Не,нямам.С всичките ми приятели се виждаме или поне се чуваме достатъчно често.
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 21:15 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 16:41 ч.
Имате ли такива приятели?
Не знам дали съм сметкаджийка Perla72, но аз живея в Пловдив.Със съпруга ми учихме в София и имаме приятели оттогава в Сф,Петрич,Враца...И не се виждаме всяка седмица,защото е невъзможно.Но когато някой е имал нужда от помощ, я е получавал.И на нас са помагали,и ние сме помагали.Примери няма да давам.Ако за някой това е сметкаджийство,така да е.За мен е изпитано приятелство.С тях се каним на по-големи събития-кръщенета,абитуриентски,сватби...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
Аз не мисля така, а и ти също доколкото разбрах. Така че спорът е излишен.
За мен това са истинските приятели, които ще се отзоват да ти помогнат, ако ще и 10 години да не сте се виждали. А не другите, които всяка вичер са ти на масата, засипват те с безбройните си ,,проблеми", използват те ежедневно, а когато имаш нужда от помощ все нещо става и не ,,могат" да ти помогнат. Намам против приятелите, с които се срещаме всеки ден, не ме разбирайте погрешно, но все пак е много тънка границата между този приятел и чистия използвач. Доста хора бъркат в преценката си и се усещат след години, доста късно за съжаление.
На въпроса: имам такава приятелка. Почти всеки ден се сещам за нея и се каня да й звънна и все остава за утре. Беше ми състудентка и сега като се замисля не съм я чувала по телефона от година и половина, а не съм я виждала от 6-7, но ако я помоля за нещо няма да ми откаже. Как бързо летят годините. До сега не си бях давала сметка, че от толкова време не сме се виждали. Е, днес вече обещавам да й се обадя!
На въпроса: имам такава приятелка. Почти всеки ден се сещам за нея и се каня да й звънна и все остава за утре. Беше ми състудентка и сега като се замисля не съм я чувала по телефона от година и половина, а не съм я виждала от 6-7, но ако я помоля за нещо няма да ми откаже. Как бързо летят годините. До сега не си бях давала сметка, че от толкова време не сме се виждали. Е, днес вече обещавам да й се обадя!
Мисля, че темата стана спорна поради не добро представяне в началото, а дори и после след разяснението на конкретната случка. Тук дори не става дума за приятелки на авторката. Според моите разбирания нито едната нито другата и е такава. А тя самата е проявила човещина в случая, каквато много хора биха проявили за далечни познати. В случая по кофтито е, че и ежедневната "приятелка" не е приятелка в истинския смисъл на думата, дори не е реагирала като добър човек, което е по тъжното. 
Както казах за себе си, приятелството е в усещането за отсрещния човек. Но такива дето съм изключила от графа приятели за себе си, не бих търсила за услуги. Неудобно бих се чувствала.
Както казах за себе си, приятелството е в усещането за отсрещния човек. Но такива дето съм изключила от графа приятели за себе си, не бих търсила за услуги. Неудобно бих се чувствала.
Май си права Пасинет.
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Май си права Пасинет.
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Това за мен не са приятели, а просто познати.
Бих добавила "добри" познати
Бих добавила "добри" познати