Публикувана: 26 авг. 2008, 21:49 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2008, 11:01 ч.

Ако трябваше да напишете мемоарите си

9 164
99
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 27 авг. 2008, 11:47 ч.

Мнения: 24

Какво ще кажете за това:

"Когато навърши тридесет години, Селтакис напусна дома си и родното езеро и се оттегли в планината..."

Не е много оригиналничко, ама като за мен бива bowuu

# 46 27 авг. 2008, 11:48 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Фрида в ср, 27 авг 2008, 11:46

Лис,
а аз ще си купя книгата с автограф, дори и да ми се наложи да спя с теб!

Скъпа ми Фрида, знаеш, ако бях мъж, никаква прошка,
с удоволствие бих ти ударила дългия си автограф, па
ако ще братята да се сгромолясат и турско да стане.

# 47 27 авг. 2008, 12:01 ч.

Мнения: 5 370

"Наскоро осъзнах, че съм Пъзел. Голям, порядъчно тежащ пъзел с разбъркани частици. Ще се опитам да ги подредя и дано успея, защото напоследък се оказа, че някои от тях са захвърлени зад някой диван или секция....а аз вече не помня зад кой точно".

Това си е чисто моя инвенция. Просто така се чувствам напоследък.

# 48 27 авг. 2008, 12:06 ч.

Мнения: 274

Селтакис, престани да използваш имотикони. Много е гейско!

Иначе началото ти звучи малко ницшеанско.

Пъзел = Жоза?!? Така ли е?

# 49 27 авг. 2008, 12:07 ч.

Мнения: 2 212

Аз незнайно защо понякога ме удря музата и обичам някои неща да си ги мисля и да ги изразявам поетично, но на английски, според възможностите ми, които не са някакви да кажеш огромни...и затова като се замислих днес повече ми хрумна нещо такова като едно добро начало...

... Once, all of a sudden, I ran into one serious thought in my mind...Unbelievable! A whole, serious, mature thought around...I am really interested what it is about...and then a inner voice talked to me:
- Why don't you write a book, why don't you tell all people about your life?
- Hmmm, sounds good - I thought - at least I can become rich and famous!

... And now, my dear readers, the book is in your hands...but I've wondered whether to tell you that later, in the next years, the inner voice was comming over and over again in my head, always telling the same: I was just kidding, I was just kidding...

# 50 27 авг. 2008, 13:18 ч.

Мнения: 3 268

Адмирации за темата!Много красиви думи са написали повечето от вас.Трогнахте ме.В момента няма да пиша нищо за мемоарите си,защото не съм в подходящото настроение,а не искам да развалям темата с посредствени слова.Ще чета обаче с удоволствие.

# 51 27 авг. 2008, 13:51 ч.

Мнения: 2 099

Имало едно време,нейде там на тила на Европата едно момиче.Момичето имаше странния късмет да се роди в нови времена,времена на промени, на възходи ,на падения,на богатство и бедност.Момичето беше тъжно,то всеки месец виждаше как баба му си брои стотинките от пенсията и криеше тайно пари из местата на които знаеше,че тя крие своите...

Така ще почна,днес ми е мъчно от сутринта,за някои може да е ПМС.А на мен ми е кофти за хората.

# 52 27 авг. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 24

Балу, аз ли съм прост, или ти си дребнава?...Не ми казвай, знам че съм прост.
Селин'жър (както е на родния ти диалект), не знам дали е гейско, аз просто съм по-деликатна натура и не мога без емотикони...в техникума прякорът ми беше "Чувството"

...добре, айде втори опит за начало:
Една сутрин Селтакис се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо.
"Ако поспя още малко, може би ще забравя всички тези глупости...иле не, хайде ще седна най-после да напиша тези проклети мемоари" - помисли си той.

# 53 27 авг. 2008, 13:56 ч.

Мнения: 122

Аз мисля мойте да ги филмирам... Whistling

# 54 27 авг. 2008, 14:00 ч.

Мнения: 210

Имам си едно местенце на старите гробище,където един ден ще бъде вечното ми жилище. Днес ходих до общината да си платя таксите-някой да не ми го вземе.Не ми се иска да съм дълеч от нашите,всичките ми близки все там са погребани.Ама случих и аз на хубаво място,под една стара круша.
.....................................................................................

# 55 27 авг. 2008, 22:49 ч.

Мнения: 2 070

От малка съм все наобратно. Толкова наобратно, че в един момент станах наопъки на себе си. От тогава и досега, а може би и за в бъдеще, все се търся и намирам. Но нека ви разкажа...

или пък така може да започнат:

Мама ми е разказвала, че едно време тополите цъфтели, когато съм се родила. Било е през юни. 29 години по-късно всичко върви вече два-три месеца напред и два-три градуса нагоре. - това, ако почна да пиша мемоари на тази крехка възраст Laughing