Ти не си жена , ти си мъж в женски дрехи ... !

Аз като се замисля стигам до извода, че съм 100% лигла , за много малко неща бих могла да разчитам на себе си, което не ми се нрави. Искам да бъда по-скоро като теб - "мъж в женски дрехи". Няма лошо една жена да е глезла, но това едва ли може да продължи цял живот, все някой ден ще трябва да разчиташ сам на себе си.

Човек трябва да умее да балансира според мен.
Не може цял живот, или на 100% да си винаги лигла, или винаги мъжко момиче. Трябва да знаеш кое, как и кога да използваш, за да извличаш най-доброто за себе си. )))

А дали противоположностите се привличат - не, не смятам така. И все пак зависи и от двамата, които са заедно.

Мога да нося панталон,но мога да нося и рокля,мога да бъда напълно зависима от мъжа си,но не го правя,аз не съм застрахована,че утре няма да остана сама,че няма да срещне някоя по-добра от мен,трябва да мога да живея и без него...Такава съм каквато съм  била и каквато винаги съм искала да бъда....с мъжът ми си приличаме-на една вълна сме...

Като цяло не ми харесва да завися от друг, да се съобразявам, да се чувствам задължена. Досадно ми е, когато някой се опитва да ми натресе услугите си, без да съм го молила, без дори да съм имала нужда от тях.
Аз също разчитам за много малко неща на човека до себе си... като се замисля, почти за нищо. Понякога наистина ми се иска да мога да си помрънкам, да ме поглези, да ми изпълни някоя прищявка... но в следващия момент се сещам колко инфантилно ми изглежда такова поведение, погледнато отстрани...

Противоположностите се привличат, за да се допълнят. В такива случаи често разбирателството е въпрос на предизвикателство... може би твърде много обичам предизвикателствата.

Аз съм от лиглите...изобщо не искам да изземвам функциите на мъжете,господ не напразно е създал и мъжа ,и жената.А и мъжете искат да се чувстват спасители,велики,силни,можещи, защо да им отнемаме това удоволствие?!
Като му покажеш ,че можеш да се оправяш с всичко сама,че всъщност той не ти е нужен,той ще намери кого да спасява и на кого да помага.Тъжно,но факт.

А относно противоположностите...то хората са си го казали :"Два остри камъка брашно не мелят."
За да вървят нещата,определено трябва единият да е водещ,не е задължително да е винаги,но ако и двамата си доказват колко са велики...в един момент ще трябва да го доказват на някой друг.

То и аз уж вървя за "мъж в женски дрехи", а да не говорим, че на работа ми се налага и мъжки дрехи да нося. Мога да се справям сама дори с малък ремонт на колата на пътя , но ми е приятно в мъжка компания да не го правя. А според мъжа ми съм малка, нежна и той трябва да се грижи за мен. И го оставям да го прави.

Подкрепям мнението на Mirama.
Опитвам се да балансирам нещата. Не искам да съм абсолютно независима, не искам и да лежа на гърба на мъжа си. Опитваме се да съчетаваме нещата. В едно отношение той да води, в друго аз, без да си го набиваме в главите.
Дразня се от въпроси "Кой командва вкъщи?".
За мен противоположностите не се привличат.

Не съм от особено оправните. Не мога да се справям с мъжка работа, като ми е тежко, търся силно рамо, като ми е хубаво, искам да споделя. Не мисля, че съм лигла, но не съм и типичното желязно "мъжко момиче".
За привличането ....колкото хора, толкова и магнити.

Според моя мъж също съм малка и нежна , но за сметка на това качествено проклета  
И аз го оставям ... не точно да се грижи за мен , но да ми помага , мдаааа   и то много

Жена съм. Само не плача и не закъснявам. Качества, които обикновено се водят женски.
Ако поискам обаче мога да бъда и мъж, но не искам.
По вторият въпрос, мисля, че да противоположностите се привличат, но пък не бих била щастлива с човек, който е изцяло моя противоположност.

