Когато изневярата се случи

Ако прочета друго мнение на Никол по въпроса, ще си сменя ника на какъвто кажеш. 
Не разбираш ли, че не ние се опитваме да я убедим, пишем си нашето, да не би тя да ни убеди в нейното. 

А, когато ти го каже...

[/quote]

Скъпа Силви, много красива утопия за щастието на децата на разделени родители си написала. Истината, обаче, не е такава, за съжаление го казвам от личен опит. Не съм преживяла развода на родителите ми, друга бе развръзката, но Oceanid го е написала прекрасно.
Разводът е процес, който отнема време.
Прелюдията на развода са 1, или 2-ма наранени хора и от камбанарията си на такива по-малко склонни на компромиси, хора откриващи страстта да разрушат нещо съществуващо (брака/връзката си), не дали си навреме сметка, че тази страст биха могли да употребят съзидателно.
Децата често идея си нямат защо, аджеба, между мама и тате не се получават, защо се карат, защо техният тате вместо да дойде на училищния мач като таткото на Ванчо (например) е "в командировка", пред телевизора, или "изморен", а мама нервна и раздразнителна.
Децата (зависи и от възрастта им, де) нямат нужда да знаят какво възрастните хора по принцип правят в спалнята. Повярвай ми, когато баща ми почина, аз не знаех какво е това секс и дали родителите ми са го практикували и ми беше последната грижа, на фона на това, че него вече го нямаше.
Децата си мислят, че семейството им е тяхната защита, че мама и тате могат всичко, имат обяснение за всичко, че са наблизо. За едно дете е трудно и ужасно объркващо да открие, че мама я е страх, а останалият сам възрастен човек (каквато и да е причината за разрива/окончателната загуба с/на партньора) е сам, уплашен, имащ нужда от адаптация към новото положение, от сълзи, самосажаление, изправяне на крака и продължаване напред.
Разводът отдалечава неминуемо единия росител (най-често бащата) от децата. Дори (да приемем варианта: загрижен родител, полагащ грижи за децата солидарно с майката въпреки раздялата) и при цивилизован развод тате вече живее в друга къща, разбираш се с него кога ще се видите по телефона, ....
Да не говорим колко често успяват възрастните да създадат друго семейство/връзка и деца. Тогава разривът с тъй наречените "първи деца" (пак обикновенно от страна на бащата, не винаги, обаче) след намесата на новия човек в живота им се задълбочава...
Не би следвало и не е редно, според мен, пълнолетен, създал съзнателно семейство и деца човек да се връзва на форумските приказки за "щастие с друг човек", без да е опитал и невъзможното за спасяване на настоящия си брак/връзка.
Разбира се, искам дебело да подчертя, че ако има насилие, ревност, зависимост - да, тогава спокойствието, щастието и сигурността на децата зависят именно от привременните мерки да бъде отделен насилникът/ревнивецът/алкохоликът далеч от тях. Но при изневяра/любовник(ца) - трябва да се положат всички усилия за запазване на връзката. Когато децата са достатъчно големи (пълнолетни) и биха могли да разберат, тогава евентуално е по-допустимо от чисто човешка гледна точка всеки от родителите си да си поеме пътя, макар и с друг спътник.
[/quote]
напълно съм съгласна с това мнение.При мен всичко се случи много скоро- преди 2 седмици.Това беше момента ,когато детето ми имаше рожден ден.В къщи имаше постоянни скандали,караници, лоши думи- детето все ме питаше "Мамо, защо с тати все се карате" , "Мамо, ядосана ли си?" постоянни въпроси от род, зададени от дете на 5 години.Задаваше ги на мен, защото баща му постоянно го нямаше.Разбрах за изневярата, първата ми мисъл беше да си събера багажа- моя и на детето и да се махна.Съпруга ми заяви, че не може да ме вини ако си тръгна и толкова- обичал мен, но бил влюбен в другата.Една седмица беше пълен кошмар- не можех да се храня, да спя, постоянно плачех и детето не разбираше, идваше и ме гушкаше и казваше"мамо, аз много те обичам"
И така до един ден в който, сина ми ми каза" Мамо, нали утре с тати няма да се карате, защото това ще бъде най-лошият ми рожден ден" И тогава осъзнах, детето не е виновно и не трябва да страда заради грешките на родителите си. Отидох на фризъор, отделих време за себе си и наистина стана- почувствах се по-добре, вам че ми е минало, болката още я има. Но видях и промяната у га ми- той казва че е прикл/чил с връзката, аз не му вярвам.Телефонните обаждания и смс-сите продължават.Поставих себе си на първо място, защото до сега съпруга ми беше на пиедестала- СТИГА ТОЛКОВА. От около седмица няма скандали, не му обръщам внимание- и ето че той започна да се държи по-мило.Държа на външния си вид и на спокойствието си- моето и на детето ми. съпруИ като че ли с всеки изминал ден болката намалява- не знам дали л/бовта ще се върне, но за сега това ме устройва. Детето ми е щастливо- това че тати го няма почти винаги не го притеснява толкова.Мама е спокойна. Пък с времето ще видим!?
[/quote]

muneca de porcelana,  само за информация:

