Публикувана: 15 ноем. 2008, 14:21 ч.
Последно мнение: 19 ноем. 2008, 10:13 ч.

Ти не си жена , ти си мъж в женски дрехи ... !

6 786
62
1

# 45 16 ноем. 2008, 16:56 ч.

Мнения: 87

Хм, Пипинка, дали твоят познат не е имал предвид мен като е казал това? Wink

Ами такава съм - силна съм и такава се харесвам. Ако трябва обаче да съм докрай искрена - понякога ми тежи...
Имайте предвид, че мъжът ми е много грижовен и романтичен, но аз така съм свикнала и така предпочитам - и аз мъкна колата по ремонти, и аз си комуникирам с майстори. Просто съм такава - предпочитам да си движа сама нещата, имам по-практично мислене от него, по-организирана съм. Така че, каквото трябва, правя го! Същевременно не мисля, че не съм женствена. Flutter

Но, просто нося мъжкото в себе си, какво да се прави!
И още нещо - мит е според мен, че мъжете харесват лигли. Доста мъже харесват силните жени. Освен това - кой според вас е силният пол? Hug

# 46 17 ноем. 2008, 11:51 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Бях "мъж в женски дрехи" много дълго време. Не можех да допусна да позволя да съм зависима от някого за каквото и да било. И ми омръзна. Осъзнах, че съм Жена, Дама с главна буква. Може би и мъжа ми има голям принос за това, може просто да е стечение на обстоятелствата. Осъзнах колко е прекрасно да си обгрижвана и глезена. Е, не по лигавия начин...

Знам, че когато каквото и да ми се случи, винаги мога да се оправя сама. Но предпочитам да си го спестя, честно казано.

И да допълня. С мъжа ми и на двамата работите ни са свързани с доста пътувания извън страната. Така че всъщност доста често когато съм сама с детето съм "майка и баща" и ми се е налагало да се справям с безумни ситуации. Но това по- скоро е въпрос на гъвкавост и самоконтрол. Тогава старите навици ми идват добре дошли. Но си давам и сметка колко по- добре ми е сега, когато този начин на живот го приемам до голяма степен като развлечение, не като ежедневие.
Аналогично- когато аз съм някъде на майната си и изпадна в, да я наречем, трудна ситуация, знам че мога да се оправя сама. И се оправям. До момента в който си кацна обратно в София и се превръщам в принцеса. Blush

И мъжът ми знае че няма да се оставя и ще се справя и с невъзможното, но когато сме заедно той е по- силният. Поне той е с такова впечатление. Mr. Green

Последна редакция: пн, 17 ное 2008, 12:56 от Umma

# 47 17 ноем. 2008, 12:09 ч.

Мнения: 17 546

В чантичката с боичките (гримчетата ми) имам и отвертка. Mr. Green

Мога всичко, което може един мъж вкъщи. Последните обемни дейности у дома си свърших сама. Мъжът ми е на работа от сутрин до вечер, всеки ден. Не мога да оставя къщата да рухне защото това, видиш ли, не било женска работа и да чакам като се прибере той в 21 ч. да го емна и с домашните неразбории. Преди десетина дни се хванах здраво за работа и сглобих новите трикрилен гардероб, спалня и скрин на приятелката ми за 5 чАса, защото и нейният мъж е все на работа, а тя е с бебе. Не виждам нищо лошо в това една жена да умее и мъжката работа. Важното е да умее едновременно с това да е жена и да няма съмнение в това. Смятам, че се справям и с двете неща добре, а и хората, които ме познават казват така. Grinning

# 48 17 ноем. 2008, 12:27 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: Pipinka в сб, 15 ное 2008, 14:21

................
Вие какви сте ? А какви искате да бъдете ?

.............
2- ри въпрос - Смятате ли , че противоположностите наистина се привличат или човека до теб трябва да е същият характер , за да се разбирате ?

Ами аз принципно съм против еманципацията - въпреки, че мога да мина и без това, предпочитам да съм гледана и глезена специално от половинката ми. Иначе прекрасно се справям с редица "мъжки" задължения главно от техническо естество в къщи.
С 2 думи няма да съм поласкана да ме нарекат "мъж в женски дрехи". Примерно могат да ме нарекат "мъжко момиче", но не и мъж..

