Ако трябваше да напишете мемоарите си

  • 9 167
  • 99
  •   1
Отговори
26 авг. 2008, 21:49 ч.
  • Мнения: 1 052
Кое щеше да е първото изречение, с което щяхте да започнете?

Темата е инспирирана от Сел, да не каже, че не вдъхновява.

Моите щяха да бъдат нещо от типа на:

"Нагоре и надолу, бавно и бързо, лудо и консервативно, така в противоречие със себе си изминах пътя-намерих и изгубих, но си останах непоправимо романтична, историята от края си отива към своето начало"

Колко поетично, а?

Винаги съм имала склонност към дълги и протяжни изречения.

# 1 26 авг. 2008, 21:54 ч.
  • Мнения: 194
Не правете това.... Mr. Green Embarassed Rolling Eyes

# 2 26 авг. 2008, 21:59 ч.
  • Мнения: 940
Аз преди две години започнах да пиша мемоари.

Още не знам как ще започват, но най-вероятно:

"Седя на стола и пиша в агония. Живота ми е като розов лак на ноктите на мургаво сираче. Така чакан и желан, но пресилен на моменти." (...и ще продължа с мемоара "Рink Nail Polish", който ми е любим)

# 3 26 авг. 2008, 22:01 ч.
  • Мнения: 197
Казвам се.......и съм от........

# 4 26 авг. 2008, 22:03 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Усмихнах се, сипах си чаша "Мавруд", запалих пурета и погледнах бялата, девствена, уърдовска страница с похотлив поглед...

# 5 26 авг. 2008, 22:05 ч.
  • Мнения: 3 423
"Побити ли?! Паметник ли? Гледката караше
светите братя Кирил и Методий да замръзнат."

Прекрасна тема, Фрида! Време ми беше да започна.

# 6 26 авг. 2008, 22:12 ч.
  • Мнения: 1 875
"Скрих се в кабинката на доброволната си изолация и не искам да чуя никого и нищо през стъклото.
Така ми е добре. Вече се почувствах.
Време е да оповестя истината за себе си."
  Tired

# 7 26 авг. 2008, 22:22 ч.
  • Мнения: 516
Един ден осъзнах, че мога да се настаня охотно в мозъка на всеки, който има неблагоразумието да ме срещне. Да полазя под кожата му и да опустоша сърцето му. Ти си следващият. Още ли искаш да прочетеш тази книга?

# 8 26 авг. 2008, 22:24 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Още ми е рано за мемоари. Като взема, че се прочуя и забогатея или измисля нещо гениално и като му му дойде времето ще поръчам на някоя журналистка да ги напише. Тогава ще има да си мисля само за първото изречение, което ще продаде мемоарите.  4470

# 9 26 авг. 2008, 22:24 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
"От скука или пък от страх,
от самота ли - сам не зная,
ала веднъж започнах шах
със себе си сам да играя.
С ирония или с тъга,
присъщи само на затворник,
отворих пъстрата дъска
и себе си строих отгоре.
Сам себе си-и чер, и бял.
Сам себе си-и цар, и пешка.
Сам себе си - ведно събрал
победата със свойта грешка,
А после? Как да ги следя?
...."

# 10 26 авг. 2008, 22:26 ч.
  • Мнения: 2 212
Фрида, дали защото в животите ни е имало дяволски съвпадения или заради това, че и аз умея да се изразявам поетично, но ако прочета това начало, което си написала ще помисля, че чета собствената си книга за собствения си живот...

Ако утре ми роди повече главата, ще се опитам наистина да напиша нещо свое, но наистина в този момент не мога да го кажа по друг, различен начин...не ми прощавай  Grinning

Иначе страхотна, прекрасна тема. Браво на теб и вдъхновителя  Laughing

# 11 26 авг. 2008, 22:45 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Ако трябваше, бих започнала с "Първият ми съзнателен спомен е как легнала върху баща ми, бъркам в носът му, гъделичкайки го по косъмчетата, които се подават оттам."

Доброволно, не виждам смисъл да правя такова нещо.

# 12 26 авг. 2008, 22:49 ч.
  • Мнения: 7 837
Кратко послание на една неосъществена драма-куин.

# 13 26 авг. 2008, 22:51 ч.
  • Мнения: 5 940
"Остарявам. Искам да се разкажа. "
Надали ще ми хрумне, ако пък да, сигурно въобще няма да почна така. Надявам се, имам много време за ново начало.

# 14 26 авг. 2008, 23:23 ч.
  • Мнения: 2 891
Лице, което познавам би написало "Вие никога не сте ме гушкали!"  Grinning .

Аз бих започнала с "Това е истината, чистата и неподправена истина!"

