за мамите които живеят със свекървите

Мама Деси, не се оставяй да ти се налагат, особено за бебето, всички решения относно него че и сватбата ви трябва да вземете само ти и мъжа ти
П.П. Темата ти е за друг под форум

Бегай от свекървата при първа възможност  .

   Мдаааа не губи време!След сватбата още ще загрубее играта, ако до тогава не се се изпокарали В никакъв случай не оставайте да живеете там

Кофти ситуация  Аз също живея със свекърите ни в една къща, но пък съм жакта-праста и си казвам каквото си мисля, или ако не искам да кажа нещо директно, намирам начина - чрез трето лице и т.н., така че да се знае моето мнение какво е.
От друга страна аз имам силата, че ако не ми харесва винаги мога да отида при мама и тате - при теб не знам как стои въпроса в това отношение.
Но свекърва ти е права за едно - не се карайте за глупости с мъжа ти, или за каквото и да е пред нея 

Бе то си е тяхна работа дали ще се карат или няма! От къде на къде ще им се бърка?
Но пък те сами са си виновни, защото са се примирили, че трябва да живеят с неговите родители. В чуждия дом малко трудно може да имаш думата за каквото и да било. Съвет не мога да дам, освен да отчая авторката, че според статистиката ще става и по-зле.
Разбира се, винаги има изключения от правилото. Пожелавам и техния случай да е такъв. 

Деси,говори с мъжа ти.Не е редно да е безучастен в тази ситуация.Трябва да е на твоя страна и да опонира на майка си.

Ти също може да проведеш един спокоен разговор със свекърва ти.

Момичетата са прави колкота по-скоро се изнесете,толкова по-добре за теб.Ако се налага да останете,трябва да си извоюваш своя територия и свекървата да не ти меси.

Пожелавам ти да не си тровиш повече нервите и успешна развръзка на ситуацията.

Зависи какво разбираш под "меси".Почти няма човек (още повече жена),който да не смята своя вкус за уникален и неповторим.А за да не се терзаете просто се изнесете от апартамента.Доста по трудно ще ви е ,но никой няма да ви се меси.

След сватбата нещата ще се влошат, но като се роди детето, ще станат трагични. Личен опит.

Бягай по възможност по-бързо и надалече. Като дойде бебето положението ще стане нетърпимо. Аз при положение, че не живея с моята свекърва си влоших много отношенията с нея само от идванията й вкъщи, когато се роди сина ми, та не ми се мисли ако бяхме под едни покрив и постоянно да трябваше да й слушам напътствията  . За жалост всичко това рефлектира върху отношенията с половинката.

Свекървите и останалите гадни твари се обсъждат тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=3.0

и моя съвет е такъв
С мой та не живеем заедно \имаме етаж от къщата при нея\, уж се харесваме взаимно, не ни се меси в съвместния живот, но това не попречи да отида за 10дена там, за да си видят внучето и да се изпокараме
Пък да ти се меси за името.....просто нямам коментар, не отстъпвай и не позволявай да те правят на маймуна

П.П. Не забравяй все пак, че сега и хормоните в теб бушуват

И за отношенията с половинката някой спомена. Не може да не рефлектира. Това май е най-лошото от всичко.

Абсолютно трябва да се опиташ да поставиш нещата на мястото им.Постави граница,която свеки да не преминава....ако можеш обаче. Основния фактор е позицията на мъжа ти,ако той се прави ,че не забелязва или просто чака бурята да премине тогава според мен си го закъсала.Ще става все по-зле.

Не бих допуснала да ми се месят, приемам съвети и ако са добри ги прилагам. За щастие свеки дава предложения,но знае, че крайното решение си е наше. НО ние живеем в различни градове. Сега е вкъщи и ще гледа детето около месец, за което съм й много благодарна.
Щом си в нейния дом за жалост НЕ МОЖЕШ ДА ИМАШ ПРЕТЕНЦИИ. Ако караш мъжа ти да се кара с нея заради теб, нищо положително няма да излезе. А ако я оставиш да ръководи нещата, живота ти ще е кошмар - Параграф 22. Мислиш си, че сега имате различия, ооо това е нищо само почакай да се роди детето и ще ти се иска ти да не си се раждала никога. Ще се окажеш сама срещу всички и все ти ще си крива и виновна. По-добре излезте на квартира с цената на безброи лишения. Иначе се примири, че ти си само инкубатор в който расте внучето, а после ще бъдеш бавачката, която ще трябва да отглежда детето според нейните разбирания. В нея са и ножа и хляба 
Дано имате възможност да се отделите 

Нямаш никакво право да се сърдиш - в дома си й!

Махай се оттам, иди на квартира, и всеки път, когато тя дойде У ВАС, я карай да се чувства като гостенка, а не като у дома си. Там ТИ ще си "господарката".

