Когато изневярата се случи

Да това имах в предвид - жената никога да не разбира. Без промяна на отношението в къщи. Не всички мъже го могат обаче.

Питах мъжа ми. Каза,че би отговорил, че му трябва време когато му харесва положението такова, каквото е и не му се вземат генерални решения. Не бих искала да те съветвам нищо. Прекалено е сериозен въпроса. Всеки би го разбрал и изживял по различен начин. Лично аз бих нарекла мъжа си страхливец и п***а(наложих си цензура)

Труден съвет:
Ако можеш истински да простиш.
Ако можеш да живееш с това, дори и да не се допуска повече.
Ако можеш при първата кавга да не му го натриваш в лицето.
Ако мислиш, че няма да се справиш сама с децата и разходите и жилището.
Ако можеш да се влюбиш също и да изневериш - тогава ще ти е по-лесно.
Кофти е за децата, но изборът е твой и живота също. А щом веднъж човек го е направил, той е решил в пълно съзнание и отговаря за действията си. Прочети темата за любовницата и съпругата - там винаги мъжа остава при съпругата и семейството.

Аз не бих поела никаква инициатива. Ако той има желание за промяна ще го покаже. Иначе няма смисъл.

Просто му кажи, че искаш да си дадете още един шанс нещата да се получат заради двете Ви дечица, защото каквото и да се е случило те не бива да са потърпевшите. Че обръщате нова страница. Ако това не е в състояние да го вразуми и той не си даде ясна сметка за приоритетите в живота си - горе главата, ще ти е ужасно трудно в началото, но после всичко ще се нареди, само дай Боже живот и здраве, всичко друго се нарежда. Млад човек си. Животът е пред теб. Страхът е много по-страшен от действителността в повечето случаи. Успех и дано нещата се развият по най-добрия за семейството и децата Ви начин.

Не разбрах защо той е объркан... При положение, че за него нищо не се е променило откакто е изневерил - единственото различно е, че ти си разбрала. Това дали не означава, че не го обърква изневярата?!?!?! Не бих могла да кажа (дори задочно) за такъв мъж нищо добро. За него грешката е, че не си е покрил достатъчно добре следите. Вероятно е объркан от това дали занапред ще съумее да се справя с уликите и вероятно само заради децата... и вероятно за да не остане сам в един момент. Сама виждаш - само вероятности, но никой тук не може да ти каже кое е вярното, а още по-малко кое е правилното решение за теб. Може би той наистина е сбъркал, но в такъв случай мисля, че щеше да направи всичко възможно да си върне теб и децата. Може би е уморен да бъде отговорен родител и съпруг, може би се е уплашил, отегчил, а може би просто му се хойка и сега е доволен, че си разбрала и си направила погрешната стъпка да го помолиш да си тръгне, пък той сега да е напълно щастлив, че е свободен от жена, деца, отговорности, огризения. Може би ще се срещнете и ще почнете разговора спокойно, може би той ще стои и ще слуша, може би ти ще излъчваш как с цялата си душа го искаш отново вкъщи и той ще го усети и нищо няма да каже. Може би тогава ще го помолиш да се върне заради... (може би ще споменеш само децата) и може би той ще го направи. И тогава... ако те обича, ще направи живота ви красив, но дори да те обича, може би ще продължи да изневерява... Може би след години той ще те съжали, но тогава ще е прекалено стар дори да изневерява. Е, тогава вече ще даде всичко, ама наистина всичко за теб... и за да си изчисти съвестта... Много са може-би-тата, много са вероятностите, много са отговорите, но никой няма да ти хареса. Дори всичко да се развие по най-добрия начин, никога няма да забравиш какво е станало и винаги ще се съмняваш. Такъв е живота. Затова е толкова гадно да те предадат. Бракът е сделка - двете страни доброволно се съгласяват да си бъдат верни и в добро и зло. Той е прекрачил законите ви. Няма бивш престъпник.

Съжалявам, че съм толкова рязка, случвало ми се е да ми изневерят, но нямаше деца... Познавам едни възрастни хора - мъжът цял живот в кръчмата и по чужди жени, а жената вкъщи с децата. Сега мъжът е най-добрият съпруг и баща, но пък жената е била толкова наранявана, че не може да види разликата- за нея той си е онзи мъж, който развали живота й.

Всичко е в ръцете ти.

Не обичам да давам съвети, защото всеки човек е с различен характер, морал и житейски опит, но аз не бих предприела опит за сближаване- ако предпочита семейството си, той би трябвало да го покаже - сега или след известно време, а ти съответно да решиш дали можеш да преглътнеш тази изневяра. Ако не е решил какво иска, тогава не виждам как може да живеете с такива взаимоотношения, освен "като съквартиранти" 

малко е офф:


невероятно добър съвет!
първо сме индивиди, после част от двойка
когато си ценна като индивид, тогава си предпочитана част и за двойка
но важно е да бъдеш ценна за себе си преди да бъдеш ценна за околните - за мен това са логичните стъпки  

И аз Съев в подобно положение на съжителство като съквартиранти.
Как да бъдеш ценна за околните и за себе си? Като гравитираме около деца, съпрузи и домакинство.Постепенно загубваме себе си и всичко около нас.И аз се боря с усещането за друга ,но.
Не знам какво да посъветвам освен да изчакаш емоциите да се уталожат и колкото можеш да погледнеш ситуацията от страни.И може би с времето ..........

да..и аз така го усещам .Щом и не се чувства виновен,е на 100% сигурен ,че ти ще почнеш да му се молиш,...и ще си го прибереш,и ще си го гледкаш,докато той подържа нещо паралелно.

Най ме е страх от мъже , които размишляват свободни от грижите за жена си и децата си. Като го чакаш да реши , поне му връчи децата да се грижи за тях докато реши.
Вероятността да реши , че иска да не е с вас в момента е много по-голяма , защато му е широко около врата- няма ангажименти към нищо и никой - егати кефа. Връчвай му децата и нека си мисли колкото иска. Четох мнения относно това , дали е получавал рабиране и че е търсел вероятно такова. Нека сега види че не го получава наистина от теб.Пък нека другата прояви разбиране към това , че децата са при него и той трябва да се грижи за тях. Пък да видим развоя на събитията какъв ще е!!!

Китара - без струни, закъсняла...нежност
пленени думи...и нощ без звезди...

БеГАЙ ДАЛЕЧЕ!

голямата му грешка е, че е допуснал да разбереш.

Аз не бих простила.И какво и да простя-няма да го обичам,няма да му имам вече доверие,няма да го уважавам като мъж.За мен той ще е просто баща на детето ми-и за какво ми е такъв човек.?Такъв брак не е брак.Бащи много,мъже много,лъжци много.Не си струва заради децата да си похабиш живота-те пак ще са с него и с теб но поодтелно-може би има и друг по-добър от него.А децата ще разберат а ако са малки ще порастнат и пак ще те разберат.Живей а не се жертвай!!!