# 15 26 авг. 2008, 23:36 ч.
  • Мнения: 3 034
"Десет глави по-късно ще бъда човекът, който пише това. Но десет глави по-рано животът изглеждаше различно".

# 16 26 авг. 2008, 23:52 ч.
  • Мнения: 2 032
"Божкей, бебето тръгна да излиза с гъза напред!"- акушерката оповести появата на Алиска на белия свят.

# 17 27 авг. 2008, 00:07 ч.
  • Мнения: 3 521
Малко банално и определено не-авторско, но..."Без паника!" Crazy

Страхотна тема. Peace

# 18 27 авг. 2008, 00:09 ч.
  • Мнения: 1 072
"По принцип нещата изобщо не бяха планувани така." 

Фрида,  Heart Eyes

# 19 27 авг. 2008, 00:14 ч.
  • Мнения: 17 546
Време е да събера мислите си, спомените си, миналото си в нещо, което ще е моята изповед за това как живях и каква бях. За всичкото щастие, с което бе изпълнен животът ми, за пропуснатите моменти и за изживените такива. Моята история не е най-великата на света, но е ценна с това, че няма да спестя нито един грам от истината, защото така съм живяла винаги, гледайки в очите и доброто, и лошото. Затова успяхме да се спогодим и с двете. Не съжалявам за нищо!

# 20 27 авг. 2008, 00:18 ч.
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
"Мдаааа... Нали знаете, всички истории започват в четвъртък... Абе въобще всичко в Четвъртък започва... Ама аз нали съм бързаче... Та съм тръгнала в Сряда!"

Ще уморя редактора си с междуметия и многоточия! hahaha Joy

# 21 27 авг. 2008, 00:31 ч.
  • Мнения: 135
"Долината на розите", е ли по- красива от Морето, или колко силен е морския бриз?

# 22 27 авг. 2008, 01:00 ч.
  • Мнения: 2 386
A man is least himself when he talks in his own person. Give him a mask and he will tell you the truth.

Аз съм маската на твоята реалност. Добре дошъл! Забавлявай се, псувай ме, слей се с мен.. но помни, че това не си ти. И аз не съм..

# 23 27 авг. 2008, 01:23 ч.
  • Мнения: 2 013
Абе, трябва да е кратко и грабващо. И развръзката да е чак накрая. Но да започва с нещо като:

Телефонът извъня. И след това нищо не беше вече същото.

Или....

Открих го. Смисълът на живота. А, чети сега докрая.

или...

Трябва да си доста самовлюбено парче, за да пишеш автобиография. Кой е казал, че няма място за самоблюбени парчета?


или

Май всичко пак опира до количеството алкохол.


# 24 27 авг. 2008, 07:08 ч.
  • Мнения: 1 052
Много хубави неща сте написали, но ме учудва факта, че толкова малко хора са се осмелили...
Може би трябва да редактирам темата на "Кое би било първото изречение във Вашите мемоари и колко сантиметра е оптималната дължина на мъжкото достойнство?"
Тъжно, много тъжно....
Тони, Сел?

П.П.: Наистина всички готини истории започват в четвъртък или неделя.... и купони също.

# 25 27 авг. 2008, 07:29 ч.
  • Мнения: 4 300
Някъде прочетох, че всички готини истории започват в четвъртък или неделя. Е, моята започна в неделя.

П.С. Мемоари едва ли бих написала, освен ако не се налага, но знае ли човек. Реших и аз да се впиша при готините Embarassed.

# 26 27 авг. 2008, 08:35 ч.
  • Мнения: 184
Бих сложила като мото едно изречение, което скоро прочетох, дали цитирам правилно.. "Той виждаше живота като топъл, слънчев следобед"

# 27 27 авг. 2008, 09:30 ч.
  • Мнения: 799
Това не е истина... Това не може да бъде истина...

Моят живот не е особено интересен, че да бъде мемоаризиран, може би само една мнооого малка част от него (класическа сапунка), в която би имало препратки към миналото и към бъдещето.

# 28 27 авг. 2008, 09:39 ч.
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 731
 "Нямах много време да обяснявам действията си, сега ще опитам...."

Страхотна тема!  bouquet

# 29 27 авг. 2008, 09:41 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат
но ме учудва факта, че толкова малко хора са се осмелили...
Идеята за писане на мемоари  идва на определена възраст или в особено състояние на духа, в което се надявам да не изпадам.   Peace
 

# 30 27 авг. 2008, 09:45 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
"Гледам как баба ми и дъщеря ми рисуват слънца върху вестник в задушен юлски следобед. Моята история се намества някъде между тях."