Не знаеш още колко много има да ти мели на главата след като се роди бебето... Бе тя си е такъв тип жена и винаги ще казва какво мисли. Кажи си и ти твойто и така ...

Аз не живея с моята, но много добре те разбирам...тя е единствената причина да се караме с мъжо..за всичко ни се меси и дава акъл...тъй като в момента сме в друг град от почти 2 год. тя иска да си говорим всеки ден  ние естествено няма какво да си кажем...след като забременях нещата станаха много по-зле. Сега ако не се чуем през деня тя изпада в паника дали всичко е добре...започва да звъни на всички мои роднини да пита "Всичко наред ли е?" ...не издържам на 20 год. съм и никога до сега никой не се е опитвал да ме държи така под контрол  . Милото взима отношение не  мога да се оплача, но той и е свикнал и не се ядосва чак толкова много колкото мен. За сватбата по същия начин не ни разреши да подпишем само месец преди да забременея..след това като разбра че чакаме бебе предложи да вдигаме сватба до 3 месеца...но ние не искаме и отказахме..сега не се знае дали изобщо ще правим. Тя само ни упреква за това...., но в същото време не ни разрешава да правим каквото  искаме  . Когато и кажем че не може да се чуваме всеки ден тя се сърди издържа по седмица и след това се почва с някое ново предложение..ако се скатаваме му се обажда за нещо и помежду другото му споменава как по цял ден мисли за нас и се чуди дали сме добре...луда работа... . Не мога да си представя да живея с нея...това няма да го издържа, ако съм на твое място бих се махнала при първа възможност колкото и да ни е трудно по квартири с малко бебе..и в никакъв случей няма да и се оставям да правя какво тя иска..
Радвам се че засега успявам да се опъна на моята колкото и да ми е трудно понякога, но никога няма да и се дам!

Направете всичко възможно да се изнесете на квартира. Както се казва една стая да е , ама да е ваша. Да, знам че е трудно, но пък заради спокойствието си струва.  Ако е навъзможно, то поне се бори в стаята, която обитавате да се чува твоето мнение - относно мебели, подредба,цветове. Да имаш и ти малка територия, където да се чувстваш комфортно. И аз мисля като другите, че роди ли се бебето отношенията ви съвсем ще се влошат.
Ние първо бяхме под наем,а след това изтеглихме 2 кредита, купихме си жилище. Да, много ни е трудно, но сме щастливи сами.

И аз съм на мнение, че по-добре с повечко лишения, но сами на квартира отколкото с някои от родителите, ние сме си на квартира и пак има ядове отвреме навреме, но ако трябва да сме в една къща

И аз живея при свекърва ми, но тя ми е втора свекърва. Като я сравнявам с предишната, заслужава     . много разбрана и добра жена е. Като се преместихме у тях, тя ни отстъпи своята стая  . Ние много искаме въпреки всичко да се отделим, предполагам, че и тя го иска колкото нас, но досега не сме се карали. Подозирам, че може би аз съм тази, която я дразни понякога, защото тя има изключително развито чувство за чистота, а пък аз си чистя нормално, но в нейните очи предполагам не е достатъчно. Старая се всичко да правя по неин вкус.
Има, разбира се, неща, които не ми харесват у тях, но са дребни. На фона на това, че ни прие да живеем при нея, просто нямам право да имам такива претенции. а пък на квартира засега е немислимо да излезем.
Вярваме, че след време ще имаше наш собствен дом, но сигурно няма да е скоро.
моят съвет към мамите в такова положение е да не воюват прекалено много, да не вземат много присърце и просто да изчакат момента, когато ще си имат свое жилища.
Ама от опит знам, че на практика това лесно не се постига...

напусни домът и

Така е.4 години живях със свекървата,но си развалихме отношенията за цял живот

Ми, нормално е - две жени от различни поколения под един покрив, с различни храктери и виждания, "делящи" един и същ мъж - син и съпруг. Аз съм на мнение, че колкото и свекървата да е прекрасен човек, много добра, възпитана, културна и т.н., по-добрият вариант е младите да са отделно, защото в един момент противоречията са неибзежни. Това същото важи и ако младите живеят при родителите на жената.

живея със свеки и не мога да я търпя-меси се във всичко....ГАД МРЪСНА!!!!!!!!!!

Подкрепям!

Абсолютно вярно!

   Последен съвет- не кръщавай детето си на такива хора Цял живот ще съжаляваш защо трябва да го правиш като не те уважават.Аз не бих кръстила детето си на такива хора, които не ме уважават и ме нагрубяват

Най-добрия вариант е да живеете отделно. Иначе неминуемо ще има пререкания, сблъсъци на култура, манталитет и навици.

