И аз съм втора. Има дъщеря от първия си брак , но той е бил за кратко. Нито се чува , нито се вижда с първата (освен за някакви документи , където трябва ходи да се подписва без да говори с нея) Осъзнал е грешката си (защото тя е била една грешка) даже с детето не вижда и не му липсва изобщо( но те са направили така да охладнеят и детето не го търси) Може да звучи егоистично , но за мен това е добре. И въпреки ,че не търси другото си дете , към мен и нашето дете е всеотдаен, просто умира нашето дете и за мен. Но да си призная и аз ревнувах в началото ,постоянно го разпитвах , и така осъзнах ,че връщам мислите му към нея а той изобщо не се е сещал , защото беше минало и много време(аз се запознах с него 13 год след като се е развел. Роднините все се опитват да намесват детето му и бившата в разговори ама той като ги отреже и аз като направя някоя визономия и спряха
- Публикувана: 29 ноем. 2008, 18:17 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2008, 14:20 ч.
как се чувствате като втора жена на мъжа си ?
Не се притеснявай щом е с теб значи иска да е с теб! Просто си малко по-чувствителна поради някакви други обстоятелства.
Между другото и аз съм втора, но съм много доволна защото, отношението му е страхотно.Имам наблюдения върху бившата и се старая да не допускам нейните грешки. Може би и тя ми помага защото се държи много истерично и го отблъсква.Имаме си детенце което той много обича .
Между другото и аз съм втора, но съм много доволна защото, отношението му е страхотно.Имам наблюдения върху бившата и се старая да не допускам нейните грешки. Може би и тя ми помага защото се държи много истерично и го отблъсква.Имаме си детенце което той много обича .
И аз съм втора. Има дъщеря от първия си брак , но той е бил за кратко. Нито се чува , нито се вижда с първата (освен за някакви документи , където трябва ходи да се подписва без да говори с нея) Осъзнал е грешката си (защото тя е била една грешка) даже с детето не вижда и не му липсва изобщо( но те са направили така да охладнеят и детето не го търси) Може да звучи егоистично , но за мен това е добре. И въпреки ,че не търси другото си дете , към мен и нашето дете е всеотдаен, просто умира нашето дете и за мен. Но да си призная и аз ревнувах в началото ,постоянно го разпитвах , и така осъзнах ,че връщам мислите му към нея а той изобщо не се е сещал , защото беше минало и много време(аз се запознах с него 13 год след като се е развел. Роднините все се опитват да намесват детето му и бившата в разговори ама той като ги отреже и аз като направя някоя визономия и спряха
Колкото до авторката искам да и кажа, да не отдава значение на срещите и обажданията на бившата, защото смисъл няма. Човек ако реши да бъде с някой и господ да слезе неможе да го спре - пази си нервите за по - значими и сериозни неща.
Гледай си живота, мъжа, обичай го, радвай го и не мисли за друго, за да се запазиш хубава
Според мен е нормално мъжа ти да обръща внимание на детето си от първия брак. Както и да говори с бившата си жена за това. Аз съм за по-голяма толерантност в отношенията между хората. Което да не прозвучи, като да си правят каквото искат. Това, че той е бил женен и има дете е факт, който не може да се промени и мисля, че като си се омъжила за него, не би следвало да очакваш такова нещо. Аз лично уважавам хора, които не си зачеркват напълно миналото. Важното е да обича теб като жена. А няма нищо лошо, че обича дъщеря си и се грижи за нея и че има приятелски отношения с бившата си съпруга.
Ако трябва да съм честна мисля, че в цялата тази история има нещо друго в отношенията между вас
, което няма нищо общо с предишния му брак. Просто това ти е най-лесната причина, която можеш да изтъкваш за всичко.
Желая ти да постигнеш по-скоро хармония в отношенията между вас.
Ако трябва да съм честна мисля, че в цялата тази история има нещо друго в отношенията между вас
, което няма нищо общо с предишния му брак. Просто това ти е най-лесната причина, която можеш да изтъкваш за всичко.Желая ти да постигнеш по-скоро хармония в отношенията между вас.
Ами не знам как ти звуча schr, но още в началот детето не ме прие, настройвано от майка си и говореше едни неща когато бях бременна, просто не знаете всичко и затова така изглежда отстрани . Възможно е ако се разделим да не се сеща и за нашето дете ( и то от гордост защото няма да иска да поддържа отношения с мен а не с детето) но тогава и аз няма да искам да го виждам(както са много от разведените) така че засега това ме устройва Сигурна съм в него просто отношението му към нас е съвсем друго(предишния му животе окончателно загърбен) Не е под мой натиск, защото в началото съм му казвала да се обади за ЧРД, или да и изпрати повече пари от опред. издръжка но той не иска
Ами не знам как ти звуча schr, но още в началот детето не ме прие, настройвано от майка си и говореше едни неща когато бях бременна, просто не знаете всичко и затова така изглежда отстрани .
Tи говориш все едно сте на един акъл с детето.
То говори лошо и затова на теб ти е добре че не го виждаш.
Моите деца не са виждали баща си от 7 месеца. Сигурно и той се опитва да забрави грешката и да загърби живота си.
Сигурно от гордост
Сигурно новата му приятелка е доволна също като теб.
Но децата ми си остават без баща
Не се чувствам втора, чувствам се единствена. Нищо, че бракът му е бил по голяма любов, нищо, че има дете, което живее с нас. Бившата не я познавам, никога не сме се срещали, но и да беше друго положението, знам, че нямаше да ме е страх. Вярвам на съпруга си. И освен това всеки баща трябва да се интересува (най-меко казано!) от децата си. Така че, ако той не проявяваше към детето си тази грижа, която виждам, бая щях да се замисля - това говори много за човека.
