"Гледам как баба ми и дъщеря ми рисуват слънца върху вестник в задушен юлски следобед. Моята история се намества някъде между тях."
- Публикувана: 26 авг. 2008, 21:49 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2008, 11:01 ч.
Ако трябваше да напишете мемоарите си
)
"Гледах зарята през прозореца, която мама и татко бяха поръчали за рождения ми ден - винаги го правеха.
Един ден ще стана голяма артистка - най-известната лекарка и зъболекарка, която е позната на хората.
Зимата е много специален сезон. Сезонът на подаръците ....
Миризмата на паркетин, докато дядо ме теглеше седнала върху един парцал на пода . Лъскаме паркета.
После елхата. Много хора и много подаръци - всичките те за мен.
После рождения ден с още повече подаръци, гости .... и зарята, разбира се .... "
Надявам се и аз да не стигна до писане на мемоарите си
Един ден ще стана голяма артистка - най-известната лекарка и зъболекарка, която е позната на хората.
Зимата е много специален сезон. Сезонът на подаръците ....
Миризмата на паркетин, докато дядо ме теглеше седнала върху един парцал на пода . Лъскаме паркета.
После елхата. Много хора и много подаръци - всичките те за мен.
После рождения ден с още повече подаръци, гости .... и зарята, разбира се .... "
Надявам се и аз да не стигна до писане на мемоарите си
осемнайсет сантиметра.... Да, добре звучи.
За да не спамя само - някак прекалено мастурбационно ми звучи идеята за мемоарите. Повечето от нас вероятно смятат живота си за изключително вълнуващ, и това е чудесно, но погледнато отстрани си е средностатистически живот на средностатистически лелки. Така че да започна с "Когато съм се раждала, слънцето замижало" не мога, просто не мога
Когато тази история започвала, никой не си и представял какво ще се случи...
Не съм съгласна, че животът е скучен - животът на всеки има върхове и спадове, като в латинo-сериал. Може би просто събитията се точат малко по-бавно, но ако прескочиш рутината, останалото е грабващо. Пък и историците от бъдещите поколения какво ще четат?
Не съм съгласна, че животът е скучен - животът на всеки има върхове и спадове, като в латинo-сериал. Може би просто събитията се точат малко по-бавно, но ако прескочиш рутината, останалото е грабващо. Пък и историците от бъдещите поколения какво ще четат?
Абе хора и Доне,
вие прекалено буквоядно и буквално приемате идеята.
Говорим за ами ако-тата.
Ако стане така, че Дона спечели от английската лотария и стане много богата, ако и се промени живота и направи ЗНАчИМОТО нещо, за което винаги е мечтаела, ако Лиска напише чиклит и стане световно известна, ако аз стана признат фотограф и режисьор... все неща, които са малко вероятни, но не и непостижими.
Да пускам ли тема "Кога престанахте да мечтаете?"
18 сантиметра от Куельо-това е класика.
Изпрати му го заедно със снимка, някъде мернах че събирал на фенки.
вие прекалено буквоядно и буквално приемате идеята.
Говорим за ами ако-тата.
Ако стане така, че Дона спечели от английската лотария и стане много богата, ако и се промени живота и направи ЗНАчИМОТО нещо, за което винаги е мечтаела, ако Лиска напише чиклит и стане световно известна, ако аз стана признат фотограф и режисьор... все неща, които са малко вероятни, но не и непостижими.
Да пускам ли тема "Кога престанахте да мечтаете?"
18 сантиметра от Куельо-това е класика.
Изпрати му го заедно със снимка, някъде мернах че събирал на фенки.
Това е една семпла история за една семпла, съвсем обикновена, дори леко скучновата личност, която обаче Провидението заведе на точното място в точното време и тя се принуди да се впусне в приключението, което промени живота и завинаги.
Банално някак си , но пък толкова хобитско.
Банално някак си , но пък толкова хобитско.