Определено съм същата като теб Pipinka. И много се дразня от жени, които и една крушка не могат да сменят. Познавам доста такива, които една седмица ще се мъчат, но няма да я сменят, защото това е мъжка работа. Дразня се, но напоследък усещам, че качеството, че няма нещо , което да не мога ми пречи. Всички около мен са свикнали с факта, че се оправям сама с всичко. И сега когато съм бременна никой не ме пита дали не искам някой да ми донесе кило картофи от пазара, щото ми е тежко или да пусне прахосмокачката в стаята, щото се изморявам бързо и ми е трудно да се навеждам и все такива работи. Да споменавам ли факта, че три седмици преди термина ми все още съм на пълен работен ден, само защото сърце не ми дава да оставя мъжа ми да се оправя сам с семейния бизнес. Пък аз да седна вкъщи и както се полага на една бременна да отмарям с вдигнати крачета пред телевизора. Точно в момента искам да съм от типа жени, които за всичко разчитат на мъжа до себе си.
А по втория въпрос смятат, че противиположностите се привличат. не крайни противоположности, но поне в някои аспекти, за да е спокойно вкъщи трябва два души да имат разлики. както е казано два остри камъка брашно не мелят.  

alessia , подсети ме за някой неща -аз когато бях бременна мъжът ми много се грижеше за мен , факт , но ходих на работа до последно - 10 дни преди да родя ... Какво ми е било , аз си знам .
2. Скоро имахме случка , която ме вбеси - мъжът ми дал колата си на баща си  , а моята се счупи - брат му се обажда , да пита с половин уста , дали да не мине да ме вземе и да отидем да приберем детето от градина , на което моят мъж отговаря уверено - " А , не бе , тя Пипинка ще се оправи ! Не я мисли ти нея ...
Е , оправих се , взех на приятелката ми колата , взех детето , свърших още сто неща .
Следващ случай - имаме магазин . Уж е на мъжът ми , ама незнайно как , пак всичко по него аз оправям ... Та редим един ден стоката / което не трябваше да правя , ама пусто нали по - добре от мен няма кой да се справи /  това последното си е камък в моята градина ...
Мъжът ми точно седем пъти попита брат си и снаха си , които уж помагаха дали не им е студено да не настинат  Мен обаче не ме пита ! Откачих ! После ми отговори ,че аз до такава степен съм си контролирала нещата , че подобен въпрос към мен би бил излишен ...
И т.н.

Въпросният мой приятел , каза това като комплимент . Винаги бил искал да има такава жена ...
Аз обаче смятам , че мъжете не са много доволни от такива като мен 

А защо жената, която няма особено много мъжки черти в характера си да е лигла? Аз съм от жените, които разчитат за мъжката работа на мъжете си и се чувствам добре. Не се правя на силна, когато не съм, не се и правя на слаба, когато не се чувствам така. Просто винаги казвам на мъжа до себе си, когато нещо ми тежи, не само физическа работа, а и имам някакъв емоционален проблем. Нормално е хората да са различни, важно е обаче да приемем тази различност и да не се правим на такива, каквито не сме и да не страдаме от това.

По темата за противоположностите-вярвам, че се привличат.

Не съм казала , че е лигла .
Казах , че аз искам до мога да се лигавя ... ама не ми се получава . Без връзка с това коя каква е !!!

Ами така си го свикнала...Да не разчиташ на него!
Харесва ми да съм независима,но обичам да съм глезена и да се глезя на мъжа си!

Ааа, не исках да изглежда, все едно си мисля, че обиждаш някой. Имах предвид, че в повечето жени се срещат и двете, просто едното преобладава. Моя грешка в изразяването

Цял живот съм била мъжко момиче .... до скоро, когато започнах да се радвам на чисто женските си слабости, които бяха дълбоко заровени от мен и имах неистов страх да разкрия някоя моя слабост. Невероятно е, че се намери човек, който ми показа, че не е срамно да показвам женската си слаба страна. Не очаквах, че ще се почувствам толкова удовлетворена от това.
Но от лигла съм твъъърде далеч. 

По втория въпрос, напълно противоположни хора по мое мнение не могат да изградят хармонична връзка. Винаги е добре да имате нещо общо, за което да се хванете, макар, че има и изключения, в които любовта компенсира всичко. Но дали ще сме от правилото или изключението, не се знае. 

Мъжко момиче съм ама се прикривам нарочно,но мога да бъда и лигла,винаги реагирам според ситуацията.А колкото до противоположностите след известен брой години брак вече спират да се привличат,иначе в началото на връзките привличането е много огнено и горещо.

