толкова отчайващи нещата, напротив.

Преди време имах шеф ,който ми казваше-"Ще разбереш дали с този човек сте един за друг едва ,когато заживеете заедно".Напоследък все повече примери имам  ,че е бил много прав.
И най-добрата ми приятелка се раздели с момчето,с което бяха заедно повече от 10 години ,когато заживяха заедно. При тях,слава Богу ,нямаше дете. Така,че й беше малко по-лесно да се разделят. Макар ,че 10 години не се зачертават с лека ръка.
При вас има и дете.Не те съветвам да търпиш заради него,а само да потърсиш варианти да излезете от кризата. А вариантът според мен е да се отделите самостоятелно. Както и желание нещата да се оправят и от двете страни.
Успех 

в първите месеци след като се роди детето определено отношенията ни бяха обтегнати.
Но то на мен не можеше да ми се угоди - хормоните ми бяха повече, нямах време за нищо, бях сама, абе кошмар

После всичко си дойде на мястото.

А приятелите са си приятели независимо от това къде си
Ето аз съм от Надежда, но всичките ми приятели са или в центъра или от люлин!
После се преместих в чужбина-ами пак са ми истинските приятели!

Ами обясни му на твоя човек, че семейството е низ от компромиси и всеки трябва да направи своите, иначе не става Ти го юркай по-малко, той да се понапъне малко повече и така...Иначе рискува да си живее с мама и да си вижда детето в събота от 2 до 8

Помисли си дали няма да подпомогне "порастването" му, ако се изнесете да живеете самостоятелно. Според мен - да, но не знам дали имате възможност Дано!

Иначе при нас - да, след първото дете имаше много тежък период, но той беше много, много трудно бебе, и на сфинкса щеше да опъне нервичките Сега след второто - никакви проблеми, слава Богу

Не, не се промениха. И ние живяхме 10 години заедно преди появата на детето но не като гаджета, а наистина заедно и самостоятелно без родители. Появата на детето направи живота ни по труден, поради липса на всякаква помощ от страна на баби и поради това, че детето е с малко по специални нужди от повечето деца, но като цяло ни сплоти. Бяхме стигнали етап от връзката си, в която или трябваше да ставаме семейство в пълния смисъл на думата, т.е. родители или да се разделим. Е, роди се детето и ни сплоти.

При нас се промениха за добро. Мъжът ми се оказа страхотен баща и се занимава с децата повече от мен.

Виж, нормално е да да се изнервяш през деня покрай грижите за детето.
Ти не се усещаш, обаче тоя еднообразен начин на живот си дава отражение.
Полека- лека започва да ти писва.
И така- твоето еднообразие те изнервя.
Изнервя те това, че си загубила предишните си контакти,
както и постоянните мисли за памперси и пюрета....и т.н...
Нормално е да си го изкараш на някой, че да ти олекне.
Обикновенно това са най- близките ти хора.
И понеже не можеш да си го изкараш на детето,
то естествено в случая жертвата да е Милото ти.
Отношенията, всъщност са ви нормални,
просто имаш нужда от повече разнообразие.

Едно е да сте гаджета и всеки да живее в собствения си дом,а друго е да живеете заедно.Трябвало е да опитате заедно и след това да имате дете.
Дано си оправите отношенията скоро.Правете повече компромиси един към друг.Успех.
Лично при нас след като се появи малката отношенията си останаха същите.

Съвсем същите не останаха - просто нямаме време да се поглезим един друг както преди. Има винаги два чифта очи които ни следят.
Аз вече съм по-уморена и след като децата заспят не ми се правят много неща. Искам само да си почивам.
Но сега знам, че се обичаме повече, обичаме семейството си и ценим малкото време прекарано само двамата.

Преди няколко години на улицата видях много стари баба и дядо, вървяха хванати за ръка. Тогава се разплаках от умиление и си пожелах и ние да остареем така - ръка за ръка.

Винаги когато срещна такава двойка точно това си пожелявам.

Една и половина година съжителство е много малък период, за да свикнете да живеете заедно.
Детето внася допълнително нерви - няма как.
Може би ви трябва още време да се напаснете заедно.
Ако имате възможност, идете някъде на почивка само двамата - дали сега, или за Великден, или лятото например.
Говоря от собствен опит - и на нас ни беше много трудно първите години заедно, когато се роди и детето.
Въпреки че не сме били гаджета много преди това.