# 31 27 авг. 2008, 09:47 ч.
  • Мнения: 274
"Първата си жена вдъхнових още в 3та група на детската градина...."

Нали съм вдъхновител....много ясно, че така ще започна. Но се притеснявам, че ще се получи нещо като телефонен указател...

# 32 27 авг. 2008, 09:48 ч.
  • Мнения: 1 875
Колко сме наивни и смешни обаче - как си въобразяваме, че единствено нашия живот е стойностен Simple Smile Естествено, че сме единствени, уникални и неповторими и естествено - горди сме с този факт - само дето изтъкването на осъзнаването му не ни прави такива, а точно обратното..

# 33 27 авг. 2008, 09:55 ч.
  • Мнения: 3 447
Осемнайсет сантиметра, Фрида.
(Звучи ли добре за начално изречение?   Laughing )

# 34 27 авг. 2008, 10:00 ч.
  • Мнения: 1 212
"Гледах зарята през прозореца, която мама и татко бяха поръчали за рождения ми ден - винаги го правеха.
 Един ден ще стана голяма артистка - най-известната лекарка и зъболекарка, която е позната на хората.
 Зимата е много специален сезон. Сезонът на подаръците ....
 Миризмата на паркетин, докато дядо ме теглеше седнала върху един парцал на пода . Лъскаме паркета.
 После елхата. Много хора и много подаръци - всичките те за мен.
 После рождения ден с още повече подаръци, гости .... и зарята, разбира се .... "

Надявам се и аз да не стигна до писане на мемоарите си   Wink

# 35 27 авг. 2008, 10:20 ч.
  • Мнения: 1 052
осемнайсет сантиметра.... Да, добре звучи.

# 36 27 авг. 2008, 10:26 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Фрида в ср, 27 авг 2008, 10:20
осемнайсет сантиметра.... Да, добре звучи.

Да, ще го продам на Коелю за заглавие на следващата му книга  Grinning
За да не спамя само - някак прекалено мастурбационно ми звучи идеята за мемоарите. Повечето от нас вероятно смятат живота си за изключително вълнуващ, и това е чудесно, но погледнато отстрани си е средностатистически живот на средностатистически лелки. Така че да започна с "Когато съм се раждала, слънцето замижало" не мога, просто не мога   Simple Smile

# 37 27 авг. 2008, 10:28 ч.
  • Мнения: 274
Забравих да кажа - в посвещението на книгата си ще напиша:

"На всички бг-мами и техните съпрузи, които ги оставиха да скучаят"
Нещо такова. Може да напиша и "Лиси, здравей"....Абе както стане. Всъщност , то няма да стане, така че все едно Simple Smile

# 38 27 авг. 2008, 10:30 ч.
  • Мнения: 515
Различна!!Така се чувствах кагато бях малка. Различна!! Така се чувствам и сега. Различна, но щастлива жена..

# 39 27 авг. 2008, 10:31 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Когато тази история започвала, никой не си и представял какво ще се случи...

Не съм съгласна, че животът е скучен - животът на всеки има върхове и спадове, като в латинo-сериал. Може би просто събитията се точат малко по-бавно, но ако прескочиш рутината, останалото е грабващо. Пък и историците от бъдещите поколения какво ще четат?  Mr. Green

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 10:43 от Lilibon

# 40 27 авг. 2008, 10:31 ч.
  • Мнения: 1 052
Абе хора и Доне,
вие прекалено буквоядно и буквално приемате идеята.
Говорим за ами ако-тата.
Ако стане така, че Дона спечели от английската лотария и стане много богата, ако и се промени живота и направи ЗНАчИМОТО нещо, за което винаги е мечтаела, ако Лиска напише чиклит и стане световно известна, ако аз стана признат фотограф и режисьор... все неща, които са малко вероятни, но не и непостижими.

Да пускам ли тема "Кога престанахте да мечтаете?"

18 сантиметра от Куельо-това е класика.
Изпрати му го заедно със снимка, някъде мернах че събирал на фенки.  Grinning

# 41 27 авг. 2008, 10:44 ч.
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 708
Това е една семпла история за една семпла, съвсем обикновена, дори леко скучновата личност, която обаче Провидението заведе на точното място в точното време и тя се принуди да се впусне в приключението, което промени живота и завинаги.

Банално някак си , но пък толкова хобитско.

# 42 27 авг. 2008, 11:06 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз не съм просто звездата в живота си. Аз съм Свръхнова.

# 43 27 авг. 2008, 11:34 ч.
  • Варна
  • Мнения: 917
Нямам деца! Но и да имах, след две поколения техните наследници няма да знаят коя съм..

