Ти не си жена , ти си мъж в женски дрехи ... !

Това с мъжкото момиче си е живо набутване. Мъжете обичат лигли. Мъжките момичета колкото и да ги кефят в началото, като дойде периода "скука и проза" ги дразнят и едва ли не им отнемат част от мъжествеността. Мъжките момичета са чудесни колежки и другарчета. Предполагам решението е мъжко момиче навън, лигла в къщи. Още се мъча да го докарам до там, успеха е променлив.

Macinka_vn , не се чувствам тъпа лигла нито  в своите,нито в очите на мъжа си.А ако сменям гуми, ако изкарвам повече пари от него,ако сама си ремонтирам нещата в къщи,ако работя и въртя домакинство и деца,показвайки му по този начин колко той ми е ненужен , и дори жалък,какво и кой печели от това?
Всеки иска да се чувства значим в очите на другия, защо да не го оставя да се чувства така,като той ме кара да се чувствам желана,красива,нежна...?Нямам нужда от себедоказване,харесвам се такава,каквато съм.

напълно подкрепям!    въпреки че съм мъжко момиче /в никакъв случай мъж в женски дрехи/ - оставям с мъжките работи да се оправя мъжът ми - дори и със сервиза на моята кола. Когато чуе "благодаря слънце" - след поредната сменена крушка или каквото е там - усмивката му е по-широка и от динен резен. не смятам да му отнемам това удоволствие и занапред. А, че мога да се справя с доста неща - си го знам и не е необходимо да го доказвам непрекъснато.

Това е и моето мнение. Мисля, че съм 50/ 50 или поне се старая. Все пак мъжът си е мъж и е редно да се чувства като такъв говоря за моя

Не се засягай лично,не беше отправен към теб коментара ми,просто исках да кажа,че  аз бих се чувствала така.Естествено,че онова,което е типично като задължения за мъжа в семейството е желателно да ги върши той,както жените си вършат женските,но не това ще даде усещането на мъжа,че е важен,значим,силен и т.н. ,той може и да ги върши тези неща,че и женските да върши и пак да не изглежда по този начин в очите на жена си/имам такъв случай сред познатите ми/,така че всичко е много относително за всеки.....не искам да засягам никой,просто всеки преценява нещата през собствената си призма.

Иначе става много лошо за тебе - бачкаш като луда, но на никой не му пука, щото ти си се справяш и така - защо да те мислят?
Малко късничко го разбрах, ама вярвам, че съм на прав път!
За какво ти е да си мъж, независимо от дрехите? Да си жена е в пъти по-добре!
Успех!

На мен са ми казвали това също няколко близки приятели, тъкмо при същите условия, при които е на теб. Двояко е. Наистина, на човук ме става приятно, но и неприятно. Започват да ти идват разни неща наум...
Това си е характер. Мисля, че трябва да приемем, че всички сме различни. И тук не става дума за лигавост, нито за женственост. Става дума за характер най-вече. Няма идеални неща.

Не мисля, че има формули от рода на "противоположнастите се привличат" по отношение на личностните отношения. Тъкмо защото личността е нещо уникално. Няма продивоположности, няма пълни подобия, има хармония, която се постига от двама човека, две уникалности - тази хармония не може да се предвиди, единствено като се видят подобията или различията между тези личности. Смятам, обаче, че между подобни все пак тази хармония е по-възможна.

Пипинка, аз съм донякъде с тебе, донякъде-не.(понеже не съм шофьор и с кола не мога се оправи  )
Какво имам предвид. Дълги години страдах, че съм бедно даскалче, че езикът, който съм учила, не е котируем и т.н.
От 2002 година нещата почнаха бързо да се променят, а възможностите ми да се увеличават. Аз се увълчих, почнах да гоня разни мои си мечти, да усвоявам нови неща и се оказа, че можело, а аз съм била доста гъвкава. И съм стигнала до етап, че, ако , недай Боже, остана сама, ще се оправя, няма да загина, просто не съм зависима финансово от него. Естествено с някои лишения, ноооо, ще се оправя.
Но това почва да ми коства много.....и го усещам най-вече в събота/неделя. Чувствам се като парцал, а желанието да се докажа и да бъда независима понякога ми излиза през носа.Признах си.

Делят се донякъде и ще ти кажа какво имам предвид. Не е въпроса в това дали една лигла може да бъде боец, може и още как , но целите и и начина на постигането им ще е посредством да го нарека използване на чисто женските си хитрини чрез някой мъж , който да свърши вместо нея работата. Също и мъжко момиче не означава само желанието на една жена сама да изкарва пари или да може да свърши една типично мъжка дейност. Това е начин по който околните те възприемат, ти си един или друг, но не можеш напълно да избягаш от себе си, нито да включваш абсолютно всички възможни нюанси на жената. Говоря например за начина на контактуване с противоположния пол. Никога не съм имала проблеми да се сприятелявам с мъжете, да ми се доверяват за неща, твърде лични като мъж на мъж. Дори често съм чувала по мой адрес, че имам доста мъжко усещане за нещата. Веднъж дори ме обвиниха във форума, че съм мъж скрит зад женски ник.  И понеже имах много близка приятелка, която беше точно от противоположения лагер и виждах от близо с очите си какво е да си жена глезла и как по съвсем друг начин привличаше мъжете (тук категорично изключвам външния вид като въздействие, защото дори в очите на общите ни познати мъже аз винаги съм била по красива). Но само като си отвореше устата за някой проблем и веднага се появяваше някой спасител с решение на проблема и. И ми се е искало и аз да съм понякога така. А сякаш вътрешно съм си слагала спирачки по неясни за мен причини на женската си същност, за това и бях пуснала темата преди време, но от тогава до сега мога да кажа, че има промяна в мен (кой и как ми помогна не искам да споделям).

