Тази тема ми е доста странна. Как може да ви дразни нещо толкова нормално. Новороденото бебе и майката до голяма степен са все още едно цяло. То все още не се осъзнава като отделен индивид, а като част от мама. Струва ми се, че си чешете езиците.
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 12:11 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:19 ч.
Множественото число и обезличаването на майката. Пр. [i]НИЕ[/i] акаме в зелено!?
КатиАБВ мисля че издребняваш и пускаш глупави теми...
Като върна назад лентата и аз говорех в мн.ч
, постепенно спрях 
Не мисля че не е обезличаване а просто период който при някои мами е кратък при други не
Както казва pontes : Новороденото бебе и майката до голяма степен са все още едно цяло. 
КатиАБВ мисля че издребняваш и пускаш глупави теми...
Новороденото бебе и майката до голяма степен са все още едно цяло.
Подобен род мислене може се използва от адвокати, опитващи се да оневинят детеубийци.
Нещо в стил "новороденото е още част от майката и затова тя има право да го захвърли при раждането като плод, не като пълноправен индивид - както е разрешено изхвърлянето на плод при законен аборт по желание. А ако е независим, пълноправен индивид - ами, да се оправя само и независимо от майката".
Не, новороденото НЕ принадлежи на майката, камо ли да е едно цяло с нея. Новороденото е ОТДЕЛЕН индивид, с всички произтичащи от това права... и особености.
Всеки има право да говори както си иска.
Проблемът е, обаче че подобни формулировки, вече написани, просто изглеждат нелепо.
За мен това е по-скоро проблем с българския, и именно това ме дразни.
А иначе подразбиращото се обезличаване не ми пречи ни най-малко.
В крайна сметка кой както иска да се себеусеща.
Проблемът е, обаче че подобни формулировки, вече написани, просто изглеждат нелепо.
За мен това е по-скоро проблем с българския, и именно това ме дразни.
А иначе подразбиращото се обезличаване не ми пречи ни най-малко.
В крайна сметка кой както иска да се себеусеща.
Новороденото не принадлежи юридически на майката, но биологично да.
Все пак това дете е било 9 месеца ЧАСТ от майката. Няма как рязко да се сменят ролевите позиции.
Освен това, според закона, майката е тази която носи отговорност за детето, и до определена възраст тя взема определящи съдбата му решения т.е детето дори и като отделен индивид е "подчинено" на решенията на майката, просто защото няма как да оцелее само....тогава когато тези решения засягат по някакъв начин живота и здравето на детето, то просто майката вече не се счита за родител, което обаче не я прави по-малко биологична майка....това не прави и детето носител на по-малък брой майчини гени.
По твоя път на разсъждение (без да се заяждам) мога да те упрекна например за това, че казваш Напр."Моето дете"...е след като едно нещо не ти принадлежи как ще го наричаш "свое".
П.С.След като за едно дете майката е целият свят не виждам къде е проблема и за майката детето да е всичко.
Все пак това дете е било 9 месеца ЧАСТ от майката. Няма как рязко да се сменят ролевите позиции.
Освен това, според закона, майката е тази която носи отговорност за детето, и до определена възраст тя взема определящи съдбата му решения т.е детето дори и като отделен индивид е "подчинено" на решенията на майката, просто защото няма как да оцелее само....тогава когато тези решения засягат по някакъв начин живота и здравето на детето, то просто майката вече не се счита за родител, което обаче не я прави по-малко биологична майка....това не прави и детето носител на по-малък брой майчини гени.
По твоя път на разсъждение (без да се заяждам) мога да те упрекна например за това, че казваш Напр."Моето дете"...е след като едно нещо не ти принадлежи как ще го наричаш "свое".
П.С.След като за едно дете майката е целият свят не виждам къде е проблема и за майката детето да е всичко.
Ами, да си призная и аз го практикувам 
без да се усетя. Особено, докато бебето е малко и майката съвсем неопитна, цялото й същество е насочено към това бебето да е добре и съпреживява всичко. А пък, ако има някакви проблеми, съвсем...
Мисля, че това е едни простим и преходен недостатък
без да се усетя. Особено, докато бебето е малко и майката съвсем неопитна, цялото й същество е насочено към това бебето да е добре и съпреживява всичко. А пък, ако има някакви проблеми, съвсем...Мисля, че това е едни простим и преходен недостатък
съгласна съм с написаното по-горе - чак пък унизително
. 
Не не ме дразни , въпреки че не се изразявам така. Не мисля и че е обезличаващо личността на майката или детето.
Обикновено казвам "дъщеря ми направи това..." или "Жасмина има еди какво си.....", но макар и рядко неволно ми се е случвало да използвам множествено число и съм се усещала на момента в който го казвам още. Не знам дали е правилно или не, според мен е по скоро израз на това как чувства майката нещата за себе си и бебето, а и временно явление май.
Но определено не мисля че майката обезличава себе си по този начин.
Всъщност как ви хрумват въобще такива неща и защо въобще мислите за такива дребни неща дали някоя майка казва "спим" или " той спи" например. Та хората за различни не може да искам някой да мисли като мен,естествено е че не всички ще харесват как говоря и се изразявам , както и аз не харесвам, ама не е нужно да тръгвам да критикувам тези който не харесвам, само защото аз съм решила че моят начин е правилен.