Изнесете се на квартира колкото се може по-скоро! След раждането ще стане мого по-зле, защото в началото е толкова трудно, че последното, което ти трябва е допълнително напрежение и стрес.

Не позволявай да ти се налага, да ти казва мнението си и съветите си без дори да си ги искала. Аз не живея със свекърва, но това не и пречи да се меси и да ми разваля семейството. Успех и бъди твърда.     

Според мен няма начин хем да останете да живеете заедно , хем всичко да се нареди без  големи компромиси от твоя, нейна или и двете страни.  Аз се разбирам прекрасно и с майка ми и със свекърва ми, но още повече се обичаме откакто живеем самостоятелно със съпруга ми. Знам колко е трудно най-вече финансово да се отделиш, но се радвам, че го направихме.   

подкрепям, и при мен така се случи и докато не се махнахме не се оправиха нещата

Оооооо! Чакай да видиш само какво ще стане като дойде бебето!!! Напълно те разбирам! Аз съм в същата ситуация! А пък какви заплахи се появяват от време на време като се скараме - че съм щяла да изхвърча много лесно и то без бебето (в смисъл да си остане при тях), само една дума ако каже на мъжът ми! Честно казано това ме тормози, но като споделя с мъжо той започва да се смее и само казва " Остави я тая, не и обръщай внимание!", но на нея нищо не й казва - нали е мама! А и ние скоро няма да се изнесем. Имаме апартамент, но той плаче и крещи за ремонт - нищо не е правено по него, само стените са измазани, а на пода си е така плочата. Покрай бебо не можем да заделим нужните средства!

Не можеш да имаш претенции в чужд дом, но и не можеш да градиш семейството си там. Махай се, колкото може по-бързо.

това вече звучи повече от смущаващо.

Трагични, та направо плачевни.

И аз съм в подобна ситуация. На моменти издивявям. Не е ясно до кога ще живеем заедно, но нямам търпение да сме си сами.
Като беше за една седмица на почивка си живеехме блажено без нея. Беше толкова спокойно.

Малееее, мине се не мине и БАМ -тема за свекървите. 

Мниго ми е чудно на мене, като толкова са гадни, мръсни, неразбрани и всякакви тия свекърви, КАКВО търсите в домът им?   

Ама то е най-лесно да не си напъваш задника за плащане на наем.

И защо, много ми е интересно, във всяка дума, във всеки жест, който прави свекървата, виннаги виждате зла умисъл? Да не би да сте разглезни мрънкала, дето си нямат друга работа, а само в нета киснат?

П.С.  Не съм свекърва. 


И толкова ли не можете да си превъзпитате момчетата да слушат вас, а не мама?

Vanessa_MM, с наслада си спомням дните, в които свекърва ми отиваше на почивка /последният път беше само за една седмица /. Даже и секса ни е друг тогава. Не че ми е влязла в спалнята, но друго е да знаеш, че освен ти и той, няма други в къщата /детето при другата баба/.

То изхода е ясен-да сте си отделно!Дано имате вьзможност да се  справите сьс ситуацията.Извинявай ,ама стра6но ме е яд на мьже,които си мьл4ат пред мама. Според мен си поговори с него.

harry, вече трета страница по темата чакам някой с подобно на твойто мнение да се включи. По много причини едно младо семейство може да няма възможност да живее самостоятелно. Поне не от самото начало на брака си. Ето как стоят нещата при мен: Живеем в голяма къща на два етажа. Свекърва ми е вдовица. Живее на долния етаж, ние сме на горния. Направила съм максималното за момента, за да се почувствам самостоятелна, т.е. от три години съм със собствена кухня, предстои ми да си направя и отделна баня. Мъжът ми е плътно до мен, но разбира се, има се и с майка си. Не мога да искам друго от него. Каквато и да е, тя му е майка. Живеем така вече 10 години. Акое трябвало да се местим някъде, то е трябвало да стане в началото. Ама тогава нямахме кой знае какви проблеми. Ето защо посъветвах авторката /която е в началото на брака си/ да бяга колкото се може по-скоро от там. Още повече, че при нея проблемите са налице от сега.

Когато бях бременна със сина ми, живеехме при майка ми и баща ми. Собствената ми майка ми вдигаше кръвното за щяло и нещяло. В шестия месец си събрахме багажа и се изнесохме. Мир и спокойствие! Пожелавам ти го, много е хубаво! Майка ми и баща ми си мислеха, че могат да се държат както си искат с нас. То не бяха забележки, цупения, скандали, колко вода сме изразходвали и т. н. Не вярваха, че ще се справим сами. Е, справихме се! Вярно - трудничко, но се справихме! И водата, която израсходваме си плащаме сами.