Брат ми (имаме една и съща майка, но различни бащи) е загубил баща си (умира от рак) на 4 годишна възраст. От 10 годишната си възраст живее при друг баща. Брат ми е на 39 години в момента. Има блестяща дипломатическа кариера! Има семейство, което се дава за пример - красива, скромна, интелигентна и грижовна съпруга, която обича и уважава наистина много, а тя го боготвори, има и две дъщери, с които се гордеем цялото семейство.

Аз самата - загубих баща си (втория съпруг на майка ми), когато бях на 19 години. Бях голяма, но не чак токова. Най-ранната ми младост трябваше да изживея без него. Без неговата подкрепа - финансова или морална, без неговия родителски контрол, така необходим за едно младо момиче, без .... и т.н. Сега съм на 29 години, имам семейство и смятам, че за момента бракът ми е успешен. Имам собствен бизнес, доходи и положение, което много малко от моите съученички например имат.

Това е МОЯТ ЛИЧЕН ОПИТ.  Аз самата и един от най близките ми хора сме загубили родител и общо взето сме разчитали само на един. И двамата сме се развили не само нормално, както с двама родители, но и сме развили далеч по-добре от много деца с по двама родители!!

Така че , написах мнението си, не защото ми е непозната съдбата на децата с един родител, а защото ми много добре позната. И ти и oceanid големи теории развивате в тази тема, защото може би искате да привлечете вниманието на публиката върху някаква ваша лична болка. Но тази болка се оказва, че е обща за много хора, а пък те просто се справят с нея без да се парадират какви жертви на съдбата са.

Накрая завършвам с това, че един нещастен човек, смачкан от предателството и изнурен от саможертвите, които трябва да прави НЕ МОЖЕ ДА Е ПЪЛНОЦЕНЕН РОДИТЕЛ.

Ама детето щяло като се събуди и трябвало да види и двамата си родители, а в какво състояние са .... това май за вас "себеотрицателните майки" няма значение. Нашите деца да не са някакви домашни любимци, които имат нужда и от двамата си стопани.....

абе страшни глупости прочетох тук, казвам го защото всичките "свръх родителки" тук се опитвате да заемете някаква нереална поза на "пресветата майка" и смятате, че като заблуждавате околните ще заблудите и себе си колко сте уникални .

muneca de porcelana,  само за информация:

Брат ми (имаме една и съща майка, но различни бащи) е загубил баща си (умира от рак) на 4 годишна възраст. От 10 годишната си възраст живее при друг баща. Брат ми е на 39 години в момента. Има блестяща дипломатическа кариера! Има семейство, което се дава за пример - красива, скромна, интелигентна и грижовна съпруга, която обича и уважава наистина много, а тя го боготвори, има и две дъщери, с които се гордеем цялото семейство.

Аз самата - загубих баща си (втория съпруг на майка ми), когато бях на 19 години. Бях голяма, но не чак токова. Най-ранната ми младост трябваше да изживея без него. Без неговата подкрепа - финансова или морална, без неговия родителски контрол, така необходим за едно младо момиче, без .... и т.н. Сега съм на 29 години, имам семейство и смятам, че за момента бракът ми е успешен. Имам собствен бизнес, доходи и положение, което много малко от моите съученички например имат.

Това е МОЯТ ЛИЧЕН ОПИТ.  Аз самата и един от най близките ми хора сме загубили родител и общо взето сме разчитали само на един. И двамата сме се развили не само нормално, както с двама родители, но и сме развили далеч по-добре от много деца с по двама родители!!

Така че , написах мнението си, не защото ми е непозната съдбата на децата с един родител, а защото ми много добре позната. И ти и oceanid големи теории развивате в тази тема, защото може би искате да привлечете вниманието на публиката върху някаква ваша лична болка. Но тази болка се оказва, че е обща за много хора, а пък те просто се справят с нея без да се парадират какви жертви на съдбата са.

Накрая завършвам с това, че един нещастен човек, смачкан от предателството и изнурен от саможертвите, които трябва да прави НЕ МОЖЕ ДА Е ПЪЛНОЦЕНЕН РОДИТЕЛ.

