... Но защо тогава той допусна да се забърка с друга жена ...
Дали ще си плаща или не, за него е без значение, направил го е веднъж, видял е, че няма последствия, защо да не се забърка, като знае, че ти ще стоиш при него, докато той не те напусне
- Публикувана: 4 септ. 2008, 23:07 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2008, 12:18 ч.
Когато изневярата се случи
Дали ще си плаща или не, за него е без значение, направил го е веднъж, видял е, че няма последствия, защо да не се забърка, като знае, че ти ще стоиш при него, докато той не те напусне
Никол, ни ми се вярва пък всички мъже да са толкова едноканални.
И хайде, дори и моят да е такъв, за да не персонализириме спора,
пък толкова ли мислиш, че няма някой, който единствено евентуалните
наказания да го възпират от повторната грешка? Говорим теоретично за човек,
който по всякакъв начин показва, че осъзнава какво е причинил на партньора си,
и смята постъпката си за грешка.
И хайде, дори и моят да е такъв, за да не персонализириме спора,
пък толкова ли мислиш, че няма някой, който единствено евентуалните
наказания да го възпират от повторната грешка? Говорим теоретично за човек,
който по всякакъв начин показва, че осъзнава какво е причинил на партньора си,
и смята постъпката си за грешка.
...
пък толкова ли мислиш, че няма някой, който единствено евентуалните
наказания да го възпират от повторната грешка? Говорим теоретично за човек,
който по всякакъв начин показва, че осъзнава какво е причинил на партньора си,
и смята постъпката си за грешка.
пък толкова ли мислиш, че няма някой, който единствено евентуалните
наказания да го възпират от повторната грешка? Говорим теоретично за човек,
който по всякакъв начин показва, че осъзнава какво е причинил на партньора си,
и смята постъпката си за грешка.
Може и да има, но аз още не съм видяла такъв.
на едната й беше за n-ти път ... 
Поначало съветът ми беше да се съберат да живеят заедно, поне докато се избистри ситуацията. Но да не се връщат автоматично въвъ старите релси, защото ще е лицемерие.
Лично за мене: имам такъв опит, в един от най-грозните му варианти, но не съсъ настоящия си съпруг, а с предишно гадже, с което нямахме деца. Имам опита на дете наразведени родители от 8 годишна с много от съпътстващите екстри.
За моето си семейство си давам сметка че това че си женена за някого и че имате две деца не означава че притежаваш другия, винаги може да се отметне, дори да се влюби, да се прромени неусетно или аз да се променя и другия да се разочарова, ако щете. Ако собствените му съвест и чувства не го ВЪРНАТ,след като осъзнае че е залитнал, не виждам какво би могло, във всеки случай не и аз, не и насила, не и с лошо.
Някой беше казал че любовта е като цвете - има нужда да я поливаш всеки ден... ами ако в последните от тези 10 години и двамата са забравили да го правят, страстта е утихнала и е било просто въпрос на късмет на кого ще се случи първо?!? Не са ли и двамата отговорни, макар само единия да е "виновен"
Има огромна разлика от изневяра до изневяра. винаги потребностите на единия надвишават потребностите на другия. И ако след много години в които този някой не е бил напълно задоволен въвъ тази връзка си позволи да си допълни тези потребности навън, но без това да е за сметка и на гърба на семейството му, и докато е траело това другата половинка с нищо не се е почувствала ощетена или пренебрегвана и той е положил всички усилия да не разбере за да няма наранени.
е нещо което е съвсем различно от
наглата и неприкривана изневяра, когато чергата се тегли навън и се отнема от най-необходимото от своето семейство, за да се дава навън.
Аз лично не ровя и не искам да знам ако се случи нещо такова. Първо защото така аз ще отворя вратата на нашето семейство и отношения пред "другата" и ще позволя те да се рушат от намесването на трети в тях. И второ: Такива страсти се подхранват от новото и непознатото и най-често изгасват от само себе си. Когато я опознае, ако аз не съм ни направила отношенията кошмар, нещата ще свършат дотам, но иначе- просто ще бяга през глава от кошмара вкъщи. Всичко това си давам сметка че важи с пълна сила и за мен, защото човек не знае какво му готви живота и дали няма да се влюбя безпаметно в някой от пръв поглед и да натворя 1000 глупости.
