С повечето ми приятели въобще не се каним на това и онова, защото не празнуваме по този начин. На софра да седнем - абсурд. По-скоро ще организираме пътуване или ходене на нещо заедно. Най-редовно ми забравят рождения ден, а аз техния. Но са ми твърдо близки, помагам винаги, разчитам на тях, обичам да общувам с тях, грижа ме е за тях.
- Публикувана: 1 ноем. 2008, 21:15 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 16:41 ч.
Имате ли такива приятели?
Който не е използвач си е направил сметката, че не е такъв. Значи не използвач ами сметкаджия!
Истинският приятел е този, който независимо от времето, разстоянието и обстоятелствата винаги е готов да ти помогне. Малко хора имат късмета да имат такъв приятел/и и аз съм от тях.
Истинският приятел е този, който независимо от времето, разстоянието и обстоятелствата винаги е готов да ти помогне. Малко хора имат късмета да имат такъв приятел/и и аз съм от тях.
А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
Защо изобщо ще сядам на маса с такива, че и да ги каня по семейни празненства?! Много ясно, че и дори да не мога да се виждам редовно , с хората, които смятам за приятели и държа на тях, има достатъчно комуникация, телефони, нет, за да се чуваме постоянно. Така, че такива забравени приятели, пък да се сещам само в изгоден за мен случай, ами да срамно ми се струва.
Това говори за широко скроената душа на тези хора. Възхищавам им се, макар вече да са на изчезване такива като тях, но... за съжаление тези, които се възползват от подобни ценни находки се увеличава. Не разбрах авторката от кои точно спада, макар да няма значение, но ако е от първите, нека не се променя, рано или късно ще бъде възнаградена от съдбата!
Пуснах темата,провокирана от една случка от вчера.Излизах с приятелка още от ученическите години,когато ми се обади бивша моя съседка от друг град(от времето,когато живеех на квартира и не в София).Да кажа,че с нея сме били особено близки-не сме били,ако това означава непрекъснато да сме киснели заедно ,но сме си помагали.А със съученичката ми,откакто съм в София,почти редовно се виждаме,за да се наприказваме и да пием по кафе,каним се по събития и т.н.Та тръгваме със съученичката ми на разходка,обаче ми звъни по телефона бившата съседка и разтревожена сподели,че брат и е в болница в София,би трябвало да са го оперирали в петък,но оттогава тя не можела да се свърже нито с болницата,нито с брат си по мобилният(каза,че на номера,който са й дали,никой не отговарял,а мобилният на брат и бил изключен).И ме помоли,ако мога и не ми е много далече,да отида до тази болница.Аз,без да се замислям изобщо,казах,че тръгвам веднага и в най-скоро време ще и звънна,за да и кажа има ли причини за тревога.Съученичката ми обаче се нацупи-кво сега,разходката ни пропада ли,та ти с тази жена с години не си се виждала,защо не и каза,че ти е далече и т.н. ...Обясних и,че първо,е човещина,и второ,приятелството не се измерва с количеството кафета и ракия изпити заедно...И се замислих колко от приятелите ми наистина са ми истински...
Имаш право да се замисляш. 
А защо се виждате редовно с хора, на които подозирате, че не можете да разчитате?
И на мен това ми е интересно. Ще избягвам хората, на които мога да разчитам, а ще си споделям радостите и ежедневните скърби с други, които не ги е грижа за мен?
Изобщо се пазя от хора, чието приятелство зависи от това колко често ядем/пием заедно и изобщо дали се виждаме ежедневно.
Не знам дали съм сметкаджийка Perla72, но аз живея в Пловдив.Със съпруга ми учихме в София и имаме приятели оттогава в Сф,Петрич,Враца...И не се виждаме всяка седмица,защото е невъзможно.Но когато някой е имал нужда от помощ, я е получавал.И на нас са помагали,и ние сме помагали.Примери няма да давам.Ако за някой това е сметкаджийство,така да е.За мен е изпитано приятелство.С тях се каним на по-големи събития-кръщенета,абитуриентски,сватби...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