Това, през което минавате в момента, е напълно в реда на нещата. Промяната и за двама ви е много голяма. От опит знам, че ако успеете да оцелеете сега, нещата ще  потръгнат по-нататък. На мнение съм, че жената е тази, която трябва да положи повече усилия и да е по- търпелива.
Успех!

Не,отношенията ни с мъжа ми дори се подобриха след появата на бебето.Станахме още по-сплотени и единомислещи
Но ние живяхме заедно поне 2 години преди да забременея.Така че всеки от нас беше наясно с битовизма и привичките на другия.
Детето ни се роди в изградено семейство,дори без брак

Битовите неща никога не са били проблем, решихме се на дете доста късно, появи се след 7 г. съвместен живот. Но имаше един период, в който рядко се засичахме будни едновременно, този беше най-трудния и естествено се отрази на отношенията ни станахме по-нервни, но с общи усилия мисля, че го преодоляхме.

Това, че не живеете самостоятелно, допълнително натоварва ...

Заедно сте от 14 години, а сте заживели заедно, след като си забременяла. Детето ли ви събра?

благодаря ви за отговорите и за подкрепата и вдъхнатата надежда, че нещата ще се регулират с времето и ще се успокоят. за съжаление не виждам подкрепа от половинката си и каквото и да говоря се оказвам пред стена. компромиси не могат и не искат да се направят, защото вървял против себе си. не пожела да се оженим, дори отиването при майка ми за бъдни вечер се приема като насилване от моя страна и огранизиране на времето му. винаги е бил тежък характер за някои неща, но не съм се сблъсквала с ежедневието и битовизмите толкова. иначе от липса на помощ не мога да се оплача, около мен са мн. баби и работа започнах отново, за да се разсея. но за него бизнеса бил най-важен. нищо др. не го интересувало и мен най-ме дразни, че го няма човешкото отношение към човека до теб (вниманието) 0- да те попитат как си, как е минал денят. може би сикам прекалено мн и най-лошото е че непрекъснато сравнявам семейството си с познати на които мъжете им готвят и ги носят на ръце и това ми се отразяват.н.

да, детето ни събра, въпреки че той отдавна искаше да заживеем заедно и да имаме дете, но аз все се дърпах. и жилище искаше да купим, но аз не исках, защото мислех, че рано или късно ще се разделим. имали сме проблеми и преди като гаджета, но той винаги е бил по-обищащата страна ако мога така д асе изразя, той ми се обаждаше идваше д аме вижда и казваше, че рано или късно ще се обърнат нещата и ще спре да ме обича.

Трудно ми е да ти дам съвет. Ти мислиш, че нещата са се обърнали ли? Че вече е спрял да те обича?
Покрай детето малко се измества фокуса в една връзка - ако си свикнала (както бях и аз) да получаваш 100% процента от неговото внимание, появата на детето определено те измества малко от центъра на неговата вселена. Измества и него като център на твоята. Така, че може и да не си е променил чувствата към теб. Но пък това само ти можеш да го потвърдиш или отречеш.
Понякога мъжете в стремежа си да се справят с всичко (бизнеса) по наблюдения от моя мъж, влагат цялото си внимание там и очакват, че като го правят за семейството ти трябва някакси да го разбереш и да не прикаляваш в търсенето на внимание. Това може и да е начина (като работи много), по който ти засвидетелства внимание - да ти осигури всичко.
За жените, които гледаш отстрани, и на които завиждаш за отношенията им с мъжете им - всяко семейство е различно. Някой демонстрират любовта си по такъв начин, други прости ти ги подсказват (чувствата си) по друг начин.
Познавате се от толкова отдавна - бих те посъветвала да потърсиш начин да му покажеш, че го обичаш и че ти липсва вниманието му. Не да търпиш липсата на отношение към теб. Но все пак казваш, че е тежък характер - може би индиректен и по-мек подход избери.
Ние живяхме 9 години заедно преди детето да се появи. Това, освен че е положително, защото опознаваш човека до себе си без маска и грим  има и неприятна страна - свикваш, както казах, на живот в стил "само двамата". Малко ни беше трудно пренастройването, че вече дребната закачка от негова страна води до въпроса - Мамо искам и аз да те цункам по дупето като тати" 

И при нас се случи нещо подобно както при вас-откакто се появи детето отношенията ни се сринаха тотално.С тая разлика че ние преди да забременея живеехме заедно 3 години и се разбирахме чудесно.Да ти кажа чесно и аз не знам защо стана така

аз и затова си позволих да поставя темата така като въпрос, защото ровейки се из форума индиректно попаднах на мами, които се оплакват от същото нещо и се чудя защо става така, при положение че това, че заживяваме заедно и имаме дете е най-хубавото нещо, което може да ни се случи, положителния завършек на нашата връзка и сега би трябвало да сме по-единни, по-сплотени и да се обичаме повече, а то всъщност стана обратното.