Когато съдим близките си трябва да не забравяме че никои не може да си сложи катинар на сърцето, понякога е нужно време и усилия, за да се върнеш в пътя, за да потушиш пожар от чувства в себе си.
Ами ако този човек се е влюбил?!? Нима някой иска и планира тези неща, или има ваксина против това? Важното е да намери воля и сили да го преодолее и да се ВЪРНЕ, вместо да предаде най-скъпите си - семейството, децата си, ИЗБИРАЙКИ НОВАТА ВРЪЗКА.
Обичала съм толкова пламенно и силно, и то от пръв поглед, знам какво е да се луташ като корабокрушенец в бурен океан от чувства, че не мога да се правя на умряла риба че е просто и лесно просто да направиш какавото ТРЯБВА, още по-малкото НАВРЕМЕ.
Лично за мене: имам такъв опит, в един от най-грозните му варианти, но не съсъ настоящия си съпруг, а с предишно гадже, с което нямахме деца. Имам опита на дете наразведени родители от 8 годишна с много от съпътстващите екстри.
За моето си семейство си давам сметка че това че си женена за някого и че имате две деца не означава че притежаваш другия, винаги може да се отметне, дори да се влюби, да се прромени неусетно или аз да се променя и другия да се разочарова, ако щете. Ако собствените му съвест и чувства не го ВЪРНАТ,след като осъзнае че е залитнал, не виждам какво би могло, във всеки случай не и аз, не и насила, не и с лошо.
Някой беше казал че любовта е като цвете - има нужда да я поливаш всеки ден... ами ако в последните от тези 10 години и двамата са забравили да го правят, страстта е утихнала и е било просто въпрос на късмет на кого ще се случи първо?!? Не са ли и двамата отговорни, макар само единия да е "виновен"
Има огромна разлика от изневяра до изневяра. винаги потребностите на единия надвишават потребностите на другия. И ако след много години в които този някой не е бил напълно задоволен въвъ тази връзка си позволи да си допълни тези потребности навън, но без това да е за сметка и на гърба на семейството му, и докато е траело това другата половинка с нищо не се е почувствала ощетена или пренебрегвана и той е положил всички усилия да не разбере за да няма наранени.
е нещо което е съвсем различно от
наглата и неприкривана изневяра, когато чергата се тегли навън и се отнема от най-необходимото от своето семейство, за да се дава навън.
Аз лично не ровя и не искам да знам ако се случи нещо такова. Първо защото така аз ще отворя вратата на нашето семейство и отношения пред "другата" и ще позволя те да се рушат от намесването на трети в тях. И второ: Такива страсти се подхранват от новото и непознатото и най-често изгасват от само себе си. Когато я опознае, ако аз не съм ни направила отношенията кошмар, нещата ще свършат дотам, но иначе- просто ще бяга през глава от кошмара вкъщи. Всичко това си давам сметка че важи с пълна сила и за мен, защото човек не знае какво му готви живота и дали няма да се влюбя безпаметно в някой от пръв поглед и да натворя 1000 глупости.
Когато съдим близките си трябва да не забравяме че никои не може да си сложи катинар на сърцето, понякога е нужно време и усилия, за да се върнеш в пътя, за да потушиш пожар от чувства в себе си.
Ами ако този човек се е влюбил?!? Нима някой иска и планира тези неща, или има ваксина против това? Важното е да намери воля и сили да го преодолее и да се ВЪРНЕ, вместо да предаде най-скъпите си - семейството, децата си, ИЗБИРАЙКИ НОВАТА ВРЪЗКА.
Обичала съм толкова пламенно и силно, и то от пръв поглед, знам какво е да се луташ като корабокрушенец в бурен океан от чувства, че не мога да се правя на умряла риба че е просто и лесно просто да направиш какавото ТРЯБВА, още по-малкото НАВРЕМЕ.
