Първи впечатления, първи

Първото ми впечатление от Испания е от метрото в Мадрид. За първи път влизах в метро, а мадридското е просто огромно, с куп линии и истории. Няма да забравя как седях половин час на една метро станция, чакайки метро номер 8, а те метрата идваха точно на 2 минути, хората се качваха без да поглеждат въобще номера на метрото и все не идваше осмицата. Накрая разбрах, че няма номера като при автобусите, а само линии. 
Другото, което ми направи впечатление е, че от десет човека в метрото 8 четяха книга или вестник.  В България много рядко можеш да видиш някой да чете в автобуса.
А и друго нещо, не съм от малък град в България ( от Варна съм), но това което видях в Мадрид и по-точно в мадридското метро беше АДСКИ много народ!!! За точно две минути се събират стотина или повече човека само на една спирка. 

Не е точно така. За мен по-скоро е културно обособено. Единственият постоянно намръщен човек, който съм срещала, е една източноевропейска сестра в практиката на гинеколожката ми, тя винаги все едно ми се кара за нещо. Поне 5 години вече. 

Бащите - още съжалявам, че не ги снимах... Първия ден в Стокхолм в един търговски център виждам трима бащи с малки бебета, единият сменя памперс, другият храни детето.
Иначе чистотата, тишината и спокойствието ме впечатлиха, но не ме учидиха...просто го очаквах.

Ха, тази миризма ми е позната, и при нас я има, когато торят
Контрастът е ... ммм, зашеметяващ 

Първият път, когато пристигнах в Атина беше средата на декември. Тръгнах от София в един мрачен ден, пълен с киша и мърсотия. Зашеметиха ме яркото слънце, мирисът на море, портокаловите дръвчета, хората, които се усмихваха, говореха и пиеха фрапе все едно, че имат цялото време на света.. Почивствах се щастлива и свободна. Тогава си обещах, че един ден ще живея в този град. След 7 години изпълних мечтата си. Странно е, че сега казвам "у дома" за Атина, не за София.

Светлините, видяни от самолета, въпреки късния час.
Влагата, която буквално удря в носа, устата, по цялата кожа... Обгръщаща те топлина, обхваща те от всякъде и не те пуска (до влизането в помещение с климатик)

Спиращите на пешеходци коли

Невероятно голям брой на бременни жени и малки деца
Викащи си хора... чудех се "Тези хора не могат ли да си говорят нормално?!"

Шарения, виждаха ми се много цветове, хората ми се видяха смеещи се, не просто усмихнати... Бях хипнотизирана гледайки ги как си общуват и жадна да разбера ставащото в отношенията между тях 

Ранни и бързи залези - това също много ме впечатли!

Огромно лъскаво летище,бързи емиграционни власти,колички за багаж за които плащаш с монета от 2$,а аз имах само банкноти  ,сестра ми която закъсня и в паниката си накарах една банкова служителка да и звънне и тя го направи като и се накара по телефона, че е оставила сестра си и цялото и семейство да я чакат  Радостта да ги видя след 6 години и учудването ми колко ми е порасла племенничката 
Купчините сняг(беше 24 май) натрупани около магистралата ,слънцето което те заслепява,широките пътища,неспиращ вятър ,много бременни и малки бебета ,поне по 5 деца на семейство,евреите облечени в черни шлифери и огромни дълги бакенбарди ,а жените им с черни поли ,бели блузи ,бели чорапи и черни обувки ,оромната палитра на хора от цял свят ,шума от самолети ,който не спира ,зеленината в парка и мириса на окосена трева ,катерици навсякъде ,които вече не обичам ,защото са ужасно агресивни,зайчета живеещи в храстите,комари които са като мухи,детски катерушки, които са чисти и здрави и напълно безопасни,автобуси като прототипи от филма "Скорост ",дограма на магазини стил "ранна демокрация",ужасно грозни и западнали сгради ,зад които стоят нови небостъргачи ,навсякъде ти се усмихват ,но не свалят маската,магазин в който въпреки че е пълно с храна оставаш гладен....Не бях очерована ,честно казано 

