И мен много ме дразни,не го използвам
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 12:11 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:19 ч.
Множественото число и обезличаването на майката. Пр. [i]НИЕ[/i] акаме в зелено!?
Не ме дразни,самата аз понякога говоря така без да се усетя 
Въпреки че гледам да говоря конкретно за детето си
Въпреки че гледам да говоря конкретно за детето си
Момичета, приемате ли едно мнение на филолог? Писала съм точно по тези въпроси в доктората си 
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
Момичета, приемате ли едно мнение на филолог? Писала съм точно по тези въпроси в доктората си
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
Никога не ме е дразнело,но доста често ми е смешно.Особено в теми за акото.Направо си представям как всички в къщи акат............. 
Когато ме попитат колко сме големи естествено знам за кого става въпрос и това въобще не ме обезличава.Приемам го за нормално и със сигурност в началото на майчинството и аз така съм се изразявала.
Когато ме попитат колко сме големи естествено знам за кого става въпрос и това въобще не ме обезличава.Приемам го за нормално и със сигурност в началото на майчинството и аз така съм се изразявала. 
Не го харесвам, определено, но сигурно се е случвало да го използвам. Заразно е. Чак да ме дразни... ако се прекали. Изобщо избягвам да се дразня от подобни дреболии. Повече се дразня от неграмотност в устния и писмения изказ. Виж, това директно ми създава отрицателна нагласа към съответния,хммм, субект.
И така говоря 
Никога не съм го правила и ми е много смешно , когато чуя подобни изказвания ...
От друга страна ми е все тая - всеки отговаря за себе си .
От друга страна ми е все тая - всеки отговаря за себе си .
Такова е и моето мнение.
Дразня се по-скоро от това на всяка цена да покажем, че не се отъждествяваме с децата си. Защо ни е необходимо, толкова ли ни е страх, че децата ни ще ни обезличат?
Няма нищо лошо за определен период от живота ти да харесаш живота на детето ти, да го живеете заедно, да се опиташ да го видиш с неговите очи.
Мисля, че няма смисъл от подобно възприемане на унизителното. Унизително е да не съумееш да приемеш детето ти до себе си, да не си отвориш сърцето. Другото са само приказки.
Смешно ми е, да, но не ми е унизително.
Няма нищо лошо за определен период от живота ти да харесаш живота на детето ти, да го живеете заедно, да се опиташ да го видиш с неговите очи.
Мисля, че няма смисъл от подобно възприемане на унизителното. Унизително е да не съумееш да приемеш детето ти до себе си, да не си отвориш сърцето. Другото са само приказки.
Смешно ми е, да, но не ми е унизително.
Не ме дразни, но ми прави впечатление и ми е смешно. Не го ползвам, освен ако наистина не става дума за "ние", като в изречението "ние отиваме на лекар", защото все пак детето не може само да отиде 
Иначе ми хареса, че се намеси и филолог. Явно е типично български израз.
В тази връзка замисляли ли сте се, че често използваме обръщението "маме/о", "бабо" и др. всъщност към детето?
"Ела тук, тати!", демек "ела при тати". Това си е пак типично българско. Ама и типично български са си приказките за юнака, що бозал 25 години. Така си гледаме децата - трудно се разделяме от тях - и вербално и емоционално.
Да сме живи и здрави - кой както иска да говори
Иначе ми хареса, че се намеси и филолог. Явно е типично български израз.
В тази връзка замисляли ли сте се, че често използваме обръщението "маме/о", "бабо" и др. всъщност към детето?
"Ела тук, тати!", демек "ела при тати". Това си е пак типично българско. Ама и типично български са си приказките за юнака, що бозал 25 години. Така си гледаме децата - трудно се разделяме от тях - и вербално и емоционално.
Да сме живи и здрави - кой както иска да говори
Не се дразня, но аз не го използвам. Смятам че аз и детето ми сме отделни същества още от преди да го родя и че можем да бъдем приемани и поотделно. Не смятам обаче, че майките които говорят за тях и децата си в множествено число, не приемат че детето им е отделен индивид или пък че ги е страх децата им да не се отделят от тях самите. Мисля че е просто някакъв маниер.
Хм, "да видиш света през неговите очи" не е същото като да го срещнеш през неговото дупе, примерно...
Днес синът ми каза "дакам" - да акам, ама той вероятно го и чува слято.
Спомних си глагола "дакам", "издаквам" - грешни думички от моето детство, за които имам подробни спомени... Ами не, въпреки това ще продължа да го подканям "да ака" и няма да пусна тема за това, че "дака рядко", ако започне да ме притеснява разстройството му. Да видиш света през очите на детето в никой случай не означава да забравиш, че имаш свои. И ако детето се опитва да се преобърне през катерушката, примерно, майката следва да го хване преди падането - а не да се присъедини към него, колкото и да й се иска. (аз лично намирам за прекрасно оправдание да се катеря по катерушки, да се люлея на люлки и да се пързалям по пързалки. Но... всяко нещо си има граница - и не мога да си позволя да паднем докато си играем заедно, понеже ако ние паднем, аз ще се ударя, може би, но той ще се пребие. За което аз, не ние ще съм, не сме виновна, не виновни. ) И когато него го боли коремче, на мен ми е супер гадно, плаче ми се (поревавах си първите дни докато той се гърчеше с колики без плач - докато открих правилните капки), но не, корем не ме боли. И обратно, когато мен ме боли корем или глава, на него му се играе и изобщо не изпитва никаква болка.
Днес синът ми каза "дакам" - да акам, ама той вероятно го и чува слято.
Спомних си глагола "дакам", "издаквам" - грешни думички от моето детство, за които имам подробни спомени... Ами не, въпреки това ще продължа да го подканям "да ака" и няма да пусна тема за това, че "дака рядко", ако започне да ме притеснява разстройството му. Да видиш света през очите на детето в никой случай не означава да забравиш, че имаш свои. И ако детето се опитва да се преобърне през катерушката, примерно, майката следва да го хване преди падането - а не да се присъедини към него, колкото и да й се иска. (аз лично намирам за прекрасно оправдание да се катеря по катерушки, да се люлея на люлки и да се пързалям по пързалки. Но... всяко нещо си има граница - и не мога да си позволя да паднем докато си играем заедно, понеже ако ние паднем, аз ще се ударя, може би, но той ще се пребие. За което аз, не ние ще съм, не сме виновна, не виновни. ) И когато него го боли коремче, на мен ми е супер гадно, плаче ми се (поревавах си първите дни докато той се гърчеше с колики без плач - докато открих правилните капки), но не, корем не ме боли. И обратно, когато мен ме боли корем или глава, на него му се играе и изобщо не изпитва никаква болка.