Пипинка, все едно аз съм го писала Аз съм същата, но така ми харесва. На принципа съм, че на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам. Приемам и подкрепа от негова страна, но само ако сам предложи и много настоява. Най-страшно е, когато станеш зависим от човека до теб. То и за отношенията не е здравословно. Решенията - важните и не чак толкова, ги взимам сама, за да си чукам главата после, ако е било неправилно, а не да ме е яд на някой друг. Съответно и сама си обирам лаврите, ако съм уцелила в десетката
А по въпроса за противоположностите - да, привличат се, но за дълго съжителство не може да става дума. Важното е аз и той да гледаме в една посока, не един в друг...

За да не си повярват съвсем на всички тези неща,които не са.И за да не се чувстваме тъпи лигли в собствените си очи!

Мъжете спрямо жените си са това, което жените им подсказват да бъдат. Могат да бъдат силни, галантни, прекрасни. Можеш и въпреки тяхната сила и ти никога да не се чувстваш лигла. Както го предпочиташ.
Защото понякога женската сила не се крие в нарочно изявената самодостатъчност, а в умението да оставиш себе си и другият да следват природата си.

Винаги съм се оправяла сама, никога не съм разчитала на някой мъж да ми "оправя живота". Напоследък обаче и аз като авторката се замислям, дали не е грешка и да си попременя малко отношението, да похитрувам, да се оставя да ме поглезят. Сигурно, хич не е лошо да оставиш за момент контрола в други ръце, някой друг да помисли за теб, да се покажеш по-слаба, не толкова независима  Нещо съм се размекнала... Я да се хващам, че бойлера ме чака да го ремонтирам

Не мога да кажа за себе си, че съм лигла, но никога не съм чистила гаража, сменяла гуми или пълнила бензин в колата(карам всеки ден )
Просто в нашето семейство сме приели това за нормално.
Затова пък, мъжа ми зарежда миялната, пере и пуска прахосмукачка.
Да му искам пари не мога, защото аз разполагам и с неговата сметка(както и той с моята).

Преди имах тенденцията да се правя на супермен, но след като открих, че колкото повече аз ставах отговорна, толкова по-безотговорен ставаше мъжа ми, смених тактиката.
Сега вече съм на принципа: не, че не мога, но не искам (не го признавам на глас де...)

Това продължение на темата за "мъжките момичета" на пасинет ли е?
Аз не смятам, че жените се делят на лигли и на мъжки момичета. Всеки си е някакъв. Ако искам мога да бъда лигла, а ако искам мога да бъда боец. Жена съм и докато съм жива ще съм такава. Много рева, но и много се смея. Мога да се подчиня, но мога и да изкомандвам. Мога да направя така, че да не съм зависима от един мъж, въпросът е, че нямам желание и нужда  да го правя. Реалните хора не подлежат на поставяне във графи и това е прекрасно.

Не смятам за голямо геройство жената да изземва всички функции на мъжа и да смята, че няма нещо, което не може да направи. Разбира се всяка жена трябва да може да си представи живота си без мъж до себе си и трябва да може да се оправя сама с всичко. Но когато двама живеят заедно трябва да си поделят задълженията и отговорностите в семейството. Иначе мъжа става излишен, ако ще си правим всичко сами. Мога да се издържам сама, мога да се грижа за детето си и физически и финансово, но не го правя, защото той си има и баща. Неговата роля в семейството е да осигури финансите, докато аз съм в майчинство, да се грижи за мен и детето си, да ми помага с каквото може. Противоположностите наистина се привличат - аз и мъжа ми сме напълно различни и въпреки това успяваме да постигнем хармония и разбирателство без особени компромиси.

Не ремонтирам бойлери или печки  В къщи мъжът ми си има своите задължения ...
Но примерно колата аз си я карам на ремонт , ако има да идват за нещо майстори в къщи / примерно скоро се ноложи за климатиците / - аз се оправям с тях .
По митниците / заради магазина / също аз с митничарите и спедиторите . Ами писна ми !
Не си спомням откога не съм се разболявала / не че е лошо де  / , но аз и да не съм добре не лягам - все нещо има за правене .
Пари си изкарвам достатъчно , с всичко мога да се справя ... лошото е , че даже някой път да реша да похленча и мъжът ми твърди , че му изглеждам неестествено .

Не съм я чела .
Може ли линкче ?