Сега живеем далечко и се чуваме веднъж седмично, ама пак се опитват да ми дават съвети как да живея.

Ама като си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша? Държи ме половин час и после - спокойствие!

Никога не е късно да потърсите начин да се отделите. Смелост и успех!

Ние с приятеля ми също се преместихме при техните-даже не ми е свекърва още. Ама е съвсем различно, отколкото да сте си само двамата. Това,че се меси, е ясно-няма как. Уж проявява разбиране и не вика, ама все ми се струва ,че не харесва всичко ,което правя. Някак си я усещам като майка орлица, която ти следи всяка стъпка и това, как се грижа за детето й. Нищо лошо не казва и когато я слушам се разбираме доста добре-оня ден даже ми направи подарък-сребро. Ама не е като при мама. Нямам търпение да се преместим. Аз мисля, че просто трябва да се съобразим с това, че живеем в тяхната къща и да се стараем да избягваме конфликтните точки, скандали и препирни.
А и още нещо важно от личния ми опит мъжът ти никога няма да застане на твоя страна-срещу майка си. Моят също предпочита да запази неутралитет.
Кофтито е, че като иска нещо ме заплашва с майка си - ако ти не искаш да го направиш-ще отида при мама. Можеэ и да не се усеща -какво прави- ама е много неприятно. И ме настройва срещу нея.
Абе сложна ситуация-ако има как- изобщо не му мислете-НЕ СЕ ПРЕМЕСТВАЙТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ ПРИ НЕЯ!

Сменявай жилището!

Много мъдро казано! Поздрави!

И не само срещу майка си, а и срещу по-голяма част от родата не би застанал. Различните са единици.

Дали ще живееш със свекърва си или с майка си, все външен човек си е и не би трябвало да живеете заедно. По- добре направете тази решителна крачка навреме и запазете добрите отношения. Успех! 

Изпитам съвет от мен:бЕгай бързо.

Лесно е да се каже бягайте на квартира,но все пак  щом живеят там зна4и не е за6тото искат, а се налага.Казвам го за6тото и аз живея с свекърва си .Не е ло6а жената,Но НЯМА да коментирам-всяко семейство трябва да си е отделно.Да ,но сега нямаме възможност.Жили6тата станаха адски скъпи,квартирите също-все едно кредит да изпла6та6..... Така 4е понякога няма друг на4ин.
Ина4е и аз съм на мнение 4е трябва да държиш на своето,но по много фин на4ин,за6тото ина4е се появявя напрежение.Та ...да,когато сепояви бебето става траги4но

Въпросът е, че не излезете ли още в началото на квартира, после ще стане като при Полина, която вече десет години е при свеки, вярно-отделно, но пак е на нейна територия.

Аз пак ще попитам, защо във всеки жест, във всяка дума, във всичко виждате зла умисъл от страна на свекървата?
Родителите си остават родители до края, няма значение дали са свекървите или тъщите. Не случайно и за тъщите се носят легенди. 


[/quote]

И не само срещу майка си, а и срещу по-голяма част от родата не би застанал. Различните са единици.

[/quote]


Това дали не значи, че Неговото семейство му е по-важно от ВАШЕТО собствено?  Ако е  така, кофти.

Според мен, е нелепо да се прави разделение кое семейство е по-важно. Още по-малко пък жената да поставя подобни ултиматуми. В такъв случай мъжът би се чувствал между чука и наковалнята, което би довело до по-големи проблеми.

Проблемът е в липса на комуникация. Ти защо се притесняваш да кажеш на свекърва си какво мислиш? Казвай й. Твърдо, но спокойно. Тя може и да се възпротиви и да се кара, но ще й мине. Така постепенно ще обсъдите всички въпроси, по които имате разтогласия. Така малко-по малко ще извоюваш своя територия.
Мъжът ти няма връзка с тези отношения. Твоите отношения със свекърва ти са си твоя проблем, той може само да те подкрепи, но не може да се меси и да разваля отношения със своята си майка.
Съдя по себе си. Ние живеем със свекърите в една къща, на различни етажи. Те са разбрани хора, но прекалено общителни и постоянно искат да сме заедно. Докато аз съм темеруд и искам да съм сама с моето семейство. Постепенно с такт и търпение отстоях правото ни да обядваме сами, че при нас не може да се влиза току-така без да почукат и на всеки час, че детето ще се гледа така както аз съм казала, че ще се казва така както ние сме решили. Но за да проявя уважение понякога приемам и техните съвети или поне се правя.

Какво значи во дома си й? Нали е домът на мъжа й. Аз съм в същото положение, търпях известно време и вече не мога, казвам си й и тя ми театралничи и понякога плаче пред мъжа ми - колко е обидена. Аз се опитвам изобщо да не се засичам с нея по стълбите, не че е лоша, но понякога ме дразни всичко. Ако можеш махни се, за да не стават раздорите по-големи.  Точно така!!!