    Живеем заедно от преди това.Всичко си е нормално.Е, имаше и малко недоспиване, но иначе отношенията са ни все така топли.

Ние не сме живели и 1 ден заедно, преди да се оженим. Щом се оженихме, веднага се роди и детето, но при нас е обратното - като че ли когато има бебе  вкъщи сме 2 метра над земята и съответно в някаква еуфория, тоест на нас ни се отразява в по-скоро в положителна насока. Хем че първото ни бебе беше от най-ревливите възможни, аз бях доста изнервена, имали сме трудни моменти, но бебето много ни сплотява, не знам как да го обясня. Според мен е нормално и двамата да имат постоянни грижи с детето, примерно ако таткото е през деня на работа, вечер може да го изкъпе и да го позабавлява.

Недей да сравняваш семейството си с това на другите - винаги тревата на съседа изглежда по-зелена, от това няма смисъл... Намерете някакъв начин, който допада и на двама ви за прекарване на времето ви заедно 

Когато беше бебе и при нас беше така, но когато стигна възрастта на детето на авторката, влезе в някакво непоносимо състояние, което изнерви и нас, дори да се уцелехме будни по едно и също време, то просто беше едно малко терминаторче, след което поне половин час следва възстановяване на счупеното или омазаното, така че нямахме възможност и една дума да си кажем, нито да си вземем душ на спокойствие, за сън и секс да не говорим добре, че беше за кратко, иначе не знам докъде щяхме да стигнем 

Имали сте проблеми, които не сте решили, и сте си ги "донесли" в семейството, тоест преди детето.
Ти обичаш ли съпруга си? Влюбена ли си  в него?
Странна ми се чини предисторията ви  .
След като не си искала да имате свое жилище, в което да живеете заедно, цитирам: " защото мислех, че рано или късно ще се разделим" защо сте решили да имате дете и семейство  .

Ами конкретно мнението ми за положението на авторката : много дълго сте се задържали според мен на фаза "гаджета". Следвало е, в един момент от 14 годишната ви дружба, да вземете решение да заживеете заедно под някаква форма. Самият факт, че партньорът ти вероятно е отлагал този факт, е трябвало още преди да имате дете, да се замислиш с какъв мъж се обвързваш.
По мое мнение, децата сплотяват едно семейство. Те помагат да родителите си, за изтъкнат най-добрите си качества, както и да извадят на бял свят най-лошите. Но като цяло, с тяхната поява се осмисля животът и на двамата.

Когато нашите деца се родиха, ние станахме още по-добри един с друг. Започнахме да се ценим повече - той мен като майка, аз него като баща. Установихме, че дори сега се обичаме много повече и влагаме в думата "любов" един по-дълбок и по-широк смисъл. Няма да крия, че преживяхме и много трудни моменти, когато децата ни бяха на косъм от смъртта, и като че ли това ни накара, много от нещата, които преди сме смятали за проблем, да ги сметнем за "бели кахъри".

Не, не се промениха. Но ние живеехме заедно от шест години, сами. Помня,обаче, че когато се събрахме да живеем заедно, ни беше трудно и доста се карахме. Причината беше у мен-не бях живяла с друг преди, даже четири години живях съвсем сама-и без родители и бях свикнала да не се съобразявам с никого. При вас са се натрупали няколко стресиращи фактора-съвместно съжителство и свързаната с него промяна и напасване на навици, виждане на другия в по-различна светлина, битовизми. От друга страна-присъствието на свекърва и необходимостта да се съобразяваш с още един човек, на "негова" територия. От трета-появата на малкия човек. За кратко време животът ви се е променил твърде много и това е довело до обтягане на отношенията.Не би било нормално, ако всичко беше протекло гладко и без сътресения. Ако имате възможност, е добре да заминете за известно време някъде двамата, да си починете, да се успокоите и да поговорите.  Добре е също да живеете отделно от свекървата. Нормално е да имаш своите изисквания към мъжа си, но действай с повече такт и дипломатичност, да не се чувства "притиснат". Според мен с малко търпение и компромиси не е  невъзможно да постигнете хармонично съжителство. Успех!