Но, както и други преди мен са ти казали, нищо от това, което тук ще ти напишем, няма да разреши проблема ти - а именно, че ти се чувстваш несигурна и притеснена от ситуацията. Освен да си поговорите сериозно с него - друг вариант няма според мен. Може да се окаже, че тревогите ти са преувеличени. Дано!
Но, както и други преди мен са ти казали, нищо от това, което тук ще ти напишем, няма да разреши проблема ти - а именно, че ти се чувстваш несигурна и притеснена от ситуацията. Освен да си поговорите сериозно с него - друг вариант няма според мен. Може да се окаже, че тревогите ти са преувеличени. Дано!
Ами не знам как ти звуча schr, но още в началот детето не ме прие, настройвано от майка си и говореше едни неща когато бях бременна, просто не знаете всичко и затова така изглежда отстрани . Възможно е ако се разделим да не се сеща и за нашето дете ( и то от гордост защото няма да иска да поддържа отношения с мен а не с детето) но тогава и аз няма да искам да го виждам(както са много от разведените) така че засега това ме устройва Сигурна съм в него просто отношението му към нас е съвсем друго(предишния му животе окончателно загърбен) Не е под мой натиск, защото в началото съм му казвала да се обади за ЧРД, или да и изпрати повече пари от опред. издръжка но той не иска
И ти си много толерантна казвала си му в началото да се обади на дъщеря си на рождения ден да и го честити, смяташ ли, че на едно дете обаждането на родния му баща на рождения му ден е достатъчно направено за годината? Пак се повтарям и аз съм втора, но такова отношение не бих приела от мъжа ми!
Всеки случай е индивидуален, не може да ме съдите без да сте запознати с всичко. Засягат се тези, които са в позицията на изоставени от мажете си с дете и той се отдава изцяло на новото си семейство. Живели са заедно съвсем малко и оная хубастница почти веднага е създала друго семейство, с друго дете .Незнам подробности но мъжа ми в началото е искал детето ходил е да го вижда , взимал го е но постепенно те започват до го настройват с/у баща му и детето расте с новия "татко" не уважава баща си. Още малко ще кажете , че трябва и на кафе да изляза с бившата и детето му. Всеки отговаря за себе си . Дъщеря му не се е обаждала нито веднъж, звъни на леля си на братовчетките си но не и на баща си. За да има нормални отношения трябва разбиране и от двете страни.
Всеки случай е индивидуален, не може да ме съдите без да сте запознати с всичко. Засягат се тези, които са в позицията на изоставени от мажете си с дете и той се отдава изцяло на новото си семейство.
Девойко, човек може да се отдаде на новата си жена или мъж, ама как децата могат да се делят на нови и стари незнам...
И понеже детето не е отговорило на високите му критерии, той го забравил и почнал на чисто, направил си ново
А дано тва му хареса
Оффф, кво ли ти обяснявам и аз
Здравей!
Темата ме заинтригува, защото аз също съм втора съпруга на мъжа си имахме страхотни проблеми в началото. Срещнах го година след като се беше развел с жена си и основния му проблем беше, че не може да общува с дъщеря си както му се искаше. На мен в началото ми беше ужасно трудно да приема факта, че той има дете от друга жена, имах хиляди притеснения аз каква роля би трябвало да изпълнявам в тези отношения и т.н.Този начин на живот ми тежеше, в допълнение с факта, че той не желаеше да се обвържем по никакъв начин. И така 3 години....В крайна сметка в момента сме семейство не само защото си направихме една страхотна сватба, а и защото имаме дъщеричка, която той обожава и най-вече защото с времето и двамата осъзнахме, че страховете, които и двамата сме имали по отношение на едно съвмесно бъдеше са безкрайно неоснователни.
Може би твоят съпруг се страхува от нещо, опитай се да го предразположиш да си излее душата и му помогни да преодолее страховете си и нека след това той да ти върне услугата.
В едно семейство, няма победен и победител!
СТискам ти палци, аз обичам съпруга си и не предполах че някога ще го кажа, но обичам и детето, което е от онази, другата, защото вече съм майка и знам какво е безусловна любов и тъй като моето собствено дете има сестра, аз не искам да ги обичам различно, децата заслужават да бъдат обичани, това е най-безценния подърък за тях.
Темата ме заинтригува, защото аз също съм втора съпруга на мъжа си имахме страхотни проблеми в началото. Срещнах го година след като се беше развел с жена си и основния му проблем беше, че не може да общува с дъщеря си както му се искаше. На мен в началото ми беше ужасно трудно да приема факта, че той има дете от друга жена, имах хиляди притеснения аз каква роля би трябвало да изпълнявам в тези отношения и т.н.Този начин на живот ми тежеше, в допълнение с факта, че той не желаеше да се обвържем по никакъв начин. И така 3 години....В крайна сметка в момента сме семейство не само защото си направихме една страхотна сватба, а и защото имаме дъщеричка, която той обожава и най-вече защото с времето и двамата осъзнахме, че страховете, които и двамата сме имали по отношение на едно съвмесно бъдеше са безкрайно неоснователни.
Може би твоят съпруг се страхува от нещо, опитай се да го предразположиш да си излее душата и му помогни да преодолее страховете си и нека след това той да ти върне услугата.
В едно семейство, няма победен и победител!
СТискам ти палци, аз обичам съпруга си и не предполах че някога ще го кажа, но обичам и детето, което е от онази, другата, защото вече съм майка и знам какво е безусловна любов и тъй като моето собствено дете има сестра, аз не искам да ги обичам различно, децата заслужават да бъдат обичани, това е най-безценния подърък за тях.