Nastasja много си права! Но аз късно го осъзнах. Това че с мъжа ми живеем отделно не я спря да се меси, да си казва нежеланите съвети, да кове на мъжа ми зад гърба и да създава интрижки типични за характера и. Така че решението е: да си казваш какво мислиш и сама да очертаеш границити на личното пространство, докъде може тя да навлиза в него. Не позволявай да ти се налага! Успех! 

Ей! Това е неин дом, тя си го е купила или наследила или каквото е там. Синът има това, което си ПРИДОБИЕ сам! СТига сме разчитали на родителите си цял живот за всичко. Това го има в България само. Разбира се, никой родител няма да отнесе в гроба апартамента си, за нас е - за децата им. Но те не са се бъхтали на младини и не са ни отгледали, за да ги изгоним или да ги претиснем до стената, като сстанем зрели. Съгласна съм за едно - не всички млади имат възможност да се изнесат на квартира и причината е само една - парите не стигат! Но ако имат възможност да го направят - така е редно, според мене...

Когато ние с мъжа ми завършихме университета, щяхме да се приберем във Враца - той е оттам. Свекърва ми не даде помен да спим и една нощ при нея. Направо ни каза да вървим във София. И ние  - и двамата. Мъжа ми дойде веднага, на другия ден след дипломирането - и за един ден намери квартира. Вечерта спахме в нея, в Сф.
Апартаментът във Враца си е на свекърва ми и на мъжа й. Това им е втори, те имат още един. Пак във Враца. И е под наем. Пуснаха го точно когато ние щяхме да се приберем във ВРаца. Ти как го разбираш това? Но не мога нищо да кажа. Пенсиите в БГ са малки, а ние с мъжа ми не им помагаме (на родителите му) да живеят по-добре. Така, че те сами си се оправят и без нас.

И друго, преди да дадат този апартамент под наем, той беше свободен и така си стоеше с години, но дъщеря им живееше отдавна на квартира във Враца и не искаше да го ползва, защото й беше неудобно, че не го е купувала тя. Мисля, че така е редно. 

Моето мнение е че НИКОГА няма да бъдете истинско семейство ако не се отделите. Човек се съблазнява от факта да не плаща наем, да има помощ, НО това е една голяма заблуда. Още на сватбата си получихме добър съвет от мъдри хора - да живеем отделно и с много трудности, но решихме да го направим. Изтърпяхме критиките и неодобрението от родителите на съпруга ми, големите сметки за погасяване на кредит за жилище, страха от провал и понякога липсата на топла храна, но сега имаме собствено жилище, в което аз съм господарка и мъжът ми - господар, щастливо дете, което знае, че това е неговият дом, спокойни и уверени мама и тати, които са се научили да се справят без техните мама и тати.
При създаването на семейството е написано в книгата Битие на Библията: " Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът." Това не е никак случайно и дори човек, който не признава авторитета на Библията, би се съгласил, че е вярно. Да ги уважаваш винаги - да, но и да ги оставиш, за да изживеят и те спокойно старините си, а ти да поемеш своята отговорност!
Понякога е трудно, но винаги си струва. Това е цената за спокойно и сплотено семейство и уважавани и уважаващи възрастни родители.

Аз пък не мога да бъда такава майка. Да имам два и да си гладам кефа, докато детето ми се блъска по квартири. Живяла съм по квартири с родителите си, докато баба ми и дядо ми си гледаха живота и почивките. Сега пак висят на гърба на родителите ми, след като с нищо не им помогнаха. И пенсиите им никак не са малки.
Сори за спама.

Ми ние сме същите - нашия род. Всички бяхме много учудени и неприятно изненадани и бях склонна да си помисля, че е заради мене, но понеже видях, че и сестра му е на квартира, се убедих, че просто родителите са си такива.

Мдааа, живот и здраве, като клекне свекърва ми, познай кой ще си гледа кефа и почивките - тогава и децата ми ще са поотраснали 

harri, отстрани е много лесно да се правят заключения!

Виждам, че и във всичките си  останали изказвания си доста рязка. Радвай се, че нямаш такива проблеми със съпрузи и свекърви разни!

villiana ти е отговорила много точно. Нямам какво да добавя към нейните думи.

