за мамите които живеят със свекървите

Ние с приятеля ми също се преместихме при техните-даже не ми е свекърва още. Ама е съвсем различно, отколкото да сте си само двамата. Това,че се меси, е ясно-няма как. Уж проявява разбиране и не вика, ама все ми се струва ,че не харесва всичко ,което правя. Някак си я усещам като майка орлица, която ти следи всяка стъпка и това, как се грижа за детето й. Нищо лошо не казва и когато я слушам се разбираме доста добре-оня ден даже ми направи подарък-сребро. Ама не е като при мама. Нямам търпение да се преместим. Аз мисля, че просто трябва да се съобразим с това, че живеем в тяхната къща и да се стараем да избягваме конфликтните точки, скандали и препирни.
А и още нещо важно от личния ми опит мъжът ти никога няма да застане на твоя страна-срещу майка си. Моят също предпочита да запази неутралитет.
Кофтито е, че като иска нещо ме заплашва с майка си - ако ти не искаш да го направиш-ще отида при мама. Можеэ и да не се усеща -какво прави- ама е много неприятно. И ме настройва срещу нея.
Абе сложна ситуация-ако има как- изобщо не му мислете-НЕ СЕ ПРЕМЕСТВАЙТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ ПРИ НЕЯ!

Сменявай жилището!

Много мъдро казано! Поздрави!

И не само срещу майка си, а и срещу по-голяма част от родата не би застанал. Различните са единици.

Дали ще живееш със свекърва си или с майка си, все външен човек си е и не би трябвало да живеете заедно. По- добре направете тази решителна крачка навреме и запазете добрите отношения. Успех! 

Изпитам съвет от мен:бЕгай бързо.

Лесно е да се каже бягайте на квартира,но все пак  щом живеят там зна4и не е за6тото искат, а се налага.Казвам го за6тото и аз живея с свекърва си .Не е ло6а жената,Но НЯМА да коментирам-всяко семейство трябва да си е отделно.Да ,но сега нямаме възможност.Жили6тата станаха адски скъпи,квартирите също-все едно кредит да изпла6та6..... Така 4е понякога няма друг на4ин.
Ина4е и аз съм на мнение 4е трябва да държиш на своето,но по много фин на4ин,за6тото ина4е се появявя напрежение.Та ...да,когато сепояви бебето става траги4но

Въпросът е, че не излезете ли още в началото на квартира, после ще стане като при Полина, която вече десет години е при свеки, вярно-отделно, но пак е на нейна територия.

Аз пак ще попитам, защо във всеки жест, във всяка дума, във всичко виждате зла умисъл от страна на свекървата?
Родителите си остават родители до края, няма значение дали са свекървите или тъщите. Не случайно и за тъщите се носят легенди. 


[/quote]

И не само срещу майка си, а и срещу по-голяма част от родата не би застанал. Различните са единици.

[/quote]


Това дали не значи, че Неговото семейство му е по-важно от ВАШЕТО собствено?  Ако е  така, кофти.

Според мен, е нелепо да се прави разделение кое семейство е по-важно. Още по-малко пък жената да поставя подобни ултиматуми. В такъв случай мъжът би се чувствал между чука и наковалнята, което би довело до по-големи проблеми.

Проблемът е в липса на комуникация. Ти защо се притесняваш да кажеш на свекърва си какво мислиш? Казвай й. Твърдо, но спокойно. Тя може и да се възпротиви и да се кара, но ще й мине. Така постепенно ще обсъдите всички въпроси, по които имате разтогласия. Така малко-по малко ще извоюваш своя територия.
Мъжът ти няма връзка с тези отношения. Твоите отношения със свекърва ти са си твоя проблем, той може само да те подкрепи, но не може да се меси и да разваля отношения със своята си майка.
Съдя по себе си. Ние живеем със свекърите в една къща, на различни етажи. Те са разбрани хора, но прекалено общителни и постоянно искат да сме заедно. Докато аз съм темеруд и искам да съм сама с моето семейство. Постепенно с такт и търпение отстоях правото ни да обядваме сами, че при нас не може да се влиза току-така без да почукат и на всеки час, че детето ще се гледа така както аз съм казала, че ще се казва така както ние сме решили. Но за да проявя уважение понякога приемам и техните съвети или поне се правя.

