С тях не се каните взаимно на лични и семейни празници,не се събирате без повод на софра,понякога пропускате да се поздравите за Коледа или Великден,дори не ги включвате в графата "приятели",когато правите "преброяване" на наличните...Те не ви досаждат,не ви товарят с проблемите си,поради което,може би, често забравяте за тяхното съществуване...Но ако за нещо опрете до тях,без значение дали е дреболия или голям проблем-те са винаги на линия,никога не са ви отказали помощтта си и са ви я оказали без дори намек за укор,че понякога сте ги пренебрегвали...
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 21:15 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 16:41 ч.
Имате ли такива приятели?
Не знам как бих могла да "опра" до такива познати. Никога не бих се осмелила да се обадя да искам услуга от някой, който не смятам за приятел. Виж, ако някой познат случайно ми направи голяма услуга напълно безкористно, бих го включила в списъка с приятели и бих почнала да поддържам връзка не заради за услугата, ами защото ценя хора, които са услужливи без задна мисъл.
Да, имам такива приятели. И за мен те са истинските приятели. Това, че се виждаш и си лафиш с някой редовно не значи, че може да разчиташ на него и съответно аз не го слагам в графа приятели, а по скоро приятна компания за лаф и за маса. Приятел е този, на когото можеш да разчиташ, без значение колко често го срещаш или чуваш
За щастие имам. Не че съм забравила за тяхното съществуване, но се виждаме веднъж годишно, един - два часа са ни достатъчни, за да си кажем най-важните неща. И винаги можем да разчитаме една на друга. Доказано.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
Не че съм забравила за тяхното съществуване, но се виждаме веднъж годишно, един - два часа са ни достатъчни, за да си кажем най-важните неща. И винаги можем да разчитаме една на друга. Доказано.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
Обратното, тези, с които бяхме денонощно, "дупе и гащи", се оказаха приятели само за маса.
Аз не разбирам едно нещо-- ако живеете в един град с тези приятели защо се виждате само веднъж годишно? А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
С повечето ми приятели въобще не се каним на това и онова, защото не празнуваме по този начин. На софра да седнем - абсурд. По-скоро ще организираме пътуване или ходене на нещо заедно. Най-редовно ми забравят рождения ден, а аз техния. Но са ми твърдо близки, помагам винаги, разчитам на тях, обичам да общувам с тях, грижа ме е за тях.
Който не е използвач си е направил сметката, че не е такъв. Значи не използвач ами сметкаджия!
Истинският приятел е този, който независимо от времето, разстоянието и обстоятелствата винаги е готов да ти помогне. Малко хора имат късмета да имат такъв приятел/и и аз съм от тях.
Истинският приятел е този, който независимо от времето, разстоянието и обстоятелствата винаги е готов да ти помогне. Малко хора имат късмета да имат такъв приятел/и и аз съм от тях.
А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
Защо изобщо ще сядам на маса с такива, че и да ги каня по семейни празненства?! Много ясно, че и дори да не мога да се виждам редовно , с хората, които смятам за приятели и държа на тях, има достатъчно комуникация, телефони, нет, за да се чуваме постоянно. Така, че такива забравени приятели, пък да се сещам само в изгоден за мен случай, ами да срамно ми се струва.
Това говори за широко скроената душа на тези хора. Възхищавам им се, макар вече да са на изчезване такива като тях, но... за съжаление тези, които се възползват от подобни ценни находки се увеличава. Не разбрах авторката от кои точно спада, макар да няма значение, но ако е от първите, нека не се променя, рано или късно ще бъде възнаградена от съдбата!
Пуснах темата,провокирана от една случка от вчера.Излизах с приятелка още от ученическите години,когато ми се обади бивша моя съседка от друг град(от времето,когато живеех на квартира и не в София).Да кажа,че с нея сме били особено близки-не сме били,ако това означава непрекъснато да сме киснели заедно ,но сме си помагали.А със съученичката ми,откакто съм в София,почти редовно се виждаме,за да се наприказваме и да пием по кафе,каним се по събития и т.н.Та тръгваме със съученичката ми на разходка,обаче ми звъни по телефона бившата съседка и разтревожена сподели,че брат и е в болница в София,би трябвало да са го оперирали в петък,но оттогава тя не можела да се свърже нито с болницата,нито с брат си по мобилният(каза,че на номера,който са й дали,никой не отговарял,а мобилният на брат и бил изключен).И ме помоли,ако мога и не ми е много далече,да отида до тази болница.Аз,без да се замислям изобщо,казах,че тръгвам веднага и в най-скоро време ще и звънна,за да и кажа има ли причини за тревога.Съученичката ми обаче се нацупи-кво сега,разходката ни пропада ли,та ти с тази жена с години не си се виждала,защо не и каза,че ти е далече и т.н. ...Обясних и,че първо,е човещина,и второ,приятелството не се измерва с количеството кафета и ракия изпити заедно...И се замислих колко от приятелите ми наистина са ми истински...
