Така говорите ли?И ако да,с каква цел?
Аз говоря така понякога. "Ела при мама", примерно. Не ме дразни, естествено. Нямам цел. Така ми идва. Сега като се замисля, може би инстинктивно, особено когато имаш първо дете, идва с осъзнаването на ролята ти като майка, един вид свикваш, че си мама вече. От друга страна, си има и чисто познавателна стойност за детето: учиш го как се нарича това нещо, дето се грижи за него.
Инстинктът ти те води много вярно. Бебето много по-лесно разбира: "Ела при мама", отколкото "Ела при мен". Местоимението е много по-трудно разбираемо от малки деца, отколкото съществителното.
Самия термин говори. Това е нещо, което се поставя в изречението вместо името. И го прави всеки, който (в цитирания случай - 1во лице, единствено число) говори за себе си. Но мама е една - и е добре да се знае коя точно. Също и как да я повика при нужда - би било доста странно плачещо бебе, викащо "Мен! Аааз! Уаааа..."
ПП
"преценявам" е "преценя" в продължително време... мисля.