Когато изневярата се случи

не знам защо, чисто първично, предполагам.
не съм разумна аз, много съм емоционална и предполагам, че една такава ситуация ще покаже лошото от мен, а не примерно на мой постинг във форума коментари от рода "браво, ти си силна жена"...така си мисля.

така е, просто аз не съм от твърдите пичове, ако се сещаш за оня виц

Няма значение от колко сме заедно, това е начин на мислене.
Имам доверие само на себе си.
Говоря от моя гледна точна, че аз не бих го наранила и излъгала така.
А той, ако го направи, повече няма да сме заедно, без скандали и сръдни, просто точка.

И аз се присъединявам към мненията, че нищо фатално не се е случило. Да, животът е кратък и не винаги хубав.
Гадното е единствено твоята излъгана представа за нещата. За това кое и как е редно.
Не казвам, че това не е важно, но не е фатално. Здрава си, децата ти са здрави, а някой го сърбяло някъде. Ми хубаво, ама не е за умиране. Да е жив и здрав и ние също.
Прецени дали и кое е по-важно за теб - да продължиш с някой, който е добър баща или да се бориш сама с твоите представи за добро и лошо.
И не си само ти, но и децата. 

Какво значи добър баща? Добър ли е бащата, който причинява такава огромна болка на майката на децата си? Добър ли е бащата, който разрушава света на децата си заради 15 минути кеф? Било човешко... Може да съм най-голямата наивница на света, но за мен това не е човешко, а животинско. От хората очаквам повече. Не задължително моногамия. По-скоро уважение към партньора и честност.
Може би бих се опитала да простя все пак. Но ако човекът до мен съжалява искрено и успее да ме убеди, че няма да се повтори. Ако не успея да простя и да обичам отново, не бих останала в тази връзка. Финансови и чисто битови затруднения за мен биха били по-добрия вариант от унижението да живея с мъж, когото презирам. Не бих искала да дам такъв личен пример и на дъщеря си.

Трудно се преживява най-вече излъганата илюзия за живота, който водим.
Ние имахме проблеми и различия, но изневярата ме "разруши", но за кратко.
След болката - имаше възход нашата връзка (за кратко), а сега всичко си е постарому.
Отнема време и нерви да се прости, но ако човека до теб е внимателен и те уважава (е малко спорно, щом е предал доверието ти) - прошката си заслужава!
И се прощава, и се забравя.
Сега всичко е - все едно нищо не се е случило.
Не успя гузната съвест да го направи по-внимателен към мен!
Явно пропуснах момента! Докато се питах "къде сбърках" - трябваше да му покажа неговата вина!

PS Относно вината - аз обвинявах основно съпруга си (около 75 % от вината определях като негова) - той е човека, който имаше какво да губи с една такава връзка, той можеше да разруши семейството си, а момичето е необвързано - то само можеше да получава от тази връзка (ако не я тормози съвестта), нейната вина - 20 % и моя 5 %.
Това са относителни цифри - варираха от моментното ми състояние, но винаги той беше с най-голяма вина.
Не приемам, че аз съм основната виновна, била съм вечно мърмореща, недоволна съпруга.
Стана много дълго, та да не обяснявам точно защо!

Дали и при нас не е така?
Не проверявам телефони, все по-рядко може да ме разплаче с безразличието си?

много ми хареса как мислиш!   

Естевено, че ако презираш човека до теб, единственият вариант е да си тръгнеш, ако ще да е с цената на всичко. Но дали една грешна крачка от негова страна може да те докара до там? Защото след първоначалния изблик на гняв и болка осъзнаваш, че не е толкова лесно да зачеркнеш всичко, което сте имали. Ако любовта е била наистина силна, не може да се стопи така ненадейно.

Преди може би 2 години щях да кажа" зарежи го този подлец",но след много подобни преживелици на мой познати за които преди можех да се закълна,че никога не биха изневерили сега съм на друго мнение,че на всеки може да се случи.Не го вини,и не се самообвинявай в тези неща няма виновни,дори и да си най-перфиктната и красива домакиня никой не е застрахован.На мен един колега,които според мен не беше изневерявал ми каза"Никога не казвай никога,щото не знаеш,кога какво ще ти се случи,дори сега да си сигурна,че няма да изневериш не знаеш след 2,5,10 или 15 години дали няма да го сториш."И от тогава май си промених мнението,знам за много добри семейства,в които има изневяра и не ги обвинявам.
Сигурно ти е много тежко,но помисли ако и на теб някого ти се случи да изневериш,дали би искала да те отделят от децата ти.
Стискам ти палци за разумно решение .

Е, той не стига, че се насрал, ами и не знае как да си помете
При това положение май нямаш много възможности...Какво, да идеш ти да му се извиниш, че си го предразположила към изневяра ли, егати

А ти откри ли със сигурност другата? Има ли такава?/моге да съм недочела нещо/
Ако има такава и той не подава ръка да се съберете, то може би наистина е станало по-лошото, а именно освен физически и с чувствата си да ти е изневерил. Не искам да те отчайвам разбери, просто погледни нещата и откъм тази вероятност. Сега като не сте заедно той продължава ли да се вижда с нея? Ако да значи......ами лошо тогава.
Аз не бих простила изневяра и то не защото смятам, че има застраховани от това, а защото не виждам как бих живяла с този човек след това. Непрекъснатите съмнения ще ме довършат и често казано живота за мен ще се превърне в една нескончаема агония, а това не бих си причинила. Наскоро имах съмнения относно една колежда на моя мъж-порових се както само аз си знам и в крайна сметка се оказа, че нищо не е имало ама наистина, но пък колегите им са били достатъчно гадни да пуснат необходимите слухове. Не ме питай как съм сигурна, че не е имало нищо, че не ми се навлиза в подробности, просто има начин да се разбере и аз разбрах. Въпреки всичко ми беше гадно и вдигнах скандал. На следващия ден просто му казах, че е свободен да си върви ако смята така да крием и да се лъжем с кой пием кафе. Пих кафе и с въпросната колежка и и заявих ясно, че предвид обстоятелството не желая повече дори да го поздравява и до там. Обаче разликата е, че моя мъж направи всичко възможно да ми докаже, че е било само приятелство. Ясно даде да се разбере, че раздялата ни не е вариант и положи много усилия аз да съм щастлива и да не се измъчвам. Аз принципно съм малко ревнива и предполагам, че това е била една от причините да не ми сподели за това приятелство.
Абе както и да е-важното е, че човека до мен се постара да ми докаже, че аз съм най-важната и не би ме наранил по този начин. Не съм идеалистка и знам, че всеки може да залитне, но за него съм сигурна, че ако го направи то поне ще е така, че аз никога да не разбера, за да не страдам и да не си разбиваме семейството. Заедно сме от 9 години и му вярвам.
Та ето къде е разликата в подхода и затова си мисля, че при вас може би се е случило другото. Дано не съм права, но ако съм то не съжалявай много-живота е пред теб и по-добре да не го живееш с някой, който не те обича, а и ти ще разлюбиш с времето. Съжителство в името на децата само е по-непоносимо според мен от раздялата.

Ама и жените кръшкат не забравяйте това. Аз лично за себе си не бих дала 100% гаранция, че някой ден няма да ме отпере съчмата и да кършна-никога не казвай никога. Точно поради тази причина не съм съвсем крайна в расъжденията и действията си. Обаче ако успея да докажа изневярата на половинката си и съм на 100% сигурна, то тогава отношенията ни приключват и няма две мнения по въпроса.