Ами как- сигурно няма справяне. Аз не живея с тях, но знам какво е, когато свекърва ми идваше да гледа малката   Може и аз да съм била изнервена, ама тя ме дразнеше постоянно. Отделете се при първа възможност

Може би ще прозвучи много рязко, но аз не мога да разбера как двама души могат да вземат важното решение да станат родители, а да нямат елементарното - дом!!! Разберете, мили мами, домът на родителите е ваш до момента, в който се омъжите и вече създадете свое семейство! Тогава вече родната ви къща става бащина и майчина! И е много приятно, когато отивате там да видите родителите си, но не и когато се наложи да живеете там с цялото си семейство!!! За две семейства от различни поколения под един покрив няма място за повече от седмица, максимум две! Щом искате независимост и собствено пространство - борете се и си създайте свой дом! Иначе морално ще сте принудени да се съобразявате с родители или свекъри/тъстове.
Толкова е трудно понякога човек да се съобразява с мъжа си/жена си пък камо ли с някого другиго!
На авторката на темата - направете всичко възможно да се изнесете самостоятелно. Ако не можете - компромиси и диалог е решението.

И аз съм на това мнение  Смятам, че всяко семейство трябва да си има дом, но за съжаление не е осъществимо винаги. И ние живеем при майката на партньора ми, много добра жена и т.н., но при първа възможност ще се изнесем на квартира. 

Ами какво да ви кажа...винаги сме живяли отделно...но..в началото на 10 мин. от свекърва ми... която ми се мъкнеше всеки ден на гости и ми повтаряше и "показваше" как се чисти и все ми казваше че "не правя" правилно каквото и да е. Но за моя огромна радост, с нея се разправя мъжа ми, и не спорим заради нея. После се преместихме в друг град на 1 000 км, но УВИ (!?) и това не се оказа "пречка" и все пак да ми "цъфти" но за 2-3 седмици (!!!)... и пак продължаваше с упреците и показната, но накрая взех да и бия ПЪЛЕН ПАС и тя взе да се усеща малко... уау... последният път успяхме с триста зора да изкараме 2 седмици без големи скандали с нея..а това си е напредък. Пас му е цаката, и се разбирайте за всичко само с мъжа ти. Тя си е решавала на времето за нейните работи и сватби, сега всичко си е за вас и вие ще казвате Голямата дума и ще си решевате, а сульо и пульо остават на втори план. Това е. Хайде успех и пас на всичко, не се хаби за глупости. Като не й харесва както вие сте избрали - кръгом и у тях, там нали тя си е направила всичко, би трябвало да й е най-добре. И м/у другото, само й съобщавайте какво сте си решили, не забравяйте да намекнете или директно да й кажете, че не я питате, а й казвате как ще е. А твоя човек ако повече е на нейна страна отколкото на твоя, да ходи да си живурка при Мама, като не може да й затвори устата и да каже че сега си има свое семейство... Надявам се, не съм засегнала никого, ако да, извинявам се предварително. Успех!

Това не е къщата на съпруга, а на майка му! Щом живеете в нейната къща, ще играете по нейните правила! Хората десетилетия наред са се борили да си осигурят собствен дом и сега някоя си госпожичка да дойде да им дава акъл за живота, не става! Свеки ще си живее така, както иска в собствения си дом, а вие ще слушате Ако не можете да си мълчите, багажа и отивате на свое си място, където наистина ще бъдете независими!
А съпруг обърнал се срещу майка си, за мен е пълна отрепка! Така както е застанал срещу нея, един ден ще застане и срещу съпругата и децата си!
Не съм първа приятелка със свеки, но държа моят мъж и децата ми да се отнасят с респект към нея! Така както искам един ден, живот и здраве и моят зет и снаха да се отнасят към мен, даже и да не им допадам! И за имената на децата сме се консултирали с нея и сме се съобразявали с нейните желания 

А за мен пък човек, които живее и се съобразява повече с останалите, отколкото със себе си и СОБСТВЕНОТО СИ СЕМЕЙСТВО, КОЙТО "избира" според желанията на другите е по-утрепка, отколкото самостоятелен мъж, който не се нуждае от мнение, без да е питал!!

и аз мисля така
 

И ние сме така...ами разбираме се, що го-де добре, не ни се меси, ама понякога ме побърква с нейните разбирания
!И ние нямаме наш дом за съжаление и сме принудени да живеем така...но дано в близките 2 години ни се усмихне щастието и на нас!

Аз с моята много се разбирам. Направо уцелих 10-ката дет се вика. Иначе е много неприятно да ти се месят не зависимо дали е свекърва, майка и т.н. Ако има как се изнесете, както вече повечето момичета са те посъветвали. Другият начин е да си поговорите ама то си зависи дали ще те разбере както трябва. Успех.