И ако това не е промяна от мъжко момиче да стигна до там да ме номинират за мис пламтящи чаршафи, здраве му кажи. 
 

Не знам точно каква съм, но е факт, че много мразя да има нещо за вършене, а аз да чакам някой друг и да седя. В резултат обикновенно се нагърбвам със сто и една задачи, бъхтя, блъскам, драпам и се оправям. След всяка постигната цел си поставям следващата. Естествено мъжът ми има свой живот - работа, лични занимания- а аз не мога просто да стоя и да чакам той да се освободи, за да свърши това, което на мен ми е легнало на сърцето. Предпочитам да действам. Понякога без значение дали работата е мъжка или женска, дали изобщо знам как се прави или тепърва ще си блъскам главата.
Лошото е, че ставаш товарното магаре- всички знаят, че ще се справиш и го приемат за даденост, помощ отникъде.
Хубавото е, че каквото си направил си е само твое постижение. И знаеш че можеш и сам, можеш и да даяниш на зор, можеш всичко.

Противоположностите се привличат, но не са добър екип. Емоции много и от различно естество, но резултати- почти никакви. Затова тоя филм е без мен

Ами аз точно това искам да ти кажа, че хората рядко са такива крайности. Ти говориш за лиглата, която постига нещо след намачкан чаршаф заедно с някой мъж и това е единствения й номер в живота. Сигурно има и такива, но аз лично не съм ги срещала. Аз говорех за жена, която може да си позволи да е слаба, но когато се наложи да впрегне усилия и да играе по правилата без да клинчи, без жокерче от приятел.Отделно една жена може да е оправна и без много много да се разбира с мъжете. Изобщо зависи с какви точно индивиди е обградена. Ако са някои слабаци хич няма да си допаднат даже, че и евала да й правят. Повечето жени ,които познавам са твърде многообразни, за да може да им пасне какъвто и да е калъп. Светът се променя, старомодно е да разделяме хората по полов принзак и да им приписваме признаци на другия пол. Нормално е да можеш да общуваш с мъже, защото по принцип е нормално да можеш да общуваш с хора.
Отделно това как те възприемат околните би трябвало да си е техен проблем.Възможно е да се лъжат. Ще ги оставиш ли те да ти казват каква си ? Самият факт,че ти прави впечатление и че се влияеш, означава, че мъжкото момиче не е чак толкоз мъжко.
 Радвам се, че си открила  жената  в теб(или точно тази, част, която си си мислила, че ти липсва от нея), но не съм се и съмнявала, че тя съществува - поне от впечатленията ми от форума. Отделно препратката към твоята темичка я дадох,не за да те връщам към минали неща,а  за да покажа, че въпросът вече е обсъждан.

Собствения ми мъж го казва, дори и дрехите ми не са от най-женските.
Варианта да съм зависима от някой - не съществува за мен. Той знае, че ако легна и се оплача, значи положението е мнооого сериозно.
Просто така съм свикнала, хиперактивна за някой неща - не бих чакала някой да се върне за да ми завие 2 видии, макар че на мен със сигурност ще ми отнеме повече време. в 9-ия месец шкурках, сглобявах и боядисвах легло за малчо .
Единствено колата съм я оставила на него да я мъкне по ремонти. Не искам и не мога да бъда от другия тип жени, нямам и такива приятелки - някак не са ми присърце.

Както винаги , най - близо до истината 
Нещо подобно каза и този мой приятел , който провокира темата - с теб мога да говоря истински . Разбираш ме , каза все едно не си жена ...
Няма да изпадам в подробности , за какво иде реч , но pasinet много точно го е описала 

на мен ако ми кажат подобно нещо,определено бих се обидила.

няма нищо по-хубаво от това да бъдеш ИСТИНСКА жена.а истинската жена определено не е лигла или безпомощна пиявица,няма защо да бъркаме понятията.
уважавам жени,които се справят сами,по-добре от мъжете си,дори,които са борбени,начетени,знаещи,можещи,успяли..
и мъжете уважават такъв тип жени...обачее..ги възприемат точно както приятелят ти се е изразил"мъж в женски дрехи".една такава жена не може да бъде принцеса в очите на мъжа,не може да го запали,не може да събуди инстинктите му да се грижи за нея,да я пази,да й е опора..може и да има изключения,но принципно нещата седят така..
а и мисля,че някои жени сами са си виновни за положението си,а после се оплакват,че мъжете нищо не вършели,че не можели да разчитат на тях..прекалената еманципация доведе до това.някои жени все се опитват да избутат мъжа на второ място,работят много,изкарват повече пари,готвят,чистят,или направо си наемат жена за домакинството,ако нещо вкъщи се развали веднага викат майстор,защото мислят,че мъжът им няма да може да го оправи..
по този начин притъпявате мъжкото в мъжете,а после защо били мухльовци...и защо всичко пада върху вашите рамене..
една истинска жена е съвкупност от много качества и се нагажда според ситуацията.
но определено,за да има любящ мъж до себе си,понякога трябва да остави нещата в негови ръце,а тя да бъде малката глезанка,която има нужда,която не може всичко сама..

Тук много бъркаш според мен 

А специално в тази ситуация - опазил ме Господ , ако точно на този мъж / изръсил крилатата фраза /,вземех да му изглеждам като принцеса ... не ми се мисли какво щеше да стане  но това не е по темата

Едното не изключва другото . Аз имам мъж ,  който винаги ме е възприемал като принцеса , който се грижи ужасно много за мен и т.н.
Но също така ме уважава заради силните ми качества , вслушва се в съветите ми и така градим живота си с общи усилия ...


Това никога не мога да бъда ... за щастие .