Ама детето щяло като се събуди и трябвало да види и двамата си родители, а в какво състояние са .... това май за вас "себеотрицателните майки" няма значение. Нашите деца да не са някакви домашни любимци, които имат нужда и от двамата си стопани.....

абе страшни глупости прочетох тук, казвам го защото всичките "свръх родителки" тук се опитвате да заемете някаква нереална поза на "пресветата майка" и смятате, че като заблуждавате околните ще заблудите и себе си колко сте уникални .
 

silviti, твоя личен опит не разбрах да е като дете на разведени родители. Смъртта на единия родител е тежка загуба, но едно е да знаеш, че няма да се върне, друго да го виждаш от време на време и да се питаш защо.

Като ще си говорим за личен опит, ето моя. Родителите ми се разведоха след 25 години брак. Благодарна съм им, че изчакаха двамата с брат ми да пораснем и тогава го направиха. Макар , че явно проблемите им са били далеч по отдавна, успели са да го скрият от нас и са ни отгледали двамата заедно. Не знам колко им е коствало, но мога само да им кажа "благодаря".
Има много неща, за които съм ги упреквала, но това, че са задържали развода си толкова време, не е едно от тях.

Сега да не би да се убеждаваме, че по-добре да ти умре единия родител, вместо това родителите ти да са разведени!?!

Описах в кратце моята съдба, защото 1) moneca de porcelana  ми казва едва ли не, че не знам какво говоря, защото нямам опита на дете с разведени (или без един) родители, 2) защото въпросът е поставен кардинално от oceanid, че липсата на един от двамата родители (дали развод или смърт) е фатална за детето. 

Не смятам, че аз и брат ми  сме обременени от нерадостното си детство. oceanid и moneca de porcelana  - те смятат ли, че са личностно увредени - едната дете на разведени родители, другата - с починал родител?

С една дума, категорична съм, че раздялата на родителите е стрес и болка за детето, но не и да е фатална за развитието му, както тук ни убеждават.

И пак се връщам на основната мисъл на първия ми пост по темата - ако любовта си е отишла м/у двама души, саможертвата да останат заедно в името на децата би била най-голямата им грешка!

Ти още малко и ще искаш да ни убедиш, че си по добре, като си останала с един родител, отколкото ако си била с двама. Това е абсурдно!
И докато да се предотврати загубата на човек, не зависи от нас, дали ще се разведем е напълно в наша власт.


Не мисля. Брака е много повече от любов, имам предвид романтичната и страна. Двама души могат да бъдат прекрасни родители, ако го желаят, независимо, че чаршафите в спалнята им са охладнели.   

Като чета постове като горния ми иде да се разплача от умиление. не знам каква й е професията на порцелана, но ако се захване с писането на проповеди, някой третокласен свещеник ще я направи богата.

Започвам по ред:

1. когато детето е малко, не било важно за него, че баща му спи на дивана! а като е на  10 години- пак няма да забелязва, а пък на 15 съвсем. а на 35 и той ще спи на дивана и ще обяснява на своето дете, че това е нормално??? Боже!

2. Нагона да се задоволява навън, на детето пак не му пука, то не разбира. ама на кое дете?  това на 3 години ли? а това на 10 или 15? и то няма да разбира нищо. това, че тати вечер го няма - няма проблем, майка му ще му обясни, че това е нещо нормално тати да го няма, но пък тати иначе много го обича. и като стане детето на 35 и той няма да се прибира и неговото дете ще трябва да го приема за нормално.

3. децата били нещастни, когато не получават внимание, защото например майката ходела на 2 работи. тогава всички майки да си седнем вкъщи и да обръщаме внимание на децата си. пък после ще ни мъчно, че не можем да ги пратим в добро училище или че ги лишаваме от друго важно нещо . ама то е вниманието и ще го нахрани и ще го облече и в университет ще го прати детето. Говорим винаги за баланс. Осигури детето си материално, пък после открадни от съня си, за да бъдеш с него.

4 това с излета, това е от някой сериал сцена - като другарчетата отиват на семеен излет - ти защо да не изведеш и своето дете на смеен излет? ти си неговото семейство, хващаш го за ръката и му правиш по-хубав семеен излет от на другите с двамата родители. така че те да му завидят, а не то на тях. Въпрос на желание и възможности. Какво е това хленчене!