.

=

проблеми сме имали и преди, не го отричам - ревност, караници и т.н., дори майка ми е казвала, че явно съм на принципа по-добре някаква връзка отколкото никаква. не е идеален, мн. сме различни ако трябва да бъда честна и заслужавам нещо по-добро по принцип, но не искам да сложа края толкова бързо и лесно и да кажа, че всичко е свършило. искам да опитаме да бъдем семейство и да се разбираме детето ми да има баща, разбира се не на всяка цена. някой ще каже защо тогава сте създали това дете, аз го исках той също не съм мислила, че е някакво спасение на връзката ни и затова да го направя, но наистина си мсилех, че когато има бебе хората се заобичват повече и стават по-мили един към др. още повече, че съм го виждала как се държи с бебетата/децата на наши приятели и съм си мислела, че ще е добър баща. а всичко стана наопаки във взаимоотношенията ни

Не само се промениха към лошо, ами направо изчезнаха...И ние не сме живели заедно преди появата на детето, излизахме 6 години, разбирахме се, обичахме се, имаше много силно привличане и симпатия между нас дори и след 6 години. искахме детето, но още по време на бременността така се обърнаха нещата и се отчуждихме,че категорично отказах да се нанеса с него в приготвеното за целта жилище.
Година и половина изкарахме в нарастваща враждебност и отчуждение, понякога дори красъци и гадни коментари по адрес на другия-нещо немислимо за периода "преди". Оставайки сама с детето, с дни не съм виждала други хора освен Него и майка си. Преди това имах хубава кариера, възможност да пътувам, приятели, средства за да поддържам външността си, самочувствие, богат културен живот... Изгубих всичко това буквално за миг, на моменти имам чувството,че необратимо съм изгубила и приятеля си.
Синът ми скоро ще навърши 2.
Грижим се за него всеотдайно и двамата, виждаме се всеки ден, но така и не се решаваме да заживеем като истинско семейство. Между нас тежат обидите и времето, в което не сме си били близки.
От около месец сме в нещо като "мир върху тънък лед". Нататък- не знам.
Пиша цялата тази история в подробности с надеждата,че твоята ще бъде с по-щастлив завършек и за трима ви.

Ами ние 6 години живяхме заедно и сега пак си има проблеми.Да ми е живо и здраво детенцето.

онзи ден с едни прятели говорихме по темата и вече на 10-11 год. след брака се разбират чудесно след проблеми в началото. не че е малък периода, но и двамата казаха, че без взаимни компромиси не става. забелязвам, че когато спорим и се караме всеки си гледа от своята камбанария без да се замисля какво причинява на другия.

Моят мъж е много добър , много се грижи за детето , винаги сме живели сами , но ... и при нас имаше труден период . Много се бяхме изнервили , по - скоро аз , крив ми беше света , тежко ми беше , че съм се откъснала от любимата си работа от средата си . С течение на времето се оправиха нещата ...
При вас е по - сложно , не сте свикнали заедно , детето наистина утежнява нещата , но не е само то . Други неща има , които трябва да оправите .
Трябва да помислите и да поговорите много сериозно как ще я карате оттук нататък 

Аз още не мога да ти отговоря на конкретния въпрос, но ми прави впечатление, че ти си тази, която си се дърпала и сега продължаваш да твърдиш, че заслужаваш нещо по-добро. Мисля, че той ги вижда тези работи и затова и той се отчуждава... Поне на мен така ми изглежда. Иначе мисля, че той си те обича, просто може би си мисли, че си с него не защото го обичаш, а заради детето и оттам идва и нежеланието му да се съобразява... така мисля аз.

ами не,даже станаха още по-хубави.Толкова го искахте това дете,че сега сме много щастливи.
Иначе и ние живеем през последната година със свекъри.
Според мен проблемът не са нито свекъри,нито детето,просто не сте живяли заедно преди и не сте знаели,какво ви очаква.Разликата да се виждате по няколко часа наден като гаджета и да живеете заедно е много голяма.
Сега вече освен да правите и двамата компромиси и да се опитате да се нагодите,друго не ви остава.