Имаш право да се замисляш. 
А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
Изобщо се пазя от хора, чието приятелство зависи от това колко често ядем/пием заедно и изобщо дали се виждаме ежедневно.
Не знам дали съм сметкаджийка Perla72, но аз живея в Пловдив.Със съпруга ми учихме в София и имаме приятели оттогава в Сф,Петрич,Враца...И не се виждаме всяка седмица,защото е невъзможно.Но когато някой е имал нужда от помощ, я е получавал.И на нас са помагали,и ние сме помагали.Примери няма да давам.Ако за някой това е сметкаджийство,така да е.За мен е изпитано приятелство.С тях се каним на по-големи събития-кръщенета,абитуриентски,сватби...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
Не знам дали съм сметкаджийка Perla72, но аз живея в Пловдив.Със съпруга ми учихме в София и имаме приятели оттогава в Сф,Петрич,Враца...И не се виждаме всяка седмица,защото е невъзможно.Но когато някой е имал нужда от помощ, я е получавал.И на нас са помагали,и ние сме помагали.Примери няма да давам.Ако за някой това е сметкаджийство,така да е.За мен е изпитано приятелство.С тях се каним на по-големи събития-кръщенета,абитуриентски,сватби...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
Аз не мисля така, а и ти също доколкото разбрах. Така че спорът е излишен.
За мен това са истинските приятели, които ще се отзоват да ти помогнат, ако ще и 10 години да не сте се виждали. А не другите, които всяка вичер са ти на масата, засипват те с безбройните си ,,проблеми", използват те ежедневно, а когато имаш нужда от помощ все нещо става и не ,,могат" да ти помогнат. Намам против приятелите, с които се срещаме всеки ден, не ме разбирайте погрешно, но все пак е много тънка границата между този приятел и чистия използвач. Доста хора бъркат в преценката си и се усещат след години, доста късно за съжаление.
На въпроса: имам такава приятелка. Почти всеки ден се сещам за нея и се каня да й звънна и все остава за утре. Беше ми състудентка и сега като се замисля не съм я чувала по телефона от година и половина, а не съм я виждала от 6-7, но ако я помоля за нещо няма да ми откаже. Как бързо летят годините. До сега не си бях давала сметка, че от толкова време не сме се виждали. Е, днес вече обещавам да й се обадя!
На въпроса: имам такава приятелка. Почти всеки ден се сещам за нея и се каня да й звънна и все остава за утре. Беше ми състудентка и сега като се замисля не съм я чувала по телефона от година и половина, а не съм я виждала от 6-7, но ако я помоля за нещо няма да ми откаже. Как бързо летят годините. До сега не си бях давала сметка, че от толкова време не сме се виждали. Е, днес вече обещавам да й се обадя!
Мисля, че темата стана спорна поради не добро представяне в началото, а дори и после след разяснението на конкретната случка. Тук дори не става дума за приятелки на авторката. Според моите разбирания нито едната нито другата и е такава. А тя самата е проявила човещина в случая, каквато много хора биха проявили за далечни познати. В случая по кофтито е, че и ежедневната "приятелка" не е приятелка в истинския смисъл на думата, дори не е реагирала като добър човек, което е по тъжното. 
Както казах за себе си, приятелството е в усещането за отсрещния човек. Но такива дето съм изключила от графа приятели за себе си, не бих търсила за услуги. Неудобно бих се чувствала.
Както казах за себе си, приятелството е в усещането за отсрещния човек. Но такива дето съм изключила от графа приятели за себе си, не бих търсила за услуги. Неудобно бих се чувствала.
Май си права Пасинет.
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Май си права Пасинет.
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Това за мен не са приятели, а просто познати.
Бих добавила "добри" познати
Бих добавила "добри" познати