# 44 27 авг. 2008, 11:46 ч.
  • Мнения: 1 052
"Побити ли?! Паметник ли? Гледката караше
светите братя Кирил и Методий да замръзнат."

Лис,
а аз ще си купя книгата с автограф, дори и да ми се наложи да спя с теб!

# 45 27 авг. 2008, 11:47 ч.
  • Мнения: 24
Какво ще кажете за това:

"Когато навърши тридесет години, Селтакис напусна дома си и родното езеро и се оттегли в планината..."

Не е много оригиналничко, ама като за мен бива  bowuu

# 46 27 авг. 2008, 11:48 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Фрида в ср, 27 авг 2008, 11:46
Лис,
а аз ще си купя книгата с автограф, дори и да ми се наложи да спя с теб!

Скъпа ми Фрида, знаеш, ако бях мъж, никаква прошка,
с удоволствие бих ти ударила дългия си автограф, па
ако ще братята да се сгромолясат и турско да стане.

# 47 27 авг. 2008, 12:01 ч.
  • Мнения: 5 370
"Наскоро осъзнах, че съм Пъзел. Голям, порядъчно тежащ пъзел с разбъркани частици. Ще се опитам да ги подредя и дано успея, защото напоследък се оказа, че някои от тях са захвърлени зад някой диван или секция....а аз вече не помня зад кой точно".

Това си е чисто моя инвенция. Просто така се чувствам напоследък.

# 48 27 авг. 2008, 12:06 ч.
  • Мнения: 274
Селтакис, престани да използваш имотикони. Много е гейско!

Иначе началото ти звучи  малко ницшеанско.

Пъзел = Жоза?!? Така ли е?

# 49 27 авг. 2008, 12:07 ч.
  • Мнения: 2 212
Аз незнайно защо понякога ме удря музата и обичам някои неща да си ги мисля и да ги изразявам поетично, но на английски, според възможностите ми, които не са някакви да кажеш огромни...и затова като се замислих днес повече ми хрумна нещо такова като едно добро начало...

... Once, all of a sudden, I ran into one serious thought in my mind...Unbelievable! A whole, serious, mature thought around...I am really interested what it is about...and then a inner voice talked to me:
- Why don't you write a book, why don't you tell all people about your life?
- Hmmm, sounds good - I thought - at least I can become rich and famous!

... And now, my dear readers, the book is in your hands...but I've wondered whether to tell you that later, in the next years, the inner voice was comming over and over again in my head, always telling the same: I was just kidding, I was just kidding...

# 50 27 авг. 2008, 13:18 ч.
  • Мнения: 3 268
Адмирации за темата!Много красиви думи са написали повечето от вас.Трогнахте ме.В момента няма да пиша нищо за мемоарите си,защото не съм в подходящото настроение,а не искам да развалям темата с посредствени слова.Ще чета обаче с удоволствие.

# 51 27 авг. 2008, 13:51 ч.
  • Мнения: 2 099
Имало едно време,нейде там на тила на Европата едно момиче.Момичето имаше странния късмет да се роди в нови времена,времена на промени, на възходи ,на падения,на богатство и бедност.Момичето беше тъжно,то всеки месец виждаше как баба му си брои стотинките от пенсията и криеше тайно пари из местата на които знаеше,че тя крие своите...

Така ще почна,днес ми е мъчно от сутринта,за някои може да е ПМС.А на мен ми е кофти за хората.

# 52 27 авг. 2008, 13:54 ч.
  • Мнения: 24
Балу, аз ли съм прост, или ти си дребнава?...Не ми казвай, знам че съм прост.
Селин'жър (както е на родния ти диалект), не знам дали е гейско, аз просто съм по-деликатна натура и не мога без емотикони...в техникума прякорът ми беше "Чувството"

...добре, айде втори опит за начало:
Една сутрин Селтакис се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо.
"Ако поспя още малко, може би ще забравя всички тези глупости...иле не, хайде ще седна най-после да напиша тези проклети мемоари" - помисли си той.

# 53 27 авг. 2008, 13:56 ч.
  • Мнения: 122
Аз мисля мойте да ги филмирам...  Whistling

# 54 27 авг. 2008, 14:00 ч.
  • Мнения: 210
Имам си едно местенце на старите гробище,където един ден ще бъде вечното ми жилище. Днес ходих до общината да си платя таксите-някой да не ми го вземе.Не ми се иска да съм дълеч от нашите,всичките ми близки все там са погребани.Ама случих и аз на хубаво място,под една стара круша.
.....................................................................................