Заповядай:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276884.0

Налага ми се да бъда мъж в женски дрехи понякога. Не ми пречи . Мога да бъда и лигла, ако се наложи 
За неща с които мога да се справя, няма нужда да занимавам хората или съпруга си.
Да медал няма да ми дадат, ама и за счупена ноктопластика не дават  

Това с мъжкото момиче си е живо набутване. Мъжете обичат лигли. Мъжките момичета колкото и да ги кефят в началото, като дойде периода "скука и проза" ги дразнят и едва ли не им отнемат част от мъжествеността. Мъжките момичета са чудесни колежки и другарчета. Предполагам решението е мъжко момиче навън, лигла в къщи. Още се мъча да го докарам до там, успеха е променлив.

Macinka_vn , не се чувствам тъпа лигла нито  в своите,нито в очите на мъжа си.А ако сменям гуми, ако изкарвам повече пари от него,ако сама си ремонтирам нещата в къщи,ако работя и въртя домакинство и деца,показвайки му по този начин колко той ми е ненужен , и дори жалък,какво и кой печели от това?
Всеки иска да се чувства значим в очите на другия, защо да не го оставя да се чувства така,като той ме кара да се чувствам желана,красива,нежна...?Нямам нужда от себедоказване,харесвам се такава,каквато съм.

напълно подкрепям!    въпреки че съм мъжко момиче /в никакъв случай мъж в женски дрехи/ - оставям с мъжките работи да се оправя мъжът ми - дори и със сервиза на моята кола. Когато чуе "благодаря слънце" - след поредната сменена крушка или каквото е там - усмивката му е по-широка и от динен резен. не смятам да му отнемам това удоволствие и занапред. А, че мога да се справя с доста неща - си го знам и не е необходимо да го доказвам непрекъснато.

Това е и моето мнение. Мисля, че съм 50/ 50 или поне се старая. Все пак мъжът си е мъж и е редно да се чувства като такъв говоря за моя

Не се засягай лично,не беше отправен към теб коментара ми,просто исках да кажа,че  аз бих се чувствала така.Естествено,че онова,което е типично като задължения за мъжа в семейството е желателно да ги върши той,както жените си вършат женските,но не това ще даде усещането на мъжа,че е важен,значим,силен и т.н. ,той може и да ги върши тези неща,че и женските да върши и пак да не изглежда по този начин в очите на жена си/имам такъв случай сред познатите ми/,така че всичко е много относително за всеки.....не искам да засягам никой,просто всеки преценява нещата през собствената си призма.

Иначе става много лошо за тебе - бачкаш като луда, но на никой не му пука, щото ти си се справяш и така - защо да те мислят?
Малко късничко го разбрах, ама вярвам, че съм на прав път!
За какво ти е да си мъж, независимо от дрехите? Да си жена е в пъти по-добре!
Успех!

На мен са ми казвали това също няколко близки приятели, тъкмо при същите условия, при които е на теб. Двояко е. Наистина, на човук ме става приятно, но и неприятно. Започват да ти идват разни неща наум...
Това си е характер. Мисля, че трябва да приемем, че всички сме различни. И тук не става дума за лигавост, нито за женственост. Става дума за характер най-вече. Няма идеални неща.

Не мисля, че има формули от рода на "противоположнастите се привличат" по отношение на личностните отношения. Тъкмо защото личността е нещо уникално. Няма продивоположности, няма пълни подобия, има хармония, която се постига от двама човека, две уникалности - тази хармония не може да се предвиди, единствено като се видят подобията или различията между тези личности. Смятам, обаче, че между подобни все пак тази хармония е по-възможна.

Пипинка, аз съм донякъде с тебе, донякъде-не.(понеже не съм шофьор и с кола не мога се оправи  )
Какво имам предвид. Дълги години страдах, че съм бедно даскалче, че езикът, който съм учила, не е котируем и т.н.
От 2002 година нещата почнаха бързо да се променят, а възможностите ми да се увеличават. Аз се увълчих, почнах да гоня разни мои си мечти, да усвоявам нови неща и се оказа, че можело, а аз съм била доста гъвкава. И съм стигнала до етап, че, ако , недай Боже, остана сама, ще се оправя, няма да загина, просто не съм зависима финансово от него. Естествено с някои лишения, ноооо, ще се оправя.
Но това почва да ми коства много.....и го усещам най-вече в събота/неделя. Чувствам се като парцал, а желанието да се докажа и да бъда независима понякога ми излиза през носа.Признах си.

