Не бих могла да уважавам мъж, който се е отказал от детето си, независимо от причините. 
Но това е само мое мнение.
Но това е само мое мнение.
- Публикувана: 29 ноем. 2008, 18:17 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2008, 14:20 ч.
как се чувствате като втора жена на мъжа си ?
нЕ Е САМО ТВОЕ МНЕНИЕ- МОЕ СЪщО!!!!!
Всеки случай е индивидуален, не може да ме съдите без да сте запознати с всичко. Засягат се тези, които са в позицията на изоставени от мажете си с дете и той се отдава изцяло на новото си семейство. Живели са заедно съвсем малко и оная хубастница почти веднага е създала друго семейство, с друго дете .Незнам подробности но мъжа ми в началото е искал детето ходил е да го вижда , взимал го е но постепенно те започват до го настройват с/у баща му и детето расте с новия "татко" не уважава баща си. Още малко ще кажете , че трябва и на кафе да изляза с бившата и детето му. Всеки отговаря за себе си . Дъщеря му не се е обаждала нито веднъж, звъни на леля си на братовчетките си но не и на баща си. За да има нормални отношения трябва разбиране и от двете страни.
Децата са най - чистите създания и те усещат нещата много добре, усещат кой е всеотдаен към тях, кой ги обича, кой го е грижа и именно това ги топли и крепи, а по-голяма болка от родителското безразличие няма.
Правилно си прави детето и аз да съм и аз не бих потърсила такъв мъж, който само по паспорт ми е баща, не ме търси, живее с новото си семейство и има и дете, за което умира. Е по - отвратителна постъпка надали има.
в този форум имам чувството че всички са изоставени от първия си мъж и се засягат много на тази тема, затова разсъждават така.
ако не са втори съпруги , то техен близък е и пак затова разсъжденията им са такива.
детето е дете и има нужда от майка и баща, но зависи кои възприема като такива.
в много случаи детето е принудено да живее с един родител и един чужд човек който постепенно се опитва да заеме мястото на другия макар и в някой случаи не целенасочено.
в подобен случай не виждам защо трябва да бъде натрапван истинския родител.
аз съм дете на разведени и знам че без баща не е хубаво, но се появи човек когото смятах за такъв и възприемах много повече като такъв по простата причина че освен да ми обръща внимание и да го е грижа за мен , той беше близо до мен .
при разведените родители надали има такива които да живеят на едно място и с новия и с бившия съпруг.(би било извратено
)
освен това приемаш по-близо и за по-близки хората около теб, отколкото тези които виждаш по-рядко.
при всички положения този родител който е лишен от детето си и не живее с него е ощетен малко или много, без значение дали го вижда често или рядко.
и когато в един момент детето не го иска по една или друга причина , той не би могъл да промени това.само може да досади и детето да не го иска повече.
децата си преценяват кого искат и кого не.
един ден ако то реши че иска баща си ще го потърси.
но щом при опит за сближаване то се отдръпва не еднократно, то по-добре да бъде оставено на спокойствие.
има случаи когато за да расте правилно и да се възпитава правилно едно дете е по-добре да го гледа само единия родител без другия да се намесва.
в противен случай то остава без нормално възпитание и объркано изгражда характера си
ако не са втори съпруги , то техен близък е и пак затова разсъжденията им са такива.
детето е дете и има нужда от майка и баща, но зависи кои възприема като такива.
в много случаи детето е принудено да живее с един родител и един чужд човек който постепенно се опитва да заеме мястото на другия макар и в някой случаи не целенасочено.
в подобен случай не виждам защо трябва да бъде натрапван истинския родител.
аз съм дете на разведени и знам че без баща не е хубаво, но се появи човек когото смятах за такъв и възприемах много повече като такъв по простата причина че освен да ми обръща внимание и да го е грижа за мен , той беше близо до мен .
при разведените родители надали има такива които да живеят на едно място и с новия и с бившия съпруг.(би било извратено
)освен това приемаш по-близо и за по-близки хората около теб, отколкото тези които виждаш по-рядко.
при всички положения този родител който е лишен от детето си и не живее с него е ощетен малко или много, без значение дали го вижда често или рядко.
и когато в един момент детето не го иска по една или друга причина , той не би могъл да промени това.само може да досади и детето да не го иска повече.
децата си преценяват кого искат и кого не.
един ден ако то реши че иска баща си ще го потърси.
но щом при опит за сближаване то се отдръпва не еднократно, то по-добре да бъде оставено на спокойствие.
има случаи когато за да расте правилно и да се възпитава правилно едно дете е по-добре да го гледа само единия родител без другия да се намесва.
в противен случай то остава без нормално възпитание и объркано изгражда характера си
Всеки случай е индивидуален, не може да ме съдите без да сте запознати с всичко. Засягат се тези, които са в позицията на изоставени от мажете си с дете и той се отдава изцяло на новото си семейство. Живели са заедно съвсем малко и оная хубастница почти веднага е създала друго семейство, с друго дете .Незнам подробности но мъжа ми в началото е искал детето ходил е да го вижда , взимал го е но постепенно те започват до го настройват с/у баща му и детето расте с новия "татко" не уважава баща си. Още малко ще кажете , че трябва и на кафе да изляза с бившата и детето му. Всеки отговаря за себе си . Дъщеря му не се е обаждала нито веднъж, звъни на леля си на братовчетките си но не и на баща си. За да има нормални отношения трябва разбиране и от двете страни.
катерина 76 аз също съм "втора" ,но се чувствам прекрасно.Разбира се пълно щастие няма...теглиш една и продължаваш.
За детето и аз заемам позицията на момичетата преди мен.Но и друго ще ти кажа,децата порастват, тогава вече никой не може да ги манипулира ...Нека не притиска детето,но да НЕ спира да се интересува от него.Когато му мине,то само ще прояви интерес.Така поне беше при нас.Мъж ми не беше говорил с детето 3г.,но то порасна и разбра,че нещата не стоят точно така..сега живее с нас по собствено желание
катерина 76 аз също съм "втора" ,но се чувствам прекрасно.Разбира се пълно щастие няма...теглиш една и продължаваш.
За детето и аз заемам позицията на момичетата преди мен.Но и друго ще ти кажа,децата порастват, тогава вече никой не може да ги манипулира ...Нека не притиска детето,но да НЕ спира да се интересува от него.Когато му мине,то само ще прояви интерес.Така поне беше при нас.Мъж ми не беше говорил с детето 3г.,но то порасна и разбра,че нещата не стоят точно така..сега живее с нас по собствено желание
И аз съм "втора". Сина му също се държеше много зле с мен, но след 4 посещение всичко си дойде на място.