На втори въпрос - не мисля, че противоположностите се привличат (поне за дълго). Различия винаги има, но ако става дума за противоположности, връзката няма особено бъдеще. Казваш "едни и същи характери" - това почти не се среща, но близки - да - сходни интереси, възгледи, това е комбинацията с повече шансове Simple Smile

В противен случай сигурно бихме се изпокарали и "изтрепали" накрая Laughing

Пък аз този принцип "хем се бием, хем се обичаме" не го възприемам особено.

# 49 17 ноем. 2008, 13:05 ч.

Мнения: 806

Същото нещо ги изръси мъжът ми преди 2-3 седмици. Даже се скарахме.
Той се разсърди защото не съм го оставяла да бъде мъж, а съм се захващала с всичко. Защо ми било да върша мъжка работа и какво ми е било мнението за него, щом съм нямала доверие, че той може да се справи много по добре от мен с тези "мъжки работи".
newsm78

Позамислих се де. Прав е за себе си. И аз реших, че ще съм повече жена и малко ще се глезя. Ще оставям неща на него, за да се чувства пълноценен и незаменим. Може би даже това ще го накара да се чувства, че имам нужда от него. Това го прави щастлив.

Ами малко съм мъжкарана. Израснала с баща си, като момче. Татко ме е учил само на мъжки работи. Даже съм груба по някога. Опитвам се да го променя това в мен.

Мисля, че хората трябва да се допълват в една връзка. Не знам дали да са еднакви или различни особи.

# 50 17 ноем. 2008, 13:16 ч.

Мнения: 1 761

Аз съм 100% жена и изобщо не искам да съм нещо друго.
Колкото за "мъжките умения"-мога да правя доста неща,ремонтирам и поправям много добре,но това е тайна,която мъжа ми не трябва да знае.Ако се налага мога да сглобя ракета,но докато има мъж наоколо,който да го направи вместо мен-няма да го направя.

Последна редакция: пн, 17 ное 2008, 13:24 от kartinka

# 51 17 ноем. 2008, 15:20 ч.

В града на хумора...
Мнения: 605

Цитат на: veni9 в сб, 15 ное 2008, 15:17

Подкрепям мнението на Mirama.
Опитвам се да балансирам нещата. Не искам да съм абсолютно независима, не искам и да лежа на гърба на мъжа си. Опитваме се да съчетаваме нещата. В едно отношение той да води, в друго аз, без да си го набиваме в главите.
Дразня се от въпроси "Кой командва вкъщи?".
За мен противоположностите не се привличат.

....Подкрепям...и за мен е така
Peace

# 52 17 ноем. 2008, 15:22 ч.

Мнения: 473

Pipinka, чела съм книги от известни американски психолози по въпросите за отношенията между мъжа и жената. Те са единодушни в едно - когато жената превъзхожда мъжа в семейството по отношение на печелене на пари, успех в кариерата, интелект, образование и пр. той с годините губи интереса си към нея. Мъжете са устроени така, че за да бъдат 100% мъже трябва да доминират във връзката или най-малкото да са равнопоставени със съпругата. Много примери имам около мен, които посочват точно това. Моя много добра приятелка, която дълги години е печелила доста повече от съпруга си, била е на много по-престижна работа от него ми е казвала, че с него са си разменили ролите в семейството - тя е била тази, която се е грижила за него, но това с годините страшно много тежи. Други мои приятели се разведоха точно защото мъжа се чувстваше смачкан от финансовото превъзходство /и интелектуално/ на жена си. Въпросът ти за мен е дали смятаме, че сме равнопоставени на мъжете си, или сме лигли, които плачат с часове за един счупен нокът. Мисля че това си искала да коментираме, а не дали сме от типа "желязна лейди", която носи на гърба си всички задължения в семейството. Ако греша, поправи ме!