Този въпрос вече сме го обсъждали - не знам в тази или в друга тема - естествено е, че не можеш да командваш сърцето на другия, обаче не мога да си представя, ама наистина не мога да хукна след някой, оглупяла от любов, с ясното съзнание какво мога да причиня на половинката си. Няма такъв филм- срещала съм мъже, които са ми харесвали, които са ме привличали, но нищо повече - стъпила съм здраво на земята и знам какво искам - искам си моето семейство, секс с моя си мъж - толкова ли е странно в наши дни това? И хубаво влюбил се безпаметно /което също много ме съмнява/ - ами ок 
ела кажи като човек - имам си друга, не те искам вече и т.н. А то какво се получава цуни-гуни и голяма любофф, а после в къщи жената сготвила топлата супа и опрала мръсните гащи. Това не е наред в цялата работа плюс в моя случай цяла камара от полово предавани болести, иначе и аз съм за свободния избор, ама не съм да ме използват като идиот, и на всичкото отгоре да плащам купчини пари на гинеколози и психолози, за да ми оправят последствията от голяяямата любов.
ела кажи като човек - имам си друга, не те искам вече и т.н. А то какво се получава цуни-гуни и голяма любофф, а после в къщи жената сготвила топлата супа и опрала мръсните гащи. Това не е наред в цялата работа плюс в моя случай цяла камара от полово предавани болести, иначе и аз съм за свободния избор, ама не съм да ме използват като идиот, и на всичкото отгоре да плащам купчини пари на гинеколози и психолози, за да ми оправят последствията от голяяямата любов.
ами там е проблема - нито си с ясното съзнание, нито искаш да си с друга, та да трябва да го казваш направо и т.н.
просто ти се случват разни неща които трябва да овладееш... ако може без и преди катастрофални последици
нашите мъже са от едно поколение, което е възпитавано от бащите си сляпо и безугледно да си подтиска и скрива чувствата, и когато го хлопне нещо такова по главата , той не познава достатъчно себе си и емоционалната логика на нещата и мъчи там безугледно да подтиска ама то невсичко съсъ голямата сопа става... и се паникьосва даже но това не го спира да се носи по течението...
имама много , всъщност почти всичките ми дългогодишни приаятели са ми мъже, тоя филм съм го гледала много пъти и няма нищо общо с това което може да роди фантацията на половинката какаво става с човека в този момент.
и е страшно комично в някои аспекти, ако можеш да се абстрахираш кака всички се пържат в кожата си.
кофти дефект на поколението
просто ти се случват разни неща които трябва да овладееш... ако може без и преди катастрофални последици
нашите мъже са от едно поколение, което е възпитавано от бащите си сляпо и безугледно да си подтиска и скрива чувствата, и когато го хлопне нещо такова по главата , той не познава достатъчно себе си и емоционалната логика на нещата и мъчи там безугледно да подтиска ама то невсичко съсъ голямата сопа става... и се паникьосва даже но това не го спира да се носи по течението...
имама много , всъщност почти всичките ми дългогодишни приаятели са ми мъже, тоя филм съм го гледала много пъти и няма нищо общо с това което може да роди фантацията на половинката какаво става с човека в този момент.
и е страшно комично в някои аспекти, ако можеш да се абстрахираш кака всички се пържат в кожата си.
кофти дефект на поколението
... Ами ако този човек се е влюбил?!? Нима някой иска и планира тези неща, или има ваксина против това? ...
Няма ваксина, отговорила съм в друга тема на този въпрос:
... човек не е робот, може да срещне любовта си и след 20-30 г. брак, лошо няма, всеки има право да търси щастието си. НО въпрос на уважение към човекът, с който толкова дълго си споделял всичко е да го направиш без лъжи, криене и мамене. Щом не искаш да си с него вече, хващаш си шапката и се махаш, пък после дали ще идеш при оня, към който имаш чувства (друг е въпросът ще те приеме ли) или друг, няма значение ...