Ние сега сме в града и бързам да споделя тукашните си първи впе4атления
Първата разходка в даун-таун:
кошмар някакъв - толкова много бездомници и странници и една жена, която прегръщаше някакъв мъж, а той пла4еше безутешно в скута й, това до една спирка на центъра, бяха толкова   бедни и изпаднали, и никой нямаше да им помогне!Реших, 4е искам в Макдоналдс. Спонтанно. Вътре имаше само психи4но болни хора, 
щях да си   повърна после храната, дето оба4е си я изядох вкъщи,ама се зарекох- никакви хамбургери и тем подобни от тази верига няма да ям пове4е през живота си!
Те наистина бяха много зле, двама се блъскаха, а други двама си кръстосваха о4ите наужким и си играха както в детската градина децата си играят понякога,правят се на идиоти.Само, че те не се правиха

Бубка,тук срещнах една българка, тя беше превода4ка в болницата,тя е и първата българка, с която ли4но съм разговаряла  и знаеш ли след разговора с нея, целия ден бях в едно такова мра4но настроение, носталги4но.
Тя като си заразказва нейната история- била тук 8 години и още не можела да свикне, вси4ко било направено така в тази държава,4е да обърква хората, датата дори се пишела разли4но,вси4ко било различно, дърветата не били"нейните дървета", американците как си гледали децата като били болни-давали им по една леденостудена вода и 4ипс и аре:-)
та храната, та хората,само оплаквания и нищо, нищо друго-една хубава дума не 4ух!
Абе, така говорили се на 4овек, пристигнал преди месец да си търси щастието по тези земи бре!

Ина4е тук не вси4ки се усмихват и не вси4ки поздравяват вси4ки, което ми допада пове4е.
Но пак няма хора по улиците, освен някой друг студент.Само на големите булеварди е по оживено, ама нещо хората са ми още странни. Абе,не са мойте хора,бе да кажа и аз като онази жена в болницата

Аз не разбрах за кой град става въпрос 

anna i mamma, почти се изкушавам да изровя старите ти постинги, за да ти припомня ентусиазма, с който пишеше за САЩ. 

e cubbit, простено е все пак човек в началото да е  малко по-ентусиазиран 
но какво искаш да кажеш всъщност, не разбирам?
4е сащ е кофти място за ентусиасти

О, не, не, не...  Ни най-малко! 
Напротив. 

Няма значение какво исках да кажа.  Както и да е...

За една българска поговорка се сетих: "Не питай старило, а патило.", а покрай нея и за лафа "Брат ми е гледАл." 

Taя мацка защо не си хване багажа и да се прибере по живо по здраво.
Наистина понякога си мисля как някои хора дълбоко страдат. Защо се мъчат!? От какво толкова бягат в тая България. Пари ли няма за самолет? Или там не е открита топлата вода?  Защо след като датата им е проблем, дърветата не са техните, не разбират народонаселението си ги причиняват тези драми. 8 години  Аз не бих могла, честно. Най-големия ми страх е бил, че няма да има за какво  да се 'закача', за да заобичам тук.
Ами, намерих хиляда неща, търсех ги. И въпреки, че винаги ще мисля, че камъка си тежи на мястото,  някак съм успявам и да съм щастлива и да не драматизирам всяко нещо, което не е по калъпа по който съм отлята.
Мъчно ми е за тази твоя позната. Има много такива хора. Ако се върнат, сигурна съм , че ще чуя чак тук как им пада камък от сърцето.

По добре от Mrs. Edna не бих могла да се изразя за тази жена. Само дето тя сигурно и в България преди това така е опявала и е била недоволна. Такива хора дето все чакат някой да им направи щастието ги има навсякъде и където и да отидат все така ще си бъдат.
А що се отнася за мръсотията и бездомниците, ами тях ги има във всеки един голям град по света (без да съм с претенции да съм била навсякъде). До колкото си спомням авторката беше споменала че живее в Минеаполис. Ако съм права, бих казала че съм изненадана от това което си видяла в центъра му. Точно там центъра е направен да се ходи на гезме (казано по нашенски), а не както е в повечето американски градове само на работа и през другото време да пустее. Но както и да е, тук ще видиш че хората не ходят да се разхождат по центъра, както ние сме свикнали, а са по парковете и моловете.

cubbit  Такива мостове каквито си показала по-напред в темата ги има тук също. Благодаря, че си обърнала внимание, та да го забележа и аз.
По отношение на първите ми впечатления ( пристигнах януари), видя ми се мрачно и усещането беше каза за село, ниски къщи, затъмнени прозорци. На следващия ден минахме край армията на спасението, сградата им е в даунтаун, никога не бях виждала толкова бездомници на едно место. Определено ми подейства много подтискащо.