Радвам се че има толкова отговори по темета и което е по-важно,че и някои се отличават от масата.
Честно казано и аз искам да се изнесем колкото се може по-скоро,но колкото и да е странно за някои хора,все още неможем да си го позволим,освен това в отговор на Yulicka не всички бебчета се "получават" по план и това,че нашето не е планувано не означава,че неможем да се радваме!!!!!!
Също така не съм отишла в техния дом с настройката да се карам с нея,по начало се разбираме...но наистина две жени с различни мнения и виждания...неможе всичко да е идеално.Не съм съгласна,че просто защото живея в нейния дом трябва да търпя абсолютно всичко,компромисите винаги трябва да са от двете страни за да има баланс.
Nastasja,благодаря ти за съвета,наистина имам нужда да намеря правилният начин да се разбера с нея,в крайна сметка до сега не сме се карали и се надявам да издържа някакси без скандали.
Аз също съветвам други мами в моето положение да се опитат да издържат (колкото и мнооооого да е трудно) и им пожелавам щаслив и хубав собствен дом    !

Дръжте се!!!

Мама Деси, знам какво ти е.....И ние живеем при свекърва ми. Не я оставям много да ти се меси в живота. Детенцето е ваше и вие най-добре знаете, кое е най доброто за него. Скастряй Я не й давай да ти се качва на главата...

Майчице мила!
Никак не е лесно! Никак!
С лоша (айде да не е свекърва, нека дори съквартирантка, да речем) никак не е лесно, ама никак.
Когато човек си е накривен на една страна, колкото и да се стараеш да му се харесаш, той си се дразни от всяко твое движение. Това си е до човека.
Определено, територията, в случая, си е на свекървата. И нашето мамче (горкичката!) е принудена да търпи. Но това не оправдава свекито, че е такава. Винаги може да се държи по-добре с младите. Все някога и тях ще ги огрее и ще се махнат оттам...

Миличка, стискам ти палци скоро да ви се случи нещо, каквото и да е и да успеете да се изнесете бързичко оттам. И много щастие и късмет И ЗДРАВЕ на семейството ти     

Мъжът ти е този, който трябва да сложи ред в нещата, а не да те оставя да се конфронтираш със свекито. Ако ли не - недей да мълчиш, твоето мнение трябва да се зачита.Иначе ще ти се качи на главата.Спокойно, а в една съпружеска двойка кавги винаги има, точно там свекървата не бива да се намесва изобщо.Успех ти желая  и ако имате възможност преместете се в собствено жилище.

Аз до скоро си мислех че моята свекърва е по различна но за съжаление всички са еднакви.Толкова ми е болно че дели двете си внучета(нашето детенце и племенника).Живеем заедно,но дали и половин час на ден отделя на бебка.А другото си внуче гледа всеки ден след работа от както той се е родил.Не е честно

Да си кажа със свекърва разбирателство няма 
Преди да се оженим с мъжа ми отношенията ни със свеки бяха що годе добре, но от там нататък ........ не е за разказване.
Така че ако имате възможност се изнасяйте възможно най скоро,
А за сватбата и името на детето хич не се съобразявай с чуждо мнение освен твоето и на мъжа ти че поцле цял живот ще те е яд

Все пак свекърва ти има син и дъщеря, които в такъв момент би трябвало да са насреща й. А дали ти ще помагаш или не, много зависи от взаимоотношенията с половинката ти 

Разликата е там, че за мен свекървата Е част от семейството! Тя се е мъчила да ражда човекът, който е до мен, тя е бърсала нааканото му дупе и се е борила с коликите. После го е възпитавала и учила. Той е част от нейното семейство завинаги, а аз, приемайки да стана негов спътник в живота, приемам и неговото семейство, както и той моето, за добро или лошо.
Хайде да видим един ден малкото детенце, което толкова много обичаш и даваш живота си за него, като спре да се съобразява с теб, заради някой си, какво ще кажеш Не забравяй, че децата имат за модел поведението на родителите си! Да не стане с твоите камъни по твоята градина 

Никак даже не е мъдро. За мен такива мъже са по- големи жени и от жените( да не ползвам грубата и по- подходяща дума за случая). Моят мъж винаги и във всяка ситуация е бил на моя страна. Още когато бяхме само гаджета и нямахме дете. Нашето семейство е на първо място!
Въпрос на манталитет- мъж-мамино синче, заставащ на страната на роднините си, а не на жена си, или запазвайки неутралитет( това за мен не е никаква проява на характер), не би имал място в живота ми 
А който иска да търпи- да търпи.

Истината е, че има ли свекърва има проблеми. Ако пък случайно живеете заедно проблема става ГОЛЯМ.
Истина е и, че след раждането на детето става още по-зле 
Моето свеки и веднъж на 2 седмици да я виждам пак има какво да ми каже така, че да ми държи влага до другият път, а за съжаление ми се налага по-често.


Така е....

Хубаво е, че си толкова уверена, решителна и непоколебима!