а финала е невъзможен, Никол ако не е преживяла рздяла на родители нямала морално право да заема такава позиция. ти пък като си преживяла, просто Божията промисъл те дарила с универсално мъдрост. Но това "Бог да е на помощ на детенцето ти и да държи на баща му гащите вързани" - това не просто плоскоумно, това е гадно и жестоко, а иначе си топ благородна като те чете човек.

Ще ти кажа, че ей от такива жени като теб, които си въобразяват, че всъщност са невероятно благородни и не по малко супер майки излизат най келевите деца. ти ако му пълниш главата на твоето дете с такива лигави глупости, каквито пишеш тук, тогава аз ще кажа "Бог да му е на помощ на това дете, дано не прихване нищо от "мъдрата" си майка"

1. Ако наистина смяташ, че проповядвам идеята "сам родител = по-щастливо дете" означава, че или не разбираш, това което четеш, или се опитваш да манипулираш аудиторията с подобни "умозаключения".

2. Че брака, не е само любовта между двамата съпрузи го знае всеки. Говорим обаче за брак в който има изневяра, лъжа и предателство, брак в който най вероятно взаимната любов я няма и говорим за това, че трябвало (според някои тук) да се научиш да живееш с тези истини, а те те правят нещастен . Никой не ти говори за секс. Опростенческият ти подход не допринася особено към темата.

silviti имам 16 години брак и съм преминала през много по тежки изпитания за егото и физическото ми здраве дори от една сексуална изневяра и знам за какво говоря. Най малкото, което искам е някой да манипулирам, за кво ми е, да няма избори да печеля. казвам си мнението. Щото това не са мои умозаключения, а нещо, което съм изпитала.
Нито карам някой да се развежда, нито да не се.
Споделям, че има и друго виждане по въпроса.

Смятам, че изневярата е просто една от многото трудности в съвместния живот. На много места съм казвала, че да живееш с човек, който не ти е кръвен роднина и е от различен пол е въпрос на непрекъснати взаимни компромиси. Като се почне от въпроса какъв цвят да са стените на хола та до изневярата. Това не означава, че ти трябва да направиш този компромис, означава, че трябва да си дадеш сметка дали това е ок с твоето его и дали можеш да си позволиш да го направиш - ако искаш брака си съхранен, правиш компромиса, ако ли не се разделяте. Познавам хора, разделили се за далеч по-дребни неща, но познавам и такива, които успяват да върнат чувствата и доверието дори след по-тежки изневери - с деца от друг и пр.
Не спорете с Никол, тя просто е наясно със себе си и знае до къде се простира нейната толерантност в такъв случай. Тя е личност и има право да взима решения, а и не се опитва да налага мнение, а просто споделя нейната гледна точка.

Това фен клуб на Никол ли е? 
Какво значи не спорете с Никол, ние си пишем мнението по темата в отговор на авторката и около мненията, които всички пишат. Не мисля, че на някой лично му дреме как Никол си е устроила живота, нито пък иска да и го промени.
Не виждам нищо по различно да правят и другите - споделят тяхната си гледна точка. Все пак освен Никол и ние сме личности с право на мнение и вземане на решения касаещи нашия живот, нали така? 

Мисълта ми беше, че тя не налага мнение, а споделя такова. Именно поради причините, които изтъкваш и тя и ти имате право да изразявате личното си мнение. Аз например не бих се впрегнала толкова от изневяра, но това съм аз и моят партньор, т.е. имам различна отправна точка, за да стигна до този извод, имам други ценности и други неща, които биха ме правили несигурна. Просто исках да кажа, че запазватено на брака зависи от степента на търпимост и от двете страни - едни могат да прощават, други не.

За мен е пълнен абсурд един брак да се крепи само на децата. Фарс, който нищо не го оправдава. Децата трябва да са заобиколени от любов. И не само към тях. В семейство, в което няма любов всички са потърпевши.
Аз бях щастливо дете на разведени родители. Най-неприятните моменти ми бяха когато майка ми и баща ми се срещаха.

Децата дават сили да бъдеш , а и да простиш много.
Понякога обаче хората много бързо решават, че любовта си е отишла само защото егото им е било наранено.
Ако това се случи толкова лесно, според мен любов едва ли е имало. Любовта към себе си не е голяма работа, нито чак толкова голям повод за гордост.
За втори път го пиша във форума, но за мен изневярата удря по егото, не по любовта.
Семейството се крепи от общи виждания и интереси на двамата родители. Ако единия не желае да бъде родител, нито любов е важна нито нищо. Давам само като пример - един мъж може да твърди че много обича жена си, но да е алкохолик, комарджия или нещо друго, което показва, че собствените му пороци са по важни от децата му. В такъв случай и да е и да не е при жена си и децата си, все тая.