Делят се донякъде и ще ти кажа какво имам предвид. Не е въпроса в това дали една лигла може да бъде боец, може и още как , но целите и и начина на постигането им ще е посредством да го нарека използване на чисто женските си хитрини чрез някой мъж , който да свърши вместо нея работата. Също и мъжко момиче не означава само желанието на една жена сама да изкарва пари или да може да свърши една типично мъжка дейност. Това е начин по който околните те възприемат, ти си един или друг, но не можеш напълно да избягаш от себе си, нито да включваш абсолютно всички възможни нюанси на жената. Говоря например за начина на контактуване с противоположния пол. Никога не съм имала проблеми да се сприятелявам с мъжете, да ми се доверяват за неща, твърде лични като мъж на мъж. Дори често съм чувала по мой адрес, че имам доста мъжко усещане за нещата. Веднъж дори ме обвиниха във форума, че съм мъж скрит зад женски ник.  И понеже имах много близка приятелка, която беше точно от противоположения лагер и виждах от близо с очите си какво е да си жена глезла и как по съвсем друг начин привличаше мъжете (тук категорично изключвам външния вид като въздействие, защото дори в очите на общите ни познати мъже аз винаги съм била по красива). Но само като си отвореше устата за някой проблем и веднага се появяваше някой спасител с решение на проблема и. И ми се е искало и аз да съм понякога така. А сякаш вътрешно съм си слагала спирачки по неясни за мен причини на женската си същност, за това и бях пуснала темата преди време, но от тогава до сега мога да кажа, че има промяна в мен (кой и как ми помогна не искам да споделям).

И ако това не е промяна от мъжко момиче да стигна до там да ме номинират за мис пламтящи чаршафи, здраве му кажи. 
 

Не знам точно каква съм, но е факт, че много мразя да има нещо за вършене, а аз да чакам някой друг и да седя. В резултат обикновенно се нагърбвам със сто и една задачи, бъхтя, блъскам, драпам и се оправям. След всяка постигната цел си поставям следващата. Естествено мъжът ми има свой живот - работа, лични занимания- а аз не мога просто да стоя и да чакам той да се освободи, за да свърши това, което на мен ми е легнало на сърцето. Предпочитам да действам. Понякога без значение дали работата е мъжка или женска, дали изобщо знам как се прави или тепърва ще си блъскам главата.
Лошото е, че ставаш товарното магаре- всички знаят, че ще се справиш и го приемат за даденост, помощ отникъде.
Хубавото е, че каквото си направил си е само твое постижение. И знаеш че можеш и сам, можеш и да даяниш на зор, можеш всичко.

Противоположностите се привличат, но не са добър екип. Емоции много и от различно естество, но резултати- почти никакви. Затова тоя филм е без мен

Ами аз точно това искам да ти кажа, че хората рядко са такива крайности. Ти говориш за лиглата, която постига нещо след намачкан чаршаф заедно с някой мъж и това е единствения й номер в живота. Сигурно има и такива, но аз лично не съм ги срещала. Аз говорех за жена, която може да си позволи да е слаба, но когато се наложи да впрегне усилия и да играе по правилата без да клинчи, без жокерче от приятел.Отделно една жена може да е оправна и без много много да се разбира с мъжете. Изобщо зависи с какви точно индивиди е обградена. Ако са някои слабаци хич няма да си допаднат даже, че и евала да й правят. Повечето жени ,които познавам са твърде многообразни, за да може да им пасне какъвто и да е калъп. Светът се променя, старомодно е да разделяме хората по полов принзак и да им приписваме признаци на другия пол. Нормално е да можеш да общуваш с мъже, защото по принцип е нормално да можеш да общуваш с хора.
Отделно това как те възприемат околните би трябвало да си е техен проблем.Възможно е да се лъжат. Ще ги оставиш ли те да ти казват каква си ? Самият факт,че ти прави впечатление и че се влияеш, означава, че мъжкото момиче не е чак толкоз мъжко.
 Радвам се, че си открила  жената  в теб(или точно тази, част, която си си мислила, че ти липсва от нея), но не съм се и съмнявала, че тя съществува - поне от впечатленията ми от форума. Отделно препратката към твоята темичка я дадох,не за да те връщам към минали неща,а  за да покажа, че въпросът вече е обсъждан.

Собствения ми мъж го казва, дори и дрехите ми не са от най-женските.
Варианта да съм зависима от някой - не съществува за мен. Той знае, че ако легна и се оплача, значи положението е мнооого сериозно.
Просто така съм свикнала, хиперактивна за някой неща - не бих чакала някой да се върне за да ми завие 2 видии, макар че на мен със сигурност ще ми отнеме повече време. в 9-ия месец шкурках, сглобявах и боядисвах легло за малчо .
Единствено колата съм я оставила на него да я мъкне по ремонти. Не искам и не мога да бъда от другия тип жени, нямам и такива приятелки - някак не са ми присърце.