П.П. Нищо лично ама понякога такива теми се обсъждат във форума,че ми е странно и винаги чета изказвания чийто подтекст е от рода на " аз правя нещата правилно другите не", според мен всеки мисли така за себе си и другите.
Обикновено казвам "дъщеря ми направи това..." или "Жасмина има еди какво си.....", но макар и рядко неволно ми се е случвало да използвам множествено число и съм се усещала на момента в който го казвам още. Не знам дали е правилно или не, според мен е по скоро израз на това как чувства майката нещата за себе си и бебето, а и временно явление май
. Но определено не мисля че майката обезличава себе си по този начин.
Всъщност как ви хрумват въобще такива неща и защо въобще мислите за такива дребни неща дали някоя майка казва "спим" или " той спи" например. Та хората за различни не може да искам някой да мисли като мен,естествено е че не всички ще харесват как говоря и се изразявам , както и аз не харесвам, ама не е нужно да тръгвам да критикувам тези който не харесвам, само защото аз съм решила че моят начин е правилен.
П.П. Нищо лично ама понякога такива теми се обсъждат във форума,че ми е странно и винаги чета изказвания чийто подтекст е от рода на " аз правя нещата правилно другите не", според мен всеки мисли така за себе си и другите.
Не се дразня.Когато детето има някакъв проблем, то той е 100% проблем и на майката.Физиологично не, но психически да.
Болката на бебето си е болка и на майката.Често пътии използвам тези думи, за да избегна фрази като "Моето дете", "Моята дъщеря" или "...(името)...." "Ние" е по пряко и по удобно за употреба.
Не се чувствам обезличена.
Болката на бебето си е болка и на майката.Често пътии използвам тези думи, за да избегна фрази като "Моето дете", "Моята дъщеря" или "...(името)...." "Ние" е по пряко и по удобно за употреба.
Не се чувствам обезличена.
И аз така.
Новороденото бебе и майката до голяма степен са все още едно цяло.
Подобен род мислене може се използва от адвокати, опитващи се да оневинят детеубийци.
Нещо в стил "новороденото е още част от майката и затова тя има право да го захвърли при раждането като плод, не като пълноправен индивид - както е разрешено изхвърлянето на плод при законен аборт по желание. А ако е независим, пълноправен индивид - ами, да се оправя само и независимо от майката".
Не, новороденото НЕ принадлежи на майката, камо ли да е едно цяло с нея. Новороденото е ОТДЕЛЕН индивид, с всички произтичащи от това права... и особености.
Не те познавам и нищо лично, но много ти куца логиката. Какви адвокати, какви детеубийци
Новороденото е залепено за майка си, всичките си нужди задоволява от нея, околният свят извън майката за него не съществува. Това, че има болни хора, който убиват, независимо дали убиват бебета, деца или възрастни, просто няма никаква връзка с темата. Природата се е погрижила нормалната, здрава психически майка да се грижи за бебето си като за част от себе си, каквато то Е. С течение на времето бебетата и майките постепенно се разграничават едни от други и започват за мислят и да говорят за себе си в единствено число. Абе без да се задълбавам повече в безмислени теми - на много майки това говорене в множествено число им идва отвътре, по инстинкт, от природата, как по добре да ти го обясня не знам.
Пак, че авторката има толкова енергия за такива безмислени неща.
Да не би темата да е вдъхновена от актуалната "Колики, а сме вече на 5 месеца"
Да не би темата да е вдъхновена от актуалната "Колики, а сме вече на 5 месеца"
1. Дразни ли ви?
2. Кого обезличават майките, употребяващи множествено число? Себе си или бебето?
3. Май все пак себе си. Понеже собствения им живот е до голяма степен... ами, спрял, се опитват да... живеят чрез детето си. Ние имаме колики. На нас ни растат зъби. Имаме температура.
4. От една страна, дразнещо е. Аз пък имам свой живот. Не искам да бъда отъждествявана с бебето... унизително е.
5. И след ние сме на 6 месеца не следва ли и логичното ние снощи правихме секс с тати?
2. Кого обезличават майките, употребяващи множествено число? Себе си или бебето?
3. Май все пак себе си. Понеже собствения им живот е до голяма степен... ами, спрял, се опитват да... живеят чрез детето си. Ние имаме колики. На нас ни растат зъби. Имаме температура.
4. От една страна, дразнещо е. Аз пък имам свой живот. Не искам да бъда отъждествявана с бебето... унизително е.
5. И след ние сме на 6 месеца не следва ли и логичното ние снощи правихме секс с тати?
Кати, много хубава тема.
Защото много често забелязвам подигравки от някои мами към други, употребяващи това ние. Но първо конкретно на въпросите ти:1. Не.
2. Никого.
3. Не, май не е пак себе си. Защо трябва така да се тълкуват нещата? Отрицателно?
4. Да имаш бебе и да ви смятат за едно цяло може да бъде само прекрасно, но не и унизително
5. Не, не следва
Въпросното ние според мен идва още от бременността - тогава наистина майка и бебе са едно цяло. Това е прекрасно
След раждането нещата остават донякъде да се произнасят така. Но какво лошо има в това, какво дразнещо или срамно? Просто начин на изразяване, който на мен поне ми се харесва и го ползвам 