# 53 18 ноем. 2008, 12:37 ч.

Мнения: 463

Цитат на: Pipinka в сб, 15 ное 2008, 15:39

Въпросният мой приятел , каза това като комплимент . Винаги бил искал да има такава жена ...
Аз обаче смятам , че мъжете не са много доволни от такива като мен Simple Smile

Интелигентният мъж наистина е щастлив да има такава жена до себе си.
Въпросният приятел не държи да ти бъде само приятел... Simple Smile

# 54 18 ноем. 2008, 17:36 ч.

Мнения: 851

Мога да съм независима, но не искам. Засега съм се разплула и съм легнала на ръцете на мъжа ми. Така ми е по-добре, по-лесно и по-удобно. На него му тежи, но му е и гот. Чувства се незаменим и мъж на място, които има бакии за оправяне. Мъжете не харесват резки и оправни жени. Те ги плашат. Аз искам да мога да ги работя повече /мъжете/. Да съм неуловима и загадъчна, а не пряма и откровена. Работя по въпроса...
А противоположностите се привличат в началото и отблъскват с времето!

# 55 18 ноем. 2008, 17:40 ч.

Варна
Мнения: 2 097

Според приятелите ми и аз съм в отбора на мъжките момичета, дори някои от тях ми викат "Марин", вместо Мария. bowuu

Много са ми казвали, че точно такава жена искат до себе си. Винаги съм била самостоятелна и дейна. Живея на квартира от 15 годишна. Карам кола от 18 годишна. Зареждам я, карам я на ремонт, с майстори се разправям като се наложи... Работя 6 дни в седмицата по 12 часа. Изкарвам добри пари. Грижа се за домакинството. Общо взето съм свикнала всичко да правя сама и се справям. Откакто имам човек до себе си, с който живеем на семейни начела и двамата се стараем да постигаме баланса, за който говори Мирама. Това е най-удачния вариант според мен. Peace

А относно противоположностите мисля, че е възможно силно привличане, но трайните и успешни връзки и семейства са изключение. Аз не си представям да имам семейство с мъж, който е моя противоположност. Peace

Цитат на: Umma в пн, 17 ное 2008, 11:51

...но когато сме заедно той е по- силният. Поне той е с такова впечатление. Mr. Green

Добра тактика! thumbsup

# 56 18 ноем. 2008, 17:44 ч.

Мнения: 4 736

Мога всичко. Преди сглупявах да го демонстрирам, вече се правя на Не-можеща.

# 57 18 ноем. 2008, 18:09 ч.

София
Мнения: 3 408

Вярвам в "златната среда".
Феминизмът, еманципацията и развяването на знамето на победата над мъжкия пол ме разсмива.
От друга страна прекалената демонстрация на лиготия, безпомощност и глупост, с цел привличане на мъжкото внимание също ме дразни.
Желязната ръка в кадифена ръкавица е моят принцип.
Ако трябва да съм откровена докрай, на мен са ми казвали като коплимент, че съм мъж.
Разбира се в делови план и разбира се подведени от женствените ми маниери.
Но все пак може би трябва да направя и едно важно уточнение- всичките ми победи и делови триумфи съм постигнала, удобно настанена зад солиден мъжки гръб, по-точно повече от един гръб.
Напълно съм наясно, че генералният житейски успех на една жена, постигнат от самата нея, носи след себе си сериозни последици по отношение на женствеността, в буквалния смисъл на понятието, а аз прекалено много държа на нея.
В този ред на мисли, ако мога да се изразя образно, бих предпочела балансирано да демонстрирам всеобятните си възможности, или както някой преди малко се изрази - всичко мога, но не искам.

# 58 18 ноем. 2008, 21:27 ч.

Oslo
Мнения: 659

Цитат на: Kasidy в вт, 18 ное 2008, 17:44

Мога всичко. Преди сглупявах да го демонстрирам, вече се правя на Не-можеща.

И аз вървя към промяната Laughing

# 59 18 ноем. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: mar4ela5 в вт, 18 ное 2008, 17:40

Според приятелите ми и аз съм в отбора на мъжките момичета... Много са ми казвали, че точно такава жена искат до себе си.

Аз пък мисля, че повечето мъже се възхищават на такива жени, но се плашат от това, че точно тяхната жена може да се справя с почти всичко, без да има нужда от тях.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: