Споделете 79

  • 25 874
  • 992
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 4 585
Естер, някъде видях, че слушаш Депеш мод, остави ги тия.
http://www.youtube.com/watch?v=4cgCDHz6G1s&feature=related
Това ми е най-мощния антидепресант, все едно че бурлаците се напъват да ме измъкват от блатото.
Ако някой ден видя Борис Христов, ръка ще му целуна. Mr. Green Както и да изглежда отстрани.

# 421
  • Мнения: 6 029
Споделям, че дъщеря ми на Депеш мод вика Депрес мод.  Mr. Green

# 422
  • Мнения: 2 212
Слушам какво ли не, според настроението ми. Вчера ми беше депешовско и ги надувах много. Днес започнах с песента от предния ми пост, а тя пък по мелодия, по текст и по клип съвпадна с всичкото ми настроение, та на този принцип нищо случайно май не ми се случва да слушам. Затова и с радост приемам твоя поздрав, дано и на мен ми подейства така...само, че да си призная колко съм зле, още преди да те прочета докрай отварям линка и си мисля - кой ли е този Борис Кристоф, звучи ми много познато... Embarassed

Джули, точно попадение на Теди, баш депрес мод съм си, мога да го ползвам даже това, тя ги ражда такива бисери...миал  Laughing

Интересно ми е как хора, които са преживели сериозни загуби в живота си, на дете или близък човек, продължават напред, как намират покой ...

# 423
  • Мнения: 3 405
А големият ми син вика на Миглена Ангелова - МигРена Ангелова  Mr. Green От малък знае що е то сарказъм.

# 424
  • Мнения: 6 029
Интересно ми е как хора, които са преживели сериозни загуби в живота си, на дете или близък човек, продължават напред, как намират покой ...

Трудно. Времето позамазва нещата, но винаги като се сетиш и те жегва в стомаха.

# 425
  • Мнения: 4 585
Съвземат се, Естер. Напълно никога, по нещо като експонента.
Доближават се до пълното съвземане, но не го достигат никога.

# 426
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Добро утро другарчета!

Споделям, че вождът става все по-зле. Вече втори ден се борим с Т., кашлицата премина в давеща с елементи на гадене, а носът е задръстен до върха. Оставих го на дядо му и се надявам, че ще се оправят, докато ме няма. Утре ще е ред на другия дядо. Не стига, че диването се въртя цяла нощ, ами стана в 5,30 ч. сутринта. Първо ме изкомандва, че му се пикае. После ревна, че искал чорапи, след тях да му обуя панталона, пак на гърнето .. искал сироп /Панадол/ ... и още сироп /тая естествено не стана на неговата/, а след него каша ... Накрая ме изкомандва да си сваля пижамата и да се обличам. Иди му обяснявай, че ти се спи като на мечка зимен сън - няма кой да те слуша. Сега очите ми са на понички и едва гледам.

Естер - точно, когато ти е най-криво и трудно, се случва нещо хубаво, което ти дава стимул и връща усмивката на лицето ти. Знам, че това ще стане и при теб и чакам да ни го споделиш.

# 427
  • Мнения: 2 212
Аз също претърпях своебразна загуба. Но такава, за която изпитвам дори вина. И това мисля, че ще ми попречи да се съвзема напълно също, но пък от мен зависи да си простя и да се съвземам лека полека. Само, че имам чувството, че колкото повече се стремя някак си насила да се съвзема, толкова повече се отдалечавам от това. Това, което ще запълни онази празнота не става от днес за утре, а аз съм решила, че само то ще ме излекува...изобщо сама се вкарвам във филма....

Бейлис, искрено се надявам, пожелавам си го всяка вечер....

# 428
  • Мнения: 606
Първо ме изкомандва, че му се пикае. После ревна, че искал чорапи, след тях да му обуя панталона, пак на гърнето .. искал сироп /Панадол/ ... и още сироп /тая естествено не стана на неговата/, а след него каша ... Накрая ме изкомандва да си сваля пижамата и да се обличам. Иди му обяснявай, че ти се спи като на мечка зимен сън - няма кой да те слуша.
Да не си отмъкнала нашия Дизастър?  newsm78 И той кашля и реве нощем от 3 седмици и няма оправия. И командва!

# 429
  • под дъгата
  • Мнения: 630
ester, здравословно е да има период на 'преболедуване', да го изживееш, изчувстваш, изплачеш в себе си, ако трябва и да се самосъжаляваш, за малко, обаче. На сила хубост не става. Но да не продължи много дълго  тоз' период.

След като вчера спрягахте Тексас, споделям една от любимите ми песни: http://www.youtube.com/watch?v=JbwPxEe4Xzk

# 430
  • Мнения: 3 405
по-здрав  Laughing

Споделям, че ми е носталгично, да не кажа по-голяма дума.

# 431
  • Мнения: 4 300
Едно слънчице ми пече през прозореца, не ви е работа. Използвам намалението и се припичам на табуретката като котка. С кафе.

# 432
  • Мнения: 166
Добро утро!
Споделям чаша късно кафе, със захар и сметана.
Споделям радост. Снощи, за втора поредна вечер, 3г. ми дъщеря, секунди преди да заспи се обръща към мен, само за да ми каже: "Мамо, много те обичам". Радост ли казах, не, това е величие.
Споделям огромно уважение към един Мъж във форума.
Естер, Депрес мод са страхотни. Потъват, синхронизират, реват заедно с теб. Знам как е. Това, мисля, вече си го минала. Не знам какъв точно е проблемът ти, но. Моят съвет е - разсейвай се. Не се задълбавай, не бъркай, не мисли, не рови, стой настрани. От много мислене смисъл няма, повярвай ми. Една мисъл води друга, трета, четвърта, един нестихващ порой от ситуации и решения, .... в един миг усещаш, че полудяваш от мисли. Разведри се. Поеми малко мирис на книга. Поговори с приятел. Отиди на кино. Откъсни се от проблема, от загубата. Това не е форма на страх или слабост. Понякога най-разумното поведение за самия теб е да останеш встрани. Трудно се постига, за слаби хора не става. Успех ти желая.
На-га, радвам се за резултатите, които постигате.
Не мога да не честитя новата придобивка на Вълчо! Със здраве да си ги носиш!

Сутринта в колата /на старото "кастфонче"/ слушах супер мелодична руска песен. Ще потърся линк и ако намеря, ще я споделя. Апропо - в неделя слушах на мах Металиката. Разревах детето.

# 433
  • Мнения: 2 768
Интересно ми е как хора, които са преживели сериозни загуби в живота си, на дете или близък човек, продължават напред, как намират покой ...


Покой няма. Но след като си имал сили да живееш въпреки трагедията, именно такива въпроси те карат да се чувстваш виновен.
Сякаш е задължително да останеш в дупката и до края на живота си да си белязан с тази огромна мъка. А ти всъщност пак си белязан, но си носиш кръста и продължаваш.

С най-добри чувства Естер, въпросът не добър...

# 434
  • Мнения: 3 405
Споделям, че както ми беше носталгично, така се обадих на добър стар приятел. Сега седя тук с усмивка до ушите и си се смея с глас. Обичам го този човек!


Ester, остави тези въпроси. Дано никога не получиш отговорите им.

Общи условия

Активация на акаунт