ами да случи се и при нас.Аз живеех на 300 км от тук,където са всичките ми приятели,който много бързо ме забрава Тук нямам приятелки,а от както родих нямам никакво разнообразие в ежедневието.Единственото което правя е да си гледам детето,а мъжът ми го няма по цял ден.Не излизаме,много рядко на гости.Много съм изнервена,а още повече се изнервям като намира време за всички останали не и за нас.Според него мога само да се "пунця".Караме се се по често напоследък.Според някои е защото в момента не мога да оставя детето и за секунда и се изморявам изнервям ,а няма кой да ми помогне.Живеем сами.Ние също заживяхме след като забременях,преди това се нямах време .Да завърша ,тва онова,а учех в пловдив,а той живееше в софия и така бебо ни събра.Проблемите започнаха от около 2-3 месеца вече ми дойде в повечеДано отмине и да е период че не знам.

Ами не, не се промениха. Още по- малко пък в отрицателна посока, напротив 
Да, факт е, че времето ни за нас двамата е доста по- малко, но е факт и че откакто родих първото си дете (в момента съм бременна с второ), се чувствам все по- обичана, по- желана, по- женствена, по- харесвана и т.н.

мисля че когато се роди дете това е най-рискования момент  в отношенията.Жената е загубила форма,занимава се само с бебето, по цял ден някои реве и т.н и мъжете се чувстват пренебрегнати .Въобще край на безгрижието и свободата и това се отразява зле на хората.

Чувстват се пренебрегнати в случай, че не са ангажирани и те с новия член на семейството. 

Точно така 
Моят мъж гледаше детето повече от мен  Всъщност и сега май е така - много се занимава с него .

защо не сте живели заедно и преди да забременееш?
мисля че всички проблеми се решават с разговори,не с караници!

На въпроса:да,особено след второто.

Докато бях бременна с малката, имахме големи проблеми.Карахме се за щяло и нещяло и ми е идвало да го зарежа.Но когато родих като че ли изведнъж станахме много близки,всичко отшумя и сега се разбираме чудесно.

В началото като се роди бебо имахме малко дрязги ,но то беше по скоро от недоспиване и покрай грижите за малкия.Ошашкани бяхме и двамата (още повече и двете баби се редувах да помагат и от там малко се нажежи обстановката )и двамата не сме свикнали (или отвикнали по точно да живеем с други хора) и нервните ситуации бяха в повече.Но после нещата се подредиха.
Истината ,че е компромиси трябва да се правят многгооооо ,но и от двете страни

май че вче пак не сме живели заедно преди си казва думата. но аккто каза и по-горе никога не съм мислела, че това ще е човека завинаги, но явно не ми е стискало да се разделим и съм карала по течението.
по отношение на ангажинаростта с детето ниямам нищо против, но той трябва да го поиска а не аз да го карам или занимавам и така е за всяко нещо, а аз не съм от търпеливите и дипломатичните за съжаление.
от всичко изписано по темата тук виждам, че за съжаление има и др. като мен/нас. което въпреки всички споменати причини за мен е непонятно защо се получава така като наистина това трябва да  е най-щастливото събитие за двамата, естествения завършек на отношенията и да ни сближи и сплоти.
да не говоря как се промени и сексуалния ни жовот също така, защото тогава драмата ми ще стане безкрайна.

Отрицателно не са се поменили отношенията ни,по-скоро ни обзе рутина и досада един от друг.Но това щеше да се случи и без да имаме деца предполагам

Не прочетох останалите отговори, но моят е ДА. Промениха се отношенията и то не към добро. Не можех да повярвам,, че точно когато се сдобихме с детенцето ни се разразиха най-големите скандали, изрекоха се най-грозните думи, постигнаха се невероятни децибели. Тогава някъде прочетох статия, че никой не предупреждава младите родители, че непосредствено след появата на детето отношенята на родителите се влошават. Обяснено беше с хормоните на майката, недоспиването и на двамата, умората, стреса от новият начин на живот, отговорноста и т.н. И си е точно така. Постепенно нещата се уталожват и това е добрата новина. Лошото е, при вас, че не сте самостоятелни и това си е проблем, който задълбочава тези отношения, ако можете да го избегнете, направете го. Успех