е хубаво де, махаш се от единия и зарязваш 1-2-3 деца от които не искаш да се махаш, и които не искат ти да се махаш: не е ли несправедливо?!? и ненужно при едни цивилизовани отношения и достатъчно жилищна площ?!?
и какато си разсъждаваш така, май това важи за мъжа ти, не за тебе, в твоя случай децата си ги взимаш и се махаш с тях... нали... немислимо ти е да ги оставиш на мъжа ти.
Е мъжете нямат избор, защото децата са комплект с майката. И затова тезата дето ще си кажеш често и ще си вземеш шапката е толкова немислима за тях, колкото за тебе- да си оставиш децата на мъжа ти заради ако ще и идеалния друг.
и какато си разсъждаваш така, май това важи за мъжа ти, не за тебе, в твоя случай децата си ги взимаш и се махаш с тях... нали... немислимо ти е да ги оставиш на мъжа ти.
Е мъжете нямат избор, защото децата са комплект с майката. И затова тезата дето ще си кажеш често и ще си вземеш шапката е толкова немислима за тях, колкото за тебе- да си оставиш децата на мъжа ти заради ако ще и идеалния друг.
Спорно е, животът като цяло е несправедлив
Ако в един момент усетиш, че не това е човекът, до който искаш да се събуждаш, а има друг, защо да е несправедливо да си щастлив? Именно при едни цивилизовани отношения, всеки ще поеме по пътя си без бой и скандали, децата ще имат контакт и с двамата.
Несправедливо е да проваляш живота и щастието на другия като се правиш пред хората на негова половинка, несправедливо е да даваш пример на децата си, който би изкривил представите им за нормално семейство, несправедливо е да гледаш един човек на масата всеки ден, а да виждаш друг, непсраведливо е да лъжеш, мамиш и каквото се сетиш зад гърба на другия и т.н.
Това си е моето виждане по въпроса, не ангажирам никой
Ако в един момент усетиш, че не това е човекът, до който искаш да се събуждаш, а има друг, защо да е несправедливо да си щастлив? Именно при едни цивилизовани отношения, всеки ще поеме по пътя си без бой и скандали, децата ще имат контакт и с двамата.
Несправедливо е да проваляш живота и щастието на другия като се правиш пред хората на негова половинка, несправедливо е да даваш пример на децата си, който би изкривил представите им за нормално семейство, несправедливо е да гледаш един човек на масата всеки ден, а да виждаш друг, непсраведливо е да лъжеш, мамиш и каквото се сетиш зад гърба на другия и т.н.
Това си е моето виждане по въпроса, не ангажирам никой
Така е, животътъ често е несправедлив, но най-хубавото на детството е това че много често и за много неща ние сме светът за нашите деца и е в много голяма степен във наша власт, поне този техен малък свят да е едно по-хубаво място и по-справедливо 
Колко малко е нужно за да е щастриво едно дете, а нанас често пъти целия свят не ни стига.
Според мен не е щастието най-висшата цел в живота, щастието дори не е тобкова наше свещено право, какато се опитват да го изкарат някои. И да се въздига щастието като основна цел в живота е висша степен на егоизъм защото така с него се оправдава този егоизъм.
Щастието е точно толкова имагинерно и неуловимо като принцътот приказките и идеалната ни половинка. Да търчиш след него цял живот е ефикасен начин да си пропилееш живота и да не оставиш и следа след себе си.
Колко малко е нужно за да е щастриво едно дете, а нанас често пъти целия свят не ни стига.
Според мен не е щастието най-висшата цел в живота, щастието дори не е тобкова наше свещено право, какато се опитват да го изкарат някои. И да се въздига щастието като основна цел в живота е висша степен на егоизъм защото така с него се оправдава този егоизъм.
Щастието е точно толкова имагинерно и неуловимо като принцътот приказките и идеалната ни половинка. Да търчиш след него цял живот е ефикасен начин да си пропилееш живота и да не оставиш и следа след себе си.
Обаче се опитай да разбереш дали той иска да е с теб. А иначе някой са го казали--ако можеш да простиш, прости. Стига той да избере теб.
По-страшно, според мен, е да ти каже, че не те обича вече.
X
Реклама