Изнесете се на квартира колкото се може по-скоро! След раждането ще стане мого по-зле, защото в началото е толкова трудно, че последното, което ти трябва е допълнително напрежение и стрес.
- Публикувана: 20 авг. 2008, 04:37 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2009, 17:41 ч.
за мамите които живеят със свекървите
Според мен няма начин хем да останете да живеете заедно , хем всичко да се нареди без големи компромиси от твоя, нейна или и двете страни. Аз се разбирам прекрасно и с майка ми и със свекърва ми, но още повече се обичаме откакто живеем самостоятелно със съпруга ми. Знам колко е трудно най-вече финансово да се отделиш, но се радвам, че го направихме.
И аз живея при свекърва ми, но тя ми е втора свекърва. Като я сравнявам с предишната, заслужава 
. много разбрана и добра жена е. Като се преместихме у тях, тя ни отстъпи своята стая 
. Ние много искаме въпреки всичко да се отделим, предполагам, че и тя го иска колкото нас, но досега не сме се карали. Подозирам, че може би аз съм тази, която я дразни понякога, защото тя има изключително развито чувство за чистота, а пък аз си чистя нормално, но в нейните очи предполагам не е достатъчно. Старая се всичко да правя по неин вкус.
Има, разбира се, неща, които не ми харесват у тях, но са дребни. На фона на това, че ни прие да живеем при нея, просто нямам право да имам такива претенции. а пък на квартира засега е немислимо да излезем.
Вярваме, че след време ще имаше наш собствен дом, но сигурно няма да е скоро.
моят съвет към мамите в такова положение е да не воюват прекалено много, да не вземат много присърце и просто да изчакат момента, когато ще си имат свое жилища.
Ама от опит знам, че на практика това лесно не се постига...
. много разбрана и добра жена е. Като се преместихме у тях, тя ни отстъпи своята стая . Ние много искаме въпреки всичко да се отделим, предполагам, че и тя го иска колкото нас, но досега не сме се карали. Подозирам, че може би аз съм тази, която я дразни понякога, защото тя има изключително развито чувство за чистота, а пък аз си чистя нормално, но в нейните очи предполагам не е достатъчно. Старая се всичко да правя по неин вкус.Има, разбира се, неща, които не ми харесват у тях, но са дребни. На фона на това, че ни прие да живеем при нея, просто нямам право да имам такива претенции. а пък на квартира засега е немислимо да излезем.
Вярваме, че след време ще имаше наш собствен дом, но сигурно няма да е скоро.
моят съвет към мамите в такова положение е да не воюват прекалено много, да не вземат много присърце и просто да изчакат момента, когато ще си имат свое жилища.
Ама от опит знам, че на практика това лесно не се постига...
Ми, нормално е - две жени от различни поколения под един покрив, с различни храктери и виждания, "делящи" един и същ мъж - син и съпруг. Аз съм на мнение, че колкото и свекървата да е прекрасен човек, много добра, възпитана, културна и т.н., по-добрият вариант е младите да са отделно, защото в един момент противоречията са неибзежни. Това същото важи и ако младите живеят при родителите на жената.
Абсолютно точно определение"делящи" /за свеки/,тя обаче би трябвало да знае ,че синът и от нейното момче се е превърнал в момчето на снахата и вече е поне на втори план.Като се появи и внучето ТЯ вече е още по-назад.
Абсолютно точно определение"делящи" /за свеки/,тя обаче би трябвало да знае ,че синът и от нейното момче се е превърнал в момчето на снахата и вече е поне на втори план.Като се появи и внучето ТЯ вече е още по-назад.
След сватбата нещата ще се влошат, но като се роди детето, ще станат трагични. Личен опит.
Оооооо! Чакай да видиш само какво ще стане като дойде бебето!!! Напълно те разбирам! Аз съм в същата ситуация! А пък какви заплахи се появяват от време на време като се скараме - че съм щяла да изхвърча много лесно и то без бебето (в смисъл да си остане при тях), само една дума ако каже на мъжът ми! Честно казано това ме тормози, но като споделя с мъжо той започва да се смее и само казва " Остави я тая, не и обръщай внимание!", но на нея нищо не й казва - нали е мама! А и ние скоро няма да се изнесем. Имаме апартамент, но той плаче и крещи за ремонт - нищо не е правено по него, само стените са измазани, а на пода си е така плочата. Покрай бебо не можем да заделим нужните средства! 