Какво значи во дома си й? Нали е домът на мъжа й. Аз съм в същото положение, търпях известно време и вече не мога, казвам си й и тя ми театралничи и понякога плаче пред мъжа ми - колко е обидена. Аз се опитвам изобщо да не се засичам с нея по стълбите, не че е лоша, но понякога ме дразни всичко. Ако можеш махни се, за да не стават раздорите по-големи.  Точно така!!!

Nastasja много си права! Но аз късно го осъзнах. Това че с мъжа ми живеем отделно не я спря да се меси, да си казва нежеланите съвети, да кове на мъжа ми зад гърба и да създава интрижки типични за характера и. Така че решението е: да си казваш какво мислиш и сама да очертаеш границити на личното пространство, докъде може тя да навлиза в него. Не позволявай да ти се налага! Успех! 

Ей! Това е неин дом, тя си го е купила или наследила или каквото е там. Синът има това, което си ПРИДОБИЕ сам! СТига сме разчитали на родителите си цял живот за всичко. Това го има в България само. Разбира се, никой родител няма да отнесе в гроба апартамента си, за нас е - за децата им. Но те не са се бъхтали на младини и не са ни отгледали, за да ги изгоним или да ги претиснем до стената, като сстанем зрели. Съгласна съм за едно - не всички млади имат възможност да се изнесат на квартира и причината е само една - парите не стигат! Но ако имат възможност да го направят - така е редно, според мене...

Когато ние с мъжа ми завършихме университета, щяхме да се приберем във Враца - той е оттам. Свекърва ми не даде помен да спим и една нощ при нея. Направо ни каза да вървим във София. И ние  - и двамата. Мъжа ми дойде веднага, на другия ден след дипломирането - и за един ден намери квартира. Вечерта спахме в нея, в Сф.
Апартаментът във Враца си е на свекърва ми и на мъжа й. Това им е втори, те имат още един. Пак във Враца. И е под наем. Пуснаха го точно когато ние щяхме да се приберем във ВРаца. Ти как го разбираш това? Но не мога нищо да кажа. Пенсиите в БГ са малки, а ние с мъжа ми не им помагаме (на родителите му) да живеят по-добре. Така, че те сами си се оправят и без нас.

И друго, преди да дадат този апартамент под наем, той беше свободен и така си стоеше с години, но дъщеря им живееше отдавна на квартира във Враца и не искаше да го ползва, защото й беше неудобно, че не го е купувала тя. Мисля, че така е редно. 

Моето мнение е че НИКОГА няма да бъдете истинско семейство ако не се отделите. Човек се съблазнява от факта да не плаща наем, да има помощ, НО това е една голяма заблуда. Още на сватбата си получихме добър съвет от мъдри хора - да живеем отделно и с много трудности, но решихме да го направим. Изтърпяхме критиките и неодобрението от родителите на съпруга ми, големите сметки за погасяване на кредит за жилище, страха от провал и понякога липсата на топла храна, но сега имаме собствено жилище, в което аз съм господарка и мъжът ми - господар, щастливо дете, което знае, че това е неговият дом, спокойни и уверени мама и тати, които са се научили да се справят без техните мама и тати.
При създаването на семейството е написано в книгата Битие на Библията: " Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът." Това не е никак случайно и дори човек, който не признава авторитета на Библията, би се съгласил, че е вярно. Да ги уважаваш винаги - да, но и да ги оставиш, за да изживеят и те спокойно старините си, а ти да поемеш своята отговорност!
Понякога е трудно, но винаги си струва. Това е цената за спокойно и сплотено семейство и уважавани и уважаващи възрастни родители.

Аз пък не мога да бъда такава майка. Да имам два и да си гладам кефа, докато детето ми се блъска по квартири. Живяла съм по квартири с родителите си, докато баба ми и дядо ми си гледаха живота и почивките. Сега пак висят на гърба на родителите ми, след като с нищо не им помогнаха. И пенсиите им никак не са малки.
Сори за спама.