# 55 27 авг. 2008, 22:49 ч.
  • Мнения: 2 070
От малка съм все наобратно. Толкова наобратно, че в един момент станах наопъки на себе си. От тогава и досега, а може би и за в бъдеще, все се търся и намирам. Но нека ви разкажа...

или пък така може да започнат:

Мама ми е разказвала, че едно време тополите цъфтели, когато съм се родила. Било е през юни. 29 години по-късно всичко върви вече два-три месеца напред и два-три градуса нагоре. - това, ако почна да пиша мемоари на тази крехка възраст  Laughing





# 56 27 авг. 2008, 23:30 ч.
  • Мнения: 391
Нямам никаква представа защо правя това .

# 57 28 авг. 2008, 00:07 ч.
  • Мнения: 2 386
Mоят живот е уникален, каквото и да означава това.

(За Дона  Grinning) Сега се замислих, че става и за начало.

# 58 28 авг. 2008, 00:08 ч.
  • Мнения: 2 212
Ева, разбира се  Grinning И аз мисля така.

Но все пак ме кефи онзи лаф - Не забравяй, че ти си уникален. Като всички останали. Laughing

# 59 28 авг. 2008, 00:22 ч.
  • Мнения: 503
Ако бях по- кадърен писач, сигурно щях да ви разкажа много за себе си. Сега ще оставя другите да говорят... Mr. Green
То пък така няма да са мемоари.

# 60 28 авг. 2008, 00:30 ч.
  • Мнения: 335
Веднъж попитах Братчеда:
Какво е най-добре за посвещение на книга?
А той вика: Да напишеш първо книгата.

При мемоарите и техните първи изречения е същото.


# 61 28 авг. 2008, 01:33 ч.
  • Мнения: 3 782
Все по-често трябва да влизм тук, откривам красиви теми.
Да пиша мемоари още ми е рано, пък и живота ми не е кой знае колко вълнуващ,но бих го започнала така. В този момент.

Ето приготвих си топлото кафе, отново е с голям каймак. Няма да си сложа захар, защото обичам да ми горчи.
Влюбена съм, за кой ли път ... Отново не е споделена, май обичам да ми се стичат сълзи по лицето, те единствено са ми приятели.
Самотна ли съм? Едва ли, нали имам себе си? И своето влюбено нещастно сърце.

# 62 28 авг. 2008, 06:37 ч.
  • Мнения: 1 052
Искам да вметна нещо.
Повечето от вас пишат, че не си струва да помечтаят и да се напънат, защото не са значителни или известни.
Имах двама дядовци. Много умни по свой си начин хора, с много интересен живот. Единият е бил издънка на чорбаджия, партизанин, гурбетчия в Германия на 20-те, работил е там без да знае грам немски. Другият е бил беден и още по-революционен, участник в Отечествената война. Едната ми баба е била незаконородена. Дъщеря на богат търговец. Истински латино сериал.
Мемоари-това са спомени. Дали ще бъде дневник или не, това е памет.
Аз с моите дядовци и баба не можах много да общувам, нито да разбера повече за техния истински вълнуващ живот.
Имам си една баба сега-но тя страда от дълбок морализъм и не иска откровено да разкаже. А това би сторил един безличен лист.
Ние живеем в паметта на близките си. Сега стана ли малко по-реална тази тема?

# 63 28 авг. 2008, 07:39 ч.
  • Мнения: 184
Фрида, донякъде те разбирам. Дори да не съм пряк наследник на хората от разказите на Васил Попов, ми беше магично даже да ги прочета, защото майка ми е разказвала такива истории за своите родители. Представях си живота им.
Но времената се променят. Кой не е издал книга? Кой не е писал за себе си? Кой не е обиколил предаванията, за да говори за себе си- аз по принцип мразя лъжата, аз съм много добър човек, аз съм много ранима актриса, ах, ама и как прощавам само. Това прекалено голямо количество говорене и писане толкова много промива нещата, че започва да става съмнително. Човек трябва да е много, много дълбока вода, а и да не е досадил никому с личността си, за да си позволи да опита да започне даже нещичко.

# 64 28 авг. 2008, 07:55 ч.
  • Мнения: 17 546
Според мен идеята не е да натрапиш на всички своята история, а за близките си да разкажеш. Дори не и в писмен вид, ако щете, а просто да събереш около себе си внуците сле N-брой години и да започнеш така. Един вид равносметка на един живот, но не онази, дето имаше скоро тема за нея - дали си правим равносметка от време на време, а онази, последната, в залеза на живота, когато живееш само със спомените от младостта и си натрупал толкова мъдрост, че да разкажеш цялата истина за живота си, без да си обременен от моментните емоции, които си изпитвал по време на най-интересните мигове от него. Всеки живот е уникален сам за себе си, все на някого ще му е скъпо и интересно да знае как си живял и ще поиска да запази спомена за теб по този начин. Разказвайки това, ти не ставаш нахален натрапник, задължаващ всеки да чете житейската му история насила.

