пускам тази тема защото ми се ще да знам само аз ли съм или има и други като мен
Аз съм втората съпруга на мъжа ми .от първата има дъщеря и с първата са в "приятелски" отношения(макар ,че според мен между бивши такива не съществуват)
Винаги ме дразни когато тя му звъни за неща за които око се позамисли може и да не се обажда, или когато му дава акъл какво да подари на дъщеря си.
Освен това изпитвам ревност.
Разказвал ми е колко я е обичал и кога е бил щастлив с нея, аз съм питала просто за да знам.
Сега вече негова съпруга се сравнявам с нея и осъзнавам че той не държи на мен повече отколкото на нея и даже по- малко, все още смята че е бил най -щастлив през живота си с нея, Сравнявам сходни ситуации и осъзнавам че към мен е по-безгрижен и безчувствен.
Повечето пъти в кавгите ни е намесена индиректно онази особа наречена бивша.
Все мисля и колкото повече мисля се убеждавам че той като че ли обича още онази жена , а мен ме "взе" просто за да не е сам, защото " не може без жена".По-голям е от мен и би трябвало да е по-зрял.
Убедена съм , че ако бившата му го примоли че е болна или нещо подобно той ще дотърчи при нея, а за мен подобно нещо прави за "пред хората".
Убеждавам се че колкото аз го обичам и уважавам толкова той не ми отвръща със същото
Все едно че във нашата връзка само аз се отдавам и обичам.
Много ми е болно , защото исках човек за себе си, както е казано "любовта е за двама", но като че ли се оказва че има един трети призрак който не може да се забрави колкото и да се старая да бъде щастлив мъжа ми с мен.
все си месля че като е бивша трябва да се забрави и избледнее.
Тя му е причинила болка и според мен той трябва да започне наново живота си (в случая с мен), а не да го ДОИЗЖИВЯВА с мен.
Чувствам се ощетено откъм чувства и внимание.
Вие как се чувствате като втори ?
Аз съм втората съпруга на мъжа ми .от първата има дъщеря и с първата са в "приятелски" отношения(макар ,че според мен между бивши такива не съществуват)
Винаги ме дразни когато тя му звъни за неща за които око се позамисли може и да не се обажда, или когато му дава акъл какво да подари на дъщеря си.
Освен това изпитвам ревност.
Разказвал ми е колко я е обичал и кога е бил щастлив с нея, аз съм питала просто за да знам.Сега вече негова съпруга се сравнявам с нея и осъзнавам че той не държи на мен повече отколкото на нея и даже по- малко, все още смята че е бил най -щастлив през живота си с нея, Сравнявам сходни ситуации и осъзнавам че към мен е по-безгрижен и безчувствен.
Повечето пъти в кавгите ни е намесена индиректно онази особа наречена бивша.
Все мисля и колкото повече мисля се убеждавам че той като че ли обича още онази жена , а мен ме "взе" просто за да не е сам, защото " не може без жена".По-голям е от мен и би трябвало да е по-зрял.
Убедена съм , че ако бившата му го примоли че е болна или нещо подобно той ще дотърчи при нея, а за мен подобно нещо прави за "пред хората".
Убеждавам се че колкото аз го обичам и уважавам толкова той не ми отвръща със същото
Все едно че във нашата връзка само аз се отдавам и обичам.
Много ми е болно , защото исках човек за себе си, както е казано "любовта е за двама", но като че ли се оказва че има един трети призрак който не може да се забрави колкото и да се старая да бъде щастлив мъжа ми с мен.
все си месля че като е бивша трябва да се забрави и избледнее.
Тя му е причинила болка и според мен той трябва да започне наново живота си (в случая с мен), а не да го ДОИЗЖИВЯВА с мен.
Чувствам се ощетено откъм чувства и внимание.
Вие как се чувствате като втори ?
,в началото изобщо не исках да го чувам и виждам,след година ми мина,сега само му гледам сеира,защото тя е с три деца,от двамата си бивши мъже,той се ожени за нея,явно наистина любовта е сляпа.Сега се чуваме от време на време,но даже няма какво да си кажем,детето го вижда веднъж на две седмици,явно за него това не е проблем,нито за мен.Ха,в момента ми звъни по телефона 
Въпреки,че тя правеше някакви опити да се чуват и да си измисля врели некипели,че трябвало да преспи тук,заради някакви документи-но мъжът ми ясно и показа,че тя вече е минало,а аз съм тази с която иска да живее.
)