Както винаги , най - близо до истината 
Нещо подобно каза и този мой приятел , който провокира темата - с теб мога да говоря истински . Разбираш ме , каза все едно не си жена ...
Няма да изпадам в подробности , за какво иде реч , но pasinet много точно го е описала 

на мен ако ми кажат подобно нещо,определено бих се обидила.

няма нищо по-хубаво от това да бъдеш ИСТИНСКА жена.а истинската жена определено не е лигла или безпомощна пиявица,няма защо да бъркаме понятията.
уважавам жени,които се справят сами,по-добре от мъжете си,дори,които са борбени,начетени,знаещи,можещи,успяли..
и мъжете уважават такъв тип жени...обачее..ги възприемат точно както приятелят ти се е изразил"мъж в женски дрехи".една такава жена не може да бъде принцеса в очите на мъжа,не може да го запали,не може да събуди инстинктите му да се грижи за нея,да я пази,да й е опора..може и да има изключения,но принципно нещата седят така..
а и мисля,че някои жени сами са си виновни за положението си,а после се оплакват,че мъжете нищо не вършели,че не можели да разчитат на тях..прекалената еманципация доведе до това.някои жени все се опитват да избутат мъжа на второ място,работят много,изкарват повече пари,готвят,чистят,или направо си наемат жена за домакинството,ако нещо вкъщи се развали веднага викат майстор,защото мислят,че мъжът им няма да може да го оправи..
по този начин притъпявате мъжкото в мъжете,а после защо били мухльовци...и защо всичко пада върху вашите рамене..
една истинска жена е съвкупност от много качества и се нагажда според ситуацията.
но определено,за да има любящ мъж до себе си,понякога трябва да остави нещата в негови ръце,а тя да бъде малката глезанка,която има нужда,която не може всичко сама..

Тук много бъркаш според мен 

А специално в тази ситуация - опазил ме Господ , ако точно на този мъж / изръсил крилатата фраза /,вземех да му изглеждам като принцеса ... не ми се мисли какво щеше да стане  но това не е по темата

Едното не изключва другото . Аз имам мъж ,  който винаги ме е възприемал като принцеса , който се грижи ужасно много за мен и т.н.
Но също така ме уважава заради силните ми качества , вслушва се в съветите ми и така градим живота си с общи усилия ...


Това никога не мога да бъда ... за щастие .

Хм, Пипинка, дали твоят познат не е имал предвид мен като е казал това? 
Ами такава съм - силна съм и такава се харесвам. Ако трябва обаче да съм докрай искрена - понякога ми тежи...
Имайте предвид, че мъжът ми е много грижовен и романтичен, но аз така съм свикнала и така предпочитам - и аз мъкна колата по ремонти, и аз си комуникирам с майстори. Просто съм такава - предпочитам да си движа сама нещата, имам по-практично мислене от него, по-организирана съм. Така че, каквото трябва, правя го! Същевременно не мисля, че не съм женствена.  Но, просто нося мъжкото в себе си, какво да се прави!
И още нещо - мит е според мен, че мъжете харесват лигли. Доста мъже харесват силните жени. Освен това - кой според вас е силният пол? 

Бях "мъж в женски дрехи" много дълго време. Не можех да допусна да позволя да съм зависима от някого за каквото и да било. И ми омръзна. Осъзнах, че съм Жена, Дама с главна буква. Може би и мъжа ми има голям принос за това, може просто да е стечение на обстоятелствата. Осъзнах колко е прекрасно да си обгрижвана и глезена. Е, не по лигавия начин...


Знам, че когато каквото и да ми се случи, винаги мога да се оправя сама. Но предпочитам да си го спестя, честно казано.

И да допълня. С мъжа ми и на двамата работите ни са свързани с доста пътувания извън страната. Така че всъщност доста често когато съм сама с детето съм "майка и баща" и ми се е налагало да се справям с безумни ситуации. Но това по- скоро е въпрос на гъвкавост и самоконтрол. Тогава старите навици ми идват добре дошли. Но си давам и сметка колко по- добре ми е сега, когато този начин на живот го приемам до голяма степен като развлечение, не като ежедневие.
Аналогично- когато аз съм някъде на майната си и изпадна в, да я наречем, трудна ситуация, знам че мога да се оправя сама. И се оправям. До момента в който си кацна обратно в София и се превръщам в принцеса. 
И мъжът ми знае че няма да се оставя и ще се справя и с невъзможното, но когато сме заедно той е по- силният. Поне той е с такова впечатление. 