За съжаление някои неща се научават след много дълга връзка и индиректно, пък и има доста обстоятелства, които мен лично биха ме накарали да се позамисля преди да предприема решителни и съдбоопределящи стъпки.

Аз живея със свекърва си мразим се взаимно,аз вече свикнах с мисълта няма къде да идем другаде да живеем,защото сме си направили ремонт на целия апартамент да е уютно на детето ни.
А и няма да я оставя да се шири сама,а ние да ходим по квартири
СЪс свекърви разбирателство няма

Колкото повече чета, се уверявам, че без компромиси е невъзможно. Понякога е нужно просто да си замълчиш, да не обърнеш внимание и да ти мине покрай ушите забележката на свекито (или тъщата, аналогично). Все някой трябва да отстъпи. Но трябва да бъде ясно: за детето най-важна е майката и тя трябва да определя всичко по отношение на отглеждането и възпитанието му. И бабите трябва да знаят и да не оспорват това.
Мама Деси, не позволявай да ти се бъркат по отношение на детето - имаш право да вземеш всички решения относно гледането на бебето си, без да се съобразяваш със свеки. Разбира се, без караници и ултиматуми, но ако се наложи - не се притеснявай да отстоиш правото си да гледаш и възпиташ собственото си дете както намериш за добре. В крайна сметка не става дума за цвета на плочките в банята и мисля, че тя няма право да ти се налага (както между другото и никой друг). Успех и спокойствие във всичко!  

Намерете си собствена квартира.
В крайна сметка живееш в дома на тази жена. Не мислиш ли, че е прекалено да очакваш да се скрие от срам някъде и да мълчи?
Нормално е да има конфликти, когато 3 поколения се натъпчат на тясно.
Не е нормално да го правят.

Разбирай, ако не можеш да си позволиш жилище и живееш при някого безплатно, мълчиш и благодариш на човека, който те е приютил.

Всеки има право на думата - окончателната - в собствения си дом.

Ти си в нейния.

оплакванията ти не са глупави! напротив! основателни са!
тези дразги отключват бездна в отношенията ви! както и да ти звучи!
поговори с половинката си! той е този, който трябва да я помоли да не се меси въобще!
и колкото се може по-бързо се изнесете от дома й! отидете на квартира! може и да ви е по-нанагорно с парите! но пък всеки ще си знае къщичката!
ние живеем отделно, нищо, че майката на половинката ми е научена, че не трябва да се меси!
все пак това си е нашето семейство и е редно да сме отделно! за да не се обострят излишно отношенията! а и както се казва: "който си има краста, да си я чеша!"

П.П. не прочетох всички коментари!

Явно съм една от малкото,които ще кажат,че са щастливи от факта,че живеят при родителите на мъжа си!Познавам ги от 98г. и от пет години живеем заедно /в къща-те на 1-я етаж,ние на 2-я/.Не ги наричам майко и татко,казвам им леля Вили и чичо Стоян.Когато забременях си мислих,че тази хармония ще е докато се роди малката,но напротив-след нейното раждане стана още по-хубаво!

    Има думата относно дома си, но не й как да се казва детето ти или как да си направиш сватбата!

Явно всичко си е до човек. Но в повечето случаи все някой ще иска да се бърка в чужди работи, затова всеки отделно си е най-добре.

уважението се печели, не се дава даром! естествено, че ако ти не ги уважаваш и те няма да те уважават! може да ги наричаш майко и татко и пак да не ги имаш за хора! за мен тези обръщения са си лицемерие! в края на краищата си имаш майка!
родителите на половинките ни заслужават уважение по дефолт - все пак те са хората, които са го отгледали и благодарение на които той е такъв, какъвто го ползвам 
друг е въпросът дали с времето то ще се увеличи или ще изчезне!

Живяли сме с нея (аз свекър нямам),и на разстояние сме били и сега пак сме в една къща.Не ни се меси ,за нищо.Освен за нещата ,които решим да хвърляме с мъжа ми.Там донякъде ни е опозиция.Но преди и сега ,като се касае за децата нещо,ние с мъжа ми решаваме.
За сватбата пак така беше.Ние си решихме какво,къде,кога и т.н.
Нямам проблеми с нея вече 13г.

За съжаление не мога да дам съвет, мога само да ти кажа, че те разбирам, защото в момента съм точно в такова положение...
В една къща сме, макар напълно отделени и пак имаме раздори, а в момента дори не си и говорим.
Създава интриги, манипулира мъжа ми с разни сърдения, цупене..... просто не я издържам.
А в началото преди да се оженим - беше слънце, първа приятелка, много се разбирахме.
После неусетно започна да се меси във всичко, все повече се опитваше да си налага мнението и т.н.
След 5 години семеен живот не се понасяме.
Сигурна съм, че ако беше далече нямаше да е така.