# 65 28 авг. 2008, 09:05 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Фрида в чт, 28 авг 2008, 06:37
Ние живеем в паметта на близките си. Сега стана ли малко по-реална тази тема?

Simple Smile Всъщност, единственото, коео ме е изкушавало досега е да напиша нешо подобно за семейно ползване. Не мога да си простя, че така и не разпитах по-подробно бабите и дядовците си овреме. Винаги си казвах "има време и за това. някой ден ше седнем....".

# 66 28 авг. 2008, 09:23 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: Балу в чт, 28 авг 2008, 07:55
Eдин вид равносметка на един живот... онази, последната, в залеза на живота, когато живееш само със спомените от младостта и си натрупал толкова мъдрост, че да разкажеш цялата истина за живота си, без да си обременен от моментните емоции, които си изпитвал по време на най-интересните мигове от него...

Това имаше предвид Братчеда с онова "Ти първо напиши книгата".

# 67 28 авг. 2008, 09:24 ч.
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 708
По наше настояване баща ми вече написа някои много интересни истории от детските си години. Помолихме го именно за това, за да могат внуците му да знаят и да разберат по-добре времената, в които е живял. Та тогава е нямало ток, нямали са течаща вода, децата са ходели с къси вълнени панталонки и дълги чорапи над коленете, а учебниците си за училище са връзвали с кожени ремъци. Като цяло баща ми едва ли би нарекъл живота си вълнуващ и изпълнен с кой знае какви събития и случки, но пък тези истории, които разказва ни пренасят в абсолютно различен свят, който при това е бил съвсем истински и реален.
Сега се сетих за Мостовете на Медисън. Нали и тя беше написала мемоарите си, точно заради децата си или греша.

# 68 28 авг. 2008, 09:28 ч.
  • Мнения: 4 300
Страх ме е да си направя спомените нечие достояние, дори и на внуците, дори понякога и на мен самата. Прибирам си ги грижливо, ревниво.
Понякога ми се е искало да знам факти за бабите, дядовците ми. След това обаче се замислям- има ли значение, някои от тях съм познавала и съм обичала, от други съм се страхувала, но съм имала някаква лично озградена представа за тях. ЩЕ се объркам, ако дядо ми Стефан, който ми щипеще носа и беше стращилището за децата на двора е бил Дон Жуан на младини да кажем. Рискувам да придобия някаква дребнава гордост ( срам мисля не бих изпитала никога) заради миналото на невидяни предшественици, което мисля не би ми се отразило добре.

# 69 28 авг. 2008, 09:32 ч.
  • Мнения: 17 546
Сега на тези години - да. Но когато достигнеш до момента да си готова да разказваш спомените си, едва ли  тези мисли, които те спират сега да го направиш, ще са същите.

# 70 28 авг. 2008, 09:38 ч.
  • София
  • Мнения: 38 530
Пиша си дневници от 80 и някоя. Някой ден ще седна да ги кача на комп и да ги редактирам. И да ги цензурирам лекичко. Някъде в този процес на работа ще ми хрумне и нещо като предговор и първо изречение.
Някой ден.

# 71 28 авг. 2008, 10:18 ч.
  • Мнения: 3 782
Фрида, това което пишеш, съгласна съм с теб. Още повече че ме наведе на една тъжна мисъл. Прадядо ми е участвал в една война, съюжническата май беше, така и не намерих време да говоря с него за това. На смъртния си одър говорил само за битките,на които е бил, не са ме пуснали защото съм била малка, така ми се иска да беше оставил нещо написано. Sad
Сега когато питам баба, неговата дъшеря да ми разкаже някоя случка тя се отнася с нехайство.
Обичам да слушам разкази от миналите времена. Може и на нашите внуци да им е интерсно да служат нашите разкази за нашите животи. Знае ли човек.
Дилянка, ето ти ще оставиш нещо след себе си.
Тайните дневници спадат ли към мемоарите?