В чантичката с боичките (гримчетата ми) имам и отвертка.  Мога всичко, което може един мъж вкъщи. Последните обемни дейности у дома си свърших сама. Мъжът ми е на работа от сутрин до вечер, всеки ден. Не мога да оставя къщата да рухне защото това, видиш ли, не било женска работа и да чакам като се прибере той в 21 ч. да го емна и с домашните неразбории. Преди десетина дни се хванах здраво за работа и сглобих новите трикрилен гардероб, спалня и скрин на приятелката ми за 5 чАса, защото и нейният мъж е все на работа, а тя е с бебе. Не виждам нищо лошо в това една жена да умее и мъжката работа. Важното е да умее едновременно с това да е жена и да няма съмнение в това. Смятам, че се справям и с двете неща добре, а и хората, които ме познават казват така.

Ами аз принципно съм против еманципацията - въпреки, че мога да мина и без това, предпочитам да съм гледана и глезена специално от половинката ми. Иначе прекрасно се справям с редица "мъжки" задължения главно от техническо естество в къщи.
С 2 думи няма да съм поласкана да ме нарекат "мъж в женски дрехи". Примерно могат да ме нарекат "мъжко момиче", но не и мъж..

На втори въпрос - не мисля, че противоположностите се привличат (поне за дълго). Различия винаги има, но ако става дума за противоположности, връзката няма особено бъдеще. Казваш "едни и същи характери" - това почти не се среща, но близки - да - сходни интереси, възгледи, това е комбинацията с повече шансове В противен случай сигурно бихме се изпокарали и "изтрепали" накрая Пък аз този принцип "хем се бием, хем се обичаме" не го възприемам особено.

Същото нещо ги изръси мъжът ми преди 2-3 седмици.  Даже се скарахме.
Той се разсърди защото не съм го оставяла да бъде мъж, а съм се захващала с всичко.  Защо ми било да върша мъжка работа и какво ми е било мнението за него, щом съм нямала доверие, че той може да се справи много по добре от мен с тези "мъжки работи".
  Позамислих се де.  Прав е за себе си.  И аз реших, че ще съм повече жена и малко ще се глезя.  Ще оставям неща на него, за да се чувства пълноценен и незаменим.  Може би даже това ще го накара да се чувства, че имам нужда от него.  Това го прави щастлив. 

Ами малко съм мъжкарана.  Израснала с баща си, като момче.  Татко ме е учил само на мъжки работи.  Даже съм груба по някога.  Опитвам се да го променя това в мен.

Мисля, че хората трябва да се допълват в една връзка.  Не знам дали да са еднакви или различни особи.

Аз съм 100% жена и изобщо не искам да съм нещо друго.
Колкото за "мъжките умения"-мога да правя доста неща,ремонтирам и поправям много добре,но това е тайна,която мъжа ми не трябва да знае.Ако се налага мога да сглобя ракета,но докато има мъж наоколо,който  да го направи вместо мен-няма да го направя.

....Подкрепям...и за мен е така
 

Pipinka, чела съм книги от известни американски психолози по въпросите за отношенията между мъжа и жената. Те са единодушни в едно - когато жената превъзхожда мъжа в семейството по отношение на печелене на пари, успех в кариерата, интелект, образование и пр. той с годините губи интереса си към нея. Мъжете са устроени така, че за да бъдат 100% мъже трябва да доминират във връзката или най-малкото да са равнопоставени със съпругата. Много примери имам около мен, които посочват точно това. Моя много добра приятелка, която дълги години е печелила доста повече от съпруга си, била е на много по-престижна работа от него ми е казвала, че с него са си разменили ролите в семейството - тя е била тази, която се е грижила за него, но това с годините страшно много тежи. Други мои приятели се разведоха точно защото мъжа се чувстваше смачкан от финансовото превъзходство /и интелектуално/ на жена си. Въпросът ти за мен е дали смятаме, че сме равнопоставени на мъжете си, или сме лигли, които плачат с часове за един счупен нокът. Мисля че това си искала да коментираме, а не дали сме от типа "желязна лейди", която носи на гърба си всички задължения в семейството. Ако греша, поправи ме!