! А пък какви заплахи се появяват от време на време като се скараме - че съм щяла да изхвърча много лесно и то без бебето (в смисъл да си остане при тях), само една дума ако каже на мъжът ми!
това вече звучи повече от смущаващо. След сватбата нещата ще се влошат, но като се роди детето, ще станат трагични. Личен опит.
Трагични, та направо плачевни.
Малееее, мине се не мине и БАМ -тема за свекървите. 
Мниго ми е чудно на мене, като толкова са гадни, мръсни, неразбрани и всякакви тия свекърви, КАКВО търсите в домът им?
Ама то е най-лесно да не си напъваш задника за плащане на наем.
И защо, много ми е интересно, във всяка дума, във всеки жест, който прави свекървата, виннаги виждате зла умисъл? Да не би да сте разглезни мрънкала, дето си нямат друга работа, а само в нета киснат?
П.С. Не съм свекърва.
И толкова ли не можете да си превъзпитате момчетата да слушат вас, а не мама?
Мниго ми е чудно на мене, като толкова са гадни, мръсни, неразбрани и всякакви тия свекърви, КАКВО търсите в домът им?
Ама то е най-лесно да не си напъваш задника за плащане на наем.
И защо, много ми е интересно, във всяка дума, във всеки жест, който прави свекървата, виннаги виждате зла умисъл? Да не би да сте разглезни мрънкала, дето си нямат друга работа, а само в нета киснат?
П.С. Не съм свекърва.
И толкова ли не можете да си превъзпитате момчетата да слушат вас, а не мама?
/. Даже и секса ни е друг тогава. Не че ми е влязла в спалнята, но друго е да знаеш, че освен ти и той, няма други в къщата /детето при другата баба/. 
Според мен си поговори с него.
harry, вече трета страница по темата чакам някой с подобно на твойто мнение да се включи. По много причини едно младо семейство може да няма възможност да живее самостоятелно. Поне не от самото начало на брака си. Ето как стоят нещата при мен: Живеем в голяма къща на два етажа. Свекърва ми е вдовица. Живее на долния етаж, ние сме на горния. Направила съм максималното за момента, за да се почувствам самостоятелна, т.е. от три години съм със собствена кухня, предстои ми да си направя и отделна баня. Мъжът ми е плътно до мен, но разбира се, има се и с майка си. Не мога да искам друго от него. Каквато и да е, тя му е майка. Живеем така вече 10 години. Акое трябвало да се местим някъде, то е трябвало да стане в началото. Ама тогава нямахме кой знае какви проблеми. Ето защо посъветвах авторката /която е в началото на брака си/ да бяга колкото се може по-скоро от там. Още повече, че при нея проблемите са налице от сега.
Когато бях бременна със сина ми, живеехме при майка ми и баща ми. Собствената ми майка ми вдигаше кръвното за щяло и нещяло. В шестия месец си събрахме багажа и се изнесохме. Мир и спокойствие! Пожелавам ти го, много е хубаво! Майка ми и баща ми си мислеха, че могат да се държат както си искат с нас. То не бяха забележки, цупения, скандали, колко вода сме изразходвали и т. н. Не вярваха, че ще се справим сами. Е, справихме се! Вярно - трудничко, но се справихме! И водата, която израсходваме си плащаме сами. 
Сега живеем далечко и се чуваме веднъж седмично, ама пак се опитват да ми дават съвети как да живея.
Ама като си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша? Държи ме половин час и после - спокойствие!
Никога не е късно да потърсите начин да се отделите. Смелост и успех!
Сега живеем далечко и се чуваме веднъж седмично, ама пак се опитват да ми дават съвети как да живея.
Ама като си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша? Държи ме половин час и после - спокойствие!
Никога не е късно да потърсите начин да се отделите. Смелост и успех!