# 72 28 авг. 2008, 10:36 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Фрида в чт, 28 авг 2008, 06:37
Повечето от вас пишат, че не си струва да помечтаят и да се напънат, защото не са значителни или известни.
Не бе, не е това.
Дядовците... дядовците ни са хора от друго тесто, Фрида, ние не сме като тях. Прапрадядо ми Слав е живял до 100 години, с 18 рани от турски нож по себе си. Прадядо ми Филип винаги водел хорото, макар че бил с дървен крак.
Хора от огън и камък са, а аз съм просто една разглезена паникьосана пача до тях. Какво да пиша, как съм спала на чувал на Яйлата? Много вълнуващо...  Rolling Eyes

# 73 28 авг. 2008, 10:45 ч.
  • Мнения: 2 212
Дона, така звучи, но преди всичко сме хора на времето си...а във всеки човек има скрит магнетизъм, огън и камък, но различните хора го проявяват в различни ситуации. А за това, че и без нито една рана от турски нож, стоте години живот вече са мираж, това е друга тема и се дължи на други фактори...ние сами си отравяме живота и го съкращаваме...но наистина не може да надскочим времето, в което живеем и да бъдем такива каквито са били някога, което не значи, че си пача  Laughing

# 74 28 авг. 2008, 10:50 ч.
  • Мнения: 2 386
Ако напишеш мемоар, Дона, искам един. Непременно. Сериозна съм.

# 75 28 авг. 2008, 10:50 ч.
  • Мнения: 503
Да не дава Господ да живеем в интересно време, Дона. Вярно сме се излигавили.

# 76 28 авг. 2008, 10:53 ч.
  • Мнения: 4 300
Дона, кой знае от дистанцията на годините как ще изглежда нашия живот на внуците ни.
Ф2ф запознанство вместо виртуално? Ауу, че интересно...

# 77 28 авг. 2008, 11:00 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Не знам как бих започнала, но бих завършила така: "Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна".

# 78 28 авг. 2008, 11:02 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Рокси в чт, 28 авг 2008, 10:53
Ф2ф запознанство вместо виртуално? Ауу, че интересно...
Ф2Ф секс? Ауууу  Mr. Green

# 79 28 авг. 2008, 11:02 ч.
  • Мнения: 2 212
Или Рокс, тия бабите ни са били жени от желязо, да се мъчат да раждат деца и да търпят такива мъки, вместо да ги даунлоуднат последна версия с пакет ъпдейти  Crazy

# 80 28 авг. 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: 2 792
 Като бях на 18 мислех да напиша писмо до бъдещите си деца, в което да опиша всички мисли и страсти, които в онзи момент ме тресяха и вълнуваха , разбира се него направих, нищо че идеята си струваше.
 За мемоари също е добра идея, като ъпгрейдване на ненаписаното ми писмо, ще ми се получат ненаписаните ми мемоари.
  Може би ще започна така: Ето какво се случваше с мен докато чаках да порасна...

# 81 28 авг. 2008, 12:28 ч.
Не желая да пиша и споделям каквото и да било в мемоари, само за да задоволя любопитството на поколенията.
Едва ли ще се гордея повече от себе си, ако  в  дейстквителност другите не са ме оценили овреме.

Представям си какви физиономии ще предизвика следния увод за мемоари например:
"Дразнещ шепот от отвъдното, принуди единствения егоцентрик и маниак, обявен за недосегаем и всевишен сред хаоса, който сам е създал,  да запокити вероятно единствения ми шанс за съществуване сред битието, на така наречените човеци."

Не бих допуснала никой друг да чете продължението. Mr. Green
Ако ме обявят само за психопатка - добре.

НО, лошото е, че човек и "да се обърне в гроба си",  няма възможност за промени.
Тогава ще бъде още по-тъжно - с това си обяснявам и "нехайството" на някои да не разкриват живота си на другите.
Никой не е в състояние да живее абсолютно пълноценно и с абсолютно достойнство.
Да не говорим, че повечето ни, да ги наречем човешки грешки, са резултат от умишлени или неумишлени действия и на други хора, с които се срещаме в повечето случаи не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата. Всеки би искал да е абсолютно безгрешен или горд със себе си, но уви.
Ако пък се цензурират събитията, явно целта е да бъдат заблудени четящите!!!
А евентуалните последици!?!

Цинично е, да оставиш нещо след себе си, без да си честен към другите, а дали другите ще могат да понесат истината такава, каквато е ... !?!
В повечето случаи, на практика се получава точно обратното.










  




 

# 82 28 авг. 2008, 14:05 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: Рокси в чт, 28 авг 2008, 10:53
...кой знае... как ще изглежда нашия живот на внуците ни...

С вероятната им глобализация и унисекс - при всички случаи ще сме им интригуващи: разнополови и все още извън сървъра.
Едва ли не - свободни...






# 83 28 авг. 2008, 14:12 ч.
  • Мнения: X
Е има време да ги започна мемоарите, смятам така къмто 80-90 години да го измисля това първото изречение, преливащо от мъдрост, сигурна съм че и без това тогава ще ми се събуди дълготрайната памет и ще мога да си спомня разни мили случки от ранните си пеленачески години.