Интелигентният мъж наистина е щастлив да има такава жена до себе си.
Въпросният приятел не държи да ти бъде само приятел...

Мога да съм независима, но не искам. Засега съм се разплула и съм легнала на ръцете на мъжа ми. Така ми е по-добре, по-лесно и по-удобно. На него му тежи, но му е и гот. Чувства се незаменим и мъж на място, които има бакии за оправяне. Мъжете не харесват резки и оправни жени. Те ги плашат. Аз искам да мога да ги работя повече /мъжете/. Да съм неуловима и загадъчна, а не пряма и откровена. Работя по въпроса...
А противоположностите се привличат в началото и отблъскват с времето!

Според приятелите ми и аз съм в отбора на мъжките момичета, дори някои от тях ми викат "Марин", вместо Мария.   Много са ми казвали, че точно такава жена искат до себе си. Винаги съм била самостоятелна и дейна. Живея на квартира от 15 годишна. Карам кола от 18 годишна. Зареждам я, карам я на ремонт, с майстори се разправям като се наложи... Работя 6 дни в седмицата по 12 часа. Изкарвам добри пари. Грижа се за домакинството. Общо взето съм свикнала всичко да правя сама и се справям. Откакто имам човек до себе си, с който живеем на семейни начела и двамата се стараем да постигаме баланса, за който говори Мирама. Това е най-удачния вариант според мен.  
А относно противоположностите мисля, че е възможно силно привличане, но трайните и успешни връзки и семейства са изключение. Аз не си представям да имам семейство с мъж, който е моя противоположност.  
Добра тактика! 

Мога всичко. Преди сглупявах да го демонстрирам, вече се правя на Не-можеща.

Вярвам в "златната среда".
Феминизмът, еманципацията и развяването на знамето на победата над мъжкия пол ме разсмива.
От друга страна прекалената демонстрация на лиготия, безпомощност и глупост, с цел привличане на мъжкото внимание също ме дразни.
Желязната ръка в кадифена ръкавица е моят принцип.
Ако трябва да съм откровена докрай, на мен са ми казвали като коплимент, че съм мъж.
Разбира се в делови план и разбира се подведени от женствените ми маниери.
Но все пак може би трябва да направя и едно важно уточнение- всичките ми победи и делови триумфи съм постигнала, удобно настанена зад солиден мъжки гръб, по-точно повече от един гръб.
Напълно съм наясно, че генералният житейски успех на една жена, постигнат от самата нея, носи след себе си сериозни последици по отношение на женствеността, в буквалния смисъл на понятието, а аз прекалено много държа на нея.
В този ред на мисли, ако мога да се изразя образно, бих предпочела балансирано да демонстрирам всеобятните си възможности, или както някой преди малко се изрази - всичко мога, но не искам.

И аз вървя към промяната

Аз пък мисля, че повечето мъже се възхищават на такива жени, но се плашат от това, че точно тяхната жена може да се справя с почти всичко, без да има нужда от тях.

Ох, да май и аз съм от този тип.Понякога ми писва ,но май не мога да избягам от същността си.
С мъжът ми се различни той е домошар може да се излежава по цял ден ,мен не ме свърта .По импулсивна съм и не обръщам внимание на дребните неща, той изчита етикетите на всичко, което купуваме .
Но пък по важните въпроси мненията ни са близки.
Балу хич не се плаши знае ,че го обичам .Мога и без него ,но не искам .

Едно към едно с моето мнение!

Наскоро четох, че след години изследвания и наблюдение немски учени са доказали, че противоположностите се привличат до време или не се привличат въобще!

Мдаа, мъжете се възхищават на такива жени, но рядко живеят в хармония с тях.

Моят съпруг ме изтрая доста време. Една вечер просто седна и ми каза :"Мила, не можем да продължаваме така! Не може в семейството да има двама мъже."
Първоначалната ми реакция беше остра, но след известно време се позамислих, и стигнах до извода, че е прав.
Свих си байряците, напуснах работата, която ми отнемаше цялата енергия и време.
Почувствах се буквално сякаш си разтоварих гърба, колкото и глупаво да звучи.
С най-голямо удоволствие му прехвърлих по-важните отговорности, и се чувствам много добре!
Сега си поработвам малко, имам време за семейството и за дома, и си се чудя на акъла защо не съм го направила по-рано.