# 84 28 авг. 2008, 14:40 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Dona в чт, 28 авг 2008, 10:36
Какво да пиша, как съм спала на чувал на Яйлата? Много вълнуващо...  Rolling Eyes

Не, бе.
Напиши им за шунденската тема, поне.
Може да уредим и самата нея, ако искаш...знаеш това:)

# 85 28 авг. 2008, 14:46 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: Reza в чт, 28 авг 2008, 14:40

Не, бе.
Напиши им за шунденската тема, поне.
Може да уредим и самата нея, ако искаш...знаеш това:)
Бих написала "Резоооо, изродеее", но бан не искам, така че НЯМА да го напиша  Whistling

# 86 28 авг. 2008, 14:56 ч.
  • Мнения: 11 315
Фрида, обяснение в любов ли искаш? Hug

"Край мен хаосът се опитваше да завладее всичко. Толкова му беше лесно..."

# 87 28 авг. 2008, 15:45 ч.
  • Мнения: 1 701
Какви мемоари бе?
Едно време имахме дневници...

И коя съм аз, за да пиша мамоари???

# 88 28 авг. 2008, 16:26 ч.
  • Мнения: 2 070
Дона, наистина ли не осъзнаваш собствената си значимост?
Нещо те е напекло слънцето в повечко това лято.  Wink

# 89 28 авг. 2008, 17:04 ч.
  • Мнения: 3 447
Цитат на: ДеЩоВиди в чт, 28 авг 2008, 16:26
Дона, наистина ли не осъзнаваш собствената си значимост?
Нещо те е напекло слънцето в повечко това лято.  Wink
Е, значима съм за себе си и за още двайсетина души, но за света съм прашинка в слънчев лъч. Мързи ме за двайсет души да пиша мемоари  Simple Smile

# 90 28 авг. 2008, 22:05 ч.
  • Мнения: 461
 Joy
В крайна сметка не мемоарите, а мързелът ощастливява  човека! Wink

# 91 28 авг. 2008, 22:25 ч.
  • Мнения: 1 072
Сори, ама трябва да го кажа. Прочетох изключителни начални редове. Заинтригуващи. Набелязах си няколко личности, чиито мемоари ще чакам да излязат от печат.

# 92 29 авг. 2008, 00:41 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
Ако ви е интересно как си поддържа брадата и душата потомка на три нации, на хайдути, кокони, даскали, идиоти, на истински дами, на скъперници, свещенници и други цветни хахавелници, прочетете моите спомени. Те са и вашите.

# 93 29 авг. 2008, 01:56 ч.
  • Мнения: 30
Предговор

,,Истина е, че само част от живота ти зависи от самия теб – роля играят другите и пълната случайност, и последствията, до които те водят.’’

# 94 29 авг. 2008, 02:20 ч.
  • Мнения: 3 423
Или не съм съвсем у ред, или не знам, ама
някои от изреченията съм ги чела вече...
Чудя се, чела съм мемоарите ви, или какво.

# 95 29 авг. 2008, 05:25 ч.
  • Мнения: 677
.

# 96 29 авг. 2008, 06:54 ч.
  • Мнения: 25 641
Всички са наопаки, само аз съм на терсене. 

# 97 29 авг. 2008, 08:52 ч.
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Не ме бива в писането. Знам, че никога няма да седна да пиша мемоари.
Но пък разказвам - на племенниците, на детето.
Така, както са го правели бабите ми, както го прави майка.

# 98 29 авг. 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 118
Това е разказът за живота на един изключителен мъж...

# 99 29 авг. 2008, 11:01 ч.
Цитат на: Liska в пт, 29 авг 2008, 02:20
Или не съм съвсем у ред, или не знам, ама
някои от изреченията съм ги чела вече...
Чудя се, чела съм мемоарите ви, или какво.



"Нищо ново няма под слънцето".
Човек се ражда, живее или живурка според шанса, спооред собствената си воля  или тази на другите.
И естествено, дублажи колкото искаш.
Някои дори остават със съмнението, че "и друг път си го живял този живот" /пази, Боже!/ Mr. Green и в един момент започват да разсъждават върху безсмислени или дори налудничави тези, да стигат до съмнителни "дълбокомислени" заключения за съществуването си и това на останалите.
Но, и не означава, че човек трябва да е доверчив и да вярва на всичко написано, та дори това да са мемоарите на собствения му дядо.
Може да е бил просто себичен егоцентрик.


Цитат на: Пътуващ в пт, 29 авг 2008, 09:24
Това е разказът за живота на един изключителен мъж...
Mr. Green
Wink


 



  






 




Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата